№ 2677
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Л. Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Петя Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Л. Луканов Въззивно гражданско дело №
20231100507277 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на молителите Д. Л. А., непълнолетния Д. Р. А.
и малолетната В. Р. А., чрез упълномощения адв. Л. К. В. от САК, срещу съдебно
решение № 8170 от 19.05.2023г., постановено по гр. дело № 56564/2021г. по описа на
СРС, 158 с-в, с което е отхвърлена молбата им за защита от домашно насилие,
предявена срещу Р. Д. А.. Решението се обжалва изцяло.
В жалбата се твърди неправилност на постановеното решение поради нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Жалбоподателите искат да се отмени обжалваното решение и да се постанови
друго, с което се уважи молбата им за защита по ЗЗДН. Не са направени
доказателствени искания.
В открито съдебно заседание въззивниците, чрез упълномощения представител,
поддържат въззивната жалба по изложените в нея съображения. В хода на устните
състезания искат да се уважи жалбата и съда да приема, че е извършено домашното
насилие и да наложи предвидените в закона мерки. Претендират разноски по делото.
Не представят списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемата страна Р. Д. А., чрез
1
пълномощника си адв. Г. В. от САК, е постъпил отговор на въззивната жалба, с който я
оспорва, като неоснователна. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призован, не се явява
и не изпраща представител. С нарочна молба до съда поддържа отговора на въззивната
жалба. Не сочи доказателства.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в
първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр.
с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по
молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивният съдебен състав, участвал в заседанието, в което е завършено
разглеждането на делото, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира,
че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред
първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно в обжалваното решение и не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на Д.
Л. А., а съдът служебно и на основание чл.9, ал. 2 от ЗЗДН е конституирал и
непълнолетния Д. Р. А. и малолетната В. Р. А., срещу Р. Д. А. – за защита от домашно
насилие, за извършен акт на домашно насилие на 24.09.2021г. около 23.00 часа, описан
в молбата до съда.
Ответникът е оспорил твърденията в молбата за осъществено домашно насилие.
С решението, постановено по гр. дело № 56564/2021г. по описа на СРС, 158
състав, съдът е отхвърлил молбата по чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН на Д. Л. А. за защита на
нея и децата Д. Р. А. и В. Р. А. срещу Р. Д. А. за извършен акт на насилие на
24.09.2021г. Осъдил е Д. Л. А. да заплати по сметка на СРС държавна такса от 25 лв.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за
установено следното:
2
Страните не спорят, че Д. Л. А. е съпруга на ответника Р. Д. А., а двамата са
родители на децата Д. Р. А. и В. Р. А.. Следва, че молителите са лица, попадащи в
хипотезите на чл. 3, т. 1, пр. 1 и т. 4 от ЗЗДН и имат право да търсят защита по ЗЗДН.
Въззивният състав приема, че молбата за защита е депозирана пред районния
съд в преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от пострадало лице, което е видно от
датата на входящия номер на регистратурата в съда. Следва, че първостепенният съд
валидно е сезиран от процесуално легитимирана страна.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства.
Разпитан е свидетелят К.Л.М. – без дела и родство със страните, доведен от
ответника. Извършвайки преценка на свидетелските показания, при спазване нормата
на чл. 172 от ГПК, с оглед на всички други данни по делото, настоящият въззивен
състав не обсъжда показанията на св. М., тъй като същият не е възприел релевантни за
спора факти (акт на домашно насилие на 24.09.2021г. около 23.00 часа в дома на
молителите), а е пресъздал пред съда свои лични възприятия за моментното състояние
на ответника от неопределена дата, които не са относими към спора.
Възраженията във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Първоинстанционното решение е правилно.
Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН (в приложимата
редакция обн. в ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Като допълнение към изложените от районния съд мотиви следва да се посочи,
че съдът не кредитира представената от молителя Д. Л. А. декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН (лист 14 от делото на СРС), тъй като в хода на съдебното дирене са събрани и
други доказателства.
С разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН (в приложимата редакция Изм. -
ДВ, бр. 101 от 2019г.) на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е придадено
доказателствено значение, а съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН при липса на други
доказателства, съдът издава заповед за защита от домашно насилие само на основание
приложената декларация.
Други писмени доказателства, които да установяват твърдения акт на насилие,
извън декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, не са събрани по делото, но са събрани
гласни доказателства, които не установяват твърденията на молителите.
Неоснователно е възражението на представителя на въззивниците, че по делото
е безспорно установено, че след като на 24.09.2021г. около 23.00 часа ответникът е бил
в жилището, обитавано от молителите, то е доказан и твърденият акт на домашно
насилие.
Въззивниците не са ангажирали доказателства, които да доказват при условията
3
на пълно и главно доказване, че на процесната дата и час - 24.09.2021г. около 23.00
часа, Р. Д. А. е осъществил акт на насилие спрямо Д. Л. А., в присъствието на
непълнолетния им син Д. Р. А. и малолетната им дъщеря В. Р. А.. От доказателствената
съвкупност не се установява на 24.09.2021г. около 23.00 часа Р. Д. А. да е дърпал и
бутал Д. Л. А., нито да я е заплашвал и обиждал с думите „****“, „боклук“, „ще те
убия“, “ще те бия колкото и когато поискам“, като това да се е случило в присъствието
на двете им деца.
Нито пред първата съдебна инстанция, нито във въззивното производство
молителите – въззивници, са ангажирали доказателства, чрез разпита на свидетеля, за
който се сочи в молбата за защита, че е очевидец на твърдяното деяние.
За настоящото производство е без значение причината поради която на
24.09.2021г. около 23.00 часа Р. Д. А. е посетил жилището на адреса, на който са се
намирали молителите – въззивници в производството пред СГС, нито дали същият е
изтърпял наказание, наложено му от съдебен орган на друга държава.
Въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма при постановяване на обжалваното първоинстанционно
решение.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции правни изводи, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно,
следва да се остави в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН.
Предвид нормата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН въззивният съдебен акт е
окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
По разноските съдът приема следното:
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК въззивницата Д. Л. А., следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Софийския градски съд държавна такса в размер на
12.50 лв. Въззивниците Д. Р. А. и В. Р. А. не са навършили 18 години и на основание
чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН не дължат държавна такса за настоящото производство.
Искането на въззивниците за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция е неоснователно и съдът го оставя без
уважение.
За въззивното производство от Р. Д. А. са направени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер от 1000 лева, платени в брой, съгласно договор за правни
услуги от 19.06.2023г. (лист 8-9 от делото) и представен списък по чл. 80 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН съдът осъжда
Д. Л. А., Д. Р. А. и В. Р. А. да заплатят на Р. Д. А. сумата от 1000 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 8170 от 19.05.2023г.,
постановено по гражданско дело № 56564/2021г., по описа на Софийски
4
районен съд, 158-ми състав.
ОСЪЖДА Д. Л. А., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. ****, на
основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, да заплати по сметка на Софийски градски
съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 12.50 (дванадесет лева
и петдесет стотинки) лева – държавна такса по въззивно гр. дело №
7277/2023г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ
въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА Д. Л. А., ЕГН **********, Д. Р. А., ЕГН ********** и В. Р.
А., ЕГН **********, тримата с адрес: гр. София, ж.к. ****, на основание чл.
11, ал. 3 от ЗЗДН, да заплатят на Р. Д. А., ЕГН ********** сумата от 1000
(хиляда) лева – разноски за адвокатско възнаграждение по въззивно гр. дело
№ 7277/2023г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ
въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Л. А., ЕГН **********, Д. Р.
А., ЕГН ********** и В. Р. А., ЕГН **********, за присъждане на разноски
по въззивно гр. дело № 7277/2023г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5