Р Е Ш
Е Н И Е №1664
гр. Пловдив,14 05 2015г .
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно заседание
на 14 май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
при
участието на секретаря Иванка Боева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело №13954/2014г. по описа на ПРС, 3ти
бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 143 и
149от СК.
Производството
е образувано по искова молба на В.З.И. ЕГН ********** – чрез нейната
майка и законен представител Г.К.С. ЕГН **********
,ПРОТИВ З.В.И. ЕГН **********
Ищцата твърди, че
ответникът е баща на детето В. ,като от ********
родителите са разделени. ДЕТЕТО се
отглежда от майката ,като след раздялата бащата се е дистанцирал се е от грижите и издръжката на същото .Ищцата е б. ,трудно се справя с
разходите на семейството .Същевременно
ответникът работи в Г. и реализира месечен доход около 1200 евро .
Поради това се прави искане да бъде осъден ответникът да заплаща месечна
издръжка на д. си в размер на
300лв,считано от датата на завеждане на исковата молба в съда ,както и в
същия размер за изминал период от време ,считано от 01 07 2014г до подаване на
исковата молба , ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Представя писмени доказателства, прави доказателствени искания.
Иск с правната квалификация чл.143 вр. чл. 139 и
по чл. 149 от СК,
На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане, тъй като
е допустима, родово и местно
подсъдна на настоящия съд.
Преписи от молбата и
приложенията са връчени на ответника с указание да подаде писмен отговор в
месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв.
В определения срок е
постъпил писмен отговор от
ответника.Твърди,че до момента на раздялата изцяло е поемал разходите на
семейството си .От ********* ответникът е б.
и до момента е издържан от своя чичо.Заявява готовност да заплаща
месечна издръжка в размер на 100лв
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Между
страните не се спори, и от представените по делото удостоверения за раждане се
установява, че В.З.И. ЕГН ********** е
дъщеря на Г.К.С. ЕГН ********** и З.В.И. ЕГН **********
От показанията на разпитания в съдебно
заседание свидетел на ищцовата страна – св. И. С. / брат на ищцата /, се установява, че страните са живели заедно в Г.,като от
съжителството им е родена д. ем В. . Разделени са от *******,като детето със
своята майка живеят в дома на родителите на последната .Понастоящем детето е на
* ,не е често боледуващо ,посещава д. Я. ,няма хронични заболявания . Вече се
храни с обща храна ,много рядко ползва п. От раздялата бащата е заплащал
издръжка два пъти по 100 евро .,веднъж е виждал детето . Бащата от 10г
пребивава в Г.,където се е установил за постоянно и работи ,майката работи в гр К. като с .Реализира
трудово възнаграждение от 350лв.
От
заключението на приетия по делото социален доклад на ДСП – П., се установява,
че към настоящия момент базовите потребности на детето са подходящо посрещнати
от майката. Детето поддържа постоянни контакти с роднините по майчина линия. В
интерес на детето е в бъдеще да поддържа контакт и с двамата си родители, В
интерес на детето е да се определи адекватен размер на месечна издръжка според
потребностите му.
При така
установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни
изводи:
За
да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на
детето си в определен размер следва да се установи, че ответникът е баща на
детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите
на детето,с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на детето си.
Задължението
за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с
факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009 г. ,те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Задължението
за издръжка е семейноправно задължение ,в основата му лежи определена семейна
връзка – в случая кръвно родство, то е законно- самият закон определя
условията,предпоставките ,при които се поражда ,променя или погасява , и е
строго лично –неразривно свързано с личността на задължения и оправомощения
Задължението на родителите да издържат децата си е в основата си морално
задължение , като задължението за издръжка по чл143СК- при ненавършили
пълнолетие деца е безусловно от гледна точка на положението на детето
Същевременно от събраните
доказателства се установява ,че бащата е млад ,здрав и работоспособен човек , има * други деца , но живее и работи в Г.,реализира добри
доходи. Морално укоримо и несправедливо е всички грижи да се поемат от майката
на детето независимо дали същата има възможност за това ,работи ли или не , и
какво заплащане за труда си получава . Първо и най-важно задължение на родителя
е да се грижи за децата си ,да им осигури условия да отраснат,да се образоват
,за да имат добра житейска реализация
Поради
изложените съображения Съдът намира ,че искът на Г.К.С. ЕГН ********** за осъждане на ответника да заплаща чрез нея, като
майка и законен представител на малолетното им дете – В. , месечна издръжка в
размер на 300лв е основателен и доказан
до размера от 200лв месечно и като такъв
следва да бъде уважен в посочения размер . Безспорно детето има своите нужди
,които нарастват с възрастта му , а бащата е в състояние да му осигури адекватна
издръжка. Съдът приема ,че за издръжката на дете на 2-3 години са необходими около 300лв месечно
. Включват се разходите за храна , облекло , отопление ,здравни нужди ,
образователни нужди , развлечения / в рамките на обикновените , обичайни
такива/ за дете на тази възраст .По-голямата част от тази издръжка следва да се
поеме от бащата – в размер на 200лв ,като се взема предвид ,че майката поема
непосредствените грижи за отглеждането на детето и не е подпомагана по никакъв
начин от бащата . При определяне на
издръжката съдът отчете ,че бащата работи в държава с развита икономика и социална политика , където дори минималната
работна заплата / или отпусната му социална помощ би му позволила да заплаща така определената
издръжка. Тук е мястото да се отбележи ,че ответникът по закон е баща на още * деца ,но от
приложеното решение по гр д 3039/2014г се установява признание на бившата му
съпруга ,че ответникът не е биологичен баща на децата , а е записан като такъв
по силата на презумпцията за бащинство .Т е за ответника няма пречка да урези
законово този факт ,така щото да не дължи издръжка на децата ,на които не е
биологичен баща и които дефакто се отглеждат от биологичния си баща и бившата
му съпруга .Макар да няма регистриран в Б. трудов договор ,ответникът притежваа
3 леки автомобила , което също не сочи липса на доходи . Съдът намира ,че
именно този размер на издръжката от
200лв съответства на доходите на родителя/ живущ и работещ в Г./ и на нуждите на детето В. ,ще позволи адекватно да се поемат разходите
на детето , а бащата да поеме своя ангажимент към него
Искът
за присъждане на издръжка за минал период от време – от 01 07 2014 до 24 09
2014 следва да бъде отхвърлен за периода от01 07 2014 -24 09 2014 г , тъй като
от събрания доказателствен материал/ свидетелски показания , се установява, че
ответникът е два пъти е превел сумата от
по 100 евро и веднъж 50лв за издръжка на
детето през този период.
Неоснователна се явява
претенцията на ищцата за разноски по делото ,с изключение на сумата от 5лв за
издаване на СУ ,поради липса на доказателства за сторени други такива
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.В.И. ЕГН ********** да заплаща на дъщеря си В.З.И. ЕГН ********** ,чрез нейната майка и законен представител Г.К.С.
ЕГН ********** ,издръжка в размер на 200
(двеста) лева месечно, начиная от 24 09 2014г, до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до
окончателното и изплащане,. като отхвърля иска в частта му от уважения размер
до претендирания такъв от 300лв месечно.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА НА В.З.И. ЕГН ********** ,чрез нейната майка и законен представител Г.К.С.
ЕГН ********** ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА
З.В.И. ЕГН ********** , ДА
ЗАПЛАТИ НА ДЪЩЕРЯ СИ издръжка в размер
на по 300лв месечно, за периода 01 07 2014-24 09 2014г.
ОСЪЖДА З.В.И. ЕГН ********** да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 144 лв
( сто четиридесет и четири лева) –
държавна такса върху уважения размер на иска .
ОСЪЖДА З.В.И. ЕГН ********** да
заплати на Г.К.С. ЕГН ********** сумата
от 5лв – направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщението
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/Н. Вълчева
Вярно с оригинала.
И.Б.