Р Е Ш Е Н И Е

 

                                              гр.  София  25.10.2018 г.

 

 

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

   

         СОФИЙСКИ   ГРАДСКИ   СЪД,    Г.О.,   ІI-б   ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,

в публичното заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА

                                                                                       РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА

                       

при секретаря Д. Шулева,  като разгледа докладваното  от съдия  ЯНЧЕВА гр. дело № 3764 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

            Въззивният съд е сезиран с жалба на „ДР. П.. И ДР. П.Б.“ ЕООД, подадена срещу решението на СРС, ІІ Г.О., 75 състав, постановено на 10.01.2018 г. по гр. дело № 39570/2015 г., в частта, в която искът по чл.200 от КТ, предявен срещу дружеството от страна на И.А.М., е уважен за сумата от 20 000 лв.

            Жалбоподателят намира обжалваното решение за незаконосъобразно, немотивирано и неправилно. Счита, че претърпените от М. в резултат на трудовата  злополука неимуществени вреди не обуславят толкова голямо по размер обезщетение, като излага, че настъпилите травматични увреждания са довели само до временна неработоспособност и то за кратък период от време, няма настъпили патологични промени, както и неблагоприятни прогнози за в бъдеще. Сочи, че СРС не е отчел факта на претърпяна от ищцата втора, последваща трудова злополука, която се явява съпричиняващ фактор, като в този случай следва да се намали размера на дължимото обезщетение. Жалбоподателят навежда доводи и че при определяне на обезщетението съдът не е формирал решението си въз основа на въздигнатите от практиката на ВКС обективни критерии, определящи кумулативно размера на паричните средства за обезвреда.

            И.М. счита въззивната жалба за неоснователна, като оспорва всички наведени от жалбоподателя доводи срещу решението. Счита присъденото й обезщетение за адекватно.

            Пред СГС не са събрани нови доказателства.

            След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            Производството пред СРС е образувано въз основа на искова молба, подадена от И.А.М. срещу „ДР. П.. И ДР. П.Б.“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл.200 от КТ за сумата от 40 000 лв.

            Ищцата твърди, че работила при ответното дружество на длъжност „отчетник измервателни уреди“. Излага, че на 3.05.2014 г., около 14.00 ч., при изпълнение на трудовите си задължения - снемане на показания от електромери в с. Старцево, при придвижване по мокра тревна площ се  подхлъзнала и паднала, в резултата на което счупила части на подбедрицата на десния крак с придружаващ масивен оток и кръвонасядания. Поддържа, че с Разпореждане № 16844/26.05.2014 г. на ТП НОИ-София град злополуката била призната за трудова. Твърди, че вследствие на злополуката и последващото лечение и възстановяване, включващо хирургически намеси и поставянето на гипс, претърпяла неимуществени вреди за продължителен период от време, изразяващи се във физически болки и страдания, продължително обездвижване, затруднения в обслужването и невъзможност да се грижи за себе си и за малкото си дете, чувства на непълноценност и страх от продължителната неработоспособност. И.М. сочи и че към датата на подаване на исковата молба оздравителният процес не е приключил, като поставените по оперативен път фиксации не са премахнати; придвижването й е ограничено и придружено с болки, като последните се провокират и от промените в климатичните условия и времето.

            С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска по основание и размер, като оспорва наличието на неимуществени вреди, причинени от трудова злополука и твърди, че сочените от ищцата вреди не отговарят на реално претърпените от нея.

            СРС е уважил иска за сумата от 20 000 лв. Същият е заключил, че от събраните по делото доказателства се установява, че по време на трудовото правоотношение между страните ищцата е претърпяла трудова злополука, довела до временна неработоспособност. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид възрастта на ищцата – 31 години към момента на настъпване на трудовата злополука, т.е. същата е била в активна възраст; причинения дискомфорт, изпитаните затруднения при обслужване, както и обстоятелството, че и в хода на делото е установен ограничен обем на движение на дясната глезенна става. Съдът е посочил и че не е налице принос на ищцата за настъпване на злополуката.

            По делото не се спори пред въззивния съд и се установява от събраните доказателства, че на 3.05.2014 г., по времето на действие на трудовия договор между страните, И.М. е претърпяла трудова злополука, като се е подхлъзнала и паднала, в резултат на което е счупила дясната си подбедрица. Злополуката е призната за трудова по установения за това законов ред.       

            От представената по делото медицинска документация и от приетото заключение от назначената съдебномедицинска експертиза, което въззивният съд изцяло кредитира като обективно и компетентно, се установява, че при процесната трудова злополука И.М. е получила счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрица в областта на глезенната става. Счупването е наложило гипсова имобилизация и оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза. Един месец след операцията ответницата по жалбата се върнала на работа, но паднала отново и счупила малкопищялната кост на лявата подбедрица в областта на глезенната става, като в тази връзка била оперирана на 25.06.2017 г. При преглед на М., извършен на 29.04.2017 г., вещото лице е констатирало наличието на оперативен белег по външната страна на двете подбедрици с надлъжен ход, без данни за патологични промени, както е установило и ограничен обем движение в дясната и в лявата глезенни стави. Съгласно заключението полученото увреждане в резултат на трудовата злополука от 3.05.2014 г.  е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, като нормалният срок за възстановяване е четири-пет месеца. Последващата травма на левия крак, която също наложила оперативно лечение и фиксиране с метална остеосинтеза, е удължила процеса на възстановяване.

            Пред СРС са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелката Л.Ч., братовчедка на И.М.. Съдът кредитира показанията, като ги намира за убедителни, непротиворечиви и базирани на непосредствени възприятия. От същите се установява, че след операцията на десния крак М. останала около седмица в болница, след което се върнала вкъщи, където не можела да се обслужва сама, ходела с патерици и една стъпвала на пострадалия крак. Тъй като била разведена и поради здравословното си състояние не можела сама да се грижи за детето си, трябвало да търси някой, който да го гледа. Няколко месеца изпитвала болки, като свидетелката твърди, че и към датата на разпита й пред съда М. продължава да усеща металните пластини в крака си, ходи по-бавно и кракът я заболява при по-дълго стоене права. Месец след счупването, по настояване на работодателя й, ответницата по жалбата трябвало да се върне на работа, като тогава паднала и счупила и другия си крак.

            Въз основа на така изложеното, въззивният съд намира, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл.200 от КТ, като за претърпените от И.М. неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с трудовата злополука от 3.05.2014 г., справедливото обезщетение възлиза на 15 000 лв. За да определи обезщетение в посочения размер, съдебният състав приема, че при счупването на десния крак М. е преживяла интензивни болки и страдания, като такива е имало и при последвалата хирургична интервенция на крака. Впоследствие болките са продължили, макар и не толкова силни, като възстановителният процес нормално би протекъл в рамките на 4-5 месеца, но в случая е бил усложнен и продължен поради счупването в хода на възстановяването и на другия крак. В първите месеци пострадалата е имала значителни затруднения в самообслужването, както и не е могла да се грижи за детето си, което й е създавало физически и психически неудобства и я е разстройвало. Налице са остатъчни проявления от счупването – ограничение в движението на глезенната става, както и болезненост при по-големи натоварвания. При определяне на обезщетението съдът не включва негативното повлияване върху здравословното състояние на М., дължащо се на счупването и на другия й крак, доколкото на обезвреда в случая подлежат вредите, намиращи се в причинно-следствена връзка с трудовата злополука от 3.05.2014 г. Съдът съобразява, също така, възрастта на лицето, икономическото състояние в страната и жизнения стандарт.

            Изложеното обуславя потвърждаване на решението в частта, в която искът е уважен за сумата от 15 000 лв., както и отмяната му в останалата уважителна част и отхвърляне на претенцията за разликата между 15 000 лв. и 20 000 лв., като въззивният съд следва да коригира решението и в частта на присъдените разноски и държавна такса.

            На страните се следват разноски и за втората съдебна инстанция по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК.

Водим от горното, съдът

 

                                                                    Р  Е  Ш  И: 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решението от 10.01.2018 г. на СРС, ІІ Г.О., 75 състав, постановено по гр. дело № 39570 по описа за 2015 г., в частта, в която искът по чл.200 от КТ е уважен за сумата от 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), ведно със законната лихва от 3.05.2014 г. до окончателното изплащане; в частта, в която в полза на ищцата са присъдени разноски в размер на 1 297.50 лв., както и в частта, в която в полза на СРС са присъдени държавна такса и разноски в размер на 750 лв.

ОТМЕНЯ  решението в частта, в която искът по чл.200 от КТ е уважен за сумата над 15 000 лв. до 20 000 лв., И ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата от 5 000 лв., като неоснователен.

ОТМЕНЯ  решението в частта, в която в полза на И.А.М. са присъдени разноски над 1 297.50 лв. до 1 730 лв., а в полза на СРС – държавна такса и разноски над 750 лв.

В останалата част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА И.А.М. да заплати на „ДР. П.. И ДР. П.Б.“ ЕООД допълнителни разноски пред СРС в размер на 18.75 лв., както и разноски пред СГС в размер на 100 лв.

ОСЪЖДА „ДР. П.. И ДР. П.Б.“ ЕООД да заплати на И.А.М. разноски пред СГС в размер на 525 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              

           

                 2.