Р Е Ш Е Н И Е
№ 178
Гр. Добрич, 13.04.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Добрич, в публично заседание на пети април, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при
секретаря Мария Михалева, като разгледа докладваното от съдията АД №357 по
описа на съда за 2022 година,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ /ЗОВСРБ/.
Жалбоподателят – М.Г.Д. ***, чрез адв. А.
А. - ДАК оспорва Заповед на Командира на военно
формирование 34410 - Варна № ЛС – 01 -26 от 21.06.2022 г. с която се налага дисциплинарно наказание
"Уволнение", прекратяване на договора за военна служба, освобождаване
от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса на военнослужещ.
В жалбата се твърди, че горепосочената заповед е незаконосъобразна,
немотивирана, неправилна, като описаните в нея факти не отговарят на
обективната истина. Релевират се доводи за некомпетентност на издателя на акта.
Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения в административното
производство – липсва протокол от служебна проверка, не е посочено на
оспорващия, че има право на адвокат, лицето не е запознато със заповедта на
Министъра на отбраната; не става ясно в какво се изразява неизпълнението на
задължение по военна служба и т.н. Оспорва се употребата на алкохол и шофиране
под въздействието му. Моли се за отмяна на заповедта и за присъждане на
сторените по делото разноски.
В
с.з. оспорващия се явява лично и с адв. А., който поддържа жалбата на
изложените в нея съображения. Излага и допълнителни доводи по същество на
спора.
Ответникът по жалбата - Командир на военно формирование
34410 гр. Варна, чрез процесуалния
си представител гл.
юрк. Р. С. оспорва жалбата,
като я счита за неоснователна. Излага подробни доводи в представени писмени становища
и в съдебна зала. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и следното:
Жалбоподателят М.Г.Д. е постъпил на военна служба в БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ, на 20.10.2008 г.
Към момента на издаване на оспорената заповед, той е на длъжност „младши
миньор“ в склад за морски мини на военно формирование 44320 – с. Сенокос.
На
15.06.2022 г. около 17.30 часа в извън служебно време, като водач на личното си
моторно превозно средство „Мецедес-Бенц" с peг. № ТХ 7550 АК Д. е спрян за проверка в района на ул.
„Батовска" до паметника „Хан Аспарух" в гр. Добрич от служители на
МВР-Добрич. При извършената проверка е установено, че към момента на управление
на автомобила военнослужещият е с концентрация на алкохол 3,22 промила
(съгласно техническо средство „Алкотест дрегер-7510"). За установеното
нарушение на военнослужещият е съставен акт серия GA №
660951/15.06.2022 г.
В
18.20 часа на същата дата матрос 3-ти клас М.Д. е отведен до спешно отделение
на МБАЛ-Добрич за вземане на кръвна проба и извършване на съответната химическа
експертиза. Същият отказва да даде кръв в МБАЛ-Добрич, след което е задържан в
РПУ-гр. Добрич, видно от Лист за преглед на пациент и Заповед за задържане.
За
допуснатото нарушение е изготвено писмено предварително донесение за допуснат
инцидент втора група, раздел ІІ, чл.5, т.1, буква „д“ от Инструкция
№И-4/26.09.2007 г. на МО от дежурния по формированието на в.ф. 44320-Сенокос,
старшина І степен Р.К.Р..
На
16.06.2022 г., Д. е дал писмени обяснения от които става видно, че след работно
време за кратък период е консумирал големи количества бира, след което е бил спрян
за проверка и изпробван с техническо средство, което е отчело положителна проба
за алкохол.
Разпоредена била проверка със Заповед №РД -
13-112/16.06.2021 г. на командира на под. 34410, на основание чл. 246 ал. 1 и
ал. 2 ЗОВС и чл. 142 ал. 1 от ППЗОВС е назначена комисия за извършване на
служебна проверка в конкретен състав. На комисията е определен срок, до който
следва да се представи протокол от извършена служебна проверка на матрос Д. и
предложение за налагане на дисциплинарно наказание.
Комисията
е съставила протокол от проведена служебна проверка съдържащ данни за:
нарушителя на военната дисциплина; описание на нарушението; конкретното
нарушение на военната дисциплина- министерска заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. и
министерска заповед М3№ ОХ- 257/17.03.2020 г., чл. 245,ал.2 от ЗОВС, чл. 137
ал. 4 от ППЗОВСРБ и чл. 244 т. 7 от ЗОВСРБ, вредни последици и причинна връзка
с нарушението-самоволно нарушение на военната дисциплина, управлявал личното си
МПС след употреба на алкохол; данни за вината на нарушителя за извършване на
нарушението- под въздействие на изпит алкохол; причини и условия довели до
извършване на нарушението-ниска лична дисциплина, злоупотреба с алкохол и
неспазване на цитираните МЗ и разпоредбите на ЗОВС и УВС. В резултат от анализ
на събраните данни при служебната проверка, комисията е предложила с оглед
извършеното нарушение и на основание чл. 245 ал.2 във връзка с чл.115, ал.1,
т.7 от Устава на войсковата служба на матрос 3 клас Д. да бъде наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение".
Протоколът е подписан от председател и членове в пълен състав. Приложени към
протокола са писмените обяснения от матрос 3 клас Д..
На 21.06.2022 г. командирът на военното
формирование 34410-Варна полковник я. е провел с матрос 3 клас Д. беседа с
предмет: Запознаване с протокол от извършена служебна проверка, приемане на
писмените обяснения или изслушване на нарушителя и запознаване на
военнослужещия матрос 3 клас Д. със събраните доказателства, които дават
основание за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение".
В
протокола от проведената беседа е отразено становището на кадровия военнослужещ
- „Съжалявам, проведена ми беше беседа". Същият се е подписал като
запознат с доказателствата, основаващи налагане на уволнение и е удостоверил
факта на изслушването му и проведената със същия беседа от командира и
комисията. При беседата са присъствали ст. лейтенант М.Д. и цивилен служител Р.С..
С оспорената в настоящото производство Заповед № ЛС-01-26 от
21.06.2022 г. на Командира на военно формирование 34410-Варна, на основание чл.
245, ал. 2 от ЗОВСРБ, чл. 137, ал. 4 от ППЗОВСРБ, е наложено дисциплинарно
наказание по чл.244, т.7 от ЗОВСРБ „Уволнение“ на матрос 3-ти ранг М.Г.Д. –
младши миньор в склад за морски мини във военно формирование 44320-Сенокос,
като е прието, че със своето поведение на 15.06.2022 г. матрос 3-ти клас М.Г.Д.
не е изпълнил т. 3 от заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната
(изм. с № ОХ-257/17.03.2020 г.), относно забрана на употребата на алкохол и
наркотични вещества от военнослужещите. Това представлява тежко нарушение на
военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ във връзка с чл. 178,
ал. 1 от ЗОВСРБ и чл. 115, ал. 1, т. 7 от Устава за войсковата служба на
въоръжените сили на Република България и уронва авторитета и престижа на
военнослужещите от Военноморските сили.
Наред с това, в пункт втори е
разпоредено на осн. чл.146, т.3 и чл.165, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ и т. 8.2. от
заповед на министъра на отбраната № ОХ-669/05.08.2021 г., относно оправомощаване
на длъжностни лица, прекратяване на
правоотношението за изпълнение на военна служба, освобождаване от военна служба
и зачисляване в запаса, като са определени срокове за сдаване на длъжността три
работни дни след запознаване със заповедта.
Представени и приети като доказателства по делото са
документите, съдържащи се в образуваната дисциплинарна преписка, в т.ч. и
писмени обяснения от жалбоподателя.
По
делото като свидетелка е разпитана майката на оспорващия С.К.Д.. Тя разказва на
съда, че към 18,10 часа е била в град Добрич и на кръговото е видяла колата на
сина си и една полицейска кола. Твърди, че М. го е нямало. Провела е разговор с
полицаите и след това се е насочила към полицията, където М. към 18,30 часа е
докаран от болницата.
С
оглед оспорване на извършеното нарушение, а именно употребата на алкохол по
делото като свидетели са разпитани Актосъставителя Д.Б.А. и единия от
свидетелите при съставянето на акта П.В.Ж.. И двамата свидетели са отговорили
на съда, че са били извикани от колеги от ІІ РУ за съдействие, за изпробване на
алкохолна проба. Лицето е изпробвано с дръг тест 7510, цифрова индикация 3.22.
Издаден е талон за биологична проба, която е отказана и в последствие е заведен
в І РУ, задържан и предаден на Военна полиция.
Свидетелят
А. потвърждава, че се касае за техническа грешка в акта. Алкохолната проба е
взета в 17,41 часа, а не както е посочено в 19,41 часа. А. изрично заявява, че
лицето, което е било спряно за проверка си е дало проба на дрегера. Сочи се, че
свидетелят скоро е бил на очна ставка с М.Д. ***. Посочва също, че лицето на
място е имало арогантно и неадекватно държание, зачервен поглед. Силно е
миришел на алкохол.
На
въпрос на съда, кой е присъствал по време на проверката св. А. посочва лицата,
присъствали, като твърди, че майката на нарушителя е била пред І РУ, като на
мястото на проверката не е идвала.
Свидетелят
П.В.Ж. декларира, че той и колегата му С.Н. са спрели жалбоподателя. Извикали
са за съдействие колегите си от І РУ, които са направи проверка за алкохол на
лицето. Присъствал е при вземане на пробата, която е отчела над 3 промила. Ж.
също заявява, че при проверката са присъствали само униформени лица. Майката на
жалбоподателя не е присъствала.
С
оглед оспорването и на Протокола за извършена проверка, като свидетели бяха
разпитани, лицата извършили проверката.
Свидетелят
К.И.И., началник на военно формирование 44320-Сенокос заявява пред съда, че М.Д.
е дал лично обяснение пред него и ст. лейтенант Д.. Посочва, че Д. се е
запознавал с всички министерски заповеди срещу подпис, за което е и воден
инструктаж.
Св.
П. И.Д. – зам-началник на военно формирование 44320-Сенокос е участвал в
извършената проверка. Посочва, че комисията е била назначена от полк. Л.Я..
Запознали са се с документите, представени им от колегите от полицията – АУАН.
Обяснява как и кой провежда инструктажите във формированието.
Св.
М.Й.Д. – офицер по логистика. Също заявява, че е бил в комисията, която е
назначена от полк. я.. Твърди, че не му е оказван натиск при извършване на
проверката. Посочва, че с М. е била проведена беседа, на която лично той е
присъствал. Т.е. това е един вид обяснения давани от лицето.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните
правни изводи:
Оспорването, като направено в законово установения срок,
от легитимирано лице с правен интерес - адресат на Заповед № ЛС- 01-26/21.06.2022 г. на Командира на в.ф. 534410 - Варна против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение", прекратяване на договора за военна служба, освобождаване
от длъжност и от военна служба, е постановена от компетентния по см. на чл. 137,
ал. 4 от ППЗОВСРБ във връзка с чл. 248 от ЗОВСРБ орган, тъй като на командира
на в.ф. 34410
- Варна са предоставени правомощия по прекратяване на договора
за военна служба на войниците в подчиненото му военно формирование, съгласно т.
9.2 от Заповед на Министъра на отбраната № ОХ-669/05.08.2021 г. На следващо място като допълнителен аргумент е и т.8
от същата в която се казва, че командира на самостоятелно военно формирование с
командир със звание Полковник има право
да прекратява договори за военна служба, да освобождава от военна служба
матроси /войници/, които са на работа в подчинените му военни формирования. От
казаното следва, че полковник я. като командир на в.ф.34410-Варна е оправомощен
от министъра на отбраната да прекратява договорите на матросите от подчинените
му поделения, каквото в случая е в.ф.44320-Сенокос, където е служил г-н Д..
Същата е издадена при съблюдаване на императивните норми
на чл. 59, ал. 2 от АПК и специалните разпоредби на чл. 148, ал. 1 и,
ал. 2 от ППЗОВС за форма и съдържание на акта в т. ч. на изискването за
налагане на дисциплинарното наказание с мотивирана заповед. Нарушението, за
което е санкциониран М.Д. е индивидуализирано в необходимата степен и от
фактическа и от правна страна. Посочени са фактическите основания за издаване
на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически
факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна
поведение, сочещо на допуснато тежко нарушение на военната дисциплина, с което
правната норма на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ свързва възможността за налагане на
дисциплинарно наказание - "уволнение".
При провеждането на дисциплинарното производство са
спазени всички нормативно установени в ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ процесуални изисквания
и правила. При съблюдаване разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от ЗОВСРБ и чл. 142
от ППЗОВСРБ, е назначена комисия за извършването на служебна проверка във
връзка с констатираното нарушение - управление на МПС след употреба на алкохол.
За резултатите от проверката са съставени протокол рег. № П-607/20.06.2022 г. във форма
и със съдържание, съответстващи на изискванията на чл. 143, ал. 1 от ППЗОВСРБ.
На следващо място, в съответствие с чл. 144, ал. 1, т. 1
и т. 2 от ППЗОВСРБ дисциплинарно наказващият орган е провел беседа с военнослужещия,
на която матрос
3-ти клас М.Г.Д. е изслушан и е запознат с констатациите на комисията,
приетите за установени от нея релевантни факти и обстоятелства за извършеното
нарушение и с направеното предложение за търсене на дисциплинарна отговорност и
вида на дисциплинарното наказание. Действително, видно от съдържанието на
протокола от извършената беседа, при извършването й не са взели участие
председателят или членове на комисията извършили проверката по случая,
съобразно изискването на чл. 144, ал. 2, изр. 1-во от ППЗОВСРБ, но по мнение на
настоящият съдебен състав това обстоятелство не представлява съществено
процесуално нарушение, доколкото не е довело до накърняване или ограничаване
правата на наказаното лице да бъде изслушано. За проведената беседа е съставен
и подписан надлежен протокол, в който военнослужещия собственоръчно е отразил
становището си. Както в чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ, така и в чл. 144, ал. 1, т. 2
от ППЗОВСРБ, изслушването и даването на писмените обяснения от военнослужещия
са предвидени като алтернативни - т. е за да се счита, че
дисциплинарно-наказващият орган е изпълнил императивно установеното си
задължение по посочените правни норми, необходимо и достатъчно е да е била
дадена възможност на военнослужещия да изрази становище по повдигнатото му
дисциплинарно обвинение по един от двата регламентирани начина. В случая матрос 3-ти ранг е бил изслушан от Командира на военното формирование при
проведената беседа, след запознаването му с протокола от работата на комисията
за извършването на служебна проверка и събраните доказателства, даващи
основание за налагане на дисциплинарно наказание /обстоятелство, което не се
оспорва от жалбоподателя и верността на което е удостоверено с подписването от
военнослужещия на съставения протокол от проведена беседа/. Съдът намира за
неоснователни поддържаните от пълномощника на жалбоподателя оплаквания за
съществено нарушения на административно процесуалните правила. Видно от
материалите, съдържащи се в приложената по делото дисциплинарна преписка, на
служителя е била предоставена възможност за участие в образуваното
производство, приключило с издаването на обжалваната заповед. Д. е дал писмени обяснения в хода на служебна проверка,
относно описаното нарушение от военнослужещия, изразяващо се в управление на
МПС след употреба на алкохол. Жалбоподателят е имал възможност в хода на проверката
да ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че не е извършил
твърдяното нарушение и съответно да опровергае установеното със съставения АУАН
противоправно деяние. В рамките на дисциплинарното производство М.Д. не е предявил доказателствени искания, а в подаденото от
него писмено обяснение не отрича, че е употребил алкохол.
Оборване на установените в дисциплинарното производство
факти не е извършено и пред съда с насрещно доказване. Видно от
разпитаните служители на І РУ се установява, безспорно, че Дасакалов е бил
изпробван с техническо средство, което е отчето 3.22 промила алкохол.
Твърдението на жалбоподателя, че не е давал проба за алкохол, а напротив е
отказал същата не се подкрепят от никакви други доказателства, поради което и
съдът намира това за защитна теза.
Доколкото
е налице разминаване в посочения час на извършване на проверката в АУАН, то
безспорно от показанията на двамата свидетели, участвали в изготвянето на АУАН
и показанията на майката на жалбоподателя, се установява, че посочения час
19,41 е грешен, явно се касае за техническа грешка. Няма спор, че проверката е
извършена в 17,41 часа.
Обжалваната заповед е постановена и при правилно
приложение и в съответствие с целта на материалния закон.
Съ дебният контрол за материална законосъобразност на
оспорената заповед обхваща преценката дали са налице установените от
дисциплинарно - наказващия орган релевантни юридически факти /изложени като
мотиви в акта/; доколко същите запълват състава на посоченото в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание нарушение на военната дисциплина и
правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. В
случая нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, се изразява в
неизпълнение на задължения по военна служба - нарушение на военната дисциплина
по см. чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ, определено като тежко такова по см. чл. 245,
ал. 2 от ЗОВСРБ, за което е наложено дисциплинарно наказание
"уволнение". От фактическа страна е обосновано с управление от
военнослужещия на МПС след употреба на алкохол, което деяние е квалифицирано
като такова, нарушаващо т. 3 от Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г., изменена със
заповед № ОХ-257 от 17.03.2020 г. на Министъра на отбраната на Република
България и описаното в обстоятелствената част на заповедта поведение на
дисциплинарно наказаното лице се изразява в това, че на 15.06.2022 г.
около 17.30 часа в извън служебно време, като водач на личното си моторно
превозно средство „Мецедес-Бенц" с peг. № ТХ 7550 АК Д. е спрян за проверка в района на ул.
„Батовска" до паметника „Хан Аспарух" в гр. Добрич от служители на
МВР-Добрич. При извършената проверка е установено, че към момента на управление
на автомобила военнослужещият е с концентрация на алкохол 3,22 промила
(съгласно техническо средство „Алкотест дрегер-7510").
Управлението на МПС от Д. след употреба на алкохол безспорно се установява и от представения и приет
като доказателство по делото АУАН серия GA, бл. №660951/15.06.2022 г. който като официален свидетелстващ документ, който се ползва с презумтивна материална доказателствена сила
досежно верността на удостоверените него факти и обстоятелства, съгласно чл.
189, ал. 2 ЗДвП. Оспорването
на същия от страна на жалбоподателя не доведе до други изводи.
В глава VІІ "Военна служба", раздел ІІІ
"Статус на военнослужещите", в чл. 178, ал. 1 е предвидено, че
военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и
административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните
лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на
командирите или началниците. Следователно спазването и изпълнението на
посочените актове е законово установено задължение по военна служба и елемент
от нормативно регламентираното съдържание на правоотношението на
военнослужещия. Със Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г., изменена със заповед №
ОХ-257 от 17.03.2020 г. на Министъра на отбраната на РБългария, с цел
обезпечаване изпълнението на разпоредбите на чл. 114, т. 3 и т. 4, чл. 115, ал.
1, т. 5, 6 и 7 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на РБългария
и с оглед необходимостта от прекратяване на случаите за нарушаване на войсковия
ред и дисциплина в резултат на употребата на алкохол и наркотични вещества от
военнослужещите в служебно и в извън служебно време и запазване престижа на
военната служба, е разпоредено /по т. 3 от заповедта/ забрана за управлението
на МПС от военнослужещите в служебно и извънслужебно време след употреба на
алкохол. В случая като не е съобразил поведението си с тази забрана и не е
изпълнил Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на Министъра на отбраната на РБългария,
оспорващият е допуснал нарушение на военната дисциплина по см. на чл. 242, т. 1
във вр. с 178, ал. 1 от ЗОВСРБ, като основание за ангажиране на дисциплинарната
му отговорност. Няма спор, че Д. с подписа си е
удостоверил, че е запознат с Министерска заповед 680/05.11.2010 г. за
злоупотребата с алкохол и упойващи вещества от военнослужещи в Българската
армия.
На следващо място с оглед целите, задачите и дейността на
военнослужещите и по-високите изисквания към тях за определено поведение не
само в работно време и на работното място, но и в общественият живот, нормите
за поведение и правилата на лично поведение, които военнослужещите са длъжни да
спазват, както и моралните ценности, от които следва да се ръководят, са
регламентирани изрично като техни задължения в Устава за войсковата служба на
Въоръжените сили на РБългария /УВСВСРБ/. Следователно, спазването и
изпълнението на регламентираните в УВСВСРБ етични правила и норми за поведение
също представлява законово установено задължение по военна служба по см. на
178, ал. 1, от ЗОВСРБ, неизпълнението на което задължение релевира наличието на
дисциплинарно нарушение в хипотезата на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ. Разпоредбата
на чл. 115, ал. 1, т. 7 от УВСВСРБ въвежда абсолютна забрана за военнослужещите
да нарушават законите и обществения ред в страната вкл. и когато се намират
извън поделението. Безспорно с деянието си оспорващият е нарушил това правило
за поведение. Поведението му, освен че представлява тежко закононарушение, сочи
и на неподчиняване на законно отдадена заповед на Министъра на отбраната на
РБългария, целяща предотвратяване на нарушения, осигуряване на безопасен режим
на управление на МПС от военнослужещите и запазване престижа на военната служба
и съотв. на неизпълнение на задължение по военна служба, регламентирано в чл.
178, ал. 1 от ЗОВСРБ. По аргумент от разрешението, дадено в Тълкувателно
решение № 3 от 07.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., управлението на МПС
след употреба на алкохол освен че е в нарушение на закона, съставлява и
нарушение на обществения ред т. е на установените в държавата обществени
отношения, основани на правовия ред и морала, определящи поведението на хората
в обществения живот.
Въз основа на установените по делото релевантни факти и
обстоятелства съдът намира, че извършеното от матрос 3-ти ранг М.Д. - управление на МПС след употреба на алкохол при
отчетена концентрация 3.22 промила, правилно е определено като поведение, грубо
нарушаващо правно регламентирани задължения за военнослужещия при изпълнението
на военната служба, сочещо на съставомерно от обективна и субективна страна
неправомерно деяние, квалифицирано като тежко нарушение на служебната
дисциплина по см. на чл. 242, т. 1 във вр. с чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, като
основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".
Оспорената в настоящото производство Заповед № ЛС-01-26/21.06.2022 г. г. на Командира на военно формирование 34410 е издадена при правилното приложение на материалния
закон при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация
и следващото се за извършеното нарушение дисциплинарно наказание. При спазване
на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 във вр. с чл. 145, ал. 2 от ППЗОВСРБ
дисциплинарно наказващият орган обосновано е приел, че тежестта на нарушението
сочи на допуснато тежко нарушение на военната дисциплина, като материалноправно
основание по чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ за налагане на дисциплинарно наказание по
чл. 244, т. 7 от ЗОВСРБ - "уволнение". В съответствие с нормата на
чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ, е прекратено и правоотношението на М.Д. по изпълнение на военната служба, доколкото в случая
дисциплинарнонаказващият орган, действащ и във функциите на орган по
прекратяването на договора за военна служба действа в условията на обвързана
компетентност - законодателят е разписал като правна последица от налагане на
дисциплинарно наказание "уволнение" прекратяването на договора за
военна служба.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
ирелевантно за спора
е твърдението от страна на процесуалния представител на оспорващия, че
нарушението не е доказано, тъй като АУАН не е влязъл в законна сила и все още е
налице висящо досъдебно производство. Наказателната отговорност е различна от
дисциплинарната и нереализирането й не е пречка за налагане на дисциплинарна
санкция за допуснато нарушение на военната дисциплина, когато, както в случая,
са налице основанията, предвидени в закона за това. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 243, ал. 1 от ЗОВСРБ. Ето защо доводите на касатора са
неоснователни. Образуваното против Д. досъдебно производство за престъпление
по чл. 343б от НК следва да бъде съобразено при преценка тежестта на
извършеното нарушение, с оглед обстоятелството, че законът определя деянието
като престъпление, но приключването му с влязла в сила присъда не е
предпоставка за реализиране на дисциплинарната отговорност.
С оглед гореизложеното съдът приема, че обжалваната
заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от
закона форма; постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби на
които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е
съобразена с целта на закона - за превенция и защита от противоправни прояви.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, ответникът има право да му бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съобразно
определения минимален размер в Наредбата за заплащане на правната помощ
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение четвърто от АПК, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на на М.Г.Д. ***, срещу Заповед на Командира на военно формирование 34410 -
Варна № ЛС – 01 -26 от 21.06.2022 г. с която се
налага дисциплинарно наказание "Уволнение", прекратяване на договора
за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в
запаса на военнослужещ.
ОСЪЖДА М.Г.Д.
ЕГН ********** *** да заплати сторените по делото съдебно-деловодни разноски в
размер на 100 /Сто/ лева на Военно формирование 34410 гр. Варна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: