ПРОТОКОЛ
№ 80
гр. Бургас , 28.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Благой Г. Потеров
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Йорданка Цветанова Дачева-Толева (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600102 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Апелативна прокуратура – Бургас се представлява от прокурор
Й.Д.
Подсъдимият М. Х. Х., се явява лично и с упълномощения си
защитник адв. С. от АК – Бургас.
Частните обвинители С. Г. К., Н. К. К. и К. В. Ч. , редовно
призовани, се явяват лично и с техния повереник адв. С. от САК.
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ М.Х.: Да се разгледа делото.
След като се запозна с материалите по делото и изслуша
становищата на страните, съдът намира, че са налице условията на
процесуалния закон за разглеждане на делото в настоящото съдебно
заседание, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя нови доказателствени искания.
АДВ. С.: Няма да сочим нови доказателства.
АДВ. С.: Представям и моля да приемете като доказателства по
делото работна характеристика на подсъдимия, сертификати, дипломи на
подсъдимия, както и епикризи на бабата и дядото на подсъдимия, за които
той се грижи.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да бъдат приети така
представените документи.
АДВ. С.: Не възразявам да бъдат приети представените
документи. Становище по тях ще взема по същество.
По повод исканията на упълномощения защитник и на основание
чл. 107, ал. 2, във вр. с чл. 317 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото -
Работна характеристика на подсъдимия; Сертификат от Технически
университет – Варна на подсъдимия; Грамота за спечелело трето място в
Студентска Научна Сесия 2015 за подсъдимия; Грамота за презентация също
на подсъдимия и общо 5 бр. епикризи.
ПРОЧИТА, на основание чл.283 от НПК, приетите като писмени
доказателства документи.
Счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ДАВА ДУМАТА на прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, с присъда от
07.10.2020 г. БОС е признал подсъдимия М. Х. Х. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, предл.1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и на
2
основание чл. 54 НК е определил и наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от четири години при първоначален „общ“ режим, а на
основание чл. 343г от НК го е лишил от право да управлява МПС за срок от
пет години.
Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия единствено в
частта на наложеното наказание, като е оспорен неговият размер. Твърди се,
че при определяне на наказанието БОС не е отчел смекчаващите вината
обстоятелства и се иска намаляване размера на наказанието на три години
„лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено за срок от
пет години, на основание чл. 66 от НК. Срещу присъдата е подадена и жалба
от частните обвинители, която също касае размера на наложеното наказание,
който същите считат за занижен и искат да се увеличи наказанието, без да се
посочва конкретен размер.
Считам и двете жалби за неоснователни. Въпреки че същите
касаят само размера на наказанието, въззивният съд е задължен да провери
изцяло правилността на присъдата и в тази връзка считам за необходимо да
отбележа, че производството пред първоинстанционния съд е протекло по
общия ред, като в хода му не са допуснати процесуални нарушения, изяснени
са всички обстоятелства по делото обективно, всестранно и пълно, въз основа
на относим и достатъчен доказателствен материал, като
първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правни изводи, че
подсъдимият е осъществил деянието, посочено в обвинителния акт. Правилно
не са били кредитирани от БОС изцяло обясненията на подсъдимия за
съпричиняване от страна на пострадалия и водача на „О. А.“ - свидетелят М.,
тъй като същите противоречат на събраните доказателства, а именно разпита
на свидетелите и назначената и изготвена автотехническа експертиза, като е
приел, че изключителна вина за настъпилото ПТП има единствено и само
подсъдимият Х. Обсъден е също така и доводът на повереника относно вида
на непредпазливостта, като БОС е приел, че същият не е лишен от основание,
но предвид това, че в обвинителния акт е повдигнато обвинение при форма на
вината „небрежност“, приемането на по-тежкия вид „самонадеяност“, би
утежнило положението на подсъдимия и в тази връзка по-тежката форма на
непредпазливата вина не е била взета предвид от съда нито като отегчаващо
вината обстоятелство, нито е намерила отражение върху размера на
определеното наказание. Считам, че същото правилно е определено при
баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като степента
на общественото деяние е определена за висока, надминаваща обичайната за
този вид престъпление, поради безразсъдното управление на лекия автомобил
от страна на подсъдимия. За отегчаващи вината обстоятелства правилно са
били приети допуснатите две груби нарушения на правилата за движение, а
именно двойно по-високата скорост на движение на автомобила от
разрешената - 181 км/ч, както и неправомерното навлизане в лентата за
насрещно движение. Обстоятелството, че ПТП е настъпило изключително
3
само по вина на подсъдимия и пострадалият по никакъв начина не е
допринесъл за настъпването му, тоталното разрушаване на автомобила на
пострадалия, както и предишните нарушения по ЗДвП на подсъдимия, са
отчетени при индивидуализацията на наказанието.
Противно на твърдяното в жалбата на подсъдимия, БОС е отчел
като смекчаващи вината обстоятелства както необремененото му съдебно
минало, трудовата му ангажираност и изразеното съжаление и осъзнаване на
вината, но така също и обстоятелството, че самият деец е пострадал сериозно
при пътния инцидент, за което често се среща противоречива практика на
първоинстанционните съдилища.
Липсата на употреба на алкохол и упойващи вещества от страна
на подсъдимия, не може да се зачете като смекчаващо вината обстоятелство,
тъй като същото е елемент от състава на престъплението и е било взето
предвид при неговото определяне. В противен случай обвинението щеше да
бъде по по-тежкия състав на престъплението по ал. 3 на чл. 343 НК.
Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че не
са налице законовите условия за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, с оглед на
определения размер на наказанието от четири години „лишаване от свобода“
и считам, че с оглед постигане на целите на чл. 36 от НК за превъзпитанието
на подсъдимия и останалите водачи, наказанието „лишаване от свобода“
следва да бъде изтърпяно ефективно. Този извод се обосновава и от фактите
по делото, установяващи допуснати от подсъдимия повече от едно груби
нарушения на правилата за движение по пътищата и степента на проявената
от него безразсъдност при конкретната пътна обстановка.
С оглед на молбата на частните обвинители за завишаване на
наложеното наказание, считам, че обществените настроения не трябва да
имат решаващо значение при индивидуализиране на наказанието, тъй като
същото трябва да съответства на престъплението и да е справедливо.
В случая наложеното наказание е при баланс на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства и с математическа точност е наложена
средата на предвиденото наказание от две до шест години, а именно четири
години „лишаване от свобода“.
Ето защо считам, че в случая неправилно и необосновано се явява
да се коригира наложеното наказание, било като се завиши, било като се
намали, тъй като друго по размер наказание ще бъде или безполезно високо
или неоправдано ниско и не би довело до постигане целите на наказанието,
визирани в чл. 36 НК. Не би допринесло за поправяне и превъзпитанието на
извършителя, не би въздействало възпитателно и предупредително възпиращо
върху другите членове на обществото.
4
Считам също така, че законосъобразно е приложена нормата на
чл. 343г от НК и справедливо е определено подсъдимият да бъде лишен от
право на управление на МПС за срок от пет години.
В заключение, моля да потвърдите изцяло обжалваната присъда,
като правилна и законосъобразна.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, аз поддържам така
депозираната от нас въззивна жалба досежно нашето искане за увеличение на
наказанието. Тя се базира основно на нуждите от преследване на целите на
чл. 36 от НК. Имаше много неща, които се изрекоха по това дело. Аз очаквах
доста по-подробен съдебен акт, визирам мотивите на първоинстанционния
съд, тъй като за мен това дело не е само много актуално от гледна точка на
обществения отзвук, който придоби, но поради искането на моите доверители
– частни обвинители по делото, защото техните искания не могат да не бъдат
такива – за по-високи наказания.
Аз имах възможност в първата инстанция да изразя мое лично
становище, че при правораздаването, при престъпленията по непредпазливост
е изключително сложна и фина дейност и за това се нарича изкуство. Най-
трудно, според мен, се правораздава при непредпазливите престъпления.
Имал съм възможност и подробно съм изложил моята теза пред първата
инстанция. И за какво очаквах повече от мотивите на първоинстанционния
съд – не защото не е актуално всичко, напротив, от тази гледна точка всички
подробни факти и обстоятелства са анализирани, но не и в степента, в която
беше необходимо. Според мен подходът не трябва да е този. Какво имам
предвид:
На първо място, не виждам тежестта на стореното като отражение
на вътрешното убеждение на съда. Спомена уважаемата госпожа прокурор
един от основните фактори, които имат значение в това производство, а
именно двойното увеличение на скоростта, в контекста на двете много груби
нарушения - едното е превишаването на скоростта, другото е навлизане в
съседната лента. Но, тук аз си поставям въпроса – ако ограничението е 20
км/ч, а деецът се движи с 40 км/ч, то ето, че имаме двойно увеличение на
скоростта. Но, когато ограничението на скоростта е 90 км/ч, а водачът се
движи със 180 км/ч, отново имаме двойно увеличение на скоростта, но
тежестта на това завишение и последствията са коренно различни. Това не го
намирам в обжалвания съдебен акт.
Следващото нарушение е навлизането в насрещната лента. Тези
две нарушения на правилата за движение, този механизъм на ПТП - движение
със 181 км/ч, с навлизане в насрещната лента, са ме мотивирали да изложа
едно мое виждане пред първоинстанционния съд по въпроса защо тук не
става въпрос за обикновена небрежност, а според мен, става въпрос за
5
самонадеяност. Съдът се е съгласил до някъде с моите доводи и казва в своя
акт, че не може да ги приложи поради факта, че това само по себе си
представлява утежняване положението на подсъдимия, без да имаме
изменение на обвинението. Теза, която противоречиво се разглежда в
практиката в момента, касателно точно такива случаи. Въпросът е чисто
правен. Естествено частното обвинение е длъжно да се съобразява с
конструкцията на обвинителната теза, която му е предложена от прокурора,
но по формата на вината, според мен, не представлява изменение на
обвинението по смисъла на закона - или утежняване или облекчаване
положението на подсъдимия, защото прокламираното престъпление по
транспорта е непредпазливост, но голяма част от тези дела, дори чисто
административните нарушения, са извършени съвсем умишлено, така че кой
ще ме убеди, че да управляваш със 181 км/ч и да навлезеш в насрещната
лента е правилно и проява на небрежност. Този момент за мен е ключов и ме
е мотивирал да се явя пред Вас и да пледирам за по-високи наказания, защото
стореното от това момче, подсъдимият, е крайна безразсъдност.
Много правилно се отчете тук от представителя на държавното
обвинение, че не може да се говори за алкохол и наркотични вещества като
смекчаващи вината обстоятелства, защото ако бяха налични, щеше да има
съвсем друга правна квалификация. Но, искам да обърна Вашето внимание на
характеристичните справки, които се събират в това производство,
включително тези, които са представени в днешното съдебно заседание.
Първо, уважаеми апелативни съдии, аз искам да предложа на Вашето
внимание едно решение, решението е № 60 от 20.06.2020 г. по н.д. №
133/2020 г. на Трето наказателно отделение. Претендирам, че го познавам
много добре, защото съм страна в този процес, в което много ясно се заявява,
че когато става въпрос за един изключително тежък вредоносен резултат,
тежък механизъм на ПТП, изключително сложен и безразсъден, какъвто е
случаят, каквито и положителни характеристики да се събират, те не могат да
пререлевират стореното от дееца.
Тежестта на стореното е от съществено значение за наказанието.
Тълкувателното решение излиза още през 1983 г. и то поставя на равна нога
тежестта на стореното с всички утежняващи обстоятелства, било то алкохол,
бягство или наркотични вещества. Аз ще коментирам сега само с две
изречения едни характеристични справки колко хубав е М. Сигурно нормален
е подходът, нищо лошо не казват, но ако внимателно погледнете, тук има
епикриза на дядо му от 2009 г., след това епикриза от 2013 г., след това
някаква епикриза, без да влизам в подробности, за прилошаване и т. н., има
епикризи от 2017г. и от 2019 г. Той, след като е решил да се грижи за своите
баба и дядо, защо не помисли когато предприе това рисковано шофиране?
Това е деяние, за което е виновен само той. Изключително правилно подчерта
прокурорът, че няма никакво, нулево допринасяне от страна на Г. в случая.
Имаше изявление в предходното заседание, което, колкото и трагично да е
6
било пред родителите, прозвуча малко смехотворно, че той не е карал с тази
скорост, защото ако беше карал със 180 км/ч, щеше да разлее манджата, която
баба му е сложила отзад в багажника на колата.
Проведе се изключително качествено следствие на първа
инстанция, което много ясно показа, че няма съпричиняване нито от единия
водач, нито от другия, нито от съседния автомобил. Много точно е
определена скоростта. Под 148 метра подсъдимият е могъл да забележи
насрещния автомобил. Г. е бил с включени фарове и никой не може да
обясни, дори и хора с известен житейски опит, това момче кое го е
мотивирало да кара със 181 км/ч в насрещната лента. Този момент в чисто
юридически план как се отразява? С примера, с който започнах в началото на
моята пледоария, но аз не виждам това в мотивите към присъдата. Ако това
бъде отчетено, аз мисля, че имаме всички основания, не само емоционално
обременени, но с оглед целите и задачите на чл. 36 от НК, както за личната,
така и за генералната превенция да поискаме максимална присъда. В този
смисъл моля да произнесете Вашия съдебен акт.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С.К.: Поддържам пледоарията на
моя повереник. Моля да бъде уважена нашата жалба.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Н.К.: Поддържам казаното от
повереника ми. Да се уважи жалбата.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ К.Ч.: Поддържам казаното от
повереника ми. Да се уважи жалбата.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, поддържаме въззивната
жалба, която сме подали пред Вас и искането, което сме направили с нея - да
бъде намалено наложеното наказание лишаване от свобода, като на основание
чл. 66 НК то да бъде отложено. Продължаваме да твърдим дори и след
излизането на мотивите, че два факта остават неизяснени, които имат пряко
отношение към въпроса дали има пряко съпричиняване от страна на
пострадалия и съпричиняване от страна на автомобила, който е бил
изпреварван - „О. В.“. Какви са аргументите ни за това наше твърдение.
На първо място, считам, че въпросът за това, дали движещият се
насреща автомобил на пострадалия е бил с включени светлини и то на какви
светлини е бил? Вещото лице, който е извършило автотехническата
експертиза, в протокол от съдебно заседание, проведено на 10.07.2020 г.
казва следното, цитирам: „От огледа на автомобила на пострадалия не може
да се установи с какви светлини се е движел, понеже кокпита е достатъчно
силно разрушен и всички уреди относно направление на светлините и
пътепоказателите бяха в състояние, в което не може да се определи“. След
това, продължавам с цитата на вещото лице, който казва, че копчето за
7
включване на светлините е било завъртяно надясно, което означавало, че
били включени късите светлини. Това твърдение на вещото лице категорично
противоречи на показанията на свидетелката Ч., дадени в същото съдебно
заседание, която твърди, че със запалването на автомобила на пострадалия се
включват единствено и само габаритите. За да бъдат включени впоследствие
фаровете, независимо къси или дълги, следва издърпване на копчето, от което
се включват бутоните. Изобщо не става въпрос за някакви лостове за
движение наляво или надясно. Става въпрос за издърпване на бутона. Този
факт е подминат от първо-инстанционния съд, а според нас е изключително
важен от гледна точка на твърдяното от нас съпричиняване. ПТП е станало на
смрачаване, автомобилът на пострадалия е тъмен на цвят и ако след
спирането на бензиностанция „Шел“ е продължил да се движи на габарити,
напълно възможно е подсъдимият да го е видял в последния момент. Още
един факт – показания на свидетеля, който се е возел на предната седалка на
изпреварвания автомобил, че е видял автомобила на пострадалия на
разстояние около 40-50 метра. Това също считаме и ни дава основание да
твърдим, че движението на автомобила на пострадалия не е било с включени
светлини - къси или дълги, което е допринесло в значителна степен за
настъпване на ПТП.
По отношение на скоростта ние твърдим, че за да се стигне до
тази скорост 180 км, както твърди вещото лице, единствено и само се дължи
на това, че изпреварвания автомобил в момента, в който е предприел маневра,
той е увеличил скоростта. Какво казва свидетелят А. Той казва, че с
периферното си зрение е видял един автомобил, който тръгва да ги
изпреварва. Ако се опитаме да си представим движението на един автомобил
с 90 км и друг, който се опитва да го изпреварва със скорост 180 км, едва ли с
периферното зрение той ще успее да го види. Автомобилът, който се движи
със 180 км, ще профучи покрай него, както се казва жаргонно „като покрай
малка гара“. Така че категорично автомобилът, който е бил изпреварван, не се
е движел с 90 км. Още едно потвърждение на това, което казвам, са
твърденията на свидетеля А. Той казва, че не е видял с каква скорост се е
движил техният автомобил, но е преценил, че е с около 80-90 км, защото
толкова е било разрешено. Това е едно субективно негово възприятие и
естествено никой от четиримата, които са били в този автомобил, не
признават, че към момента на предприемането на изпреварването от М.Х.,
изпреварваният автомобил е увеличил скоростта, което е недопустимо и това
е другото съпричиняване, според нас.
По отношение на представените, включително и в днешно
съдебно заседание доказателства, касаещи личността на подсъдимия, ще кажа
следното: Считам, че всяко едно наказание, независимо какво е, когато се
налага, следва да се има предвид както степента на обществена опасност на
престъплението, така и личността на дееца, тъй като това е изключително
важно за да може в крайна сметка да бъдат изпълнени целите на наказанието,
8
предвидени в чл. 36 НК.
Категорично не мога да се съглася със становището изразено и от
представителя на държавното обвинение и от представителя на частните
обвинители, че подсъдимият М.Х. едва ли не е рецидивист на пътя. Да, вярно
е, извършил е това престъпление и следва да бъде наказан за него, но не мога
да се съглася с това, че той е недисциплиниран водач. За близо 12 години
стаж като шофьор има едно наказателно постановление, по което му е
наложена глоба 50 лв. за неправилно движение на заден ход и две наложени
глоби по фиш, едната за 100 лв., а другата за 30 лв. Първото от наказателните
постановления е от 2009 г., а другото от 2012 г. Би следвало да има и някаква
давност за извършените нарушения по ЗДвП. Ако си направим труда да
сравним двете справки от КАТ, макар че сигурно грубо ще прозвучи за
близките на пострадалия, но справката от КАТ на пострадалия е доста по-
пълна с нарушения и санкции, в сравнение с тази, представена за подсъдимия
М.Х.
В заключение, уважаеми апелативни съдии, считам, че с оглед
най-вече на личността на подсъдимия, могат да бъдат изпълнени целите на
наказанието и с налагане на наказание лишаване от свобода от три или под
години, което да бъде отложено при условията на чл. 66 НК. В този смисъл е
и нашата въззивна жалба. Ще Ви моля в този смисъл да бъде решението,
което ще постановите.
Съдът дава право на лична защита на ПОДСЪДИМИЯ М. Х.
Х.: Присъединявам се към казаното от адв. С.. Искрено съжалявам, че се
стигна до такъв край. Осъзнавам, че това причини на много хора болка,
включително и на мен – психическа и физическа. Често се сещам за
инцидента, цял живот няма да го забравя. Искам да поднеса моите най-
искрени съболезнования към близките на Г. Осъзнавам, че изпитват огромна
болка.
Моля да ми бъде намалено наказанието и да ми се приложи
условно осъждане.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ
М. Х. Х.: Моля, ако е възможно, съдът да реши наказанието ми да бъде
условно. Баба ми и дядо ми живеят на село, те са зависими от мен. Постоянно
ходя при тях, полагам грижи за тях, задоволявам техните нужди. Живея сам.
Родителите ми от доста години са в чужбина и няма кой да се грижи за дядо и
баба. Опитвам се сам да се справям с живота.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
9
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10