Р Е Ш Е Н
И Е
Гр.С.,
12.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІ-В въззивен състав,
В публично
съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Антоанета Луканова
и прокурора
сложи за разглеждане
Докладваното от съдия МАРКОВА в.гр.д.№ 10770 по
описа за 2018 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 и следв. ГПК.
Срещу решение №
385187 от 16.04.2018 г., постановено от СРС, Първо ГО, 24-ти състав по гр.д.№
14994 по описа за 2017 г. са постъпили въззивни
жалби от:
1-А.В.М., ищец пред СРС. Решението се обжалва в
частта, в която претенциите й по чл.226, ал.1 КЗ, отм. за имуществени вреди във
връзка с лекарства, болногледач, медицински екип, транспорт и силна храна са
били отхвърлени.
Във въззивната
жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на така постановеното
решение. Твърди се, че решението било постановено при допуснати нарушение на
материалния закон и трайната съдебна практика, както и при процесуални
нарушения, изразяващи в постановяването му в противоречие със събраните по
делото, доказателства. СРС не се бил съобразил, че в резултат на претърпяното
ПТП, ищцата била получила изключително тежки травматични увреждания, които били
живото-застрашаващи. Непосредствено след ПТП тя била в тежко състояние и не
могла да извършва каквито и да било действия, затова синът й заплати сумите за
медицински екип от МБАЛ Благоевград до ВМА /364 лв./. Тези разходи, обаче,
настъпвали в патримониума на ищцата и затова й се следвали. Неправилно СРС не
бил присъдил и сумите за транспорт на стойност 519,56 лв. като сочи, че за
извършения специализиран медицински транспорт по делото била представена
фактура с фискален бон от който било видно, че е заплатила сумата в размер на
219,56 лв. Остатъкът до 519,56 лв. бил доказан от разпита на свидетеля, който бил
транспортирал
ищцата до
лечебни заведения. Независимо, че тези разходи бил заплатил синът й, ищцата
търпяла имуществени вреди в размер на 519,56 лв., които били необходими и
действително извършени.
Иска се
обжалваното решение да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени
претенциите й за имуществени вреди, както следва:
-
Разходи
за лекарства – за размера от 590,06
лв. до пълния предявен размер от 965,94 лв.;
-
Разходи
за болногледач - за сумата в размер
на 1800 лв., представляваща разликата между присъдения размер от 600 лв. до
пълния предявен размер от 2 400 лв.;
-
Медицински екип – в размер на
364 лв.;
-
Транспорт- 519,56 лв.
-
Разходи
за усилена храна- за разликата над
1 800 лв. до пълния предявен размер от 3 600 лв.
Претендират се
разноски.
2- „Д.з.“ АД, ответник пред СРС. Решението се
обжалва в частта, в която претенциите по чл.226, ал.1 КЗ, отм. са били уважени на
обща стойност от 11 199,60 лв.
Във въззивната
жалба се излагат доводи за допуснати нарушения, тъй като от ищцата не било
доказано необходимостта от извършване на тези разходи, действителното им
извършване, техния размер, както и причинно-следствената връзка между
конкретния разход и лечението на увредите, причинени при ПТП. Сочи, че в писмената си защита пред СРС
въззивникът бил възразил, че събраният
доказателствен материал не установявал релевантните обстоятелства по т.7 от
ППВС № 4/1968 г. Изводите на съда били необосновани и не съответствали на
доказателствата по делото. Заключението на съдебно-медицинската експертиза,
изготвено от вещото лице д-р М.Г.почивало на предположения. По делото нямало
доказателства за поставяне на метална остеосинтеза при лечението на ищцата. СРС
достигнал до изводи, които били от компетентност на лице със специални
познания- в заключението на СМЕ било посочено само, че принципно
болкоуспокояващи се вземат при наличие на оплаквания, а противотромбообразуващи
медикаменти следвало да се вземат в срок от 30 дни. По отношение на ищцата не
станало ясно дали ги е ползвала, закупувала и т.н. Необосновано било решението
в частта относно присъдената сума в размер на 590,06 лв. и защото само 4
медикамента били предписани от лекар, а синът на ищцата заявил, че тя е
ползвала само два - ксарелто и ривотрил. Не ставало ясно как съдът е достигнал до
извода си, че на ищцата се следват разходи за медикаменти в този размер. Не било
доказано и, че медикаментите
са
били закупени от
нея, защото тези разходи били доказани само с фискални бонове. Последните не
доказвали, че разходите са извършени от нея. Необосновано било решението и в
частта досежно присъдените на ищцата разходи за болногледач. Действително,
вещото лице по СМЕ било посочило, че ищцата се е нуждаела от болногледачка за
2-3 месеца, а синът на ищцата бил дал показания, че са ползвали такива услуги и
са плащали по 150-200 лв. месечно. Не ставало ясно защо съдът е определил
обезщетение за 3 месеца, което било максималния срок, в размер на 600 лв. Съдът
бил игнорирал факта, че синът на ищцата бил заявил, че той е плащал разходите
за болногледач. За разлика от мотивите на съда относно разходите за
болногледач, правилно СРС не бил присъдил разходи за медицински екип, които
също били заплатени от сина на ищцата.Необоснова било решението и в частта
относно присъдените разходи за рехабилитатор, защото съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза /СЧЕ/ за извършването на такива разходи не били
представени никакви доказателства. Вещото лице по СМЕ била посочила, че ищцата
е имала нужда от рехабилитатор, но тя не намирала информация за ползването на
такъв. Претенцията относно разхода за медицинска услуга била уважена от СРС без
каквито и да е мотиви. По отношение на тази претенция изобщо не били обсъдени
възраженията на ответника/пред СРС/. По делото изобщо не се установило, вкл. и
от съдебните експертизи в какво се изразява тази услуга. Ищцата имала множество
заболявания, което се установило от заключението на СМЕ, поради което не
ставало ясно по отношение на кое заболяване е ползвана тази услуга. Относно
разходите за легло неправилно СРС не бил кредитирал заключението на СМЕ, а се бил
доверил на показанията на свидетеля, който бил син на ищцата. Тези показания не
кореспондирали с медицинските документи по делото- епикризи, както и със
заключението по СМЕ, в които било посочено, че ищцата е преживяла инсулт; точно
обратното, синът й твърдял, че не е преживяла инсулт или инфаркт. В
заключението на СМЕ било посочено, че ищцата не се нуждаела от закупуване на
това медицинско легло във връзка с ПТП. Обжалваното решение също било
немотивирано в частта относно признатия разход за зъбна протеза. Относно този
разход бил представен фискален бон от 09.02.2017 г., а процесното ПТП се било
състояло на 12.10.2015 г., т.е. почти година и половина след произшествието. По
делото не станало ясно как ищцата се е хранела в течения на година и половина.
Освен това, както било посочило вещото лице Л.Б., във фискалния бон не било
посочено каква е предоставената услуга. В заключението си вещото лице д-р Г.била
посочила, че нямало данни за травми в областта на съзъбието. За такива травми
се изнасяли данни само в показанията на сина
на ищцата.
Относно разходите за усилена диета- в медицинските документи не било посочено,
че във връзка с увредите, причинени от ПТП, на пострадалата се назначава
лечение с усилена диета. Още в отговора по исковата молба, ответникът,
въззивник пред настоящата инстанция, бил посочил, че по отношение на тази
претенция няма представени по делото никакви доказателства. Този разход не бил
доказан и от показанията на свидетеля-син на ищцата. Относно разхода за СД не
ставало ясно какво е наложило копиране на медицинската документация на
компактдиск и как това копиране е благоприятствало за лечението на
въззиваемата. Счита, че този разход бил направен изцяло по усмотрение на ищцата.
Освен това от СЧЕ се установило, че този разход е на стойност от 5 лв., а не от
15 лв.
С молба
–уточнение от 11.04.2019 г. въззивникът е заявил, че обжалва и иска от съда да
отмени така постановеното от СРС, решение –изцяло като отхвърли претенциите на
ищцата за имуществени вреди. С нова молба – от 16.05.2019 г. /л.36 от
въззивното производство/ в изпълнение указанията на съда от о.с.з на 17.04.2019
г. , се сочи, че първоинстанционното решение се обжалва само в осъдителната
част. Претендират се разноски.
Всеки един от
въззивниците се явява въззиваем по жалбата, подадена от другата страна.
Отговори по въззивните жалби не са подадени; процесуалните представители
изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба на противната страна.
По допустимостта на жалбите:
Ищцата /пред СРС/ е била уведомена за обжалваното
решение на 27.04.2018 г. Въззивната жалба е подадена на 03.05.2018 г., поради което съдът намира, че същата е подадена в срок.
Решението се
обжалва в частта в която претенциите й по чл.226, ал.1 КЗ, отм. за имуществени
вреди са били отхвърлени поради което е налице правен интерес от обжалване.
Следователно
въззивната жалба е допустима.
Ответникът /пред СРС/ е бил уведомен за
обжалваното решение на 23.04.2018 г. Въззивната жалба е подадена на 27.04.2018
г., т.е. в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Тъй като въззивникът е бил ответник в производството пред СРС и предявените срещу него искове
са били частично уважени, то за въззивника е налице правен интерес от обжалване, затова
съдът намира, че въззивната жалба е допустима.
По основателността на жалбата:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка
въззивната инстанция приема, че първоинстанционният
съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
Съдът е сезиран с иск по чл.226, ал.1 КЗ, отм.
Производството е
образувано по искова молба, подадена от А.В.М. срещу „Д.з.“ АД за заплащане на
сумата от 16 058,50 лева – представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за лекарства в размер на 965,94 лева
за периода от 11.11.2015г. до 08.02.2017 г.; допълнителни разходи за силна
храна в размер на 3 600 лева /по 180 лева – месечно/ за периода от 12.10.2015 г.
до 12.10.2016 г., разходи за закупуване на остеосинтезен материал в размер на 5
107,00 лева от 23.10.2015г.; разходи за заплащане на болногледач в размер на 2
400 лева /или по 200 лева месечно/ за периода от 12.10.2015г. до 12.10.2016г.;
разходи за рехабилитатор в размер на 900,00 лева /30 сеанса по 30 лева/ за
периода от 12.04.2016 г. до 12.10.2016 г.; разходи за комплексна здравна услуга
в размер на 70,00 лева – заплатена на 15.06.2016г.; разходи за медицинско легло
и стойка за изправяне в размер на 1 917,00 лева – заплатени на 09.11.2015г.;
разходи за зъбна протеза в размер на 200 лева – заплатени на 09.02.2017г.;
разходи за медицински екип в размер на 364 лева – заплатени на 16.10.2015г.;
разходи за СD записи в размер на 10,00 лева – заплатени на 25.11.2015г. и в
размер на 5,00 лева – заплатени на 22.08.2015г.; транспортни разходи в размер
на 519,56 лева – включващи специализиран медицински транспорт, такси, гориво,
винетки, сторени за контролни прегледи и лечение. Излага още, че всички
посочени имуществени вреди са получени като пряка и непосредствена последица от
реализирано на 12.10.2015г. ПТП, когато пътувайки от гр.Благоевград към гр.Сандански
по път ПП-I,Е- 79 като пътник в л.а.“Рено Лагуна“ с ДК ******, управляван от Т.С.М.като последният
изгубил управлението и навлязъл в
лентата на насрещно движение, където челно се сблъскал с т.а.”Волво” с рег.******ВК,
управляван от В.А.Д., вследствие на което ищцата претърпяла редица травматични
увреждания. Излага още, че собственикът на л.а.“Рено Лагуна“ с ДК ****** е имал валидно сключена задължителна
застраховка ГО при ответника към датата на настъпилото застрахователно събитие,
както и че виновен за настъпилото ПТП е водачът на л.а.“Рено Лагуна“ с ДК ******, който е управлявал автомобила с
несъобразена с пътните условия скорост и е излязъл от своята лента за движение.
С обжалваното по делото решение СРС: ОСЪЖДА „Д.з.“ АД да заплати на А.В.М., на основание
чл.226, ал.1, във вр. сумата от 11 199,06 лева (единадесет хиляди
четиристотин двадесет и три лева и 30 стотинки) лева, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на
12.10.2015г. на ПП-I, Е-79, изразяващи се в направени разходи за: 1./ лекарства в размер на 590,06 лева, за
периода от 11.11.2015г. до 08.02.2017г., ведно със законната лихва върху тази
сума за периода от 11.11.2015г. до окончателното изплащане; 2./ 1800,00 лева
– за силна храна /приблизително около 6 лева на ден/ за половин година,
ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 12.10.2015г. до
окончателното изплащане; 3./ разходи за закупуване на остеосинтезен материал в размер на 5 107,00 лева, ведно със
законната лихва от 23.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата; 4./
разходи за болногледач в размер на
600,00 лева за периода от 12.10.2015г. до 12.01.2016г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 12.10.2015г. до окончателното изплащане; 5./ разходи
за рехабилитатор в размер на 900,00
лева /30 процедури х 30 лева/, ведно със законната лихва от 12.10.2015г. до
окончателното изплащане; 6./ разходи за
комплексна здравна услуга в размер
на 70,00 лева, ведно със законната лихва от 15.06.2015г. до окончателното
изплащане; 7./ разходи за медицинско
легло в размер на 1 917,00 лева, ведно със законната лихва от 09.11.2015г.
до окончателното изплащане на сумата; 8./ разходи за зъбна протеза в размер на 200,00 лева, ведно със законната лихва от
09.02.2017г. до окончателното изплащане; 9./ разходи за CD записи в размер на сумата от 10,00 лева, ведно със законната
лихва от 25.10.2015г. до окончателното изплащане и за сумата от 5,00 лева, като
ОТХВЪРЛЯ иска по за разликата над 11
199,06 лева до пълния предявен размер от 16 058,50 лева, като неоснователен и
недоказан.
За да постанови решение в обжалвания
смисъл, СРС е приел, че:
1-
От
заключението на СМЕ се установило, че е проведено оперативно лечение за
отстраняване на метална остеосинтеза в областта на дясното рамо, което сочело,
че преди това е проведено оперативно лечение за поставяне на метална
остеосинтеза. Тази претенция била доказана в пълен размер- 5 107 лв.;
2-
Относно
разходите за болкоуспокояващи лекарства и противотромбообразуващи препарати СРС
е отграничил тези, които ищцата е следвало да употребява във връзка със
съпътстващите й заболявания, но не без връзка с процесното ПТП като е присъдил
сумата в размер на 590,06 лв.;
3-
Нуждата
от помощ от болногледач е приета за установена и претенцията е била уважена за
периода 12.10.2015 г. до 12.01.2016 г. в размер на 600 лв.;
4-
Относно
претендираната сума за рехабилитация е прието, че е от събраните гласни
доказателства се установило извършвана на такава- 30 процедури по 30 лв. и
затова е уважена в размер на 900 лв.;
5-
Заплати
и комплексна здравна услуга – 70 лв.;
6-
Относно
нуждата за закупуване на медицинско легло съдът не е кредитирал заключението на
СМЕ и като се е позовал на показанията на свидетеля, е приел, че разходът е
необходим и доказан в размер на 1 917 лв.;
7-
Разходи
за изгубена зъбна протеза в размер на 200 лв.;
8-
Разходи
за медицински екип от МБАЛ Благоевград до ВМА в размер на 364 лв. не се
следвали, защото разходът бил заплатен от сина на ищцата. Разходите за
транспорт в размер на 519,56 лв. също не следвало да бъдат присъдени, защото
транспортирането било извършено от сина й, който вземал отпуска, за да го
извърши;
9-
Относно
сумата за усилена диета на претендирана стойност от 3600 лв. /по 180 лв. на
месец за една година/ е прието, че претенцията е основателна в размер на
1 800 лв./6 лева на ден за половин година/, определена по реда на чл.162 ГПК. За разликата над тази сума е приета за неоснователна;
10-Претенцията
за разход за СД била доказана и свързана с ПТП, поради което е уважена за
сумата в размер на 15 лв. или
като краен извод СРС е приел, че претенциите на
ищцата са основателни за сумата в общ размер от 11 199,06 лв. А за разликата до пълния предявен размер
от 16 058, 20 лв. – като неоснователни
са били отхвърлени.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно
т.7 от ППВС № 4 от
1968 г., което не е изгубило сила и към настоящия момент, когато се търси обезщетение за имуществени вреди, изразени
в разходи за лечение усилена храна, чужда помощ и пр., следва да се събират
доказателства за необходимостта от такива разходи и за действителното им
извършване, както и за техния размер.
Относно
разходите за лекарства:
От заключението на допуснатата, изслушана
и приета по делото /СМЕ/ съдебно-медицинска
експертиза се установява, че в резултат на процесното ПТП, състояло се на
12.10.2015 г. ищата А.В.М. е получила следните увреждания- счупване на 3,4,8,9
и 10 десни ребра, десностранен частичен пневмотракс, десностранен подкожен
емфизем, мозъчно сътресение, контузия и разкъсно-контузна рана в лявата теменна
област, счупване на шийката на дясната раменна кост.
Видно от епикризата за проведено лечение
за периода от 12.10.-15.10.2015 г. ищцата е била включена на антибиотици и
противотромбообразуващи средства.
С епикризата 12507 е назначено лечение
с кавинтон и ноотропил. А с епикриза 1924 са предписани изоптин, кавинтон, зокор,
маталикс. С епикриза 24443 за проведено лечение от 08.08.2016 г.- 1208.2016 г.
в Клиниката по ортопедия и травматология на ВМА, е назначен клексан за
противотромботична профилактика.
Вещото лице д-рГ.е посочила, че
принципно болкоуспокояващи се вземат при наличие на оплаквания. А
противотромбообразуващите препарати се вземат в продължение на 30 дни след
проведено инвазивно, оперативно лечение във връзка с костни счупвания, т.е.
каквито увреждания ищцата е получила вследствие на претърпяното ПТП.
По делото е представено влязло в сила
решение, постановено от САС на 02.05.2017 г. по в.гр.д.№ 1008 по описа за 2017
г. по иск по чл.226, ал.1 КЗ, предявен от ищцата и по настоящето дело, но за
обезвреда на неимуществените вреди. Видно от това решение въззивната инстанция
е приела, че по отношение на ищцата е било проведена медикаментозна терапия
–антибиотици, анелгетици, вливания, противотромботична профилактика/л.65 по
делото пред СРС/.
От
заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /СЧЕ/ съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че за разходи за лекарства по делото са представени
фискални бонове за заплатени суми от ищцата общо в размер на 825,10 лв. като
единият бон на стойност 10,80 лв. не е четлив и не се вижда какво точно е
закупено. Ако се изключи стойността по последния бон, то разходите възлизат на 814,30 лв. Самите употребени
лекарствени средства и материали са подробно описани в 67 пункта от вещото лице
Бонев в нарочна таблица на с.3-6 от заключението на вещото лице.
Видно от отразеното в съдебния
протокол, съставен за извършените от съда и страните процесуални действия в
публичното съдебно заседание, състояло се на 15.03.2018 г., пълномощниците на
страните не са оспорили заключенията на съдебните експерти.
Реквизитите за които ответника /пред
СРС/ сочи, че фискалните бонове следва да съдържат, са относими към данъчните
фактури. В случая ищцата като физическо лице /а не търговец/ не е била длъжна
да представя данъчна фактура, за да бъдат установени направените от нея разходи
за лекарства.
С оглед гореизложеното въззивната
инстанция приема, че претенцията на
ищцата е доказана за сумата в размер на 814,30 лв.
Поради частичното несъвпадане на
изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение ще следва да бъде отменено в частта, в която претенцията за
имуществени вреди във връзка с направените от ищцата разходи за лекарства е
била отхвърлена за разликата над 590,06 лв. до 814,30 лв. , а ще бъде
потвърдено за разликата над 814,30 лв. до пълния претендиран размер от 965,94 лв.
Относно разходите за силна храна:
Въззивната
инстанция констатира,че с епикризата от 15.06.2016 г. е предписано на ищцата спазването
на ХДР, т.е. хранително-диетичен режим.
Легална
дефиниция на това понятие липсва. „Силна храна“ означава приемане на по-калорична
и по-витаминозна храна, която засилва защитните сили на организма и би могла да
ускори оздравителния процес.
В
т.2 от заключението на СЧЕ е посочено, че по делото не са представени документи
относно разходи за силна храна. Употребата на такава настоящата инстанция
приема, че е била необходима, първо защото: в епикриза от 12.10.2015 г. е
констатирано, че при ищцата е налице вторична анемия и второ, защото в случая
се касае до фрактура на крайници на възрастен човек /ищцата е родена през 1947
г., а ПТП е станало на 12.10.2015 г., т.е. същата е била на около 68 г./ и е
логично при такива хора да се препоръча диета богата на минерали, особено
калций и витамини.
Допустимо
е в случаите, в които искът е доказан по основание, съдът да определи негови
размер, арг. и от чл.162 ГПК.
По
данни на НСИ необходимият среден разход
за храна на едно лице за периода 12.10.2015 г.- 12.10.2016 г. е 1 495,47 лв.
/121,92 лв. средно месечно за един човек за 2015 г. и 125,33 лв. за 2016 г./
или за периода по 124,62 лв. средно месечно за човек, т.е. по 4,15 лв. на ден.
Съгласно
трайната съдебна практика, арг. и от определение № 742 от 28.12.2015 г. по
т.д.№ 618/2015 г. на ВКС, Второ ТО, с което не е допуснато до касация решение
на СГС по в.гр.д.№ 15586 по описа за 2013 г., постановено по идентичен случай,
определянето на разходите за силна храна по този начин е допустимо.
СРС
е определил по 6 лв. на ден за усилена храна в рамките на половин година.
Доколкото, обаче , лечението, вкл. и оперативно такова /виж по-долу в
настоящите мотиви/ е продължило около 1 година /в този смисъл и горецитираното
решение на САС/, то необходимостта от усилена храна за целия този период налага
извод за основателността на претенцията в размер на 3 600 лв.
При
това положение тази претенция се явява
изцяло основателна поради което обжалваното решение в тази му част като
неправилно ще следва да бъде отменено и вместо това ответникът/застраховател ще
бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на още 1 800 лв.
Относно
разходи за закупуване на остеосинтезен
материал на стойност 5 107 лв.:
Разходът
е доказан с фактура съставена на 23.10.2015 г. /л.17 по делото пред СРС/. Като
получател на фактурата е посочена ищцата. Необходимостта от извършването на
този разход е доказано от представените по делото епикризи /от 12.04.2016 г.,
от 08.08.2016 г./, от заключението на СМЕ /отговор на въпрос № 4/, а реалното
му извършване от заключението на СЧЕ /отговор на въпрос № 3/.
Поради
съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение в тази му част като правилно ще следва да бъде
потвърдено.
Относно разходите за болногледач:
Необходимостта
от извършването на този разход е установен от представените по делото медицински
документи, заключението на СМЕ, СЧЕ и разпита на свидетеля М..
Безспорно/дори
житейски логично е/, с оглед гореконстатираните травматични увреждания,че
ищцата не е могла да се обслужва сама; касае се до счупване на дясна ръка и ляв
крак. Видно от епикризата от 15.06.2016 г. ищцата е имала болезнени и силно
ограничени движения на пострадалата дясна раменна става. В епикризата от
08.08.2016 г. е посочено, че се констатира хипотрофия на делтоидната
мускулатура.
Видно
от отговора на въпрос № 4 от вещото лице д-р Г., ищцата се е нуждаела от
болногледач около 2-3 месеца. Заключението следва да бъде съотнесено ,обаче, с
представените и приети по делото медицински документи, които сочат, че
последната оперативна интервенция, която ищцата е претърпяла – изваждане на
метала поради настъпилите усложнения, е била извършена на 08.08.2016 г., т.е.
тези 2-3 месеца следва да бъдат изчислени от датата на последната оперативна
интервенция.
При
това положение претенцията за разходи за
болногледач ще бъде уважена за периода от 12.10.2015 г. до 12.10.2016 г. ,
т.е. за целия исков период, а не до 12.01.2016 г., както е приел СРС. Установи
се от показанията на свидетеля М., че такива разходи са били правени в рамките
на 150-200 лв. месечно или при съобразяване на периода, доказана е
претендираната сума в размер на 2 400
лв. /или по 200 лв. месечно/.
Тези
имуществени вреди за ищцата се установяват от допустимите за гражданския процес
заключение по СМЕ и свидетелски показания, като не е налице забрана за
последните в процесуалния закон, нито пък изискване за установяване на същите
обстоятелства с писмени доказателства.
Съдът
отчита и че за основателността на иска по чл. 226 КЗ /отм./ е без значение дали
пострадалият е заплатил лично извършените разходи по лечението му или плащането
е извършено от друго лице вместо него, доколкото разходът е реално извършен за лечението на ищцата, намира се в
непосредствена причинна връзка с увреждането и застрахователят по
Застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ дължи обезщетение за настъпилата имуществена вреда. В
последния смисъл е и постоянната съдебна практика, така например решение № 163
от 31.10.2013г. по т.д. 82/2012г., Т.К., II ТО на ВКС, решение 521 от
23.06.2010г. по гр.д. 550/2010г., Г.К. IV ГО на ВКС и др. Цитираната съдебната
практика се споделя и от настоящият състав на съда като съответно на законовата
норма – чл. 226 КЗ /отм./, вр. чл. 51, ал. 1 ЗЗД, която предвижда пълно
обезщетяване за всички настъпили в резултат на непозволеното увреждане преки
вреди.
Налага
се извод, че обжалваното решение е частично
неправилно и
същото
ще бъде отменено в частта, в която
тази претенция е била отхвърлена за разликата над 600 лв. до пълния претендиран размер от 2 400 лв. и вместо
това ще бъде постановено друго като в полза на ищцата /в тежест на ответника/ ще бъде присъдена сумата в размер на още 1 800
лв.
Относно
разходите за рехабилитатор:
Видно
от представените с исковата молба епикризи и амбулаторни листове, така например
в епикризата от 15.06.2016 г. е предписано „периодично провеждане на
рехабилитация в амбулаторни условия“. Тази епикриза е издадена от
„Специализирана болница за рехабилитация –национален комплекс- филиал Кюстендил
и отразява действително проведената на ищцата рехабилитация, виж л.9 от делото
пред СРС.
В
този смисъл и при спазване на разпоредбата на чл.202 ГПК съдът не кредитира заключението
на вещото лице д-р Г.при отговора на въпрос № 6 след предложение 2-ро, тъй като
същото не кореспондира на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Видно от последните, извършвана е била рехабилитация след 06.2016 г. – в санаториума,
т.е. във филиала Кюстендил – 2-3 пъти месечно, а преди това – 2-3 пъти
седмично. Заплащано е било по 30 лв. на
сеанс. Както сочи свидетелят, ако не е
била тази рехабилитация ищцата е нямало да проходи. Рехабилитаторът упражнявал
практиката си в гр.Перник, където живее ищцата /пред СРС/. Че пострадалата е
провела рехабилитация е прието и в мотивите на постановеното от САС
решение от 02.05.2017 г. по в.гр.д.№
1008 по описа за 2017 г./виж л.65 по делото пред СРС/.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение се явява
правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено;
въззивната жалба на ответника/застраховател е неоснователна.
Относно
разходи за комплексна здравна услуга:
За
този разход е представена фактура. Последната е издадена от „СБР-НК“ ЕАД-филиал
Кюстендил, където се установи, че пострадалата е била на рехабилитация /виж
по-горе/. Противно на твърдяното от застрахователя /ответник/, че не било ясно
за какво е извършен този разход, от
представения към фактурата фискален бон се установява, че сумата в размер на 70
лв. е заплатена като „такса за избор на
стая“, виж л.18.
Доколкото,
обаче, това не се явява необходим разход, както и не е в пряка и причинна
връзка с ПТП, то настоящата инстанция приема, че тази претенция е
неоснователна.
Поради
несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение ще следва да бъде отменено в тази му част и
претенцията за заплащане на сумата в размер на 70 лв. ще бъде отхвърлена като
неоснователна.
Относно разходите за помощни
средства-медицинско легло:
За
доказване на този разход са представени от ищцата приемо-предавателен протокол
от 09.11.2015 г./л.39/, както и гаранционна карта. От последната се установява,
че същото е на стойност 625 лв./л.37/, както и е придружено с лифтер за
повдигане на пациенти на стойност 1 292
лв.или общо в размер на 1 917
лв., колкото се претендира.
Доколкото се установи от събраните по
делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, пострадалата
след ПТП е била неподвижна. Виж в този смисъл и приетото в мотивите на
постановеното от САС решение от
02.05.2017 г. по в.гр.д.№ 1008 по описа за 2017 г./виж л.65 по делото пред
СРС/.
Неоснователен е довода на ответника, че
този разход е извършен от ищцата във връзка с претърпения от нея инсулт,
защото:
Закупуването на леглото е с дата от
05.11.2015 г., а ПТП е станало на 12.10.2015 г. Правилно СРС не е
кредитирал заключението на СМЕ в частта
относно установява необходимостта от закупуване на медицинско легло- заключението
почива на вероятности и противоречи на медицинските епикризи, които самото вещо
лице е цитирало в констативната част на заключението си. За претърпян инсулт в епикризите
се сочи 2016 г., а разходът е извършен през есента на 2015 г. след ПТП.
Неоснователен е довода на ответника
/застраховател/, че в тази си част показанията на свидетеля не следва да бъдат
кредитирани, защото последният не сочел майка му да е претърпяла инсулт или
инфаркт, защото свидетелят изнася факти преди ПТП.
Следователно
в тази част обжалваното решение е
правилно, а въззивната жалба на ответника/застраховател
е неоснователна.
Относно
разходите за зъбна протеза:
Видно
от епикризата съставена на 12.10.2015 г.- датата на ПТП, отбелязано е, че
пациентката се храни /виж л.7 от делото пред СРС/.
Наред
с това в нито една от епикризите, респ. останалите медицински документи, не се
установява травма в съзъбието. В последния смисъл е и заключението на СМЕ при
отговор на въпрос № 9. В тази му част при прилагане правилото на чл.202 ГПК,
заключението следва да бъде кредитирано.
Основателен
е довода на въззивника /застраховател/, че този разход е бил извършен далеч
след ПТП-видно от фискалния бон на л.31 /по делото пред СРС/ същият е с дата
09.02.2017 г.
Решението в тази си
част е неправилно, а въззивната жалба на застрахователя -
основателна. Затова и решението в тази му част ще следва да бъде отменено и
вместо това – претенцията за сумата в
размер на 200 лв. ще бъде отхвърлена като недоказана.
Относно
разходи за медицински екип:
По
делото е представена фактура на стойност 364
лв. издадена от ВМА на 16.10.2015 г.
В същата като основание за извършване на счетоводната операция е посочено
„медицински екип; транспортиране болен“. Видно от отразеното в епикризата от
12.10.2015 г. пострадалата се „превежда във ВМА след обаждане и по желание на
директора на ВМА, която изпраща собствен транспорт и персонал“.
Въззивната
инстанция приема, че този разход е доказан и същият е в причинно-следствена
връзка с претърпените от ищцата травматични увреждания вследствие на ПТП. В
този смисъл е и заключението на вещото лице по СМЕ- отговор на въпрос № 10.
Действително,
сумата е платена от сина на ищцата, но по отношение на този разход са валидни
мотивите, изложени по-горе относно разходите за болногледач.
Следва
да се отбележи и, че от същата епикриза се установява, че пострадалата е била в
състояние на ретроградна амнезия и едва ли е могла да извърши действията лично.
А в решението по иска по чл.226, ал.1 КЗ, отм. относно обезщетението за
неимуществени вреди, е прието и, че пострадалата е имала травма на главата,
сътресение на мозъка /виж л.61 по делото пред СРС/.
В
този смисъл основателен е довода на въззивника-застраховател, че при едни и
същи факти съдът е достигнал до различни правни изводи. Но тази констатация в
случая не е в негова полза.
Налага
се извод, че решението в частта относно
претенцията за медицински екип е неправилно; въззивната жалба на А.В.М. е
основателна. Затова и решението ще следва да бъде отменено и вместо това ответникът /пред СРС/ ще бъде осъден да заплати
на ищцата/пострадалата/ сумата в размер на 364 лв.
Относно разходите за
специализиран медицински транспорт:
Въззивната
инстанция приема, че с оглед установените от медицинските документи травматични
увреждания, придвижването пеша на пострадалата /ищца/ до съответните медицински
заведения, изглежда практически невъзможно, а и звучи несериозно.
В
този смисъл е и заключението на вещото лице по СМЕ- отговор на въпрос № 12.
Извършеният
превоз със специализиран медицински транспорт е удостоверен с издаването на
фактура от ВМА на 16.10.2015 г. на стойност 219, 56 лв./л.22 по делото пред
СРС/. Същата е двустранно подписана като за получател е посочен сина на ищцата
– Л. М.. В показанията си пред СРС свидетелят е заявил, че е платил стойността
по фактурата.
Относно
този разход следва да се имат предвид мотивите по-горе във връзка с
установената съдебна практика досежно плащането от лице, придружаващо
пострадалия.
В частта, в която
претенцията за разходи за транспорт е отхвърлена за сумата в размер на 219,56
лв., решението е неправилно и като такова ще следва да бъде отменено и вместо
това- ответникът /застраховател/ ще бъде осъден да заплати на ищцата тази сума.
За разликата над 219,56
лв. до пълния предявен размер от 519,66 лв. не са събрани
доказателства. Следва да се има предвид, че се претендират такива за такси,
винетки, чието установяване се извършва с
писмени доказателства. Относно
разхода за гориво не са ангажирани конкретни измерими данни.
Въззивната
жалба на А.В. е неоснователна за сумата
в размер на 300 лв. и в тази част решението
ще бъде потвърдено.
Относно
разходи за СД /компактдискове/.
Безспорно
живеем във век на дигитализация. При това ниво на технически прогрес напълно
обосновано, а и установена практика е, медицинските изследвания да не се
предават на пациента на хартия. Освен това пациентът има и т.нар. „право на
второ мнение“. Наред с това пострадалата е била лекувана в няколко медицински
заведения и напълно логично е медицинските й изследвания да бъдат препредавани
в дигитална форма.
Основателен
е, обаче, довода на въззивника /застраховател/, че този разход е доказан на
стойност 5 лв., тъй като е удостоверен с фискален бон.
Ще отбележим, че разходът е
извършен на 22.08.2015 г., т.е.
преди образуване на делото по иска по чл.226, ал.1 КЗ, отм. във връзка с
обезщетението за неимуществени вреди. Делото е образувано през 2016 г. Затова и неоснователен е довода
на застрахователя, че този разход не бил свързан с преодоляване последиците от
ПТП, а във връзка с образуваното гр.д. № 1917 по описа за 2016 г. на СГС, Първо
ГО, 19-ти състав.
Относно
издадената от ВМА на 25.11.2015 г. фактура на стойност 10 лв. липсват данни за
плащане; в този смисъл е и заключението на вещото лице по СЧЕ- отговор на
въпрос № 10 /л.83 по делото пред СРС/.
Налага се извод, че
решението на СРС ще следва да бъде потвърдено за сумата в размер на 5 лв., а за
разликата над 5 лв. до 15 лв. –отменено като неправилно и претенцията за сумата
в размер на 10 лв. – отхвърлена в тази й част.
Обобщаващ
извод:
С
оглед изхода пред настоящата инстанция и извършено преизчисление
уважена/отхвърлена част, претенцията на ищцата /пред СРС/ относно разходи за
проведено лечение на претърпените от нея травматични увреждания във връзка със
състоялото се на 12.10.2015 г. ПТП, искът по чл.226, ал.1 КЗ, отм. за
имуществени вреди, се явява основателен
за сумата в размер на 15 326,86 лв. За разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 16 058,50 лв. или за 731,64 лв. обжалваното решение е
правилно и като такова ще бъде потвърдено
С
исковата молба ищцата е заявила искане за присъждане на законни лихви върху главниците.
Предвид
нормата на чл. 223, ал.2 КЗ/отм./ застрахователят по застраховка “Гражданска
отговорност” заплаща обезщетение и за лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред застрахованото лице. С оглед разпоредбата на
чл. 84, ал.3 ЗЗД, когато задължението е за обезщетение за непозволено увреждане
– какъвто е и процесния случай, длъжникът е в забава и без покана, като за
настъпилите имуществени вреди вземането на ищеца е станало изискуемо от датата
на плащането на всеки един разход. В
горния смисъл е и задължителната съдебна практика на ВКС по решение 6
/28.01.2011г. по т.д. 705/2009г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение 67/24.06.2011г. по
т.д. 323/2010г. на ВКС, ТК и др.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода
на спора пред настоящата инстанция разноските се явяват частично неправилно
разпределени.
На ищцата разноски се следват за уважената част на претенциите с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ, отм.
СРС е присъдил такива в размер на 355,68 лв. за възнаграждение
за вещи лица. Следва да отбележим, че със списъка по чл.80 ГПК ищцата е
претендирала разноски за вещи лица в размер на 250 лв. макар да е направила
такива в размер на 500 лв./2 х 250 лв./.
При това
положение и при съобразяване с диспозитивното начало в процеса, разноски на
ищцата се следват в размер на 200 лв.
или за разликата над тази сума решението като неправилно ще бъде отменено.
В случая не е налице хипотезата на чл.271, ал.1, предл. последно от ГПК, тъй
като е подадена въззивна жалба и от другата страна.
Претендирано е
още възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, тъй като адв.Н. я представлява безплатно, в
размер на 1200 лв. Относно размера на претендираното адв.възнаграждение няма
направено от другата страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК. СРС е осъдил ответника да плати в полза на адв.Н. възнаграждение в
размер на 1 200 лв. В тази му част решението е правилно.
На ответника разноски се следват за отхвърлената
част на претенциите или такива в размер
на 100 лв. във връзка с чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
СРС е присъдил
такива в размер на 200 лв. за юриск.възнаграждение.
Следователно за разликата над 100 лв. обжалваното
решение ще следва да бъде отменено в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата /ищец/ разноски се следват за частта, в която беше прието, че
претенциите й са основателни. Същата, обаче, е освободена от заплащане на
държавна такса и не е правила разноски.
В полза на адв.Н. ще бъде присъдено възнаграждение в размер на 1130 лв.
На въззивника /ответник/ разноски се
следват за частта, в която беше прието, че претенциите на ищцата са неоснователни
и недоказани или такива в размер на 100
лв. – юриск.възнаграждение.
В полза на СРС се следва държавна такса на
основание чл.78, ал.6 ГПК в размер на 613,08 лв. СРС е присъдил такава в размер
на 456,96 лв. или следва да бъде
доприсъдена сумата в размер на още 156,12 лв.
В полза на СГС също следва да бъде присъдена
държавна такса относно уважената част на претенцията на ищцата от въззивната
инстанция /в размер на 4127,80 лв./, тъй
като същата е освободена от такси или такава в размер на 82,56 лв.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 385187 от 16.04.2018 г.,
постановено от СРС, Първо ГО, 24-ти състав по гр.д.№ 14994 по описа за 2017 г.,
в частта, в която е отхвърлен предявеният от А.В.М., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***- адв.С. Н., иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ, отм., срещу
„Д.З.“, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, като правоприемник
на ЗАД „В.“ АД, както следва: във
връзка с направените от ищцата разходи
за лекарства за разликата над 590,06 лв. до 814,30 лв.; разходи за силна храна за разликата от 1 800 лв. до 3 600 лв. и за периода от 13.04.2015 г. до 12.10.2016
г.; разходи за болногледач за
разликата над 600 лв. до пълния претендиран размер от 2 400 лв. и за периода от 13.01.2016 г. до 12.10.2016
г. ; разходи за медицински екип за сумата
в размер на 364 лв.; разходи за
специализиран медицински транспорт за сумата в размер на 219,56 лв.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д.З.“, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, като правоприемник на ЗАД „В.“ АД, по иска с правно
основание чл. 226, ал.1 КЗ, отм., ДА ЗАПЛАТИ на А.В.М., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***- адв.С. Н., обезщетение за имуществени вреди от
ПТП, настъпило на 12.10.2015 г., изразяващо се в: разходи за лекарства в размер на 224,24 лв., представляваща разликата
между присъдената от първата съдебна инстанция сума в размер на 590,06 лв. и
приетата за дължима сума от въззивната инстанция в размер на 814,30 лв., за
периода 11.11.2015 г. до 08.02.2017 г. ведно със законната лихва от 11.11.2015
г. до окончателното изплащане; разходи
за силна храна в размер на 1 800 лв., представляваща разликата между
присъдената от първата съдебна инстанция сума в размер на 1800 лв. и приетата
за дължима сума от въззивната инстанция в размер на 3 600 лв., за периода от
13.04.2015 г. до 12.10.2016 г., ведно със законната лихва от 12.10.2015 г. до
окончателното изплащане; разходи за болногледач
в размер на 1800 лв., представляваща разликата между приетата от първата
съдебна инстанция като дължима сума в размер на 600 лв. и тази от въззивната
инстанция в размер на 2 400 лв., за периода от 13.01.2016 г. до 12.10.2016
г., ведно със законнта лихва от 12.10.2015 г. до окончателното изплащане ;
разходи за медицински екип в размер на
364 лв., ведно със законната лихва от 16.10.2015 г. до окончателното
изплащане; разходи за специализиран
медицински транспорт в размер на 219,56 лв., ведно със законната лихва от
16.10.2015 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 385187 от 16.04.2018 г.,
постановено от СРС, Първо ГО, 24-ти състав по гр.д.№ 14994 по описа за 2017 г.,
в частта, в която е уважен предявеният от А.В.М., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***- адв.С. Н., иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ, отм.,
срещу „Д.З.“, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, като
правоприемник на ЗАД „В.“ АД, както следва: разходи за комплексна здравна услуга в размер на 70 лв., ведно със
законната лихва от 15.06.2015 г.; разходи за зъбна протеза в размер на 200
лв., ведно със законната лихва от 09.02.2017 г. до окончателното изплащане;
разходи за СД записи в размер на 10 лв.,
ведно със законната лихва от 25.10.2015
г. до окончателното изплащане
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.В.М., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***- адв.С. Н., иск с
правно основание чл. 226, ал.1 КЗ, отм., срещу „Д.З.“, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, като правоприемник на ЗАД „В.“ АД, за
обезщетение за имуществени вреди, както следва: разходи за комплексна здравна услуга в размер на 70 лв., ведно със
законната лихва от 15.06.2015 г.; разходи за зъбна протеза в размер на 200
лв., ведно със законната лихва от 09.02.2017 г. до окончателното изплащане;
разходи за СД записи в размер на 10 лв.,
ведно със законната лихва от 25.10.2015 г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 385187 от 16.04.2018 г.,
постановено от СРС, Първо ГО, 24-ти състав по гр.д.№ 14994 по описа за 2017 г.,
в частта, в която е уважен предявеният
от А.В.М., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***- адв.С. Н., иск с правно
основание чл. 226, ал.1 КЗ, отм., срещу „Д.З.“, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, като правоприемник на ЗАД „В.“ АД, както следва: лекарства в размер на 590,06 лева, за
периода от 11.11.2015г. до 08.02.2017г., ведно със законната лихва върху тази
сума за периода от 11.11.2015г. до окончателното изплащане; 1800,00 лева – за силна
храна /приблизително около 6 лева на ден/ за половин година, ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от 12.10.2015г. до окончателното
изплащане; разходи за закупуване на остеосинтезен
материал в размер на 5 107,00 лева, ведно със законната лихва от 23.10.2015г.
до окончателното изплащане на сумата; разходи за болногледач в размер на 600,00 лева за периода от 12.10.2015г. до
12.01.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.10.2015г. до
окончателното изплащане; разходи за рехабилитатор
в размер на 900,00 лева /30 процедури х 30 лева/, ведно със законната лихва от
12.10.2015г. до окончателното изплащане; разходи за медицинско легло в размер на 1 917 лв., ведно със законната
лихва от 09.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата; разходи за СД записи в размер на 5
лв.ведно със законната лихва от 22.08.2016 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 385187
от 16.04.2018 г., постановено от СРС, Първо ГО, 24-ти състав по гр.д.№ 14994 по
описа за 2017 г., в частта, в която е отхвърлен
предявеният от А.В.М., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***- адв.С. Н.,
иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ, отм., срещу „Д.З.“, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, като правоприемник на ЗАД „В.“ АД, както
следва: относно разходите за лекарства за разликата над 814,30 лв. до пълния
претендиран размер от 965,94 лв.; разходи за транспорт за разликата над 219,56
лв. до пълния предявен размер от 519,66 лв.
ОТМЕНЯ решение №
385187 от 16.04.2018 г., постановено от СРС, Първо ГО, 24-ти състав по гр.д.№
14994 по описа за 2017 г., в частта, в
която „Д.З.“, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, като
правоприемник на ЗАД „В.“ АД, Е ОСЪДЕН
да заплати на А.В.М., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***- адв.С. Н., разноски над сумата в размер на 200 лв.
ОТМЕНЯ решение № 385187 от 16.04.2018 г.,
постановено от СРС, Първо ГО, 24-ти състав по гр.д.№ 14994 по описа за 2017 г., в частта, в която А.В.М., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***- адв.С. Н., Е ОСЪДЕНА
да заплати на „Д.З.“, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, разноски над сумата в размер на 100 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 385187 от 16.04.2018 г.,
постановено от СРС, Първо ГО, 24-ти състав по гр.д.№ 14994 по описа за 2017 г., в частта, в която „Д.З.“, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, Е
ОСЪДЕН да заплати на адв. С.К.Н. сумата
в размер на 1 200 лв.- възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА „Д.З.“, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати
на адв. С.К.Н. сумата в размер на 1 130
лв.- възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за процесуално
представителство пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА А.В.М., ЕГН **********,***, съдебен
адрес:***- адв.С. Н., да заплати на
„Д.З.“, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, сумата
в размер на 100 лв. – разноски за юриск.възнаграждение пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА „Д.З.“, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК, в полза на
Софийски районен съд, сумата в размер на
156,12 лв., представляваща доплащане за дължима държавна такса пред първата
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „Д.З.“, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК, в полза на
Софийски градски съд, сумата в размер на
82,56 лв. - държавна такса за въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва
пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.