№ 4184
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20251110214350 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН
Образувано е по жалба от „***“ ЕАД с ЕИК ***, представлявано от изпълнителния
директор А.В. чрез юрисконсулт М. срещу наказателно постановление № *** /14.08.2025 г.,
издадено от председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на основание
чл. 210а от Закона за защита на потребителите на „***“ ЕАД с ЕИК *** е наложена
"имуществена санкция" в размер на 30 000, 00 /тридесет хиляди/ лева за нарушение на чл.
68в вр. чл. 68д, ал. 1 предл.1-во от ЗЗП.
В депозираната жалба се съдържат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП,
намира, че е издадено при съществено процесуално нарушение, като се твърди, че става
въпрос за един единствен потребител, а не за група потребители. Твърди да не са засегнати
множество потребители от действията на дружеството-жалбоподател. По отношение
размера на санкцията, счита, че същата е завишена. Прави оплаквания, че дружеството е
действало добросъвестно. Намира, че случаят е маловажен, като от дружеството-
жалбоподател са изразили готовност да компенсират потребителя.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от
юрисконсулт М., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата и изложените в нея
съображения и оспорва свидетелските показания на актосъставителя. В допълнение са
представени писмени бележки със сходни аргументи, като изложените в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрисконсулт М., с
пълномощно по делото, която оспорва жалбата и пледира атакуваният санкционен акт да
бъде потвърден. Релевирано е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В Комисията за защита на потребителите (КЗП) постъпила жалба с вх. №Ц-03-
2526/26.02.2025 г. на потребителя С.К. срещу „***” ЕАД с твърдение за проведен на
10.01.2025 г. телефонен разговор със служител на оператора. По време на разговора била
предоставена невярна информация от служител на жалбоподателя относно дължимостта на
сума в размер на 150 лв. за закупено крайно устройство при прекратяване на договор преди
края на неговия срок поради едностранно увеличение на цените на предоставените услуги
от страна на „***” ЕАД. Към жалбата е приложена и кореспонденция между потребителката
и представител на дружеството писмена кореспонденция. Видно от същата след подаден
сигнал до доставчика на мобилните услуги, „***” ЕАД дава противоречива информация на
потребителя по отношение на това дължи ли разликата в цената на крайно устройство или
не, посочвайки, че при взето устройство тя се дължи (абзац втори от отговора), като
впоследствие се твърди устройство да не е взето (абзац трети от отговора). В отговора било
посочено и допълнително, че до изтичане на срока за отказ от услугата без санкция за
потребителя, това не било сторено.
С цел изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, с писмо изх. №Ц-
03-2526/03.04.2025 г. е предоставена възможност на дружеството за изразяване на становище
по жалбата и са изискани от него документи, свързани с възникналия спор. Становището на
„***" ЕАД заедно с относимата документация по случая постъпили в КЗП с писмо вх. №14-
03-2526/11.04.2025 г.
В рамките на образуваното производство по случая е установено, че между К. и „***”
ЕАД (понастоящем „***” ЕАД) е съществувало договорно правоотношение, обективирано в
сключен на 15.06.2021 г. договор с предмет възмездно предоставяне на мобилни услуги с
номер *** при условията на абонаментен план „Smart М+”, с първоначален срок до
15.06.2023 г. Със сключването на договора е закупено от потребителката субсидирано
крайно устройство със сериен номер ***.
На 30.03.2023 г., между потребителя и оператора е сключено споразумение за ползване
на мобилна гласова услуга с номер ***, с което е изменен абонаментният план на „Smart L”
и удължен срокът на предходния договор до 01.04.2025 г. При сключването на
споразумението не е закупувано от потребителката субсидирано крайно устройство.
Във връзка с инициирана от оператора промяна на цените, на 06.01.2025 г. са изпратени
до потребителката уведомителни съобщения със следното съдържание:
• до номер ***: „Здравейте, от 08.02.2025 г. увеличаваме месечния абонамент с 2 лв. с
ДДС за мобилни услуги. Имате възможност да закриете услугите без санкции до 07.02.2025
г. включително. При взето устройство дължите отстъпките за него. www.vivacom.bg/price25”;
• до електронна поща на потребителката: Здравейте, от 08.02.2025 г. увеличаваме
месечния абонамент с 2 лв. с ДДС за мобилни услуги. Имате възможност да прекратите
договора, сключен за основните услуги, за които има приложени промени в месечните
абонаменти, без допълнителни санкции до 07.02.2025 г. включително. При закупено
устройство, дължите предоставените отстъпки за него.
На дата 03.04.2025 г. номер *** е пренесен в мрежата на друг оператор, в резултат на
което договорът за съответната мобилна услуга бил прекратен.
2
За целите на производството е изискан и получен аудиозапис от проведения на
10.01.2025 г. разговор между потребителя и служителя, обслужващ телефона за контакт с
клиенти „***“. В присъствието на свидетел длъжностно лице на КЗП е прослушало
аудиозаписа от проведения разговор, като същият е обективиран в Констативен протокол
№2783607/19.06.2025 г Установено е, че потребителката е получила от служителя на
оператора информация, че дължи сума в размер на 150 лв. за възстановяване на получените
отстъпки за крайно устройство в случай, че прекрати договора си предсрочно, независимо от
предоставената възможност до 07.02.2025г.
Потребителката депозирала и жалба чрез платформата на дружеството за сигнали, като
получила описания по-горе отговор.
Според представеното от дружеството становище, по време на обаждането от дата
10.01.2025 г. поради техническо несъответствие е предоставена информация за ползвана
отстъпка по предходен договор за услугата.
Едва в своите писмени сведения до КЗП търговецът заявява, че К. ще бъде
компенсирана чрез сторниране на задълженията за номер *** за периода от 15.12.2024 г. до
прекратяването на договора на 03.04.2025 г.
При проверката в КЗП било прието, че се касае за нелоялна търговска практика и бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № ***, съставен на 09.07.2025
г. от В. Н. С., на длъжност главен експерт в дирекция НКНТП в Комисия за защита на
потребителите ЦУ – София.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление №
*** /14.08.2025 г., издадено от председателя на Комисията за защита на потребителите, с
което на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите на „***“ ЕАД с ЕИК *** е
наложена "имуществена санкция" в размер на 30 000, 00 /тридесет хиляди/ лева за
нарушение на чл. 68в вр. чл. 68д, ал. 1 предл.1-во от ЗЗП.
Съдът установи така описаната фактическа обстановка на база приобщените по делото
гласни доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетеля С., както и въз основа
на писмените доказателства по делото – входящ сигнал, кореспонденция между
жалбоподателя и потребителя, становище от *** ЕАД, договор за съобщителен и услуги,
допълнително споразумение, констативен протокол от 19.06.2025г., заповед от 05.02.2018г.,
заповед от 17.10.2025г., заповед от 11.08.2025г.,
Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел С., доколкото същите са
логични, пълни, вътрешно непротиворечиви, а същевременно кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал и в частност с писмените доказателства по
делото. От показанията на свидетеля се установява как е протекла проверката, както и
констатациите по отношение на комуникацията между представители на жалбоподателя и
потребителя.
Видно от предоставения констативен протокол, действително на потребителя с
категоричност и многократно е съобщено, че дължи сумата от 150 лева при прекратяване на
договора едностранно поради увеличение на цените на услугите, което според служителя,
обслужващ телефон ***, е разликата в стандартната цена на крайното устройство и
отстъпка.
Видно от предоставената кореспонденция между потребителя и търговеца чрез
платформата му за сигнали, отговорът на *** ЕАД не се твърди техническа грешка при
предоставянето на информацията от служител на дружеството, а отговорът е уклончив и не
съдържа отговор на поставените от потребителя въпроси и оплаквания и от него не става
ясно дължи ли се претендираната от служителя сума и ако не – защо е била претендирана.
Видно от писмените материали, както и от отговора на търговеца до КЗП, договорът на
3
потребителя е прекратен след изтичането на неговия срок и не предсрочно поради
едностранното увеличение на цените на услугите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото
писмени доказателства за назначаване, съответно оправомощаване на актосъставителя и
наказващия орган. НП е издадено от компетентен орган съобразно предвиденото в чл.233,
ал.2 от ЗЗП – ръководителя на съответния орган, в случая КЗП, като е налице и нарочна
заповед за заместване №6796 от 11.08.2025г. поради ползване на платен годишен отпуск.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице
е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика
административните органи са очертали времето, мястото, механизма на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност, а
с това правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна
обжалваното наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок.
Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН,
досежно законосъобразното ангажиране на имуществената отговорност на търговеца от
формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения
на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно
постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника "***" ЕАД е ангажирана за неизпълнено
правно задължение по чл. 68д, ал. 1 пр. 1 във вр. с чл. 68в ЗЗП, като на основание чл. 210а
ЗЗП му е наложена "имуществена санкция" в размер на 30 000 лева.
С разпоредбата на чл. 68в ЗЗП законодателят е въвел обща забрана на нелоялните
търговски практики, като съгласно член 68 г, ал. 4 ЗЗП заблуждаващата търговска практика
изрично е квалифицирана като нелоялна. Това от своя страна мотивира еднозначен извод, че
ако процесната търговска практика е заблуждаваща, то тя е и нелоялна и като такава следва
да бъде забранена.
Преценката за наличие или вероятност от съществено изменение на икономическото
4
поведение на потребителите, предвид т. 25 на § 13 от ДР на ЗЗП се извършва, като органът
съобразява използването на търговска практика, която намалява значително способността на
потребителя да вземе информирано решение, което води до вземането на решение, което
потребителят не би взел без използването на тази търговска практика.
Съгласно изричния нормативен регламент на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е
заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или
когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в
състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената
информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има
за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не
би взел без използването на търговската практика. От своя страна, видно от чл. 68д, ал. 2
ЗЗП, обстоятелствата по ал. 1 включват информация за: съществуването или естеството на
стоката или услугата; основните характеристики на стоката или услугата като: наличност,
преимущества, рисковете, които тя съдържа, изработка, състав, допълнителни части към
стоката или услугата, извънгаранционно обслужване, разглеждане на жалби на
потребителите, начин и дата на производство или на представяне на стоката или услугата,
доставка, годност за употреба, използването й, количество, спецификация, географски или
търговски произход, резултатите, които могат да се очакват от нейната употреба, или
резултатите и съществените характеристики от извършените изпитвания или проверки на
стоката или услугата; обхват на задълженията на търговеца, мотивите за използване на
търговската практика и естеството на процеса на продажба, както и всяко твърдение или
символ, които дават основание да се смята, че търговецът или стоката и услугата са обект на
спонсорство или на друга форма на пряка или непряка подкрепа; цената или начина на
нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на
цената; необходимостта от предоставяне на допълнителна услуга, резервна част, от замяна
или ремонт на стоката; вида, статуса и правата на търговеца или на неговия представител
като: името, постоянния адрес на физическите лица и наименованието, адреса на управление
на юридическите лица, неговото имущество, квалификация, разрешение за извършване на
дейност, членство в професионални организации или друг вид обвързаност, неговите права
на индустриална, търговска и интелектуална собственост или получените награди и
отличия; правата на потребителя, включително правото му да замени стоката, да развали
договора, да му бъде възстановена заплатената от него сума на основание чл. 112 - 115 или
рисковете, на които потребителят може да бъде изложен. Когато се установи, че една
търговска практика е заблуждаваща не е необходимо да се изследва противоречи ли тя на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност, тъй като това се
презумира от закона. Противоречието с изискванията за добросъвестност и професионална
компетентност се доказват тогава, когато нелоялната търговска практика не е заблуждаваща
или агресивна /в този смисъл вж. решение № 8485 от 13.06.2012 г. по адм. дело № 7915/2011
г. по описа на ВАС; решение от 19 септември 2012, T. S., С-435/11, ECLI: EU: C: 2013: 574, т.
45 на Съда на Европейския съюз и др. /.
От анализа на цитираната относима нормативна уредба се налага заключение, че
заблуждаващата търговска практика е налице, когато са изпълнени кумулативно следните
условия: 1. търговска практика; 2 невярно съдържание на тази практика, което е подвеждащо
или макар информацията да е фактически точна, когато по някакъв начин, включително чрез
цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния
потребител; 3. тази практика да има или да е възможно да има за резултат вземането от
средния потребител на търговско решение, което не би взел без тази практика.
В контекста на изложеното, по делото не е спорно между страните, че в случая се касае
за "търговска практика" по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП - всяко действие, бездействие,
поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и
маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването,
5
продажбата или доставката на стока. От доказателствата в процеса става ясно, че към датата
на нарушението – 10.01.2025г. жалбоподателят, притежаващ качеството "търговец", е
извършил действие и е имал поведение, което е пряко свързано с доставката на услуга. В
случая се касае до проведен по инициатива на потребителя разговор на предоставен
общодостъпен за абонатите на търговеца телефон, в който разговор потребителят е желал да
получи информация по отношение на дължими суми при едностранно прекратяване на
договора, предсрочно, поради увеличение без съгласие на потребителя на цената на
услугите. Видно от протокола със снет разговор между двете лица, служителят многократно
и убедително е уверил потребителят, че при прекратяване на договора се дължи сума в
размер на 150 лева – разлика в цена на закупено крайно устройство. Това е действие, което е
насочено директно към моделиране на икономическото поведение на потребителя що се
касае до доставяните мобилни услуги и същото е търговска практика по смисъла на
цитираната разпоредба. Следва да бъде посочено, че не е необходимо търговската практика
във всички случаи да касае маркетинг или реклама, като видно от легалната дефиниция, това
са само някои от проявленията .
В този смисъл е изпълнена първата хипотеза на заблуждаваща търговска практика, при
която е представена невярна информация, доколкото средният потребител (в случая един) е
въведен в заблуждение, че при упражняване на правото в определен срок да прекрати
договорните си отношения с търговеца поради едностранното увеличение на цените на
предоставените услуги, ще дължи сумата от 150 лева, като разлика в платеното между
стандартна и преференциална цена на закупено устройство. В случая, видно от проведения
разговор, служител на търговеца уведомява лицето, че е закупило устройство, свързано с
определен телефонен номер (мобилен), а не с оглед сключен определен и конкретен договор
за този мобилен номер. Служителят убедително и целенасочено създава у потребителя
впечатлението, че следва да заплати сумата не само и при действащ към датата на
обаждането договор, а за всеки, които някога е бил сключват с този номер. Отделно,
установява се, че действащ договор, със сключването на който са се ползвали
преференциални условия за закупуване на устройство, не е бил действащ и потребителят
въобще не е дължал така посочената сума. Видно от данните по преписката, не само
поведението на търговеца чрез неговия служител е могло хипотетично да доведе до промяна
в поведението на потребителя, а дори го е насочило в посока да се откаже да прекрати
договора едностранно в предвидения срок, а едва след неговото изтичане, като е бил
натоварен с по-високи такси за период от няколко месеца под страх да не заплати разлика в
цена на закупено устройство.
За средния потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително
наблюдателен и предпазлив така категорично заявената претенция, че се дължи заплащане
на сума от 150 лева за закупено преди устройство, съобщена многократно от представител
на търговеца, като последният по данни от самия разговор я е претендирал и в кратко
съобщение (SMS) е достатъчно, за да приеме, че сумата ще бъде изискано да се плaти при
прекратяване на договора. Дори потребител с над средната информираност би приел, че
подобно изявление от странa на служител на дружеството е категоричната воля na търговеца
да търси от потребителя посочената сума. В случая дори не става въпрос за подвеждаща
реклама, а за строго специфични имуществени претенции, за които едва пред КЗП
търговецът признава да няма основание. Ето защо не само за средния, а дори и за едни от
най-осведомените потребители подобно изявление ще е ключов фактор при упражняване на
правото да се прекрати договора за доставени мобилни услуги.Търговецът е длъжен да
представя вярна и еднозначна информация за правата на потребителя, неговите задължения
при положение, че потребителят е дал ясно волята си, че желае да упражни права по
отношение на отказ от услуга. Верността на информацията е обективен факт – в
комуникацията с потребителя, дори и последваща, в писмен вид, чрез електронни
съобщения, не се признава техническа грешка, а отговорът е доминиращо неинформативен,
6
неясен, уклончив и с акцент върху тенденцията на търговеца да цени своите клиенти, без
обаче да дава ясна и непротиворечива информация за това дължи ли се сума при
прекратяване на договора или не. Противоречиви са изложените твърдения в абзац втори и
трети по този въпрос, а е видно и че срокът да се упражни правото на прекратяване на
договора вече е бил изтекъл и потребителят е бил принуден да изчака изтичането на срока
на договора и да заплаща завишени такси. В този смисъл възражението за техническа
грешка при подаване на информацията, освен че е ирелевантно що се касае до нелоялна
търговска практика от ЮЛ, е недоказано. Подобно „признание“ за грешка се прави едва пред
КЗП, също както и готовност да се компенсира потребителят, който следва да бъде отчетено,
че е прекратил към онзи момент облигационните си отношения с жалбоподателя. В случая
пред потребителя никога не са правени изявления за корекция на невярната информация или
признание за „техническа грешка“, което мотивира съда с категоричност да приеме, че става
въпрос за нелоялна търговкса практика, мотивираща потребителя да съхрани договорните си
отношения с доставчика на услугите, макар и за икономически по-слабата страна те да са
явно неизгодни и едностранно променени.
Последният елемент от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика по
чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП е обстоятелството практиката да има или да е възможно да има за
резултат вземането от средния потребите на търговско решение по смисъла на § 13, т. 31
ЗЗП, което не би взел без тази практика. Несъмнено заявената недвусмислено претенция на
търговеца чрез негов служител, че ще се претендират при едностранно прекратяване на
договора в предоставения срок суми за закупено устройство в случая не само е било
възможно, но е и обусловило поведението на потребителя, който не се е възползвал от
правото си, бил е поставен в положение с оглед нелоялната практика да заплаща завишени
цени на услуги няколко месеца и не е могъл да упражни правата си. Ето защо и последната
предпоставка е налице.
По изложените съображения, този съдебен състав намира, че процесната невярна
информация е в състояние да мотивира средния потребител да вземе решение, което без
въздействието, което невярната информация има, не бил взел (да не прекрати договора си).
Заявената с категоричност претенция от търговеца чрез служител за дължимостта на сумата
от 150 лева дава на средния потребител необоснована увереност, че упражняването на
потестативното му право да прекрати договора е икономически неизгодно, а в
действителност разлика в цена за закупена вещ не се е дължала.
С поведението си търговецът е осъществил съставът на нарушението по чл.68в вр.
чл.68д, ал.1 от ЗЗП.
Необосновани са наведените в жалбата аргументи, че се касае за отношения с един
единствен потребител-абонат. Липсва законова разпоредба, която да поставя изискване за
повторяемост, честота, брой засегнати потребители или изследване на търговската дейност
на търговеца в цялост, за да са налице основанията за намеса на административния орган и
констатиране на нелоялна търговска практика. В тази връзка следва да се има предвид и
Решение № С-388/2013 на СЕС, където съдът е посочил изрично, че Директивата за
нелоялни търговски практики трябва да се тълкува в смисъл, че съобщаване от търговец на
потребител на погрешна информация респективно премълчаване на съществена информация
трябва да се квалифицира като "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на тази
директива, макар че това съобщаване е засегнало един-единствен потребител. Този извод е
приложим и към основния състав на нелоялната търговска практика, тъй като
заблуждаващата практика е вид нелоялна търговска практика. Изрично е посочено в
съдебното решение, че целта, преследвана от Директивата за нелоялните търговски
практики, състояща се в пълна закрила на потребителите срещу подобни практики, се
основава на обстоятелството, че потребителят се намира в по-слаба позиция, особено по
7
отношение на равнището на информираност, поради което трябва да се смята, че
потребителят е икономически по-слаб и с по-малко юридически опит в сравнение с
търговеца. Вж. в този смисъл и Решение № 92 от 4.01.2024 г. на АдмС - София по адм. д. №
7505/2023 г.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 210а ЗЗП, която изрично препраща към
ситуираната в чл. 68 г ЗЗП забрана за прилагане на нелоялни търговски практика. Налице е
пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в
акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо,
съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на търговеца е обективна и касае неизпълнени
задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
По отношение на наложената "имуществена санкция" в размер на 30 000 лева,
настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предвидената от
законодателя санкция в разпоредбата на чл. 210а ЗЗП по отношение на ЕТ и юридически
лица е относително определена в границата от 2 000, 00 до 50 000, 00 лева. В конкретния
случай, противно на застъпената позиция в жалбата, административнонаказващият орган е
изложил добросъвестно смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Противно на възраженията, логично е при индивидуализиране на размер на санкцията да се
преценява икономическата мощ на нарушителя, като правилно са съобразени броят абонати
на различните предоставени услуги, генерираната нетна и брутна печалба, последната
надхвърляща един милиард лева. Санкцията следва да отговаря на имущественото състояние
на ЮЛ-нарушител, като в случая видно от достъпните годишни финансови отчети на
дружеството в ТР, същото генерира висока печалба, обслужва множество абонати и
санкцията следва да бъде съобразена с това обстоятелство. Отделно следва да се посочи като
отегчаващо отговорността обстоятелство и упоритостта на търговеца да създаде неверни
представи у потребителя, затвърдени както в телефонен разговор, така и в кореспонденция,
а отделно и настъпилите икономически тежести за потребителя от невъзможността да
прекрати договора поради предоставената невярна информация за дължими от него суми. В
случая потребителят е бил de facto лишен от възможност да прекрати договора поради
създадени неверни представи за сериозни икономически тежести и възникване на нови
задължения. В такъв случай съдът намира, че санкцията следва бъде определена при превес
на отегчаващите обстоятелства над средната и дори над наложената от АНО. В този смисъл
съдът намира, че жалбоподателят е дори премиран с по-лека санкция от наказващия орган,
но не би могъл да влоши положението му в това производство. Санкцията не следва да бъде
намалявана, доколкото единствено тя е от естество да допринесе за постигане на
легитимните цели по чл. 12 ЗАНН.
Не са налице и изискуемите от закона предпоставки за третиране на процесния случай
като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС,
преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Приложеното поле на визирания
нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от спецификите на всеки
отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението е
намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм
и т. н. Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН "маловажен случай" е този, при който
8
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая не би могло
да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото
нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат, макар и в случая
потребителят да е бил увреден икономически. Не е налице и третата алтернатива от
визираната дефинитивна норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които да
редуцират степента на обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от
същия вид.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена
поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на търговеца е
ангажирана в съответствие с материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде
потвърденото изцяло като правилно и законосъобразно
С оглед изхода на делото разноски се следват на въззиваемата страна, като същите
съдът определи на 150 лева възнаграждение за юрисконсулт с оглед ниската фактическа и
правна сложност на делото.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 116 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № *** /14.08.2025 г., издадено от
председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 210а от
Закона за защита на потребителите на „***“ ЕАД с ЕИК *** е наложена "имуществена
санкция" в размер на 30 000, 00 /тридесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 68в вр. чл. 68д,
ал. 1 предл.1-во от ЗЗП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН„***“ ЕАД с ЕИК *** да
заплати на Комисия за защита на потребителите разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150, 00 /сто и петдесет/ лева.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9