№ /
.01.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х касационен състав
На дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
Секретар: Анна Димитрова
Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия
Ралица Андонова
кАНД № 3277 по описа на
съда за 2019 година,
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба от „Е.
Съдружие“ СД – Варна, чрез пълномощника им адв.Г.Т. ***, против Решение №1902/25.10.2019г
по НАХД №2360/2018г на ВРС, ХХІХ с-в, с което е изменено издаденото от директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна НП №03-008793/22.11.2017г и наложената
на дружеството имуществена санкция на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.413 ал.2 от КТ,
чрез редуциране на размера й от 5 000лв. на 1 500лв.
Релевирано е
касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по препращане
от чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон и допуснато
съществено нарушение на процесуалния закон с оглед несъответствието на изводите
на съда със събраните по делото доказателства, и конкретно – с липсата на
такива за осъществено от касаторите административно нарушение, и наличието на
гласни доказателства, опровергаващи административното обвинение. С тези
аргументи претендират отмяна на решението и на НП като незаконосъобразни. В
съдебно заседание адв.Т. развива подробно мотивирани съображения в подкрепа на наведените
касационни основания, въз основа на които настоява за уважаване на жалбата им.
Ответникът Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна чрез процесуалния си представител ст.ю.к. Д.О.оспорва мотивирано жалбата и всяко от възраженията на
касаторите, като претендира отхвърляне на неоснователната жалба против
решението на ВРС.
Участващият в
производството представител на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за
неоснователност на касационната жалба.
Касационната инстанция
намира, че жалбата е основателна.
Производството
по АНД №2360/2018г пред РС – Варна е образувано на 29.05.2018г по жалбата на СД
„Е. Съдружие“ - Варна, ЕИК *********, чрез управителя Д.С.Е., против НП
№03-008793/22.11.2017г на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с
което за нарушение по чл.32 и чл.71 т.4 от Наредба №7 за минималните изисквания
за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд по работни места и
при използване на работно оборудване, на осн.чл.413 ал.2 от КТ на СД е наложена
имуществена санкция в размер на 5000лв. По делото са проведени осем открити
съдебни заседания в периода 13.09.2018г – 24.10.2019г, за всяко от които е
призовавано именно събирателното дружество чрез управителя Д.Е.; решение
№1902/25.10.2019г също е постановено по отношение на това дружество. При
изготвената служебна справка от Търговския регистър при образуване на
настоящото касационно производство пред АС – Варна се установява, че „Е.
Съдружие“ СД е заличен търговец, като на 29.08.2019г е преобразувано в „Е.
Съдружие“ ООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителите Г.Б.Е.и Д.С.Е.
– заедно и поотделно. При тези данни е видно, че производството пред ВРС след
28.08.2019г е проведено и проверяваното му решение е постановено по отношение
на несъществуващ правен субект – „Е. Съдружие“ СД.
Изложеното квалифицира
решението на ВРС като недопустимо в хипотезата на чл.209 т.2 от АПК, и
безалтернативно налага обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане
на ВРС, производството пред който следва да започне с конституирането на
надлежния жалбоподател – „Е. Съдружие“ ООД като правоприемник на „Е. Съдружие“
СД.
Независимо от горното
абсолютно основание за обезсилване на решението на ВРС, настоящия съдебен
състав счита за необходимо да посочи, че възражението за допуснати съществени
процесуални нарушения при постановяването му също е основателно. По делото са
събрани две групи противоречащи си свидетелски показания – от една страна тези
на пострадалия М., от друга – тези на свидетелите Ц.С.– координатор по
безопасност и здраве при СД, П.И.и Е.Д.– работници в дружеството. Съдът не е
обсъдил нито една от тях в съвкупност с останалите доказателства по делото, а е
приел, че показанията на С. и И. (и Д.) противоречат на нормалната житейска
логика и на тези на св.М.. На следващо място ВРС е посочил, че СД не е
ангажирало доказателства, които да опровергаят показанията на пострадалия М.,
че е имал уговорка с управителя дружеството да работи като общ работник на
обекта – в очевидно противоречие с разпределението на доказателствената тежест
и на принципа, че АНО е длъжен да докаже нарушението, а санкционираното
дружество не е длъжно, а и е обективно възпрепятствано да докаже несъществуващи
трудовоправни отношения. Не на последно място – в решението липсва обсъждане на
доказателства, анализ и правни изводи относно обективна съставомерност,
доказаност и правна квалификация на вмененото на СД нарушение – всичко това е
заместено с декларацията, че работодателят не е осигурил прилагането на
изискванията на Наредбата, за което основателно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Липсата на мотиви на обжалваното
въззивно решението представлява самостоятелно основание за отмяната му и
връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото
разглеждане на делото въззивният състав следва да изпълни задължението си за
цялостна проверка за законосъобразност на НП, като анализира всички релевантни
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, да посочи кои от тях и с какви
съображения кредитира, да формулира мотивирани правни изводи за правна
квалификация, обективна съставомерност и доказаност на санкционираното с НП
нарушение.
Предвид изложеното и
съобразно с компетенциите си по чл.221 ал.3 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №1902/25.10.2019г по АНД №2360/2018г на ВРС,
ХХІХ състав, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.