О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№…………/26.02.2021 г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-10
състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА РАДЕВА
ЦВЕТАНКА
БЕНИНА
като
разгледа докладваното от съдия Желязкова гр.
дело № 14304 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.577, ал.1 ГПК.
Образувано е по жалба от „З.-И.“ ЕООД срещу определение от
06.11.2020 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което с което
е отказано заличаване на договорна ипотека по молба вх. рег. № 38152/17.07.2020
г., след като делото е докладвано по повод отмяна на определение 928/17.07.2020
г. на съдия по вписванията с определение
263717/04.11.2020 г. на СГС, ГО.
Жалбоподателят поддържа, че отказът за
вписване е незаконосъобразен. Сочи се, че не е правилен извода на съдията по
вписванията да се откаже заличаването на ипотеката, тъй като не е представен
акта, чието заличаване се иска. Сочи се, че вписването на акта за изменение на
договорна ипотека е самостоятелно вписване и заличаването на основното вписване
няма да доведе до служебно заличаване, поради което и за молителя не съществува
друга правна възможност освен да поиска за заличаване по реда на чл. 22 от
Правилника за вписванията на акта за изменение на договорната ипотека. Сочи се,
че с нотариалния акт, вписан под номер 39543/05.06.2008 г. е отделно вписване.
Поради което и тъй като не е налице вписване на подновяване на това вписване,
на 11.08.2-018 г. е изтекъл 10 годишния срок по чл. 172 от ЗЗД, поради което
вписването подлежи на заличаване.
Поддържа се, че съгласно чл. 22 от
Правилника за вписванията, заявителят няма задължение да предостави каквито й
да е документи към заявлението за заличаване.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, след като се запозна с материалите по делото, намира от фактическа
страна следното:
Установява се, че с молба, вх. рег. №
38152 от17.07.2020 г. „З.-И.“ ЕООД е поискал заличаване на вписване, касаещо
изменение на договорна ипотека, обективирано в нотариални актове за изменение
под номер 39543/05.06.2008 г., акт 199, том 37/2008 г на основание чл. 22 от
Правилника за вписванията поради изтичане на десетгодишния срок на действие.
Към молбата са приложени копия от два нотариални акта и постановление за
възлагане по чл. 717з от ТЗ, легитимиращи молителя като собственик на имотите,
върху които е вписана ипотеката.
С
определение 928/17.07.2020 г. съдията по вписванията е отказал да извърши
действията по молбата, тъй като писмената молба за образуване на охранително
производство следва да е с удостоверен нотариално подпис при спазване нормата
на чл. 3 от ПВ. По изложените съображения е отказал да извърши действието, за
което е сезиран.
С определение 263717/04.11.2020 г. по ч.
гр. дело 10667/2020 г. СГС е отменил определение №928/17.07.2020 на съдия по
вписванията при Софийски районен съд, с което с което е отказано заличаване на
договорна ипотека по молба вх. рег. № 38152/17.07.2020 г. на „З.-И.“ ЕООД и е
върната преписката на Служба по вписвания – София към Агенция по вписвания за
извършване на исканото с молба с вх. рег. № 38152/17.07.2020 г. заличаване, в
случай че са налице посочените в мотивите предпоставки за това.
С атакуваното определение от 06.11.2020
г. съдията по вписванията е отказал да извърши заличаването, като е посочила,
че на посочения номер в молбата отговаря на поправка на договорна ипотека и
това отбелязване не подлежи на заличаване. Не са представени изискуемите
документи за заличаване на договорната ипотека.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в
преклузивния срок по чл.275 ГПК от надлежна страна, имаща интерес от
обжалването.
Молбата изхожда от процесуално
легитимирано лице с правен интерес – заинтересования собственик на недвижимите
имоти, върху които е вписана договорна ипотека,чието заличаване се иска.
Видно от постъпилата справка от АВ-ТР от
23/.02.201 г. на заявителя не е изпращано съобщение за атакувания отказ, поради
което и жалбата следва да се приеме, че е постъпила в срок.
Както е посочено и в ТР № 7 от
25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС вписването (като родово
понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване) е
едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се
разрешават правни спорове. Касае се акт на безспорна администрация, оказване на
съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения. Целта е
оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други
актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове
относно права върху вещи.
В конкретния случай се иска заличаване
на вписване под номер 39543/05.06.2008 г., отбелязано като изменение на договорна ипотека.
Както е посочено в практиката на ВКС, в
случай на изменение на размера на договорения годишен лихвен процент, на
крайния срок на погасяване/издължаване на кредита няма характер на новация по
смисъла на чл. 107 ЗЗД, тъй като липсва воля за погасяване на старото
задължение и за възникване на друго ново задължение. Главницата не се променя,
а с промяната на размера на лихвения процент не се променя нито основанието,
нито предмета на поетото задължение за заплащане на възнаградителна лихва по
договора за кредитна линия, поради което изменението не води до погасяване на
задължението за заплащане на възнаградителна лихва и замяната му с нов дълг,
различен от този по сключения между страните договор по смисъла на посочената
правна норма. Т.е изменението на размера на договорения годишен лихвен процент
не новира задължението по смисъла на чл. 107 ЗЗД (така определение № 425 от
28.07.2017 г. по ч. т. д. № 772/2017 г., ТК, II ТО на ВКС). Поради това и при
подобно изменение не се извършва изменение по отношение размера и начина на
формиране на лихвата и срока за ползване и погасяване на кредита, обезпечен с
ипотека, по смисъла на чл. 171 във връзка с чл. 107 ЗЗД, поради което и нотариален
акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека само по
отношение на размера на лихвата, не подлежи на отбелязване по чл. 17, ал. 1 от
Правилника за вписванията във връзка с чл. 171 ЗЗД, а може да бъде вписан по
реда на чл. 15 от Правилника за вписванията като допълнителна ипотека за
разликата между първоначално вписаната сума и увеличения размер на лихвата.
В конкретния случай обаче по настоящото
дело няма данни в какво точно се състои вписването под номер 39543/05.06.2008
г. – дали се касае за поправка по смисъла на чл. 4, б „и“ от ПВп (в този смисъл
е изричното отбелязване на съдията по вписванията в атакувания в настоящото
производство акт), за ново вписване по смисъла на чл. 15 от ПВп, каквото следва
да бъде направено съгласно посоченото по-горе, ако се касае за промяна само на лихвен
процент или срок на договора за кредит, във връзка с който е учредена
договорната ипотека (няма изрични твърдения от молителя, а Съдът не разполага с
копие от актовете), или за отбелязване към първоначално вписаната ипотека при новация
на ипотеката по чл. 107 от ЗЗД.
В тежест на жалбоподателя е да докаже,
че в случая се касае за ново вписване по
смисъла на чл. 15 от ПВп, при което следва да се приеме, че само въз основа на
молбата и отбелязаното, от съдията по вписванията, че в десетгодишния срок от
05.06.2008 г. няма искане за подновяване, би следвало да се осъществи
заличаване. Ако обаче е отбелязване по чл. 17 от ПВп, би следвало в молбата за
заличаване да е посочен номерът на самото вписване на договорната ипотека, а не на
отбелязването. При тази хипотеза е налице нередовност на молбата по чл. 22 от
ПВп, при която следва да се постанови отказ на искането за заличаване - в
молбата не се съдържат индивидуализиращите белези на вписването, което се иска.
И тъй като жалбоподателят не е ангажирал
доказателства относно това какъв характер има вписването под номер
39543/05.06.2008 г., чието заличаване се иска, то постановения отказ следва да
бъде потвърден. Липсват даже конкретни твърдения в какво точно се състои
вписаното изменение на договорна ипотека. Поради това следва да се възприемат
изводите от проверката на съдията по вписванията, че се касае за поправка на
вписването на договорната ипотека по чл. 4, б „и“ от ПВп, при което няма в молбата по чл. 22 от ПВп не се съдържат
индивидуализиращите белези на вписването, което може да се заличи. Поради това
и отказът е правилен.
Водим
от горното, СГС, ТО
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. номер
306179/23.12.2020 г. от „З.-И.“ ЕООД, ЕИК ******** срещу определение от
06.11.2020 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което с което
е отказано заличаване на договорна ипотека по молба, вх. рег. №
38152/17.07.2020 година.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.