Р Е Ш Е Н И Е
№4130/18.10.2017г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на шести октомври, през две хиляди и седемнадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Гергана Дженкова, като
разгледа
докладваното от съдия Михайлов гр. дело №3393 по описа на Варненски районен съд за 2017г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е положителен
установителен иск за собственост сд правно осн. чл.
124, ал.1 ГПК от А.Б.И., ЕГН **********
***3 срещу П.К.Г., ЕГН ********** ***.
С уточнителна
молба 22.03.2017г. ищеца формулира
петитум, съобразно който желае да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищцата
е собственик на ½ ид.част от недвижим имот
представляващ апартамент №13 с идентификатор 10135.2554.352.1.13, находящ
се в ***на пети етаж с площ от 74,90
кв.м., състоящ се от коридор, дневен тракт, две спални, баня, тоалет и два
балкона с тераса с площ от 5,57 кв.м., при граници ***, калканен
зид със сграда на *** № 22, стълбище, ар.14, двор, ведно с прилежащото му избено помещение
№1, с площ от 6,10 кв.м., при граници: изба №2, коридор, машинно отделение, подземен паркинг, както
и 4,8062% ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата.
Навеждат се
твърдение, че ищцата е собственик на процесната ½ ид.части от имота
въз основа на деривативно придобивно основание, а именно договора за покупко – продажба, оформен в нотариален кат №110, т.11, рег. № 1905, дело № 310/2008г. на нотариус
Д.В.при ВРС. Твърди, че по отношение договора за покупко – продажба, ищцата е заплатила цялата продажна цена на имота,
като ответникът нямал участие при
изплащане на задължението от общо 80 000 евро. При тези съображения
желае да установи съдебно, че е собственик на процесните ½ ид.части, доколкото в посочения договор за покупко – продажба оформен в цитирания нотариален акт били посочени ищеца
и ответника като собственици на имота, при което
се приема, че квотите им
в собствеността са равни, по силата
на закона.
С влязло
в сила определение постановено по гр.
дело № 2163/2016г. на ВОС производството
по делото относно придобитата ½ ид.част от ищцата
досежно процесния недвижим имот е прекратено, предвид което и съобразно дадените с определение № 1265/11.05.2017г., постановено
по в.ч.гр. дело № 870/2017г. на ВОС указания,
предмет на настоящото производство са останалите ½ ид.части.
В първото по делото съдебно заседание ищеца се позована в
условията на евентуалност и на оригинерно придобивно основание досежно
процесната ½ ид.част, посредством навеждане на
твърдения за придобиване на имота по давност за периода от прехвърлителната
сделка – 23.04.2008г. до завеждане на исковата молба в съда 14.11.2016г. Счита
себе си за добросъвестен владелец, осъществил владение върху процесните ид.части за период повече от 5 години.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,
с който предявения иск се признава
от последния. Ответникът не оспорва владението
на ищеца, като посочва, че не се е противопоставял на него, съответно ищцата е афиширала
пред ответника намерението си за владение върху целия имот.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на договор за покупко
– продажба от 23.04.2008г., оформен в нотариален акт № 110, т.ІІ, рег. № 1905,
дело № 310/2008г. по описа на нотариус Д.В.с район на действие ВРС ищцата И. и
ответникът Г.закупуват недвижим имот представляващ: апартамент №13, находящ се в ***на пети етаж с площ от 74,90 кв.м.
Представена е молба от „А.Б.Б.” АД, с която се иска от Служба по вписване гр. Варна да
бъде осъществено заличаване на вписаната в полза на банката договорна ипотека,
учредена с НА № 111, т.2, рег. № 1906, дело № 311 от 2008г. по описа на нотариус Д. В., като обезпечение на
вземането на кредитора в размер от 80000 евро по договор за банков кредит
предоставен на П.Г. и А.И..
В хода на съдебното производство
е разпитана свидетеля И.Б.И. – сестра на ищцата, която сочи, че й е известно,
че последната притежава апартамент в гр. Варна, ул. Батова №4А с площ от около
75 кв.м., който имот е закупен с банков кредит, по който кредит ответникът е бил също
кредитополучател наред с ищцата. Свидетеля сочи, че в жилището живее ищцата.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Изложените
в исковата молба твърдения и формулираният, въз основа на
тях, петитум на исковата претенция
обуславят извод за предявен установителен иск за собственост
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на ответникът, на
правото на собственост на ищцата по отношение на
посочените в исковата молба ид.части от имота. Спецификата
на предявения установителен
иск в качеството му на положителен
такъв обуславя разпределението на
доказателствената тежест между
страните досежно установяване на елементите от фактическия
състав на спорното право. В качеството й на страна, заявяваща право на собственост
върху имота, ищцата следва да установи по пътя на главното
и пълно доказване наличието на предпоставките
за възникване на въведеното придобивно
основание.
В разглеждания
случай, ищцата се позовава на деривативно, а в условията на
евентуалност и на оригинерно придобивно основание.
Първо наведеното в исковата молба
твърдение, е че ищцата е собственик на ½ ид.части
от процесния апартамент, т.е. тези на ответника, като собствеността е придобита
по силата на договор за покупко – продажба 23.04.2008г., оформен в нотариален
акт № 110, т.ІІ, рег. № 1905, дело № 310/2008г. по описа на нотариус Д.В.с
район на действие ВРС.
Съдът не споделя това твърдение
на ищцата, доколко намира, че въз основа на посочената сделка страните – ищцата
и ответникът се легитимират за собственици на по ½ ид.части
от процесния имот. Това е така доколкото в титула им за собственост не са
посочени квоти, поради което частите на съсобствениците се считат за равни.
Обстоятелството, че ищцата е заплатила продажната цена по сделката с нищо не
променя вещно-прехвърлителния ефект който същата поражда за страните имащи качество на купувачи по нея. Макар
и да не се оспорва от страна на ответника факта на плащане на цената по
сделката, единствено от страна на ищцата, то няма как това вътрешно облигационно
правоотношение между страните да укаже влияние върху вещните им права на
собственост по отношение на процесния имот.
По отношение на релевираното в
условията на евентуалност оригинерно придобивно основание, съдът намира
следното:
Няма пречка пълната собственост
върху съсобствената вещ да се придобие от един от съсобствениците чрез кратката
петгодишна давност или чрез дългата десетгодишна такава. В случая между
страните липсва спор, че ищцата е довела до знанието на ответника, че е осъществила
такива действия, с които е отрекла неговите вещни права, произтичащи от
придобивното му основание, въз основа на което той се легитимира за собственик,
поради което следва да се приеме, че тя се е превърнала от държател на неговите
ид.части в съсобствеността в техен владелец.
За настъпване на фактическия
състав на придобивната давност в хипотезата на
добросъвестното владение, на което ищцата се позовава, трансформирането на
държанието на ид. части във тяхно владение, съответно
изтичане на посочения в чл. 79, ал.2 ЗС
срок, не е достатъчно условие за придобиване на посоченото основание
собствеността върху процесните ид.части.
Добросъвестното владение,
като вид владение, притежава наред с белезите на рода си
– фактическа власт, господство на едно
лице върху определена вещ и намерение за своене
на същата, и специфични такива – наличието на юридическо
основание и субективна добросъвестност на владелеца, които го отличават от
обикновеното, т. н. недобросъвестно
владение. Краткият петгодишен срок се прилага само
ако е налице владение, основано на юридическо основание
и субективна добросъвестност
към момента на възникване на
това основание. Юридическото основание е обективен
елемент, представляващ акт с вещноправни последици , а от друга страна субективната добросъвестност
представлява незнание на владелеца на
пороците на юридическото основание.
Юридическото
основание или обективния елемент в процесния случай се явява договорът за
покупко – продажба от 23.04.2008г., това е акт изготвена в предписаната от
закона форма, поради което се ползва с вещно – прехвърлителен ефект. Въз основа
на това юридическо основание за лицата посочени в него като купувачи се
пораждат вещни права на собственост върху имота посочен в същия този акт, при
условия съдържащи се в него. Както вече съдът посочи, в случай, че не са ясни
квотите на съсобствениците в съсобствеността при придобиване на имота, то те се
считат за равни.Договорът за покупко – продажба от 2008г. не легитимира едностранно
ищцата за собственик на целия имот, вкл. и на процесните ½ ид.части от него. По категоричен начин в същия се съдържат
конкретни волеизявления, по силата на които собствеността възниква при равни
квоти за страните по настоящия спор – ищцата и ответникът. Няма как при
наличието на този обективен елемент от фактическия състав на добросъвестното
владение, в който по категоричен начин вещни права възникват за двамата
купувачи, от субективна страна ищцата да не е съзнавала последиците свързани със
собствеността върху имота. В процесния случай не е налице хипотезата за
своеобразен порок на юридическото основание, по отношение на което ищцата да е
проявила субективна добросъвестност. При тези съображения съдът намира, че
ищцата не може да се позове кратката придобивна давност, която да я легитимира
за собственик на ½ ид.части от имота,
собственост на ответника.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че не такива биха били изводите на съда в
случай, че бе изтекла десетгодишна давност, съответно страната бе се позовала
на нея. При последната тези специфични изисквания за годността на юридическото
основание и субективната добросъвестност не намират приложение. Тук приложение
ще намери (съобразно задължителните указания дадени с ТР №1/2012г. на ОСГК на
ВКС) трансформацията на държанието на ид.части на
съсобственика във владение на последните от страна на ищеца, по отношение на
което обстоятелство между страните липсва спор, както и изтичане на
десетгодишния срок за осъществяване на фактическа власт върху имота, за да бъде
приета претенцията за основателна. Доколкото обаче към настоящия момент този
юридически факт все още не е настъпил и предвид това, че съдът намери за
неоснователни твърденията за придобиване на процесните ½ ид.части, притежавани от ответника на основание договор за
покупко – продажба от 2008г., на наведените в исковата молба твърдения, то
предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, въпреки признанието
на иска от страна на ответника.
По отношение на
разноските:
Не се претендират от
ищеца разноски поради което съдът не се произнася в тази насока.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявения иск от А.Б.И., ЕГН ********** ***3 срещу П.К.Г., ЕГН ********** *** за приемане за
установено, че ищцата е собственик на притежаваните
от ответника на ½ ид.част от недвижим имот представляващ апартамент №13 с идентификатор 10135.2554.352.1.13, находящ
се в ***на пети етаж с площ от 74,90 кв.м., състоящ се от
коридор, дневен тракт, две спални, баня, тоалет и два балкона с тераса с площ
от 5,57 кв.м., при граници ***, калканен зид със
сграда на *** № 22, стълбище, ар.14, двор, ведно с прилежащото му избено помещение
№1, с площ от 6,10 кв.м., при граници: изба №2, коридор, машинно отделение, подземен паркинг, както
и 4,8062% ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, на осн. чл. 124,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: