МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание
доказателствен материал по делото, съдът установи следното:
** С.С.Н. е постъпил
на служба в Българската армия на 15.09.2000 г. Заемал е различни длъжности,
като на последно заеманата длъжност - „Командир на отделение радиотелеграфист
ЗАС в свързочна бойна част на фрегатата“ във в.ф. **** - В. е от 01.10.2018 г.
Проявявал се като дисциплиниран и
изпълнителен военнослужещ. Показал заинтересованост и отговорност при опазване
на повереното му имущество, като изпълнявал отлично и в срок поставените му
задачи. В ежедневната си дейност, се стремял към лично усъвършенстване.
Проявявал решителност, настойчивост и упоритост при преодоляване на трудностите,
свързани с изпълнение на служебните му задължения. Бил контактен и отзивчив към
колегите си, етичен и скромен в отношенията си с тях, в резултат на което се
ползвал с авторитет. Умеел да работи в екип. Награждаван веднъж през 2016 г. с
„Грамота“. Наказван през 2006 г. с „Предупреждение за уволнение“, а през 2008
г., 2009 г. и 2011 г. - със „Строго мъмрене“. С Решение № 8/2007 г. на Военен
съд – В. по НОХД № 8/2007 г. сила от 29.03.2007 г., е бил признат за виновен по
чл. 343б, ал. 1 от НК, като на основание чл.78а от НК е бил освободен от
наказателна отговорност и му е била наложена глоба в размер на 500 лева.
Неженен. Неосъждан.
С оглед обезпечаване жилищната нужда на военнослужещите,
през изминалите години с различни наредби бил определян редът за картотекиране
на нуждаещите се в системата на МО, за настаняването им във ведомствени жилища
и изплащане на компенсационни суми, на тези от тях, които живеели при условията
на свободно договаряне. През инкриминирания период – от 21.01.2014 г. до 20.06.2019
г. е била в сила Наредба №
Н-22/16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на
министерството на отбраната и изплащане на компенсационни суми на
военнослужещите и цивилните служители които живеят при условията на свободно
договаряне, обн. ДВ, бр. 62 от 10.08.2010 г., в сила от 10.08.2010 г., изм. и
доп., бр. 3 от 11.01.2011 г., в сила от 11.01.2011 г., бр. 20 от 11.03.2011 г.,
в сила от 11.01.2011 г., бр. 76 от 30.09.2011 г., в
сила от 30.09.2011 г., попр., бр. 80 от 14.10.2011 г., изм. и доп., бр. 97 от
7.12.2012 г., в сила от 7.12.2012 г. Съгласно чл. 7 ал. 2 т. 3 от
Наредбата, картотекирането на нуждаещите се лица - военнослужещи и цивилни
служители в МО, се извършвало въз основа на заявление-декларация до жилищната
комисия на формированието по образец, като към него се прилагали, конкретно
изброени документи, удостоверяващи жилищната нужда, както и заверено от
наемателя копие от договор за наем, когато кандидатите за картотекиране
ползвали под наем жилище при условията на свободно договаряне. Въз основа на
тези документи лицата били картотекирани. Копие от договора за наем се изисквал
и при получаване на месечни компенсационни суми от бюджета на МО за онези вече
картотекирани военнослужещи или цивилни служители в МО, на които не можело да
се предложи жилище и които живеели под наем на свободно договаряне. Съгласно
изискванията на чл. 37 ал. 1 т. 2 от Наредбата, кандидатите за получаване на
компенсационни суми следвало ежемесечно до 5-то число на следващия месец да
подадат заявление-декларация до командира на формированието по образец
приложение № 8, към което е следвало да приложат и копие от договора за наем.
Въз основа на така представените документи и обявените списъци на
картотекираните като нуждаещи се лица, се издавала заповед на командира на
формированието за изплащането на сумите.
През периода от
21.01.2014 г. до 20.06.2019 г. обв. Н. не притежавал жилище в гр. В., живеел
при условията на свободен наем и отговарял на условията за картотекиране като
нуждаещ се от жилище и за изплащане на компенсации суми. За да бъде включен в
съответните заповеди той подавал до жилищната комисия на в.ф. 38 920 - В.
изискуемите заявления-декларации за картотекиране по приложение № 1 към
чл. 7, ал. 2 и приложение № 2 към чл. 7, ал. 3 от Наредбата, а за
получаване на компенсационни суми по образец - приложение № 8 към чл. 37, ал.
1, т. 1 от Наредбата. Към всички заявления-декларации той прилагал и копия от
договори за наем с дати 01.11.2013 г.; 03.11.2014 г.; 03.11.2015 г.; 01.11.2016
г. и 01.03.2017 г., в които за наемодател била вписана св. гр. л. М. Т. Г., а
предмет на договора за наем – нейно собствено жилище, намиращо се в гр.В., ул.
„И. С.“ **, ап.**. Обвиняемият декларирал, че живее в посоченото жилище под
наем, като в подкрепа на това обстоятелство, прилагал копия от договори за
наем, сключени между него като наемател и св. Г., като наемодател. Договорът за
наем с дата 01.11.2013 г. Н. употребил 10 пъти през периода 21.01.–21.10.2014
г., представяйки го ежемесечно пред жилищната комисия; Договора за наем с дата
03.11.2014 г. употребил 13 пъти за времето от 20.11.2014 г. до 20.10.2015 г.
като го представял пред комисията; Договора с дата 03.11.2015 г. употребил 14
пъти през периода от 20.11.2015 г. до 20.10.2016 г.; Договора с дата 01.11.2016
г. употребил 3 пъти през периода 22.11.2016 г.–21.01.2017 г., а Договора за
наем от 01.03.2017 г. употребил 34 пъти за времето от 21.02.2017 г. до
20.06.2019 г. Въз основа на подадените документи, за времето от 21.01.2014 г.
до 20.06.2019 г. в гр. В., ** Н. бил картотекиран като нуждаещ се от жилище и
като правоимащ за едночленно семейство, му били изплащани компенсационни суми
за това, че живеел при условия на свободно договаряне в размер на по 115 лева
месечно. Подадените от обвиняемия копия от договори били неистински, тъй като
подписите в тях не били положени от посоченото като наемодател лице – св. Г., а
от Н.. Последната не знаела за изготвените без нейно участие договори и за положените
вместо нея подписи в тях.
До
12.08.2014 г. обвиняемият заедно с майка си св. М. П., действително е живял в
апартамента на Г. в гр. В., ул.„И.С.“ **, ап.**, и между двамата имало сключен
договор с дата 26.10.2013 г. Този договор, Н. никога не представил при
картотекирането и изплащането на компенсационни суми във формированието. На
12.08.2014 г. обвиняемият и майка му напуснали жилището на Г. и от същата дата,
до 01.05.2015 г. заживели под наем в апартамент на адрес гр. В., ул. „К.“ **,
ет. **, ап. **, собственост на гр. л. Д. Й. И., с която имали устен договор за
наем, при наемна цена от 250 лева месечно. След като напуснали и това жилище,
се преместили да живеят под наем в гр. В., ул. „К.“ **, ет. **, ап. **.
Жилището било собственост на гр. л. Т. Г. . и гр. л. Д. Д В, които упълномощили
сина си - гр. л. П. Т. В. да го отдава под наем. На този адрес те пребивавали
през периода от 01.05.2015 г. до 30.06.2019 г., като между В. и обвиняемия ** Н.
имало сключен договор за наем на недвижим имот с дата 01.05.2015 г., който след
тази дата станал безсрочен. От 01.07.2019 г. до 27.07.2019 г. обвиняемия и
майка му обитавали под наем жилище, собственост на св. В. Г.а Т.а, намиращо се в гр. В., ул.„С.
г.“ № **, ет. **, ап. **, без да заплащат наем, а от 01.08.2019 г. заживели под
наем, на адрес гр. В. ул. „О.“ **, ет. **, ап. **, в жилище собственост на В. Л.
М., с която сключили договор за наем с дата 24.06.2019 г.
Видно от заключението по назначената на
досъдебното производство съдебно-почеркова експертиза, договорите с дати:
01.11.2013 г., 03.11.2014 г., 03.11.2015 г., 01.11.2016 г. и 01.03.2017 г. не са били подписани от св. М. Т. Г., посочена за наемодател, а
подписите са изпълнени вероятно от обвиняемия. Налице са неистински частни
документи по смисъла на чл. 93, т. 5 и 6 от НК, тъй като се касае за документи,
извън категорията на тези, представляващи „Официален документ“ и на които е бил
придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на друго лице, а не
на това, което действително го е съставило.
Описаната
фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от показанията
на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, експертното
заключение, приложените към делото книжа вкл. инкриминираните договори за наем,
заявленията-декларации, към които са приложени договорите, касови бележки,
документацията от жилищната комисия, характеристични книжа, справка за съдимост
и др. Редовно призован за заседанието, обвиняемият не се яви, без да сочи
причини за това, поради което както на досъдебното производство, така и в
съдебно заседание не е взел отношение към повдигнатото му обвинение.
Така, по
описания начин, обвиняемият ** С.С.Н.
е осъществил престъпния състав по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй
като през периода от 21.01.2014 г. до 20.06.2019 г., в гр. В., при условията на
продължавано престъпление, съставил пет неистински частни документа - договори
за наем на жилище с дати: 01.11.2013 г., 03.11.2014 г., 03.11.2015 г.,
01.11.2016 г. и 01.03.2017 г. Документите били неистински, тъй като, подписите
за „Наемодател“ в тях не били положени от посоченото като автор лице - гр.л. М.
Т. Г., а от обвиняемия. Тези документи Н. употребил общо 74 (седемдесет и
четири) пъти, като ги представял пред жилищната комисия на военно формирование ****
- В. както при картотекиране, така и ежемесечно, за да получава компенсационни
суми. По този начин целял да докаже съществуването на свое наемно
правоотношение с гр.л. Г., макар че по същото време е живял при условията на
свободно договаряне в жилищата на други лица.
Налице са предпоставките по чл. 26
ал. 1 НК за квалифициране на деянието като „продължавано“, тъй като Н. е
осъществил състав на едно и също престъпление през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като
последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Причини,
условия и мотиви за извършване на деянието са недостатъчна правна култура,
подценяване изискванията за вярно документиране на фактическото положение, при
картотекиране и получаване на компенсационни суми, стремежа на обвиняемия да
изготвя необходимите документи, без да ангажира наемодателите си.
За
извършеното престъпление, което е умишлено, законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода до две години. Обвиняемият не е бил осъждан за престъпление
от общ характер, а от влизане в сила на Решение № 8/2007 година на Варненски
военен съд, с което Н. е бил освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание, до началото на инкриминирания период са
изминали почти седем години, като е настъпила реабилитация по право. С
настоящите деяния Н. не е причинил имуществени вреди, от което следва, че са
налице предпоставките, за да се приложи императивната разпоредба на чл.78а от НК, с оглед на което съдът освободи обвиняемият от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „Глоба“.
Отчитайки
от една страна продължителния срок, в който са използвани неистинските
документи и броя на случаите, когато Н. ги е използвал, а от друга добрите
характеристични данни, липсата на причинени имуществени щети, както за
формированието, така и за наемодателите, съдът определи наказание при
значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, към минималния
предвиден в закона размер, а именно 1 300 (хиляда и триста) лева.
Предвид осъдителното решение,
съдът присъди в тежест на обвиняемия да заплати по сметка на РС „Военна
полиция“ – В. направените на досъдебното производство разноски в размер на 168,74 лв. (сто шестдесет и осем лева и седемдесет и
четири стотинки) лева.
След
влизане на решението в сила, приложените като веществени доказателства книжа,
подробно описани в постановлението на прокурора и в протокола за приемане и
предаване на веществените доказателства по делото, да се върнат на в.ф. **** – В.
Мотивите се изготвиха на
20.10.2020 година.
ВОЕНЕН СЪДИЯ:полк.