Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № . . . .

гр. Велинград, 14.10.2021 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

     

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана Коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 225 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно осн. чл.86 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ищеца Т.А.М., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване гр. Велинград ул. „Булаир” № 2, чрез адвокат Наталия Пещерска, срещу Ш.Ф.А., ЕГН ********** ***.

Предявен е частичен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 23 000 лева- представлява част от лихва за забава в общ размер от 200000лв., върху главница в размер на 17000лв., дължима по Договор за паричен заем от 26.04.2014г.с нотариална заверка на подписите с договорен срок за връщане на сумата- 01.10.2014г.

 

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Ш.Ф.А. Договор за паричен заем по чл. 240 от ЗЗД на 26.02.2014 г.,по силата на който ищецът, като заемодател, предоставил на ответника, като заемополучател, сумата от 17000 лева, като страните удостоверили предаването и съответно получаването на посочената сума с нотариалната заверка на договора пред Нотариус Юлиан Комсалов. Съгласно договора падежа на сумата по заема била датата 01.10.2014г.

Тъй като ответникът и след падежа на заема не предприел действия да върне на ищеца заетата сума от 17 000 лева, той предприел законови действия и по гр.д.№ 675/2015г. Районен съд- Велинград постановил решение, с което осъдил ответника А. да върне посочената сума на ищеца. Въз основа на това решение заемодателят –ищец завел изпълнително дело №8/2015год. при ЧСИ -Георги Самарджиев, рег. № 885, с район на действие- Окръжен съд- Пазарджик. И по това дело ответникът не предприел никакви действия по възстановяване на заетата сума от 17000лева, поради което ЧСИ Самарджиев предприел принудителни действия -на 01.03.2019 г. ще се пристъпи към опис на движими вещи на ответника, така също и опис и оценка на недвижими имоти собственост на ответника А.,***.

Поради пълната незаинтересованост от страна на ответника да изпълни съдебното решение ищецът решил, че следва да предприеме действия по прилагането на пункт III от договора и да потърси по съдебен път както сумата, която заемополучателят се задължил да му изплати, така и лихва за просрочената сума в размер на 10% от заетата сума за всяка седмица след падежа- 01.10.2014 г.

Настоява се на това, че задължението на ответника за изплащане на лихвата възлизало на сумата около 200 хиляди лева, но ищецът счита ,че ще бъде удовлетворен, ако му изплати част от тази сума, а именно сумата 23 хиляди лева.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска   да се постанови Решение, с което да осъди ответникът Ш.Ф.А. да заплати на ищеца Т.А.М. сумата от 23 000 лева., представляваща част от дължимите 200 хил.лева -лихва за забавено плащане на дадена в заем сума от 17000лева, уговорена пункт III от договор за заем от 26.02.2014 г. размер на 10% от заетата сума за всяка седмица за периода след падежа- 01.10.2014г. до 01.03.2019г.

На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане, тъй като е родово подсъдна на настоящия съд.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК на 02.04.2019 г. и на 13.06.2019г. ответникът е  подал два писмени отговор, чрез пълномощникът му адв. Живко Чепишев, гр. Девин, ул. „ А. Костов“ № 10, обл. Смолянска, с които се изразява следното становище: Иска е неоснователен и недоказан поради следното: Претендирало се за лихва, но не било ясно за кой период, на основание договор за паричен заем от 26.02.2014г. изписан с цифри, а в същото време било изписано словом за двадесет и шести март/, не било  ясно коя е дата, а и нотариалната заверка била с рег. №893/26.03.2014г при Нотариус-Юлиан Комсалов, с район на действие-РС-Велинград.

Ответникът  изцяло оспорва договора за паричен заем от 26.03.2014г , тъй като според т. 1.1 ”3аемателят предава в собственост на заемополучателя сумата от 17 000лева”. Такава сумата от 17 000 лева ответникът не бил получавал нито преди нотариуса, по време на сключване на договора и след това и до момента. Ищецът го заблуждавал след сключване на въпросния договор, че ще отиде до дома си и ще му даде парите, но започнал да се крие,като заблуждавал ответника, че е вече скъсал въпросния договор. В тази връзка ответникът сигнализирал Окръжна прокуратура-Пазарджик и НАП —София относно това има ли извършено престъпление измама в особено големи размери /като прилага и жалбите и моли да бъдат приети/. Иска се  на основание чл.193 от ГПК се открие производство по оспорване съдържанието на договора за паричен заем от 26.03.2014г., сключен между страните, в частта на договора т.1.1 „заемодателят предава в собственост на заемополучателя сумата от 17 000лева”, като ответникът твърди, че не е получавал никаква сума.

По тези съображение се иска отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан. Претендира и разноски на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата, като се определите адв.възнаграждение съобразно предявения иск с правен интерес. Прилага списък за разноски.

В о.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.Пещерска, подържа изцяло предявените искове с подробни съображения в защита, като заявява да претендира неустойка по договора. Твърди между страните да има висящо производство пред ВлРС, а именно гр.д.№ 1036/2019г. с предмет предявен от ищеца срещу ответника установителен иск по чл.422 ГПК  за установяване на задължение по ЗИ издадена по ч.гр.д. № 675/2015г.

В о.з. ответникът, редовно уведомен не се явява не се представлява. В писмена молба чрез пълномощника си адв.Чепишев подържа възраженията си.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, както и възраженията на ответника, намира за установено следното:

От представената от ищеца Искова молба /л.56/ се установява, че ищеца Т.М. е предявил срещу ответника Ш.А. установителен иск по чл.422 ГПК  за установяване на задължение по ЗИ издадена по ч.гр.д. № 675/2015г. , а именно за заплащане на сумата от 17000лв. – главница по Договор за паричен заем от 26.02.20214г., ведно със законната лихва. По тази молба е образувано гр.д.№ 1036/2019г. по описа на ВлРС.

От направената служебна справка и приложеното към нея съдебно решение постановено по  гр.д.№ 1036/2019г. на ВлРС, влязло в сила на 30.03.2021г. се установява с него да е установено наличие на задължение на ответника Ш.А. към ищеца Т.М., за заплащане на сумата от 17000лв. произтичаща от Договор за паричен заем от 26.02.20214г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.09-2015г. до окончателното й изплащане, за заплащане на които е издадена  Заповед № 24/22.01.2016г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 675/2015г. по описа на РС Велинград.

До колкото е установено с влязло в законна сила съдебно решение, че ответникът дължи сумата от 17000лв. – главница представляваща неизпълнено задължение за връщане на дадена в заем сума, произтичаща от Договор за паричен заем от 26.02.20214г., то и напълно неоснователни са възраженията на ответника, че не дължи главницата, тъй като по договора за заем не бил получил заемната сума. В тази връзка следва да се отбележи само, че в самия процесен Договор за заем и в т.1.1 от него изрично е уговорено между страните, че с подписването му удостоверяват предаването и получаването на заетата сумата и договорът изпълнява ролята на разписка.

При което безпорно се установява, че между ищеца и ответника е сключен Договор за паричен заем от 26.02.20214г. с нотариална заверка на подписи, по силата на който  ищеца е предоставил в заем на ответника сумата от 17 000 лева. за срок до 30.04.2016г.

По делото е представено копие от въпросния Договор за паричен заем от 26.02.20214г. с нотариална заверка на подписи от същата дата на нотариус Юлиян Комкалов. В чл.3.1 от него е уговорено заемната сума да бъде върната по банков път по посочена от заемодателя банкова сметка ***.10.2014г. В чл.4.1 от същия договор, раздел „Лихви и Неустойки“ страните са уговорили, че ако заемната сума не бъде върната по банков път от заемателя на заемодателя, то страните се съгласяват, че ще се дължи лихва върху просрочената сума в размер на 10% от заета сума за всяка седмица след датата на падежа. 

По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от ищеца-заемодател, че е посочил на ответника -заемомолучател своя банкова сметка ***. по банков път, като е уговорено. 

Действително не се установява и ответника за е изпълнил задължението си за връщането на заема и след поканата за това, каквато се явява  издадената Заповед № 24/22.01.2016г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 675/2015г. по описа на РС Велинград.

В случая ищецът претендира договорена лихва за забава, поради неизпълнение на задължението за връщане на наемната сума за периода от падежа на задължението – от 01.10.2014г. до 01.03.2019г., съобразно уговорката по чл.4.1 от Договора, че се дължи лихва върху просрочената сума в размер на 10% от заета сума за всяка седмица след датата на падежа.

Поради изложеното, съдът намира, че за ответника в качеството му на заемател по процесния договор за заем е възникнало задължение за връщане на заемната сума в размер на 17000 лв., както и на уговорената в чл.4.1 от Договора наказателна лихва за забава върху главницата в размер на 10% от заета сума за всяка седмица след датата на падежа. По правната си природа уговорката по чл. 4.1 от Договора, съгласно която при неизпълнение на задължението на заемателя, да върне заемната сума в срок се дължи наказателна лихва за забава в размер на договорената лихва от 10% седмично върху просрочената сума, представлява уговорка за неустойка за забава. /мораторна/.

По правилото на чл.86, ал. 1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД определя функциите на неустойката като обезпечаваща изпълнението на задължението и обезщетяваща вредите от неизпълнението. Правилото на чл.92 ЗЗД е диспозитивно и при липса на противна уговорка между страните обезщетителната функция на неустойката се проявява чрез освобождаване на изправната страна от необходимостта да доказва вредите от неизпълнението, но чрез уговорката за неустойката не се ограничава размерът на обезвредата на кредитора. Изводът се основава на нормата на чл.92, ал.1, изр.2 ЗЗД, която изрично предвижда възможността кредиторът да иска обезщетение и за по-големи вреди, които не се покриват от неустойката. Законодателят е уредил отговорността за вреди от неизпълнение на договорно задължение в разпоредбите на чл.82 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. По правилото на чл.82 ЗЗД вредите, представляващи претърпяна загуби и пропусната полза, доколкото са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, ако са в размер, надхвърлящ уговорената неустойка между страните, имат характер на "по-големи вреди" по смисъла на чл.92, ал.1, изр.2 ЗЗД. Следователно претенцията за обезвреда на кредитора може да включва както уговорената неустойка, така и обезщетение за действителните вреди, но само тези, които са над размера на неустойката. За разлика от преките и предвидими вреди по чл. 82 ЗЗД, вредата на кредитора при неизпълнение на парично задължение е предположена от законодателя предвид на естеството на паричното задължение – чл.81, ал.2 ЗЗД, по отношение на което не може да настъпи невъзможност за неизпълнение и се проявява само със забава на длъжника. Законовата регламентация, че при забава в изпълнението на парично задължение се дължи законната лихва, има за цел обезщетяване на вредите от неплащане на паричната сума, независимо от начина на евентуалното й оползотворяване. Този извод се налага и от правилото на  чл.86, ал.1, изр.2 ЗЗД, а именно, че за действително претърпените вреди в по-висок размер от законната лихва, кредиторът може да иска обезщетение съобразно с общите правила, т. е по реда на чл.82 ЗЗД. Уговорената неустойка за забава при неизпълнение на парично задължение се подчинява на режима на чл.92 ЗЗД. Вредите, представляващи неблагоприятните последици от неизпълнението, които засягат защитени блага на кредитора, са не само основание за отговорността на длъжника, но определят и размера на тази отговорност. При неустойката настъпването на вредата е предположено, а размерът е определен от страните в договора. При обезщетението по чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД вредата също е предположена, а размерът е определен от законодателя.

На обезщетяване по чл.82 ЗЗД подлежат вреди, чието настъпване и размер следва да е доказано. Правото на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва произтича от закона, поради което кредиторът разполага с избор дали да претендира договорената мораторна неустойка или обезщетение в размер на законната лихва. След като уговорката в договора за неустойка, не ограничава по размер обезщетяването на вредите, то с претенцията за законна лихва по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД не следва да се счита, че се дерогират договорните клаузи или, че кредиторът предварително е упражнил избор. Правото на избор е предопределено от вредите и следователно може да се реализира при настъпило неизпълнение, включително и чрез претенция за неустойка и за обезщетение за вредите, над размера на уговорената неустойка. Този избор не може да бъде контролиран служебно от съда. Законодателното разрешение отговорността при неизпълнение да не е ограничена до размера на уговорената неустойка, а кредиторът да има право да претендира и обезщетение за по-големи вреди, обуславя извод, че уговорената в договора неустойка за забава принципно не изключва възможността на кредитора да претендира обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва, вместо договорната неустойка или над нейния размер. В този смисъл са изложени съображения в мотивите на Решение № 230/13.07.2011 г. по т. д. № 1088/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Единствено е недопустимо да се претендират както обезщетението по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на неустойката, така и договорната мораторна неустойка за едно и също неизпълнение. При присъдено обезщетение в размер на законната лихва кредиторът е удовлетворен за вредите от забавата, поради което претенцията му за договорна мораторна неустойка би била неоснователна. /Решение № 68/09.07.2012 по дело № 450/2011 на ВКС, ТК, I т. о/.

В конкретния случай, както вече бе посочено по-горе  с влязло в законна сила на 30.03.2021г. съдебно решение постановено по  гр.д.№ 1036/2019г. на ВлРС, е установено наличие на задължение на ответника Ш.А. към ищеца Т.М., за заплащане на сумата от 17000лв. произтичаща от Договор за паричен заем от 26.02.2014г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.09.2015г. до окончателното плащане, за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК.

Тоест за неизпълненото задължение за връщане на заемната сума от 17000лв. ищеца разполага с изпълнителен титул за заплащане на законната лихва върху нея за периода от 02.09.2015г. до окончателното плащане. За период от преди 02.09.2015г. и за времето от 01.10.2014г. до 02.09.2015г. е приложима разпоредбата на чл.111,ал.1, б.“б“ ЗЗДС, според която с изтичане на тригодишна давност се погасяват: вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, до колкото за първи път ищецът претендира такива с ИМ от 25.02.2019г.

 

По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства за това, а няма и твърдения в тази насока ищецът да е претърпял вреди в по-голям размер от присъдената му законна лихва върху главницата по заема.

На следващо място така както е уговорено обезщетението за вреди от неизпълнение било то и представляващо неустойката, тя не само няма точен размер, но има само начална дата от която се дължи, без да е ограничена в размер или срок.  Дори и да се приеме, че се дължи лихва от 10% върху заемната сума за всяка седмица забава, то за процесния период от 01.10.2014г. до 01.03.2019г. обхващащ почети от 4,5 години и в който има поне 216 седмици  неустойката ще е над 350000лв., тоест ще  надхвърля повече 20 пъти размера на основното задължение, което  17000лв. Съдът намира, че клаузата на чл.4.1 от процесния договор за заем е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. А за нищожността на договорни клаузи съдът следи служебно. В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи тълкувателните разяснения, дадени в т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, се налага извода, че уговореният размер на неустойка, която за един месец се равнява на  над 40 % от задължението (10% седмично) и не е поставена в зависимост от краен срок или предел, надвишава многократно вредите от неизпълнението, надхвърля присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и се явява средство за неоснователно облагодетелстване на страната, която я претендира. Ето защо и искът е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

Предвид изхода на делото ищеца няма право на разноски, а направените от него такива в настоящото производство остават за негова сметка.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение, като е представляван от адвокат и са представени доказателства за договорени такива по чл.38.ал.2 от ЗА -на материално затруднено лице. Цената на иска е 23000лв., а съгласно чл.2, ал.2 от НМРАВ-в случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда. А съгласно чл.7, ал.2, т.4 минималното възнаграждение при цена на иска от 23000,0лв. е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. Тоест минималното възнаграждение е 1190,0лв. По делото са проведени 2 заседания, като работата на адвоката е концентрирана в изготвяне на отговор на искова молба.  Ето защо и съдът намира, че обоснован е размер на възнаграждение на адв.Живко Чепишев от 1190,0лв., която и сума ще се осъди ищецът да заплати на този адвокат.

Мотивиран от горното съдът,

Р     Е     Ш     И :

Отхвърля иска на Т.А.М., ЕГН ********** ***, срещу Ш.Ф.А., ЕГН ********** *** - за осъждането му  да заплати на ищеца сумата от 23 000 лева., представляваща част от дължимите 200 хил.лева -лихва за забавено плащане на дадена в заем сума от 17000лева, уговорена пункт III от договор за заем от 26.02.2014 г. размер на 10% от заетата сума за всяка седмица за периода след падежа- 01.10.2014г. до 01.03.2019г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Т.А.М., ЕГН ********** ***, да заплати на адв. Живко Чепишев, ЕГН ********** от АК Смолян с адрес ***, СУМАТА от 1190,0лв. ( хиляда стои и деветдесет лева) - разноски по делото на осн.чл.38, ал.2 от ЗА представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.

                                                                         

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)