ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1818
гр. Бургас, 25.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502056 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.396 от ГПК и е образувано по частна жалба на М.
АЛ. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Н. П., ул. „В.“ № ***, подадена чрез адв. Нели
Гюмова - БАК против определение № 555 от 06.10.2021 г. по гр.д.№ 1271/2021 г. по описа
на РС-Несебър, с което е оставено без уважение искането му за допускане на обезпечение
на предявения от него иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС против Етажната
собственост на сграда с идентификатор 51500.507.94.1 по КККР на гр. Несебър, п.к. 8230,
Слънчев бряг-запад, к-с Афродита Палас, представляван от управителя на ЕС - Албена
Гълъбинова за отмяна като незаконосъобразни на решенията, взети на 27.08.2021г.. на
проведеното ОС на същата ЕС, чрез спиране на основание чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС на
изпълнението на горепосочените решения на ОС на ЕС.
Жалбоподателят изразява недоволство от обжалваното определение, като счита
същото за неправилно. Излага съображения, че в случая са налице законовите предпоставки
за допускане на исканото обезпечение, като сочи, че при необходимост, в случай, че се
приеме, че представените писмени доказателства не са достатъчно убедителни за вероятната
основателност на иска, съдът може да допусне обезпечението и при условията на чл. 391, ал.
1, т. 2, респ. чл. 391, ал. 2 от ГПК чрез представяне на парична гаранция. Навежда конкретни
доводи за незаконосъобразност на взетите решения на процесното ОС на ЕС. Досежно
решението по т. 1 сочи, че липсват каквито и да основания за приемане на нов бюджет, след
като такъв е приет по предходно неатакувано решение на ОС на ЕС от 16.07.2021г. По
отношение на решението по т. 2 заявява, че същото е незаконосъобразно, тъй като е прието
в нарушение на по т. 8 от дневния ред на решението на ОС на ЕС от 16.07.2021г. досежно
сроковете за плащане на дължимите вноски. Що се касае до решението по т. 3 счита, че
1
същото е незаконосъобразно, тъй като Гълъбинова нямала качеството на управител на ЕС
за да представя отчет. Счита, че с процесните решения взети на ОС на ЕС от 27.08.2021г.
води до несигурност в нормалното функциониране на ЕС и би причинило вреди в
имуществената сфера на етажните собственици. Моли въззивният съд да отмени
обжалваното определение и да допусне исканото обезпечение.
На основание чл. 396, ал.2, изр.2 от ГПК препис от частната жалба не подлежи на
връчване на насрещната страна.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.396, ал. 1 от ГПК против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, което имат правен интерес от
обжалването, поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№ 1271/2021г. по описа на РС-Несебър е образувано по
исковата молба на М. АЛ. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС против Етажната собственост на сграда с идентификатор 51500.507.94.1 по КККР на
гр. Несебър, п.к. 8230, Слънчев бряг-запад, к-с Афродита Палас, представляван от
управителя на ЕС - Албена Гълъбинова за отмяна като незаконосъобразни на решенията,
взети на 27.08.2021г.. на проведеното ОС на същата ЕС.
Ищецът е оспорил законността на решенията, взети на процесното ОС на ЕС, за
което е изложил множество аргументи за допуснати нарушения на ЗУЕС при свикване на
събранието и при провеждането му, свързани с кворума и участието на пълномощниците,
неправилно изчисляване на притежаваните от собствениците проценти идеални части от
общите части на сградата, нарушения на императивни норми на закона и противоречение с
предходно решение на ОС на ЕС от 16.07.2021г., оспорване на качеството управител на
Албена Гълъбинова и др.
В исковата молба ищецът е поискал от районният съд да допусне обезпечение на
предявения иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС на основание чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС вр. с чл. 397, ал.
1, т. 3 от ГПК чрез спиране на изпълнението на оспорените решения от ОС на ЕС, проведено
на 27.08.2021г. Ищецът е обосновал обезпечителната си нужда с твърдението, че поради
незаконосъобразност на оспорените решения на ОС на ЕС вследствие нарушаване на
императивни норми на ЗУЕС съществува възможност ако не бъде спряно решение да
настъпят трудно възстановими вреди за собствениците.
С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение искането за
спиране изпълнението на оспорените решения като неоснователно. Съдът е приел, че в
случая с оглед спецификата на производството преценката дали представените писмени
доказателства сочат на вероятна основателност на иска не може да бъде извършена, без да
се навлезе в съществото на спора, в т.ч. и поради обстоятелството, че за спазване на
правилата по ЗУЕС съобразно наведените в исковата молба съображения, доказателствена
тежест носи ответника. Районният е счел, че за ишеца не е налице и обезпечителна нужда за
допускане на исканото обезпечение, тъй като взетите решения не са от такова естество, че да
причинят непоправими вреди, които биха настъпили от изпълнението им докато таря
исковото производство.
2
Бургаският окръжен съд, след служебна проверка на обжалвания съдебен акт, намира,
че същият е валиден и допустим, като след преценка на данните по делото и съобрази
разпоредбите на закона, намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно,
споделя изводите първоинстанционния съд за неоснователност на искането за спиране, по
следните съображения:
Съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС, подаването на молба с искане за отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание не спира изпълнението на решението,
освен ако съдът не постанови друго.
Спирането на изпълнението на решението на общото събрание е предвидено в закона
като обезпечителна мярка по подадената молба за неговата отмяна, като с него се осуетява,
докато трае съдебното производство, изпълнението на решение, което може да се окаже
незаконосъобразно. Постановеното спиране цели да обезпечи самото производство по
отмяна на решенията. С оглед указанията по този въпрос, дадени в тълкувателно решение №
5/24.06.2017 г. по т.д. № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС, молбата за спиране изпълнението на
решение на общото събрание на етажна собственост / чл. 40, ал. 3 ЗУЕС/ подлежи на
разглеждане по реда на обезпечителното производство т.е. следва да се изследва
предпоставките за допускане на обезпечението - предявеният иск следва да бъде допустим и
вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда за ищеца и посочената
обезпечителна мярка да е подходяща.
Видно от съдържанието на оспореното решение от 27.08.2021г. на ОС на ЕС, от
същото се установява, че то има за предмет приемане на годишен бюджет 2021/2022г.,
определяне на срок за плащане на паричните вноски за управление и поддръжка на общите
части на етажната собственост и за фонд „Ремонт и обновяване“, отчет на управителя за
получени приходи в касата на ЕС и взимане на решение за възлагане на управителя да
заплати от наличните сметки в банковата сметка на ЕС суми за неплатени сметки за вода,
СОТ за абонаментно сервизно обслужване на асансьори.
Що се касае до първата предпоставка за допускане на обезпечението – допустимост
и вероятна основателност на иска, правилен и напълно обоснован от данните по делото е
извода на районния съд, че на този ранен етап от производството не може да се направи
преценка както за допустимостта, така и за вероятна основателност на исковата претенция,
без да се вземе становище по съществото на спора, в т.ч. и при условие, че
доказателствената тежест за установяване спазване на изискванията на ЗУЕС носи ответната
ЕС.
Що се касае до обезпечителната нужда, въззивният съд споделя напълно мотивите на
районния съд, че такава не е налице за ищеца, тъй като с оглед естеството на взетите
решения на ОС на ЕС евентуалното предприемане на действия по изпълнение на което и да
от тях не би довело до накърняване на материалната сфера и интересите му. Тъй като
обезпечителната нужда е една от кумулативно изискуемите предпоставки за допускане на
обезпечението, недоказването й в случая води до невъзможност за допускане на
обезпечението при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2, респ. чл. 391, ал. 2 от ГПК, чрез
3
представяне на парична гаранция.
В допълнение следва да се отбележи, че решенията за приемане на годишен
бюджет, отчет на управителя и предприемане на действия спрямо трети лица и др./ касаят
разрешаване на въпроси, които са по целесъобразност и нямат пряко отношение към
жалбоподателя, поради което спиране на изпълнението им не би могло да накърни правната
му сфера, а по-скоро би затруднило дейността на ЕС. Що се касае до определянето на срок
за изпълнение на решението за таксите по управление и поддръжка и таксите за фонд
„Ремонт и обновяване“, спирането на изпълнението им по-скоро би поставило в
неблагоприятно положение етажната собственост поради временна липса на текущи
средства за поддръжка и ремонт, а не жалбоподателя. Затова съдът намира, че изпълнението
на процесните решения не би довело до настъпването на вредни последици за
жалбоподателя, които да правят невъзможно или затруднено осъществяването на правата му
след приключване на спора, т.е. не обосновават обезпечителна нужда, още повече, че
задължение на всеки етажен собственик е да участва в разходите на ЕС.
Що се касае до изложените в частната жалба съображения за липса на
представителна власт на Албена Гълъбинова като управител на ЕС, същите се опровергаха
от данните по делото, изискани служебно от районния съд. Независимо от това, следва да се
отбележи, че дори и Албена Гълъбинова да нямаше представителни права по отношение на
ЕС, това обстоятелство не би довело до накърняване на правата и интересите на
жалбоподателя като етажен собственик, Затова в случая това обстоятелство не обосновава
наличие на обезпечителна нужда за ищеца досежно искането му по чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС.
По гореизложените съображения и след преценка, извършена към настоящия
момент за целите на настоящото обезпечително производство, въззивният съд намира, че
искането по чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС за спиране на изпълнение на процесните решения на ОС
на ЕС се явява неоснователно. Като е стигнал до идентични правни изводи, районният съд е
постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.396 от ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 555 от 06.10.2021 г. по гр.д.№ 1271/2021 г. по
описа на РС-Несебър.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5