РЕШЕНИЕ
№ 1827
гр. Бургас, 12.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитър П. С.ов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. С.ов Гражданско дело №
20242120102227 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.74,
ал.1 ЗЧСИ във вр. с чл.45 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Б. М. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № 88, Затвор – гр.
Бургас, чрез служебния му защитник адв. С. С., против ЧСИ Н. В. Г., рег.
№802 на КЧСИ, с район на действие БОС, с адрес гр. Бургас, ул. „Цар Асен“
№11, ет.2, обект 1.
В исковата молба се твърди, че ищецът е понесъл имуществени вреди в
размер на 2108 лв., представляващи незаконосъобразно удържани парични
средства от възнаграждение за труд в нарушение на разпоредбата на чл.446 от
ГПК, тоест от несеквестируемия доход за периода от месец ноември 2022 г. до
датата на подаване /месец март 2024 г./ на исковата молба, вследствие
противоправни действия на длъжностното лице – ЧСИ Н. Г., при и по повод на
осъществяваните от него функции, по повод образувано изпълнително дело
срещу ищеца за присъдени по изпълнителен лист суми общо в размер на 10
545 лв. към момента на подаване на исковата молба. Общо удръжките за
периода от ноември месец 2022 г. до март месец 2024 г. били в размер на 2108
лв., за които се твърди, че били събрани незаконосъобразно от
несеквестируемия доход по смисъла на чл.446 от ГПК от общия размер на
получените средства /общ доход за периода/ след извършени удръжки в размер
на 3128 лв. Ищецът бил лишен от възможността да разполага с паричните
средства, заработени от трудова дейност за процесния период.
1
Сочи, че претендира и обезщетение за виновно причинени
неимуществени вреди в размер на 2108 лв. за претърпени стрес, безпокойство,
нарушение на съня и нечовешко отношение, уронващо достойнството на
ищеца за периода месец ноември 2022 г. до месец март 2024 г. от
неправомерните действия на ЧСИ Н. Г., изразяващи се в удържане на суми от
възнаграждението на осъденото лице от несеквестируемия доход, съгласно
разпоредбата на чл.446 от ГПК и свързаната с това невъзможност на ищеца да
разполага със заработения трудов доход, водещ до мизерно и безпарично
съществуване.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2108 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от
незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, както и за сумата от
2108 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от
незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в
претърпени страдания, стрес, безпокойство, нарушение на съня и нечовешко
отношение, уронващо достойнството на ищеца, ведно със законната лихва
върху посочените суми за периода от ноември месец 2022 г. до окончателното
плащане на присъдената сума. Правят се доказателствени искания.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
ответника ЧСИ Н. Г..
Излага становище за недопустимост на предявените искове. С
приложените към писмения отговор запорни съобщения доказвал, че е указал
на трето задължено лице при удръжки на трудовото възнаграждение да се
спазват правилата по чл.446 от ГПК, съобразени с Тълкувателно решение
№2/2013 г. на ОСГК на ВКС. Ако третото задължено лице – Затвора в Бургас е
правил по – големи месечни удръжки, прилагайки специалния закон – ЗИНЗС,
то искът следвало да се предяви срещу него.
Оспорва изцяло предявените искове като неоснователен. Сочи, че по
възлагане на НАП – ЦУ София било образувано ИД №20198020402684 за
събиране в полза на Държавата по сметка на НБПП разноски за назначени
служебни защитници на осъденото лице, по делото били приложени 21
изпълнителни листа в оригинал. По възлагане на НАП – ЦУ София било
образувано ИД №20218020400045 за събиране в полза на Държавата по сметка
на НБПП разноски за назначени служебни защитници на осъденото лице, по
делото би приложени изпълнителен лист в оригинал. ПДИ и всички
съобщения за присъединените вземания по двете дела били връчвани на
длъжника лично, чрез неговия чичо и Затвора Бургас. От отговори на Затвор –
гр. Бургас било установено, че Б. А. бил освободен на 10.11.2020 г. и въдворен
отново за изтърпяване на присъдено наказание лишаване от свобода, след
ново извършено престъпление. Посочва, че относно твърденията за погасени
по давност присъдени държавни вземания, съгласно чл.120 от ЗЗД давността
не се прилага служебно.
Ищецът не сочил нито едно доказателство за размера на претендираните
суми, нито за начина на тяхното изчисляване и обосноваване. Нямало и
2
доказана вреда за ищеца.
Оспорва твърденията за нарушение на правилата за несеквестируемост
по чл.446 от ГПК. В изпратените до трети задължени лица „ЗАУБА“ ЕАД и
Затвор, гр. Бургас запорни съобщения по двете изпълнителни дела бил указал
изрично, че налага запор върху секвестируемата част от получавания доход.
Обвързал и запорите с Тълкувателно решение №2/2013 г. на ОСГК на ВКС.
Сочи, че налагането на запор за положен труд бил законов способ,
уреден в ГПК, като тези вземания били частично секвестируеми в зависимост
от техния месечен размер. При налагането на запора указал на третите лица да
го изпълняват при условията на чл.446 от ГПК, който бил общ закон за
несеквестируемостта на вземанията. Съгласно ЗИНЗС, специален спрямо
ГПК, на лишените от свобода държавата предоставяла подслон,
самостоятелно легло, храна, възможност за безплатно образование и
обучение. По реда на чл.78 от ЗИНЗС за всеки недоброволно и не по
дежурство положен труд лишените от свобода получавали не по – малко от 30
% от възнаграждението за изработеното, а на удръжки подлежали не повече от
2/3 от него.
Излага, че не било в правомощията на ЧСИ да дава указания на третото
задължено лице да спазва правилата за общия, вместо дължимите правила на
специалния закон, които го дерогирали. В запорните съобщения до третото
задължено лице наложил запор и върху личната партида на лишения от
свобода длъжник, като средствата по нея не били несеквестируем доход.
Цитира практика в тази насока. С налагането на запор върху вземанията на
ищеца, както и върху личната му партида, не били нарушени правилата за
несеквестируемост.
Сочи, че не е изпълнен фактическия състав на непозволено увреждане.
Действието по налагане на запора не било незаконосъобразно. В исковата
молба и уточнителната такава, не били приложени и посочени никакви
доказателства за причинени вреди на ищеца. Не съществувала каквато и да е
връзка между наложения запор и претендираните от ищеца вреди.
Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Представят се писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, че ищецът е длъжник по две изпълнителни дела,
образувани във връзка с негови задължения към държавата от ЧСИ Н. Г. – изп.
дело №20198020402684 и №20218020400045. В тази връзка по делото са
представени молби до съдебния изпълнител за образуване на изпълнителните
дела, както и приложени към същите изпълнителни листа. Представени са и
удостоверения за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки по
отношение на лицето.
По делото е представено запорно съобщение с изх.№8048/24.03.2022 г.
по изп.д. №20198020402684, с което на основание чл.450, ал.3, чл.507, чл.508
3
вр. чл. 446 от ГПК съдебният изпълнител е наложил запор на трудовото
възнаграждение на длъжника Б. М. А., получавано от „ЗАУБА“ ЕАД.
Представено е и запорно съобщение с изх.№39945/18.11.2022 г. по изп.д.
№20198020402684, с което на основание чл.450, ал.3, чл.507, чл.508 вр. чл.
446 от ГПК съдебният изпълнител е наложил запор на личната партида и
секвестируемата част от получаваното трудово възнаграждение на длъжника
Б. М. А., изпратено до ГДИН Затвора Бургас.
Приложено е запорно съобщение с изх.№9977/18.04.2022 г. по изп.д.
№20218020400045, с което на основание чл.450, ал.3, чл.507, чл.508 вр. чл.
446 от ГПК съдебният изпълнител е наложил запор на трудовото
възнаграждение на длъжника Б. М. А., получавано от „ЗАУБА“ ЕАД.
Представено е и запорно съобщение с изх.№39941/18.11.2022 г. по изп.д.
№20218020400045, с което на основание чл.450, ал.3, чл.507, чл.508 вр. чл.
446 от ГПК съдебният изпълнител е наложил запор на личната партида и
секвестируемата част от получаваното трудово възнаграждение на длъжника
Б. М. А., изпратено до ГДИН Затвора Бургас.
По делото е приета съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от
страните по делото.
Съгласно експертизата, общият размер на получения доход от труд от
ищеца за периода от ноември 2022 г. до март 2024 г. е в размер на 4274, 87 лв.,
като удържаният данък общ доход е в размер на 427, 48 лв. или полученият
остатък на лицето е в размер на 3847, 39 лв. Върху този остатък са правени
удръжки в полза на ЧСИ Н. Г. по наложените от него запори в размер на 2556,
00 лв. Сочи, че това е възможният максимален размер на удръжките от
доходите на лицето, които могат да се правят. Размерът на несеквестируемия
доход на лицето е 1282, 47 лв.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на
пълното и главно доказване да установи наличието на противоправно деяние,
изразяващо се в действие или бездействие на частен съдебен изпълнител при,
по повод или във връзка с упражняването на неговите властнически
правомощия при осъществяване на принудителното изпълнително
производство; настъпването на вреди – както имуществени, изразяващи се в
неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения – намаляване
на неговия патримониум, така и на неимуществени; причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и
неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника
служи за удовлетворяване на вземането на взискателя. Изключенията от този
принцип са нормите на чл. 444 и чл. 446 ГПК, регламентиращи
имуществените права по отношение на които е налице законова забрана да се
насочва принудително изпълнение. Общият режим на секвестируемостта при
принудителното изпълнение е уреден в чл. 446 от ГПК, а чл. 78, ал. 3 от
4
ЗИНЗС урежда особени правила относно секвестируемостта при лишените от
свобода. Двете норми се намират в положение на обща към специална, поради
което приложение следва да намери специалният закон и правилника за
неговото приложение. Съгласно правилото на чл. 78, ал. 3 от ЗИНС на
лишените от свобода могат да се правят удръжки, съгласно действащите
закони, но не повече от две трети от полагащо им се възнаграждение, а според
чл. 57, ал. 1 от ППЗИНЗС, удръжките по чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС се изчисляват
по реда на чл. 446 от ГПК върху цялото възнаграждение за положения труд, но
не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по
чл. 78, ал. 2 от ЗИНС се полага на лишения от свобода след като от нея се
приспаднат данъците.
Следва да се посочи, че института на несеквестируемостта е изначалто
предвиден с оглед гаранция на възможността на длъжника да задоволи
минималните си месечни нужди за подслон, храна и облекло. В чл.84, ал.2 и
ал.3 от ЗИНЗС изрично се предвижда, че лишените от свобода имат право на:
1. безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно
таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра
на здравеопазването и министъра на финансите; 2. непрекъснато време за сън
не по-малко от 8 часа на денонощие; 3. самостоятелно легло, безплатно
облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от
министъра на правосъдието; 4. здравно осигуряване от момента на
задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на
държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието,
като работещите получават повишена дажба храна, съобразена с характера на
извършената работа. Посочените права на практика водят до задоволяване на
минимално необходимите жизнени нужди на лишените от свобода. Затова и по
отношение на тях не съществува законово изискване и съответно законова
гаранция реално да получават възнаграждение в размер на минималната
работна заплата за страната, а за извършване на удръжки от възнаграждението
за положен труд са приложими цитираните погоре специални норми.
Поради изложеното и настоящият състав намира, че когато сумите по
партидата на лишения от свобода длъжник са от възнаграждение, е допустимо
да се налага запор и да се правят удръжки от постъпващите по същата суми
при спазване на правилата на чл. 57, ал. 1 от ППЗИНЗС. В подобен смисъл е и
трайната съдебна практика /Напр. Решение № 626 от 11.06.2020 г. на ОС -
Бургас по в. гр. д. № 599/2020 г., Определение № 2526 от 23.05.2024 г. на ВКС
по гр. д. № 5047/2023 г., IV г. о., ГК и др./.
По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че по
отношение и на двата предявени иска първата предпоставка от фактическия
състав на деликта, обуславящ отговорността на съдебния изпълнител пред
длъжника по реда на чл.441 от ГПК, не е налице, поради което исковете
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени
5
направените от него разноски, но по делото не са представени доказателства
за сторени такива. Ищецът е бил освободен от заплащане на държавни такси и
разноски по делото на основание чл.83, ал.1, т.6 от ГПК. На основание чл.78,
ал.7 от ГПК когато делото не е решено в негова полза, лицето, на което е
предоставена правна помощ по чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ,
дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. По тези
съображения, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Бургас сумата в размер на 168, 64 лв.,
представляваща дължимата държавна такса по делото, както и сумата в
размер на 300 лв., представляваща изплатено на вещото лице по допусната
съдебно – счетоводна експертиза възнаграждение или общо сумата в размер
на 468, 64 лв.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените на осн. чл.441 от ГПК във вр. с чл.74, ал.1
ЗЧСИ във вр. с чл.45 ЗЗД от Б. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул.
„Индустриална“ № 88, Затвор – гр. Бургас, искове за осъждане на ЧСИ Н. В.
Г., рег. №802 на КЧСИ, с район на действие БОС, с адрес гр. Бургас, ул. „Цар
Асен“ №11, ет.2, обект 1, за заплащане на сумата от 2108 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от
незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител по изп. дело
№20198020402684 и №20218020400045 – налагане на запор върху трудово
възнаграждение по личната партида на осъденото лице Б. М. А., открита в
Затрова в гр. Бургас, над размера на секвестируемия доход, както и за сумата
от 2108 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени
от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител по изп. дело
№20198020402684 и №20218020400045 – налагане на запор върху трудово
възнаграждение по личната партида на осъденото лице Б. М. А., открита в
Затрова в гр. Бургас, над размера на секвестируемия доход, изразяващи се в
претърпени страдания, стрес, безпокойство, нарушение на съня и нечовешко
отношение, уронващо достойнството на ищеца, ведно със законната лихва
върху посочените суми за периода от ноември месец 2022 г. до окончателното
плащане на присъдената сума.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.7 от ГПК Б. М. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № 88, Затвор – гр. Бургас, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Бургас сумата от общо 468, 64 лв. - ДТ и
заплатено възнаграждение на вещо лице.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач -
Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н. „Искър“, бул. „Христофор Колумб“
№43, на страната на ответника ЧСИ Н. В. Г..
6
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7