Р Е
Ш Е Н
И Е
№
152
гр.Габрово, 09.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова
Ива Димова
при
секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д.
№201 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ответника по делото Община Дряново срещу Решение
№28/24.04.2019г. по гр.д.№11 по описа за 2019г. на Дряновски районен съд, с
което уволнението на ищеца Н.К.Ц. е признато за незаконосъобразно, ищецът е
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, Община Дряново е осъдена
за му заплати сумата от 746лв.-обезщетение да времето, през което след
уволнението ищецът е работил на по-ниско платена работа за периода
13.11.2-18г.-26.02.2019г. Ответната Община Дряново е осъдена да заплати сумата
от 210лв.-държавна такса и сумата от 5лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, по сметка на РС Дряново.
Във
въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Неправилно били възприети и интерпретирани показанията на свидетелите в
обжалваното решение. Твърди се, че по делото било доказано, че Община Дряново
не е нанесла вреда на ищеца, която да е в непосредствена връзка с уволнението.
Не били представени доказателства, че към датата на последното съдебно
заседание ищецът продължавал да работи по трудов договор с "Айс секюрити"
ЕООД. Твърди, че лисвала причинна връзка между уволнението и претендираното
обезщетение. В хода на производството било установено, че голяма част от възложените
на ищеца с длъжностната характеристика функции не били изпълнявани, тъй като
същите били изпълнявани от друг работник, а дейностите по управление на
спортната зала се осъществявали от Заместник кмета и от Директора на Д"ИХП".
По тази причина работодателят бил преценил, че налице било дублиране на
длъжности, което водело до непълноценна работа. От друга страна поддръжката на
спортната зала и на други спортни съоръжения изисквала човек, който умее да
управлява автовишка, за което била необходима категория С. Концепцията на
работодателят била да се трансформира длъжността "управител спортни
дейности" по такъв начин, че частично да се запазят старите функции и да
се добавят нови, каквито са необходими на работодателя. В настоящият случай
била извършена трансформация, а не съкращаване в щата. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове
като неоснователни, както и да присъди направените разноски за адвокатско
възнаграждение пред първа инстанция. В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя прави алтернативно искане делото да бъде върнато
на първата инстанция за ново разглеждане. Направено е възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Ответникът
по жалбата и ищец по делото в депозирания отговор на въззивната жалба оспорва
същата, като неоснователна. твърди, че доводите, че не се е справял с работата
само потвърждавали, че работодателят е злоупотребил с правото си да въвежда
нови изисквания за заемане на длъжността, а единствената цел била ищецът да
бъде уволнен. По делото бил представен трудов договор, от който било видно, че
през периода 13.11.2018г.026.02.2019г., както и до датата на съдебното заседание
пред първоинстанционния съд ищецът бил работил при трудово възнаграждение в
размерна 510лв., поради което за него била настъпила вреда и следвало да бъде
обезщетен по реда на чл.225 КТ. Правилно първоинстанционният съд бил приел, че
е налице промяна на длъжността и създаване на нова-т.нар. трансформация, като
действителното основание за уволнение било съкращаване в щата, а не промяна на
изискванията за заемане на длъжността. Хо делото било установено, че е налице
съществена разлика между заеманата от ищеца длъжност и новосъздадената, като в
длъжностната характеристика на новата длъжност били запазени трудовите функции
на заеманата от ищеца длъжност, но били добавени нови и то съществени функции.
Моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди направените поделото
разноски пред въззивната инстанция.
Въззивният
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Постановеното
от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
Решението
е обжалвано изцяло.
За
да постанови решението си съдът е приел следното :
Ищецът
работил при ответната община, считано от 09.02.2016г. по силата на сключен
трудов договор №18/08.02.2016г., като заемал длъжността “Организатор спортни
прояви и първенства” към дирекция ИХП на ОбА Дряново. С допълнително
споразумение №26/02.03.2016г. длъжността на ищеца е била изменена в “Управител
спортни дейности - Спортна зала към център за рехабилитация и интегриране на
хора с увреждания чрез физическа култура и спорт". Със Заповед
№459/03.10.2018г. на кмета на община Дряново длъжността “Управител спортни
дейности” към Дирекция “Инвестиционна и хуманитарна политика” е променена на
длъжност “Електротехник, спортна база” към Дирекция “Инвестиционна и
хуманитарна политика”. За да извърши промяната работодателя бил приел, че е
нецелесъобразно и неефективно наличието на длъжност “Управител спортни
дейности”, тъй като задълженията на управителя по длъжностна характеристика са
свързани с дейностите, които се провеждат в Спортната зала в гр. Дряново. В
длъжностната характеристика били заложени показатели, които не отговарят на
реалните нужди на общината, тъй като управлението на спортната зала се
осъществява от заместник кмета и от директора на Дирекция “Инвестиционна и
хуманитарна политика”, а дейностите в Спортна зала – от изпълнителя. За оптималното
функциониране и обезпечаване дейностите, провеждани в залата, за осигуряване на
необходимите здравословни и безопасни условия на труд и спорт за поддържане на
спортната зала е необходим електротехник, като задължително изискване за
заемане на длъжността е служителят да притежава свидетелство за управление на
МПС, категория С. Във връзка с посочената по-горе заповед, на ищеца е връчено
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение изх. №0701-508/09.10.2018г.,
с което е уведомен, че на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ, вр. чл.326, ал.2
от КТ след изтичане на едномесечен срок трудовото правоотношение ще бъде
прекратено.
Със
заповед №69/09.11.2018г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ, считано от 12.11.2018г. В заповедта е
посочено, че служителят не отговаря на променените изисквания за заемане на
длъжността. Заповедта е получена от ищеца на 12.11.2018г.
Считано
от 19.09.2018г. ищецът постъпил на работа при друг работодател “Айс секюрити”
ЕООД на длъжността “***” на четиричасов работен ден по трудов
договор. За месеците ноември 2018г., декември 2018г. и януари 2019г. същият бил
получил трудово възнаграждение съответно 186,08лв., 201,75лв. и 217,28лв.
От
съпоставката на длъжностната характеристика за дължността “Управител спортни
дейности”, заемана от ищеца преди уволнението и за длъжността “Електротехник,
спортна база” първоинстанционният съд приел, че е променено наименованието на
длъжността. Въведена е допълнителна нова основна цел за длъжността да се
поддържа спортната зала и да се осигурява безопасното функциониране на ел.инсталацията.
Установено било, че всички трудови задължения за длъжността “Управител спортни
дейности” от 1 до 19 са запазени, като в същото време за новата длъжност са
заложени и нови от 20-26. Променени са изискванията за заемане на длъжността,
като вместо висше образование е въведено изискване за средно образование и
СУМПС – С категория. Поради което районният със приел, че наред
с въвеждането на нови изисквания за изпълнение на длъжността са променени и
трудовите функции на длъжността. Съгласно трайната съдебна практика
работодателят в настоящият случай може да прекрати трудовото правоотношение, но
не на основание чл 328, ал 1, т 11, а на основание чл 328, ал 1,
т 2 от КТ (поради съкращаване в щата). Задължителна предпоставка за
уволнението по чл.328, ал.1,
т.11 от КТ е изменението на изискванията да е станало при запазване
на длъжността, докато в случая длъжността е закрита и е създадена нова длъжност
с различни трудови функции. Оттук следва изводът, че приложеното от
работодателя основание за уволнение на ищеца не съответства на действителното
фактическо основание, поради което уволнението се явява незаконосъобразно. Не е налице
трансформация, а реално съкращаване, тъй като трудовата функция на съкратената
длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова
функция. Въведеното
изискване заемащият процесната длъжност служител да има свидетелство за
правоуправление категория С по никакъв начин не е свързано с тази част от
задълженията за длъжността, предвидени в т.1-19, които се отнасят до организирането
на спортни мероприятия. При тези данни първоинстанционният съд приел, че
работодателят е злоупотребил с правомощието си да въвежда нови изисквания за
заемане на процесната длъжност. Въведените нови изисквания не са обосновани по
никакъв начин и нямат връзка с характера на работата на съответната длъжност,
поради което приел, че уволнението е незаконосъобразно и на това основание.
Районният
със счита, че служителят може да сключва трудови договори и с други
работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време
по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е
уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово
правоотношение. В представения трудов договор №18/08.02.2016г. и сключените
допълнителни споразумения към него страните не са се договорили по въпросите за
външното съвместителство. Поради което за ищеца не е имало пречка да работи по
други правоотношения извън работното му време в община Дряново. Поради което
сключеният трудов договор от ищеца с друг работодател, а именно “Айс Секюрити”
ЕООД по време на действие на трудовия му договор с ответната община Дряново
няма отношение към основателността на претендираното обезщетение за оставане
без работа, поради което възражението на процесуалния представител на ответника
в тази посока е неоснователно. За времето, през което работникът или служителят
е останал без работа поради незаконно уволнение, работодателят му държи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за не повече от шест
месеца. Съгласно чл.225, ал.2 КТ когато през този период работникът или служителят е работил на
по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. На същото
основание работникът или служителят има право на разликата в заплатите и когато
е работил на непълно работно време при четиричасов работен ден, какъвто е
настоящият случай. Независимо дали поради наемането му на по-ниско платена
работа или поради наемането му на половин работен ден, пропуснатата полза за
работника или служителя, изразяваща се в разликата между получаваното преди
незаконното уволнение трудово възнаграждение и това, което е получавал на
новата работа в шестмесечния период след уволнението, следва да се обезщети.
Настоящия
състав на въззивния съд възприема изцяло изводите на първоинстанционния.
Не
е спорно между страните по делото, че същите са били в трудово правоотношение,
по силата на което жалбоподателят имал качеството на работодател, а
ищецът-ответник по делото на работник. Ищецът заемал длъжността “Организатор
спортни прояви и първенства” към дирекция ИХП на ОбА Дряново, която с
допълнително споразумение №26/02.03.2016г. е изменена в “Управител спортни
дейности - Спортна зала към център за рехабилитация и интегриране на хора с
увреждания чрез физическа култура и спорт".
Със
Заповед №459/03.10.2018г. на кмета на община Дряново длъжността “Управител
спортни дейности” към Дирекция “Инвестиционна и хуманитарна политика” е
променена на длъжност “Електротехник, спортна база” към Дирекция “Инвестиционна
и хуманитарна политика”. Във връзка с посочената по-горе заповед, на ищеца е
връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение изх.
№0701-508/09.10.2018г., с което е уведомен, че на основание чл.328, ал.1, т.11
от КТ, вр. чл.326, ал.2 от КТ след изтичане на едномесечен срок трудовото
правоотношение ще бъде прекратено.
Със
заповед №69/09.11.2018г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ, считано от 12.11.2018г. В заповедта е
посочено, че служителят не отговаря на променените изисквания за заемане на
длъжността. Заповедта е получена от ищеца на 12.11.2018г.
От
мотивите на Заповед №459/03.10.2018г. на кмета на община Дряново е видно, че за
да извърши промяната работодателя приел, че е нецелесъобразно и неефективно
наличието на длъжност “Управител спортни дейности”, тъй като задълженията на
управителя по длъжностна характеристика били свързани с дейностите, които се
провеждат в Спортната зала в гр. Дряново. В длъжностната характеристика били
заложени показатели, които не отговарят на реалните нужди на общината, тъй като
управлението на спортната зала се осъществявало от заместник кмета и от
директора на Дирекция “Инвестиционна и хуманитарна политика”, а дейностите в
Спортна зала – от изпълнителя. За оптималното функциониране и обезпечаване
дейностите, провеждани в залата, за осигуряване на необходимите здравословни и
безопасни условия на труд и спорт, за поддържане на спортната зала бил
необходим електротехник, като задължително изискване за заемане на длъжността е
служителят да притежава свидетелство за управление на МПС, категория С.
При
внимателен прочит на длъжностните характеристики на длъжността “Управител
спортни дейности”, заемана от ищеца преди уволнението и на длъжността
“Електротехник, спортна база” е видно, че освен промяната в наименованието е
въведена и допълнителна нова основна цел за длъжността - да се поддържа
спортната зала и да се осигурява безопасното функциониране на ел.инсталацията.
При новата длъжност са запазени всички трудови задължения за длъжността
“Управител спортни дейности”, като в позиции 20 -26 са въведени нови функции.
Освен това са променени изискванията за заемане на длъжността- вместо висше
образование е въведено изискване за средно образование и притежаване на СУМПС –
С категория. Следователно освен, че е въведено ново изискване за заемане на
длъжността променени са и трудовите функции на длъжността. Поради изложеното
по-горе, съдът намира, че е налице съкращение в щата и същевременно разкриване
на нова длъжност, на която наред с нови функции е възложено изцяло изпълнението
на трудовите функции на съкратената длъжност. Не може да се приеме възражението
на жалбоподателя, че е налице трансформация, а не съкращение в щата, тъй заеманата
от ищеца длъжност е закрита и е създадена нова длъжност, с други съществено
различаващи се трудови функции-електротехник-спортна база, като за изпълнение
са възложени и трудовите функции на закритата длъжност-управител спортни
дейности. Съкращаване в щата е налице, когато трудовата функция за съответната
длъжност престава да съществува. Реално съкращаване в щата е налице, не само
когато отпаднат трудовите функции на длъжността, но и когато част от тях се запазят
и преминат към друга длъжност, както и когато при запазване общата численост на
персонала се закрият определени длъжности и се открият нови длъжности с
различни трудови функции, т.е. в настоящият случай е налице реално съкращаване.
Тези
изводи на съда не се разколебават от показанията на разпитаните по делото
свидетели, които въззивният съд счита, че първоинстанционният е обсъдил в
съвкупност с останалите събрани по делото доказателства.
Поради
изложеното по-горе работодателят е следвало да прекрати трудовото правоотношение
с ищеца по реда на чл.328, ал.1, т.2 КТ, а не по реда на чл.328, ал.1, т.11 КТ,
както е направил в настоящия случай. Предвид горното въззивният съд намира, че
извършеното то жалбоподателя уволнение на ищеца е незаконосъобразно и правилно
районният съд го е отменил.
Предпоставка
за уважаване на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението работа е
признаването на същото за незаконосъобразно и неговата отмяна, поради което
постановеното първоинстанционни решение в тази му част е правилно.
Следва
да се отбележи, че наведените от жалбоподателя доводи за неспазване на
трудовата дисциплина от страна на работника са ирелевантни на настоящия правен
спор. Предмет на делото е установяване законността на извършеното от
жалбоподателя уволнение на ищеца на осн. чл.328, ал.1, т.11 КТ- поради промяна
в изискванията за заеманата длъжност, а не налагане на дисциплинарно наказание,
поради нарушение на трудовата дисциплина. Ако работодателят е считал, че
работника по някакъв начин нарушава трудовата дисциплина е следвало да
предприеме съответните действия в тази насока. Неспазването на трудовата
дисциплина не попада в хипотезата на променени изисквания за заемане на
длъжността и не може да окаже въздействие при преценка дали уволнението е
извършено законно именно на това основание, тъй като не е елемент от него.
За
времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради
незаконно уволнение, работодателят му държи обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за не повече от шест месеца. Съгласно чл.225, ал.2 КТ, когато през този шестмесечен период работникът или служителят е
работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Като
по-ниско платена работа следва да се приеме и работата на непълно работно
време. Следователно през времето, когато ищецът е работил на непълно работно
време при четиричасов работен ден също му се държи обезщетение, в размер на
разликата между получаваното на по-ниско платената длъжност възнаграждение и
възнаграждението, получавано на длъжността, от която е бил уволнен.
Разпоредбата
на чл.111 КТ предвижда възможността работника да сключва трудови договори и с
други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно
време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако
не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово
правоотношение. Видно от трудовия договор, сключен между страните по делото същите
не са договорили нищо относно сключването на трудови договори от страна на
ищеца с други работодатели, следователно жалбоподателят, в качеството му на
работодател не е бил против работника да работи и при други работодатели. Поради
горното, обстоятелството, че преди уволнението работникът е сключил трудов
договор с друг работодател не може обоснове извода, че жалбоподателят не му
дължи обезщетение за времето, през което е получавал по-ниско възнаграждение. В
този връзка неоснователно е възражението във въззивната жалба, че Община
Дряново не е нанесла вреда на ищеца, която да е в непосредствена връзка с
уволнението и че липсва причинна връзка между уволнението и правото на
обезщетение. Напротив с действията си, изразяващи се в незаконосъобразно
уволнение на ищеца, работодателят е станал причина същият за известен период от
време да получава по-ниско възнаграждение от получаваното преди уволнението.
Поради изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че иска по чл.344,
ал.1, т.3 КТ е основателен и го е уважил.
Тъй
като с обжалваното решение предявените искове са уважени изцяло правилно
районният съд е осъдил жалбоподателя да заплати на ищеца направените по делото
разноски, както и да заплати чрез РС Дряново сумата от 210лв.-държавна такса и
сумата от 5лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид
горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Съобразно направеното от
ищеца искане и оставянето на въззивната жалба без уважение жалбоподателя Община
Дряново следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 700лв.- разноски
пред въззивната инстанция.
Направеното
от жалбоподателя възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение е неоснователно. Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1, пр.1
от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възнаграждението за отмяна на уволнение или възстановяване на
работа възнаграждението е в размер на минималната работна заплата за страната
към момента на сключване на договора за правна помощ, а за трудови дела с
определен интерес - съобразно ал.2. Договорът за правна помощ е сключен през
2019г., а ноторно известно е, че размера на минималната работна заплата за
страната, определен с Постановление на МС за 2019г. е 560лв. В чл.7, ал.2, т.1
от Наредба №1 е предвидено, че по дела с интерес до 1000лв. минималното
възнаграждение е в размер на 300лв. В настоящото производство са предявени три
обективно съединени искове - по чл.344, ал.1, т.1 КТ, по чл.344, ал.1, т.2 КТ и
по чл.344, ал.1, т.3 КТ, т.е. дължимите по тях минимални адвокатски
възнаграждения са, както следва : по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ -
560лв., а по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ - 300лв., общо 860лв.
Договореното и заплатено възнаграждение е в размер на 700лв., т.е. същото не
превишава размера на минималното.
Тъй
като във въззивната жалба не е направено искане за връщане на делото на първата
инстанция за разглеждане от друг състав, каквото искане е направено в съдебно
заседание, то съдът не следва да обсъжда същото, тъй като не е направено
своевременно.
По
изложените съображения, въззивният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №28/24.04.2019г. по гр.д.№11 по описа за 2019г. на Дряновски районен
съд
ОСЪЖДА Община Дряново, ЕИК *********,
гр.Дряново, ул.Бачо Киро №19 да заплати на Н.К.Ц., с ЕГН **********,*** сумата
от 700лв.(седемстотин лева)- разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщението до
страните, на осн. чл.280, ал.2, т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :