№ 98579
гр. София, 23.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
като разгледа докладваното от Б В Частно гражданско дело №
20251110134288 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от “А...“ ЕООД срещу И. В. Д. за няколко суми по договор за паричен заем, сред
които 851, 11 лв., представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, и 425, 70 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху посоченото възнаграждение за период от 27.06.2019 г. до 31.05.2025 г..
С оглед разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в актуалната редакция на закона,
приета с ДВ, бр. 100/2019 г., както и разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът е длъжен
да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за
наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли
заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това /в този
смисъл определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/.
От приложените по делото документи се установява, че длъжникът и „А..“ ЕООД са
сключили договор за предоставяне на поръчителство във връзка със сключен от длъжника
договор за потребителски кредит за сумата от 1100 лв., сключен с „К...“ ЕАД, като в
договора е уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на общо 928, 44 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че същото не се дължи, поради противоречие на
клаузата с императивна законова норма. От извършена служебно справка в Агенция по
вписвания – Търговски регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на
„А..“ ЕООД е „К...“ ЕАД. Следователно, двете дружества са свързани лица по смисъла на §
1, т. 5 от ДР на ТЗ.
Според чл. 19, ал. 4 ЗПК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014 г. /, който е бил
в сила към момента на сключване на договора, годишният процент на разходите, който
включва и законната лихва, не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в съответната валута на кредита, определена с ПМС.
Според чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията по кредита. Стойността на ГПР съответства и онагледява
разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на
правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна.
1
Според § 1, т. 1. ДР ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Съдът намира, че с оглед цитираните по-горе разпоредби, възнаграждението на
поръчителя по договора за поръчителство безспорно се явява разход по кредита, който
следва да бъде включен в годишния процент на разходите по договора за заем. Това е разход,
дължим от потребителя винаги дори при точно изпълнение на задълженията му по договора
за потребителски кредит, наред със сумата за главница. Макар договорът за кредит и
договора за поръчителство да съставляват отделни договори, то дългът по кредита и по
договора за гаранция следва да се разглеждат като едно цяло и са част от общите разходи по
кредита за потребителя, които несъмнено са били известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати.
В този смисъл е и решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, според което за
да осигури по-голяма защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко
определение на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане
на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в
обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на
посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
В настоящия случай е посочено, че ГПР по договора е под максимално допустимия
размер – 50 %, но при съпоставка между размера на отпуснатия кредит – 1 100 лв. за срок от
една година размера на дължимото по договора за поръчителство възнаграждение за същия
период, е видно, че ГПР надхвърля 50 % - дори без добавяне на дължимата възнаградителна
лихва, възнаграждението на поръчителя се равнява на повече от 84 % от отпуснатата
главница по заема, дължима за срок от една година. С оглед и на хипотезата на свързани
лица, несъмнено е, че уговореното възнаграждение има значението на "скрита
възнаградителна лихва", която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която
води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна
обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5
ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане, респ. липса на основание за
дължимост на лихва за забава върху това вземане.
С оглед на изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено в частта относно
сумата от 851, 11 лв., представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, и 425, 70 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху посоченото възнаграждение за период от 27.06.2019 г. до 31.05.2025 г., както и
за държавна такса за разликата над 38, 67 лв. до пълния дължим размер от 64, 21 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение за разликата над 30, 11 лв. до пълния дължим размер от 50
лв.
За останалите претендирани суми следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
../10.06.2025 г., подадено от “А...“ ЕООД срещу И. В. Д., в частта, с която се иска издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните вземания по договор за кредит №
.../27.06.2019 г. и договор за поръчителство от същата дата: 851, 11 лв., представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, и 425, 70 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посоченото
възнаграждение за период от 27.06.2019 г. до 31.05.2025 г., както и за държавна такса за
разликата над 38, 67 лв. до пълния дължим размер от 64, 21 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение за разликата над 30, 11 лв. до пълния дължим размер от 50 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3