№ 274
гр. гр.Несебър, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20222150100246 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по повод искова молба вх. № 1972/04.03.2022 г. от Н. АЛ. С.,
гражданин на Руската Федерация, родена на ********** г. в СССР, чрез адвокат Ж.И.
от БАК, с адрес за призоваване: гр. ***, срещу „М.П.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя Р. Ст. Ш., с която се иска
от съда да осъди ответното дружество да заплати сумата от 433,52 евро,
представляваща недължимо платена без основание, евентуално като платена при
неосъществено основание, годишна такса за обслужване на комплекс „М.П.“ в гр.
Свети Влас, общ. Несебър за периода от 01.04.2018 г. до 30.03.2019 г., ведно със
законната лихва, начиная датата на подаване на исковата молба до пълното
изплащане, както и направените по делото разноски.
Излагат се подробни аргументи за недължимост на процесната сума и
неоснователното обогатяване на ответника с нея, като се твърди, че същата е заплатена
от ищцата на 25.06.2018 г., в качеството на собственик на самостоятелен обект в
сграда в режим на етажна собственост с ид. № ***, находящ се в гр. ***”. Твърди се, че
било взето решение от 22.06.2018 г. на ОС на ЕС на сградата, в която се намира
собствения на ищцата обект, за възлагане на дейностите по поддръжка на общите
части на ответното дружество, срещу определяема такса за всеки от собствениците в
размер на 8 евро на кв.м. от площта на притежавания обект и прилежащите общи
части. Ищцата заплатила такса в дължимия от нея размер, въз основа на посоченото
решение, на ответното дружество преди сключването на договора с ЕС, за което била
издадена разписка. Сочи, че договор за поддръжка не бил сключен между ЕС и
ответника, нито за минал, нито за последващ решението на ОС период, предвид което и
с оглед отсъствието на изрично решение на ОСЕС за плащане на такси към ответника,
процесната сума представлявала заплатено при липса на изначално основание,
евентуално – с оглед неосъществено основание, и водела до неоснователно обогатяване
1
на ответното дружество.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от страна на ответника „М.П.” ЕООД, с който предявеният иск се
оспорва като неоснователен. Релевират се съображения за нередовност на исковата
молба, а именно – отсъствие на данни за автора на положения в същата подпис, както и
отсъствие на представителна власт за адв. И. по отношение на ищцата. Сочат се
подробни фактически и правни твърдения, обосноваващи неоснователността на
претенцията и на двете евентуално заявени основания. Иска се отхвърляне на исковете
като неоснователни и присъждане в полза на ответното дружество на съдебни
разноски.
В първото проведено съдебно заседание по делото, ищцата, чрез процесуалния си
представител прави изменение на иск, чрез добавяне на допълнително основание на
претенцията, при условията на евентуалност – чл. 59 от ЗЗД. Излага допълнителни
твърдения във връзка с направеното и прието от съда изменение, поддържа иска,
оспорва твърденията на ответника, изложени в отговора и становище във връзка с
изменението на претенцията. Моли за уважаване на предявения иск, като основателен и
доказан по размер, като претендира присъждането на съдебни разноски – 300 лева
адвокатско възнаграждение и 50 лева – държавна такса за образуване на делото.
В съдебно заседание, ответната страна, чрез упълномощен повереник, поддържа
отговора на исковата молба и даденото становище по изменението на иска, моли за
отхвърляне на претенцията като неоснователна и присъждане в полза на ответника на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С протокол от 22.06.2018 г. /л. 12-23 от делото/ от проведено общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда с ид. № ***.***.1 – к-с „М.П.“ – гр.
Свети Влас, общ. Несебър, бил приет отчет за поддръжката на сградата, осъществявана
за изминалата година от „Е.Д.Б.“ ЕООД, взело се решение за възлагане на дейностите
по поддръжка на общите части на сградата и поземления имот на „М.П.“ ЕООД срещу
възнаграждение, съставляващо общия сбор на дължимите от съсобствениците годишни
такси, определяеми при ставка 8 евро на кв.м. върху сбора от квадратурата на
самостоятелния обект и прилежащите му общи части за всеки отделен етажен
собственик. С решение на ОСЕС от същата дата е упълномощен УС на ЕС да изготви,
одобри и подпише договора за възлагане на дейността по поддръжка с „М.П.“ ЕООД. В
протокола се съдържа и уведомление от управляващата за предходната година фирма и
съсобственик „Е.Д.Б.“ ЕООД, че ще прехвърли собствеността си по отношение на три
самостоятелни обекта в ЕС и поземления имот, в който е изградена, на избраната нова
поддържаща фирма – „М.П.“ ЕООД. Между страните не се спори, че взетите решения
са стабилизирани и обвързващи етажните собственици в ЕС на к-с „М.П.“.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 178, том VI,
рег. № 8926, дело № 1157 от 20.12.2013 г. на нотариус Линка Чуткина /л. 9-11 от
делото/ ищцата е придобила собствеността върху ап. 54, ет. 5, с идентификатор №
***.***.1.54, с площ от 47,92 кв.м., ведно с 6,27 кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата, находящ се в к-с „М.П.“.
Видно от разписка, представена по делото в легализиран превод /л. 7-8 от делото/,
ищцата решила да заплати вноската си за поддръжка на ЕС за периода 01.04.2018 г. –
30.03.2019 г., като извършила плащане на ответното дружество „М.П.“ ЕООД,
представлявано от управителя Р.Ш. на 25.06.2018 г. и за сума в размер от 433,52 евро,
относно притежавания от нея СО – ап. № 54, а ответникът издал посочения неоспорен
2
документ.
Съгласно актуално състояние на ответното дружество /л. 24 от делото/, същото е
вписано в Търговския регистър въз основа на заявление от 19.06.2018 г.
В подкрепа на възраженията си, ответникът ангажира писмени доказателства /л.
34-51 от делото/, а именно: протокол № 1 от проведено на 10.08.2018 г. ОСЕС,
отменено по съдебен ред, от който се установява, че към датата на провеждането му все
още не е бил сключен договор за поддръжка между ЕС и ответното дружество, като
последното е представило отчет за изразходвани средства за периода 01.04.2018 г. –
19.08.2018 г.; разписка на руски език, касаеща трети за спора лица; разписка, издадена
от „Е.Д.Б.“ ЕООД на трето за спора лице, съсобственик в ЕС на к-с „М.П.“ за периода
01.05.2017 г. – 30.04.2018 г.; електронна кореспонденция; трудов договор на ответника
с камериерка/касиер от 01.07.2018 г. и уговорена месторабота гр. Св.Влас; фактура от
16.07.2018 г. за заплатени от ответника транспортни услуги; договор за абонаментно
сервизно обслужване и ремонт на асансьори от 01.07.2018 г., по който ответникът е
възложител; граждански договор от 10.07.2018 г. за възлагане от ответника
поддръжката и почистването на басейн в к-с „М.П.“; фискален бон за регистрация на
56 бр. вътрешни партиди за вода.
От представен по делото договор за поддръжка и управление на комплекс от
20.12.2013 г. /л. 71-80 от делото/ се установява, че ищцата-съсобственик е била
възложила поддръжката управлението на притежавания от нея СО в ЕС на „Е.Д.Б.“
ЕООД, срещу възнаграждение, дължимо еднократно, ежегодно, до 30 април на
текущата година, за календарна година с начало 01.05 и край – 30.04 на следващата;
или разсрочено – 50 % до 30 април и 50 % до 30 септември на текущата година.
Видно от уведомление /л. 84-86 от делото/, „Е.Д.Б.“ ЕООД е дало на
собствениците на СО в к-с „М.П.“ 30-дневно предизвестие за прекратяване на
сключените с тях договори за поддръжка, считано от 22.05.2018 г., като ги е
уведомило, че заплатените такси за поддръжка за текущата година ще им бъдат
възстановени.
Представени са и доказателства от ищцата /л. 70, 81-83 от делото/ за установяване
извършването на дейности по поддръжка на комплекса от ЕС, както и разписка /л. 87-
88 от делото/, съставена между „Е.Д.Б.“ ЕООД и трето за спора лице, които съдът не
намира за необходимо да обсъжда, като неотносими към предмета на спора.
От страна на ответника са ангажирани писмени доказателства /л. 91-119/ за
установяване факта на положените усилия и средства от страна на дружеството за
поддръжка в процесния период на к-с „М.П.“, които настоящият състав не обсъжда,
поради неотносимостта им.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
Както е посочено в изготвения по делото доклад, в доказателствена тежест на
ищеца по този иск е да докаже, че ответникът е получил сумата в посочения размер,
като по този начин се е обогатил, а от своя страна ищецът е обеднял, както и връзката
между обогатяването и обедняването. В тежест на ответника е да докаже, на какво
основание е получил даденото или връщане на процесната сума.
От фактическа страна безспорно се установява, че на 25.06.2018 г. сумата от
433,52 евро е предадена от ищцата на ответното дружество за плащане на годишна
такса за поддръжка на ап. 54 в к-с „М.П.“ за периода от 01.04.2018 г. – 30.03.2019 г.
В случая ищецът се позовава на решение по т. 4, взето от ОСЕС на к-с „М.П.“ на
22.06.2018 г. и обвързващо го като собственик на СО в ЕС – ап. 54.
3
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
ответното дружество не е подписало договор за управление и поддръжка на общите
части на к-с „М.П.“, съгласно взетото решение по т. 4 от проведеното ОСЕС от
22.06.2022 г. и за процесния период, като ответникът заявява в молба от 27.06.2022 г.
по делото, че в очакване сключването на договор извършвал поддръжка на комплекса
от 22.06.2018 г. до края на м.август 2018 г., след което предал работата си.
От събраните по делото доказателства се установява, че надлежен кредитор, на
който е следвало да се заплати исковата сума е Етажната собственост, с оглед факта, че
именно в нейна тежест е възложено управлението и поддръжката на ЕС, съгласно
разпоредбите на ЗУЕС. Това обстоятелство се потвърждава и от съдържанието на
взетите от ОСЕС решения от 22.06.2022 г., съгласно които е определен размера на
дължимата вноска на всеки съсобственик по реда на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, дължима
към ЕС, като е взето решение за възлагане управлението и поддръжката на комплекса
на ответното дружество и заплащането на възнаграждение в размер на събраните от
всички собственици вноски в определения размер. В този смисъл титуляр на
процесното вземане се явява ЕС, на чиито органи на управление е било възложено
организацията на поддръжката на комплекса, чрез външно възлагане на ответника и
заплащане на същия на дължимото възнаграждение, съобразно взетото от ОСЕС
решение.
В същото време, от приетите и обсъдени доказателства, се установява, че
поддръжката за притежавания от ищцата самостоятелен обект в комплекса се е
осъществявала за предходната година – от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. по
индивидуално възлагане към „Е.Д.Б.“ ЕООД. Последното дружество е прекратило
договора едностранно и се е отказало от възложението за периода 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. /текущата година, съгласно уведомление и договор на л. 71-80 и л. 84-86
от делото/.
По изложените съображения, за настоящият състав се налага извода, че „М.П.“
ЕООД, към 25.06.2018 г. не е било правен субект, овластен да получава парични суми,
дължими към етажната собственост. Такъв субект е бил единствено управителят на
управителния съвет по арг. от чл. 23, ал. 3 от ЗУЕС, като вписаната в разписката на л.
7 от делото сума от 433,52 евро е била дължима от съсобственика в ЕС – Н.С. на
етажна собственост, действаща чрез управляващия си орган. Това са и субектите по
правоотношението, възникнало във връзка с дължимостта на тази сума.
Не могат да се споделят възраженията на ответника, че действително
осъществената от него поддръжка на комплекса за посочената част от процесния
период се явява основание за получаване на процесната сума от ищцата. Касае се до
възражение, основано на института на гестията и чл. 60 от ЗЗД – водене на чужда
работа без пълномощие, но същото е непротивопоставимо на ищцата. Доколкото
управлението и поддръжката на общите части, по закон, е възложено на етажната
собственост, именно тя, чрез органите си на управление, е легитимирана да отговаря
по претенция на ответника, основана на гестия. При тези съображения, неоснователно
е възражението, че процесната сума се явява дължимо от ищцата обезщетение за
водената от ответника нейна работа. Като неотносими не следва да се обсъждат и
възраженията на ответника, касателно задължения на ищцата към трети за спора лица,
както и относно отношенията между ответното дружество и „Е.Д.Б.“ ЕООД.
При горните фактически и правни изводи, съдът достигна до заключение, че по
делото се установи фактическия състав на иска по чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, а именно
предаване, съответно получаване, на сумата от 433,52 евро при начална липса на
основание. По делото категорично се установява, че още при самото получаване на
процесната сума е липсвало основание за преминаването от имуществото на ищцата
4
в имуществото на ответното дружество. При това положение исковата претенция се
явява доказана на първото заявено с исковата молба основание – чл. 55, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД.
Вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване
по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110
от ЗЗД, като в настоящия случай изискуемостта е настъпила в момента на разместване
на благото – датата на плащане - 25.06.2018 г.
При извод за основателност на исковата претенция на заявеното първо основание,
съдът не намира за необходимо да изследва наличието на предпоставките за
възникване на евентуално заявените такива по чл. 55, ал. 1, предл. 2 и чл. 59 от ЗЗД,
както и насрещните твърдения и възражения на ответника във връзка с тях.
Като последица от уважаване на главната претенция, в полза на ищеца следва да
се присъди и законната лихва върху нея, от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се явява
ищцовата претенция за заплащането на направените по делото разноски и ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лева включващи заплатена
държавна такса – 50 лева, както и заплатено възнаграждение за един адвокат в размер
на 250 лева, съгласно представените доказателства за извършените разходи.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.П.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от управителя Р. Ст. Ш., на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо вр. чл.
86 от ЗЗД, да заплати на Н. АЛ. С., гражданин на Руската Федерация, родена на
********** г. в СССР, сумата от 433,52 /четиристотин тридесет и три евро и
петдесет и два евро-цента/ евро, представляваща недължимо платена, без основание,
годишна такса за поддръжка на ап. 54 в к-с „М.П.“ за периода от 01.04.2018 г. –
30.03.2019 г., платена от ищцата и получена от ответното дружество, въз основа на
решение по т. 4, взето от ОСЕС на к-с „М.П.“ на 22.06.2018 г.; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба –
04.03.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „М.П.” ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да
заплати на Н. АЛ. С., гражданин на Руската Федерация, родена на ********** г.,
сумата от 300 /триста/ лева – съдебно-деловодни разноски в настоящата съдебна
инстанция.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5