Решение по дело №98/2020 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 260004
Дата: 22 януари 2021 г. (в сила от 23 февруари 2021 г.)
Съдия: Динко Минчев
Дело: 20203220100098
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т. 22.01.2021г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на  осемнадесети  януари  две хиляди  двадесет и първа   година в състав:

                             `                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИНКО МИНЧЕВ

при секретаря МАРИЯНА ДИМОВА …………………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №00098 по описа за 2020г.   и  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявена  е искова молба от  от  А.С.В.  ЕАД,  ЕИК  *** със седалище и адрес на управление  гр. С.,   бул. „Петър Дертлиев  25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4  законен представител  Д.Р.Б., управител,  представляван от  С.Д., юрисконслут   срещу С.Д.С.  ЕГН ********** с настоящ и  постоянен адрес ***.

 Предявено е искане да бъде признато за установено  по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца  в размер на сумата от 683, 62 лв., главница по договор за потребителски личен кредит,  сумата от 94, 80  лв. договорна лихва за периода 29.10. 2016г. до 26.08.2017г.,   сумата от 243, 62 лв. обезщетение за забавено плащане  върху главницата от 29.10.2016г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-14.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата  от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се сторените  съдебни разноски.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението   ответникът, чрез назначения от съда особен представител,   не  е приложил   писмен отговор на исковата молба.

С исковата молба са  предявени съединени   искове с правно основание  чл.422,ал.І от ГПК във вр.  с чл.240, чл. 79, чл.86  и чл.99 от ЗЗД. 

Исковете са  допустими.

От приложените по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:  Между ответницата и „П.Ф.Б.“ ООД е бил сключен договор за потребителски кредит от 20.06.2016г., съгласно който ответницата получила като кредит сумата от 900, 00 лв. За срока на договора-до 26.08.2017г. била уговорена лихва в   размер на сумата от 177, 51 лв. Така уговорената обща парична сума по договора е размер на сумата от 1 077, 51 лв., представляваща усвоената от ответницата главница и договорната лихва., която обща парична сума следвало да бъде заплащана на 60 равни седмични вноски, всяка в размер на сумата от 17,96 лв.   

На 1.07.2017г. кредиторът  по посочения договор пехвърлил взманията си по договора на  „И.А.М.“ АД. На 3.07.2018г. последното дружество  прехвърлило на ищеца вземанията по процесния договор.

Съгласно чл.99,ал.3 от ЗЗД на ответницата по делото били изпратени уведомителни писма за извършените прехвърляния по договора.

След като ответницата не заплатила на ищеца цедираната  парична сума по договора, ищецът провел заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК. По ч.гр.дело№ 68/2020г. на РС Г.Т. срещу ответницата била издадена съответната заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. 

Съгласно съдебно-счетоводната експертиза по делото размерът на незаплатените от ответника парични задължения по договора за потребителски кредит  е  както следва: сумата от 683,62 лв. незаплатена главница; сумата от 94,80 лв. незплатена договорна лихва и обезщетение за зававено плащане в размер на сумата от 243,62лв.   

От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Между „П.Ф.Б.“ ООД и ответницата е  възникнал  договор за потребителски кредит, като ответницата  е поела задължението да върне заемната сума, съгласно уговорените в договора условия.

Ищецът по делото е цесионер по вземането.

 От приложената по делото съдебно счетоводна експертиза се установява по категоричен и безспорен начин, че осчетоводената  парична сума е дължима.  От цитираните доказателства е установено, че ответницата  не е извършила  плащането  по договора, което е следвало да извърши  в посочените срокове и при уговорените в договора условия.

 Предвид тази фактическа и правна  обстановка, съдът намира предявените искове по чл.422,ал.І от ГПК във вр.  с чл.240, чл. 79, чл.86  и чл.99 от ЗЗД  за основателни и доказани по размер, поради което следва да бъдат уважени, както са предявени. 

При уважаването на исковете, както са предявени, основателно е искането на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски, според представения списък по чл.80 от ГПК в общ размер на сумата от  1 051, 54 лв., която сума включва сумата от  25, 00 лв., държавна такса по делото, сумата от 300, 00 лв. депозит за вещо лице, сумата от 350, 00 лв. юрисконсултско  възнаграждение в настоящото съдебно производство, сумата от 301, 54 лв. внесен от ищеца депозит за особен представител,  сторените разноски за държавна такса в размер на 25, 00 лв.  и юрисконсултско  възнаграждение в размер на сумата от 50, 00 лв. по заповедното производство по ч.гр.дело№ 68/2020г. на РС Г.Т.

С оглед на изложеното  съдът :

 

                                        Р           Е         Ш         И        :       

                                                

  Признава  за установено  по отношение на С.Д.С.  ЕГН ********** с настоящ и  постоянен адрес ***   съществуването на  вземането   на   А.С.В.  ЕАД,  ЕИК  *** със седалище и адрес на управление  гр. С.,   бул. „Петър Дертлиев  25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4  законен представител  Д.Р.Б., управител,  представляван от  С.Д., юрисконслут  в размер на сумата от  683, 62 лв., главница по договор за потребителски личен кредит,  сумата от 94, 80  лв. договорна лихва за периода 29.10. 2016г. до 26.08.2017г.,   сумата от 243, 62 лв. обезщетение за забавено плащане  върху главницата от 29.10.2016г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-14.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата  от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането

 

  Осъжда С.Д.С.  ЕГН ********** с настоящ и  постоянен адрес ***  да заплати на   А.С.В.  ЕАД,  ЕИК ***със седалище и адрес на управление  гр. С.,   бул. „Петър Дертлиев  25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4  законен представител  Д.Р.Б., управител,  представляван от  С.Д., юрисконслут сумата в общ размер на  1 051, 54 лв., сторени  разноски по заповедното производство и в настоящето исково съдебно производство, ведно със законната лихва, считано от влизането на Решението в законна сила до окончателното изплащане.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от  съобщаването.

                                                        

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ  :