РЕШЕНИЕ
№ 1198
гр. Пловдив, 14.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя
административно дело № 588 по
описа за 2021 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на Д.М.К., ЕГН **********, адрес: ***, срещу
принудителна административна мярка /ПАМ/ - репатриране на моторно превозно
средство /МПС/, представляващо автомобил Фолксваген,
рег. № ***, извършено на 04.03.2021 г. в 14:25 часа, на
кръстовището на ул. "Леонардо Да Винчи" и ул. "Цар Асен" в
гр. Пловдив, наложена от орган по репатриране в сектор „Общинска полиция”
при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив.
В жалбата се твърди за незаконосъобразност на
административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че не са били
налице основанията за прилагане на административна принуда, тъй като мястото,
на което бил паркиран автомобилът, не било сигнализирани със забрана за спиране
или паркиране, не било в пешеходна зона и нямало знак, сочещ на принудително
репатриране. Сочи се, че на автомобилът бил
поставен стикер за инвалидност. Като водач оспорващият притежавал златен талон
и за двадесет години не бил извършил никакви нарушения. Оспорва се
конституцията на контролния орган, че процесното място е в зона на кръстовище.
3. Ответникът - орган по
репатриране – Д. Г. Б. , на длъжност старши полицай в сектор „Общинска
полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, поддържа становище
за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че автомобилът
е бил паркиран в зона на кръстовище, с което е създавал опасност за останалите
участници в движението, поради което са били налице основанията за
принудителното му преместване.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. По
допустимостта на жалбата:
5. Жалба е подадена в предвидения
преклузивен процесуален срок, при наличието на правен интерес, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Министъра на вътрешните работи със
заповед № 8121з-1215/27.10.2016 г., е делегирал на длъжностните лица на
ръководни, изпълнителски и младши изпълнителски длъжности от структурните звена
на "Пътна полиция" и "Охранителна полиция" в Столична
дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерство на
вътрешните работи, правомощието да преместват или да нареждат да бъде преместено,
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително
оповестено място, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач.
Със заповед № 18ОА2593/06.11.2018г.
на кмета на община Пловдив, на основание чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, са определени
длъжностните лица при ОДМВР - Пловдив, сектор "Общинска полиция",
които могат да преместват или да нареждат преместване на пътни превозно
средства, като в т. 22 от заповедта е посочен – Д. Г. Б. - старши полицай при
ОДМВР – Пловдив.
6. Според ежедневна ведомост от
04.03.2021 г., утвърдена от началник сектор "Общинска полиция -
Пловдив", Д. Г. Б. е определен за наряд № 50 с репатриращ автомобил, за
времето от 08:00 часа до 20:00 часа, без ограничение с конкретен участък.
7. За процесните действия по
репатриране ответникът е изготвил докладна записка, в която е посочил, че при
работата му по безопасност на движението на 04.03.2021 г. от 08:00 часа до
20:00 часа с репатриращ автомобил рег. № РВ2197КМ
на кръстовището на ул. "Леонардо Да Винчи" и ул. "Цар Асен"
в гр. Пловдив е репатрирал автомобил с рег. № ***, тъй като е бил паркиран в
зона на кръстовище, с което създава опасност за останалите участници в
движението. Автомобилът е оставен за съхранение на паркинг на бул. "Н.
Цанов" № 24 в 14:30 часа.
8. При репатрирането е изготвен
снимков материал, от които е видно, че на 04.03.2021г., в 14:23 часа, МПС с
рег. № РВ2197КМ е паркирано в ляво до тротоара в зоната на кръстовище като задната частта на автомобила навлиза в
траекторията за ляв завоя и ограничава видимостта на водачите за пресичащи
пешеходци.
9.
Според представената към преписката схема на вертикална сигнализация,
пресечката на ул. "Леонардо Да Винчи" и ул. "Цар Асен" в
гр. Пловдив образува кръстовище с улица – тупик. Движението е организирано
еднопосочно от ул. "Леонардо Да Винчи" към ул. "Цар Асен" в
гр. Пловдив като в зоната на кръстовището е поставен пътен знак А2 – „Опасен
завой наляво“.
ІV. От правна страна:
10.
Нарушението на забрана за паркиране на определено място, като административно
нарушение, е основание за налагане на ПАМ - принудително преместване на
превозно средство. Хипотезите, при които това е допустимо, са три /чл.171 т.5
б. "Б" ЗДвП/ - първите двете визират състояние, при която паркираното
превозно средство пречи на останалите участници или създава опасност за тях
/тази фактическа обстановка е посочена в процесната докладна записка/, а
третата хипотеза изисква предварително да бъде оповестено чрез нарочен знак, че
от забраненото за паркиране място се извършва принудително преместване.
Принудителното
преместване по своя характер представлява акт на административна принуда,
осъществявана чрез волеизявление на административен орган с белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който
следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да
бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на
следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон
или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма
административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана
във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна
мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от
закона цел.
По смисъла
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне
превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните
нарушения.
По аргумент от чл. 171 от ЗДвП целта
на регламентираните в този текст принудителни административни мерки е
осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения.
Процедурата по прилагане на
процесната принудителна административна мярка е уредена в ЗДвП - чл.168 ал.1 и
чл.171, т.5, б."б" и Наредба за реда за спиране, престой и паркиране
на пътни превозни средства на територията на град Пловдив, приета от орган на
местното самоуправление - Общинския съвет Пловдив, публикувана на уеб адрес:
http://www.plovdiv.bg. Според чл.172 ал.1 ЗДвП принудителните административни
мерки по чл.171 т.1, 2, 4, т.5, буква "а", т. 6 и т.7 се прилагат с
мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Мярката по чл.171, т.5, б. "б" е извън приложното поле на
чл.172 ал.1 ЗДвП, поради което следва да се приеме, че за нея не е установена
задължителна писмена форма, а прилагането й по същество представлява
властническо волеизявление на административния орган, осъществено чрез действие.
Тук следва да се отбележи, че при тази законово установена форма на издаване на
акта доказването на административното нарушение е възможно с всички допустими
доказателствени средства, в т. ч. и снимков материал. Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК, относимите за административното производство факти се установяват с всички
незабранени със закон доказателствени средства, включително веществени
доказателства. Снимковият материал, изготвен при прилагане на административната
принуда, представлява именно веществено доказателство, събрано в хода на
административното производство, поради което е годно доказателствено средство
по смисъла на чл. 39 от АПК и има сила пред съда, съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК /така Решение № 3018 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 112/2013 г., VII
о./.
На следващо място, за да бъде
валидна съответната ПАМ, същата следва да бъде разпоредена от компетентен
орган. В закона не е посочено изрично кой е административният орган,
оправомощен да наложи мярката, при което следва да се приеме, че той а е от
кръга на субектите по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП: определените от министъра на
вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица,
определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Следователно
правният акт, по силата на който може да се осъществи подобна дейност, вкл. и в
дадения случай, е нареждане на овластен органа по репатриране за преместване на
МПС, което е паркирано в нарушение на нормативните изисквания. В тази насока,
по делото е представен надлежен акт за делегиране на правомощия за длъжностното
лице, наредило репатрирането.
По отношение на вида и начина на
прилагане на ПАМ, по делото се установи, че в настоящия случай, същата е
приложена при съобразяване с правилото на чл.171, т.5, б."б" от ЗДвП.
Принудителното преместване на паркирано пътно превозно средство е извършено по
надлежния ред с репатриращ автомобил тип - "паяк" от служители на ОП
"Паркиране и репатриране" при община Пловдив - администрацията,
управляваща пътя.
Що се отнася до реда за прилагане на
процесната мярка, по делото безспорно се установи, че органът по репатриране,
на 04.03.2021 г., 14:30 часа (в рамките на наряд) е наредил репатрирането със
съответен специализиран автомобил и епик, след което принудително преместеното
МПС е оставено на отговорно пазене на предварително оповестено място.
Обстоятелството, че в ежедневната ведомост не е определен конкретен маршрут на
екипа, не следва да се третира като липса на териториална компетентност, тъй като
предписанието в нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП е
императивно и при наличие на визираните предпоставки в условията на обвързана
компетентност административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административното нарушение /така Решение №7504 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм.
д. № 926/2011 г./. При обективни причини всеки дежурен контролен орган, с цел
да се обезпечи безопасността на движението по пътищата, разполага с правомощия
да извършва действия по заповедта на кмета на общината и извън конкретно
определен маршрут.
Не на последно място, за да бъде
законосъобразна процесната ПАМ, следва да е осъществен фактическият състав на
чл. 171, т. 5, б. "б", пред. второ от ЗДвП. Нормата на чл. 98, ал. 1,
т. 6 от ЗДвП, въвежда императивна забрана за престой и паркиране на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. По
смисъла на § 6, т. 8 от ДР на ЗДвП,
"Кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят
се или се събират на едно ниво. Според т. 1 на посочения параграф,
"Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към
пътищата се приравняват и улиците.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация
на пътищата с пътни знаци /обн., ДВ, бр. 73 от 21.08.2001 г./, пътен знак А2
"Опасен завой наляво" се използва за сигнализиране на крива, в която
не е осигурено разстоянието за видимост, съгласно приложение № 13; респ. крива,
в която е необходимо скоростта на движение да се намали с повече от 20 km/h
спрямо скоростта от предходния пътен участък или крива с радиус, равен или
по-малък от 200 m, и централен ъгъл, равен или по-голям от 30°.
При тази фактическа и правна
обстановка възраженията на оспорващия се явяват неоснователни. В процесната
докладна записка е описано именно установено неправомерно паркиране на МПС,
собственост на оспорващия, в зоната на пресичане на две улици, които по смисъла
на § 6, т. 8 от ДР на ЗДвП образуват
кръстовище. Още повече, същото е сигнализирано и като участък изискващ повишено
внимание, поради ограничение във видимостта при предприемането на ляв завой.
Действително обсъдената докладна
записка отразява личното възприятие на ответника относно извършеното нарушение,
но по делото се установи, че същият е действал при изпълнение на служебните си
задължения в качеството на надлежно упълномощен орган по репатриране, в рамките
на установеното му работното време. Констатациите в докладната записка се
подкрепят от представения снимков материал, сочещ че така паркираното МПС
създава опасност за останалите участници в движението, тъй като със задната си
частта навлиза в траекторията за левия завоя и ограничава видимостта на
водачите за пресичащи пешеходци. Така установеното нарушение, с конкретно
посочване на вида и рег. № на МПС, място и час на извършване, без съмнение
запълва състава на чл. 171, т. 5, б. "б", пред. второ от ЗДвП и дава
фактическите и правни основания за наложената спрямо оспорващия административна
принуда.
Обстоятелството, че кръстовището не
е сигнализирано с пътен знак, забраняващ спирането или паркирането, респ.
указващ принудително репатриране, в случая е ирелевантно. Липсата на маркировка
за пешеходна пътека също не изключва забраната по на чл. 98, ал. 1, т. 6 във
вр. § 6, т. 8 от ДР на ЗДвП. Без
значение за факта на нарушението е и обозначаването на процесния автомобил с
карта за инвалидност, тъй като същата не изключва задължението на водача да
спазва забраната за паркиране в зоната на кръстовище.
Заявените обстоятелства относно
поведенческия профил на водача и липсата на предходни нарушения също не са
елемент от фактическия състав на административната принуда. Последните са
релевантни като смекчаващи обстоятелства едва при ангажиране на
административнонезвателната отговорност на водача. Настоящият случай не е
такъв. Административното наказване и административната принуда преследват
различни цели, поради което кумулативното им реализиране, макар и изхождащо от
един и същ правопораждащ факт, не е предпоставка за процесуалната и
материалната им законосъобразност. Процесната принудителна административна
мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя, а чрез неблагоприятни последици
за адресата да се постигане правно определен резултат – отстраняване на
нарушението и превенция с цел осигуряване безопасността на движение в процесния
пътен участък. Заплатената от нарушителя сума в размер на 66 лева не
представлява административно наказание – глоба, а дължима такса, покриваща
разноските по преместването и съхраняването на автомобила.
При тази фактическа и правна
обстановка е несъстоятелно да се възприеме тезата, че паркираното в нарушение
на правилата за движение МПС не налага защита на обществени интереси. Съдът
намира, че не следва да бъде даван превес, с цел охрана личния интерес на
оспорващата, спрямо обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с
по-висок интензитет, а съразмерността /чл. 6 от АПК/ винаги следва да се
съобразява с основната цел на закона. Възможността за ограничаване на правото
на собственост и правото на свободно придвижване е залегнала в чл. 17, ал. 5 и
чл. 35, ал. 1 от Конституцията и е приложима, когато следва да бъдат защитени:
националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на други
граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или общински
интереси. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес на
обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е функция
на действащия правов ред.
Мотивиран от горното, при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което
подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
V . По
съдебните разноски:
11. В настоящото производство разноски от ответника не се претендират,
поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.К., ЕГН **********, адрес: ***, срещу
принудителна административна мярка /ПАМ/ - репатриране на моторно превозно
средство /МПС/, представляващо автомобил Фолксваген, рег. № ***, извършено на
04.03.2021 г. в 14:25 часа, на кръстовището на ул. "Леонардо Да
Винчи" и ул. "Цар Асен" в гр. Пловдив, наложена от орган по
репатриране в сектор „Общинска полиция”, отдел „Охранителна полиция“ при
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ