РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. гр. Добрич, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Анна Великова
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело №
20243200500542 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по
повод постъпила въззивна жалба с вх.№ 1729/12.04.2024г., подадена от Д. Ж.
В. с ЕГН ********** от гр. К., ***, срещу решение № 25 от 15.03.2024г. по
гр.д.№ 645/2022г. по описа на Районен съд – Балчик, с което:
1) е уважен предявен от С. И. К. с ЕГН ********** от гр.Б. *** иск, като
на основание чл. 21, ал. 4 от СК е признато за установено по отношение на Д.
Ж. В., че апартамент № *** със застроена площ от 113.40 кв.м.,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 02508.78.25.7.21 по
КККР на гр. Б., находящ се на адрес: гр. Б., *** (секция *** от ЖСК „А.“),
ведно с прилежащите му изба № *** с площ от 8.77 кв.м. и таванско
помещение № *** с площ от 16.05кв.м., ведно с 3.122% идеални части от
общите части на сградата, равняващи се на 3.54кв.м., и от правото на строеж
върху ПИ № 02508.78.25, със стар номер - парцел ***, 28 в кв. 134 по плана на
гр. Б., придобит по ЗЖСК, е индивидуална собственост на С. И. К.;
2) е отхвърлен предявен от Д. Ж. В. срещу С. И. К. иск за делба на същия
имот.
Въззивникът обжалва решението като незаконосъобразно и
необосновано. Излага доводи срещу изводите на районния съд, основани на
поддържаните в първоинстанционното производство възражения срещу иска и
при подробен анализ на доказателствата, от които счита по делото да е
установено, че с негови лични средства ищцата е платила през 2000г. сума за
1
възмездяване на първия й съпруг, за да напусне ЖСК, както и последните
вноски в ЖСК, че той е довършил апартамента и го е направил годен за
обитаване като е прокарал електрическата и парната инсталация, извършил е
измазването, полагането на настилки, дограма и врати, в което е вложил
лични средства в размер на 80 000 лв. и много личен труд и труд на близки. С
решението си районният съд обърнал доказателствената тежест и ценил
всички доказателства превратно. Моли въззивния съд да извърши обективна
преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и да приеме, че
той има съществен принос в придобиването на имота, а не просто е участвал в
ремонтни дейности. Отправя искане решението да бъде отменено, насрещният
иск да бъде отхвърлен, а искът за делба – уважен с допускане на имота до
делба между страните при равни квоти.
Въззивна жалба с вх.№ 1729/12.04.2024г., подадена от Д. Ж. В., съдържа
и частна жалба срещу решение № 25 от 15.03.2024г. по описа на Районен съд –
Балчик, в частта с характер на определение, с която е отхвърлено искане на Д.
Ж. В. по чл. 344, ал. 2 от ГПК против С. И. К. за заплащане на сумата от 300
лв. месечно. Отправено е искане след отмяна на решението искането по чл.
344, ал. 2 от ГПК да бъде уважено.
На разглеждане в производството е и подадена от Д. Ж. В. частна жалба
срещу определение № 229/09.05.2024г., постановено в производство по чл. 248
от ГПК. Изложени са доводи за немотивираност и незаконосъобразност на
определението, при постановяване на което съдът необосновано не съобразил
направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което не било в съответствие със само единия защитим
материален интерес по делото, определен от предявения иск за делба, като за
присъщия в това производство установителен иск за собственост не се следвал
отделен адвокатски хонорар. Присъждането на хонорар за защита по двата
иска не било съобразено със защитимия интерес по делото, фактическата и
правна сложност на спора и извършената от адвоката работа, което било в
нарушение на изискването за пропорционалност на адвокатското
възнаграждение. Последното, според жалбоподателя, следвало да бъде
намалено до минималното такова за вещни спорове от 1500 лв. Настоява се за
отмяна на определението и уважаване на молбата по чл. 248 от ГПК.
В писмени отговори въззиваемата страна оспорва жалбите по
съображения за правилност на извода на районния съд, че имотът не е
придобит в съпружеска имуществена общност от страните, тъй като е
построен и завършен изцяло с лични средства на ищцата преди брака,
респективно след развода им не е съсобствен между тях, както и за липса на
сочените от Д. В. основания за изменение относно отговорността за
разноските. Настоява те да не бъдат уважавани, а актовете на районния съд да
бъдат потвърдени изцяло.
Жалбите са допустими – подадени са от активно легитимирано лице,
имащо правен интерес от оспорване на неизгодните за него съдебни актове,
2
чрез надлежно упълномощен адвокат, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК за
решението и определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК, предвид разяснения от
съда по-дълъг от законноустановения срок (така чл. 62, ал. 3 от ГПК), с начало
28.03.2024г. и край 11.04.2024г. (на дата 11.04.2024г., когато е предадена на
куриер, съгласно чл. 62, ал. 2 от ГПК); в срока по чл. 248, ал. 3 вр. чл. 259, ал.
1 от ГПК и указан от съда с начало 22.05.2024г. и край 05.06.2025г. (на
29.05.2024г., когато е изпратена в електронна форма, съгласно чл. 62, ал. 2 от
ГПК).
По повод въззивната жалба Добричкият окръжен съд разгледа
съдържащите се в нея оплаквания, становището на противните страни и с
оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното
решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
Решението е постановено от надлежен състав на Районен съд – Балчик, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, по предявен от Д. Ж. В. срещу С. И. К. иск с правно основание
чл. 34 от ЗС за делба на недвижим имот - апартамент № *** със застроена
площ от 113.40 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор
02508.78.25.7.21 по КККР на гр. Б., находящ се на адрес: гр. Б., *** (секция
*** от ЖСК „А.“), ведно с прилежащите му изба № *** с площ от 8.77 кв.м. и
таванско помещение № *** с площ от 16.05кв.м., ведно с 3.122% идеални
части от общите части на сградата, равняващи се на 3.54кв.м., и от правото на
строеж върху ПИ № 02508.78.25, със стар номер - парцел ***, 28 в кв. 134 по
плана на гр. Б., придобит по ЗЖСК през време на брака на страните,
прекратен с развод, и по предявен от С. И. К. срещу Д. Ж. В. положителен
установителен иск за признаване за установено, че делбеният имот е нейна
лична собственост поради пълна трансформация на лични средства на
основание чл. 23, ал. 1 от СК. Посочената друга правна квалификация в
диспозитива на решението не се отразява по никакъв начин на предмета на
спора, който съдът е очертал посредством съображенията си в мотивите
именно като такъв за пълна трансформация на лични средства в придобит по
време на брака имот.
В исковата молба ищецът Д. Ж. В. е твърдял, че страните са бивши
съпрузи, чийто брак е прекратен с развод с решение № ***г. по гр.д.№ ***г. по
описа на РС – Балчик, с което е утвърдено постигнатото от тях споразумение
семейното жилище, придобито по време на брака, да бъде предоставено за
ползване на съпругата. Семейното жилище (описано по-горе) било придобито
по време на брака по нотариален акт № ***г. на нотариус № *** с район РС –
Балчик в СИО. Също по време на брака бил придобит и гараж, който страните
продали. С прекратяването на брака била прекратена и съпружеската
имуществена общност, след което страните станали обикновени
съсобственици на описания недвижим имот. Ищецът претендира допускане до
делба на имота при равни квоти между двамата съделители. Понастоящем в
имота живеела ответницата, която не заплащала наем на ищеца за това. С
исковата молба е отправена покана за плащане на наем в размер от 300 лева
3
месечно за това, че ответницата ползва частта на ищеца от имота, както и е
поискано постановяване на привременни мерки по чл. 344 от ГПК като
ответницата заплаща сумата от 300 лева месечно за ползването на ½ ид.част
от имота, считано от влизането в сила на решението по допускане на делбата
до приключване на съдебното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата С. И. К. е оспорила иска
като допустим, но неоснователен по съображения да не е налице
съсобственост. Предявила е с насрещна искова молба положителен
установителен иск, уточнен с молба вх.№ 6815/28.10.2024г. пред въззивния
съд, за признаване за установено, че недвижимият имот е нейна индивидуална
собственост на основание преобразуване на нейно лично имущество с правно
основание чл. 23, ал. 1 от СК - тъй като е придобит по време на брака, но с
изцяло лично имущество преди брака.
Обобщено, в исковата в уточняващата молба са изложени обстоятелства,
че през време на брака на страните е придобито правото на собственост на
недвижимия имот, заявен за делба и на гараж чрез възмезден способ –
снабдяване на ищцата като член-кооператор в ЖСК с нотариален акт, издаден
на основание чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК; че като член-кооператор ищцата е
заплатила с лични собствени средства отстъпеното право на строеж и
режийните разноски, всички дължими суми за построяване на апартамента,
довършителните работи в него, снабдяването с документация, въвеждане в
експлоатация, издаване на нотариалния акт, като ответникът нямал никакво
съдействие за придобиване на имота (пряко или косвено), тъй като той е
построен, ползван и въведен в експлоатация в период, когато двете страни не
са били съпрузи, нито са се намирали във фактическо съжителство. Конкретно
е заявено, че ЖСК „А.“ е учредена на 27.10.1988г. и С. И. К. е била
членкооператор. Чрез теглене на жребий й бил разпределен двустаен
апартамент в секция ***, съгласно протокол № ***г. С протокол № ***г. било
извършено разпределение на гаражите, като на нея бил определен гараж №
*** секция ***. С протокол № ***г. на ОбНС Балчик била дадена строителна
линия и ниво за изграждане на петсекционната сграда. Със Заповед №
666/19.12.1989г. на ИК ОНС Балчик на осн. чл. 15 от ЗС върху държавно
дворно място било учредено право на строеж на ЖСК „А.“ при цени от по
14лв./кв.м., като в същата в т. 19 от заповедта била посочена ищцата при
заплащане на сумата от 1844,26 лв. Тази сума била заплатена изцяло и в брой
ищцата. С договор от 01.12.1989г. било възложено строителството на грубия
строеж на ЖСК „А.“ за 24 апартамента, 21 гаража, тавански помещения и
мазета, според архитектурен план. Времетраенето на строителството било
определено на 12 месеца, съгласно чл. 3 от договора. Правото на строеж било
реализирано, сградата била изградена на етап „груб строеж“ и на 25.06.1993г.
от трима проектанти на сградата, с представените три броя актове № 14, била
приета конструкцията. От тази дата започнали довършителните работи.
Според Таблица за цените на жилищата и други обекти в сградата и
стойността на покритие, под № *** за апартаменти на името на ищцата била
4
записано жилище с площ от 108,73 кв.м., 3,122% ид.части, като срещу името й
по генералната сметка била посочена обща сума в размер на 22 251 лв.
(неденоминирани). Съгласно тази таблица посочената стойност се
обезпечавала със собствени средства на ищцата, от които заемни средства в
размер на 15 000 лв., собствени средства от 4 500 лв., извършено строителство
в размер на 1 229 лв. и платени 1 522 лв. Всички плащания към ЖКС
приключили от 1989г. до 1996г., като посочените в таблицата суми били
заплатени от ищцата в брой срещу касови ордери. С протокол от 08.01.2001г.
от проведено ОС на член-кооператорите на ЖСК бил одобрен окончателен
списък на кооператорите и било извършено разпределение на апартаментите и
гаражите в новопостроената сграда, като не били определяни гаранционни
срокове, защото кооперацията била в експлоатация от 1994г. Разпределението
било извършено след прекратяване на брака на ищцата с първия и съпруг
К.К., но към тази дата тя не била в брак нито с ответника, нито с трето лице.
Разрешение за ползване било издадено под № 162/30.03.2001г. на основание
чл. 158 от ЗТСУ от началника на ДНСК.
Така ищцата е обосновала, че само тя е била член кооператор в ЖСК;
чрез теглене на жребий на събрание на ЖСК от 20.10.1989г. в нейна полза е
разпределен двустаен апартамент в секция *** ***, гараж № *** секция ***;
на нея е отстъпено право на строеж, като е заплатила определената в заповед
№ 666/19.12.1989г. сума - плащането било осъществено с нейни лични
средства от спестявания от трудово възнаграждение.; строителството на
петсекционната сграда отпочнало със заверен Протокол от 02.11.1989г. за
определяне на строителна линия и ниво; строителството до етап „груб
строеж“ било извършено за периода от 02.11.1989г. до 06.1993г., като на
25.06.1993г. (дата на актовете № 14) и след тази дата част от член
кооператорите се нанесли да живеят в съответните обекти; довършителните
работи били извършени за периода от 1994г. до 1996г. (когато Д. В. бил в брак
с трето лице, прекратен с решение № ***г. на РС - Каварна, а ищцата била в
брак също с друго лице, прекратен с развод с решение № ***г. по гр.д.№ ***г.
на РС - Балчик, влязло в сила на ***г.), евентуално с оглед писмените
доказателства най - късно до 07.01.2001г.; на 08.01.2001г. бил приет от
Общото събрание на кооперацията окончателен разделителен протокол между
член кооператорите, съгласно който на ищцата бил определен апартамент №
***, ведно с изба № ***, таванско помещение № ***, както и ид.части, вкл.
гараж; на 30.03.2001г. сградата била въведена в експлоатация и било издадено
разрешение за ползване; през есента на 2002г. било правено освещаване на
апартамента и от тогава страните по делото се нанесли да живеят в него, като
той бил годен за ползване и изцяло обзаведен (към този момент страните не
били в брак); страните по делото са сключили брак на ***г. и на 21.02.2005г. в
полза на ищцата бил съставен нотариален акт № ***г. на СВ Балчик за
процесното жилище, придобито по ЗЖСК.
Придобивната стойност на имота била в общ размер на 24 095,26 лв.
(неденоминирани), от които 1844,26 лв. за отстъпеното право на строеж, 22
5
251лв., съгласно Таблица за цените на жилищата и други обекти в сградата и
стойността на покритие, като погасяването им било извършено от ищцата със
собствени лични средства преди сключване на брака с ответника с произход от
полаган труд. По време на самото строителство всички член кооператори
давали трудови дни (организиране доставката на бетон, тухли и др.
строителни материали, като товаренето и разтоварването им, респективно
качването им по различните етажи било осъществявано от самите член
кооператори) в периода преди брака между страните. Взетите заемни средства
в размер на 15 000 лв. били изплатени изцяло от ищцата отново преди брака с
ответника. Когато се запознала с ответника Д. В., ищцата имала над 100 000
лв., неденоминирани, в брой от спестявания, а до пролетта на 2001г. той не
бил стъпвал в апартамента и в ЖСК „А.“, не бил влагал суми в придобиване
на имота, като и нотариалните такси по съставяне на акта били изплатени
изцяло от ищцата преди брака с ответника, с нейни лични, спестени преди
брака средства. До началото на 2023г. имотът бил деклариран лично от нея в
МДТ Балчик, като само тя заплащала дължимите данъци за периода от
придобиването му до 2023г.
Ответникът по установителния иск Д. Ж. В. е оспорил същия с
твърдения, че имотът, като придобит по време на брака, е съпружеска
имуществена общност; че с ищцата са заживели заедно на семейни начала още
от 1996г., когато жилището било в строеж „на гола тухла“; че лично
присъствал на общи събрания на член-кооператорите и има конкретен свой
принос в придобиването му, защото с негови лични средства ищцата платила
през 2000г. сума за възмездяване на първия й съпруг, за да напусне ЖСК, с
негови лични средства били платени и последните вноски в ЖСК, както и
такава за зазиждане на асансьорните шахти в размер 2 000 лв. като условие за
издаване на акт обр. 15 на сградата; той довършил апартамента и го направил
годен за обитаване като прокарал електрическата и парната инсталация,
извършил измазването, полагането на настилки, дограма и врати, в което
вложил лични средства в размер на 80 000 лв. и много личен и на близки труд.
Установено е по делото, че страните Д. Ж. В. и С. И. К. са сключили
граждански брак на ***г., съгласно удостоверение за сключен граждански брак
серия *** номер ***г., издадено от Община Балчик въз основа акт № ***г. (л.
8 от гр.д.№ ***г. по описа на РС – Балчик).
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по ЗЖСК № ***г. на
нотариус с рег.№ *** на НК, вписан с вх.№ ***г., акт № ***г. на СлВп –
Балчик, С. И. В. е призната за собственик по писмени доказателства на:
апартамент № *** на етаж ***, секция № *** в сградата на ЖСК „А.“, гр. Б.,
с югоизточно изложение и застроена площ 113,40 кв.м., състоящ се от хол,
кухня, всекидневна, спалня, баня с тоалетна, перално помещение; избено
помещение № *** с площ 8,77 кв.м.; таванско помещение № *** с площ 16,05
кв.м., ведно с 3,122% ид.части, равняващи се на 3,54 кв.м. от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, където са построени,
представляващо парцел ***, 28 в кв. 134 по плана на гр. Б., ***, с адм.адрес
6
ул. *** в секция № *** с площ от 18,43 кв.м., ведно с 0,576% ид.части от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
На 28.12.2015г. в РС – Каварна е постъпила молба от съпрузите Д. Ж. В.
и С. И. В. (тогава), с която са поискали съдът да прекрати брака им с развод по
взаимно съгласие и да одобри постигнатото от тях споразумение по чл. 51 от
СК. В молбата съпрузите са заявили, че са уредили въпросите, свързани с
личните и имуществените отношения по повод прекратяването на брака им,
така (досежно имуществените): т. 7 „Семейното жилище, находящо се в гр. Б.,
***, състоящо се от хол, кухня, всекидневна, спалня, баня с тоалет и перално
помещение, е придобито в режим на СИО. Жилището е напуснато от Д. Ж. В.
и детето Д.Д. В. преди депозиране на настоящата молба, а за в бъдеще ще се
ползва от молителката С. И. В.“; т. 8 „Недвижимият имот и движимите вещи
придобити в режим на СИО останат в обикновена съсобственост“; т. 9
„Движимите вещи, придобити в режим на СИО, находящи се в семейното
жилище, ще се ползват от С. И. В.“. Към молбата си съпрузите са приложили
нотариалния акт за собственост на недвижим имот по ЗЖСК № ***г. на
нотариус с рег.№ *** на НК, вписан с вх.№ ***г., акт № ***г. на СлВп –
Балчик.
С постановеното по образуваното въз основа молбата на съпрузите гр. д.
№ ***г. по описа на РС – Каварна решение № ***г. (неподлежащо на
обжалване) бракът им е прекратен с развод по взаимно съгласие на основание
чл. 50 от СК и е утвърдено споразумението по чл. 51 от СК. В съдебния акт е
възпроизведено точно обективираното в молбата на съпрузите до съда тяхно
споразумение, което те са заявили, че поддържат изцяло в проведеното
открито съдебно заседание.
След развода, с договор за покупко-продажба по нотариален акт № ***г.
на СлВп – Балчик двете страни по делото възмездно са се разпоредили с
придобития по време на брака гараж с идентификатор 02508.78.25.7.47. Не е
спорно по делото, че жилището, заявено за делба, се ползва от ответницата.
Във въззивното производство с молба с вх. № 815/09.02.2025г. С. И. К. е
обосновала допустимостта на предявения от нея инцидентен установителен
иск с доводите, че по съставения нотариален акт № ***г. на СлВп Балчик са
придобити два имота - процесното жилище с изба и таванско помещение,
както и гараж; че сключеното между страните споразумение не съдържа
взаимни отстъпки, поради което не е с характер на договор за спогодба по
смисъла на чл. 365 от ЗЗД и не поражда вещно-прехвърлително действие, не се
ползва със сила на пресъдено нещо и не освобождава съда от задължението да
извърши самостоятелна преценка дали имотът е придобит в СИО или не. Като
сочи, че споразумението по брачното дело може да урежда имуществени
отношения само по отношения на съсобствени имоти, а не да се използва за
прехвърляне пълно или частично на лична собственост, изтъква, че в
споразумението е записано, че семейното жилище „е СИО“, вероятно защото
формално е придобито по време на сключения между страните граждански
7
брак, но липсва изрична уговорка, че същото остава в обикновена
съсобственост помежду им или, че апартаментът остава съсобствен между
страните при равни квоти. Уговорката в т. 9 от споразумението „недвижимият
имот, придобит в режим на СИО, остава в обикновена съсобственост“
следвало да търпи тълкуване, защото по време на брака с ответника ищцата е
придобила два имота, като с договора за покупко-продажба от 05.04.2016г.
двете страни по делото възмездно са се разпоредили с придобития по време на
брака гараж, от която продажба ответникът получил половината от записаната
продажна цена (1500 лв.). Реално с тази продажба недвижимият имот гараж,
придобит в СИО, е останал в обикновена съсобственост, поради което било
изпълнено съдържанието на т. 9 от споразумението. Допълнителен аргумент,
че заявеното за делба жилище не е част от уговорката по чл. 9 от
споразумението, ищцата черпи от употребеното единствено число
(недвижимият имот), а не множествената форма „недвижимите имоти“.
Отделно от изложеното счита, че в споразумението липсва индивидуализация
на вещното право, което страните приемат след развода да остане в
обикновена съсобственост. Изтъква също, че цената за придобиване на имота
е неговата строителна стойност като „груб строеж“ и тази стойност трябвало
да се вземе предвид при определяне на съотношението към лично вложените
средства за това придобиване; заявените от ответника довършителни работи
нямали отношение към тази стойност, а техният вид, размер и цена
евентуални били от значение при претенции за подобрения, източник на
облигационни отношения. Единствено за нотариалните такси (75,70 лв.
нотариална такса и 5,40 лв. такса вписване), свързани със снабдяване с
нотариален акт, можело да се говори за съвместен принос, но той очевидно
бил незначителен. Допълнително в хода на устните състезания се навежда и
довод, че извън споразумението по чл. 51 от СК са останали избеното и
таванското помещение, като по отношение на тях съпрузите не били уредили
имуществените си отношения, тези обекти не били изключени от гражданския
оборот и можели да бъдат обект на сделки между етажните собственици,
отделно от жилището.
Във въззивното производство Д. Ж. В. е оспорил допустимостта на иска
по съображения, че със споразумението по чл. 51 от СК съпрузите са уредили
имуществените си отношения за двата имота – апартамент и гараж. Посочил
е, че в молбата за допускане на развод по взаимно съгласие ищцата е
направила признание, че именно семейното жилище (а не семейният гараж) е
придобито в СИО; понятието „имотът по … нот.акт ..“ подлежало на
тълкуване и то включвало именно основния имот, а извършената продажба на
гаража като СИО само потвърждавала направеното в молбата за развод
признание относно имотите, придобити в ЖСК, като относно мазето и тавана
е заявено, че същите на съставляват самостоятелен обект на правото на
собственост.
Въззивният съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира предявения от С. И. К. положителен
8
установителен иск за недопустим, по следните съображения:
Установено е по делото, че единствено С. И. К. е била член-кооператор в
ЖСК „А.“. Тя е призната за собственик на жилище и гараж в ЖСК с
нотариален акт от ***г. по чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК вр. чл. 483, ал. 1 от ГПК с
конститутивно действие (така ППВС № 3/83г., т. 2 и ППВС № 5/1972г., т.2.2),
след като е сключила брак с Д. Ж. В. на ***г. и преди прекратяването му с
развод на ***г.
Издаването на нотариалния акт е моментът, в който настъпва
транслативният ефект и кооператорът придобива правото на собственост, а не
довършването на сградата в груб строеж, нито съставянето на окончателния
разделителен протокол или въвеждането на сградата в експлоатация.
Нотариалният акт е издаден по време на брака между страните, от което
следва, че и двамата са станали собственици, независимо, че само съпругата е
била член-кооператор в ЖСК. Този извод следва от разпоредбата на чл. 19, ал.
1 и ал. 3 от СК от 1985г. (отм.), действала към момента на съставяне на
нотариалния акт. Нормата на чл. 21, ал. 1 от СК от 1985г. (отм. 01.10.2006г.) е
коректив на това правило - необходимо е провеждането на обратно доказване
по отношение на презумпцията за съвместен принос. Съгласно чл. 21 от
действащия Семеен кодекс от 2009г., приложим за имуществата, придобити от
съпрузите по заварени бракове, на основание пар. 4 от ПЗР на СК (бракът е
сключен на ***г. и е прекратен на ***г.), придобитите по време на брака в
резултат на съвместен принос на съпрузите, стават съпружеска имуществена
общност. И действащият СК от 2009г. въвежда оборима презумпция за
наличието на съвместен принос (чл. 21, ал. 3 от СК), според която за
възникването на съпружеската имуществена общност е достатъчно да бъде
установено придобиването на имота през време на брака, като не е от значение
дали придобиващият е само единият съпруг или и двамата. Когато
придобитото по време на брака е с изцяло лично имущество на само единия от
съпрузите (в частност - когато всички парични суми за придобиването са
заплатени преди сключването на брака между страните, т. е. с лични средства,
както твърди ищцата), презумпцията е оборена (виж решение № 320 от
4.07.2012г. на ВКС по гр. д. № 71/2012г., IV г.о.) – налице е пълна
трансформация на лично имущество. Меродавно за придобиването на една
вещ или право върху вещ в съпружеска общност е времето на юридическото
възникване на собствеността. Платеното преди брака от един от съпрузите
означава, че другият няма принос в придобиването, но когато и двамата
съпрузи са вложили свои средства и труд преди брака в придобитото по време
на брака, е налице именно съвместен принос, а не подлежащи на уреждане
други облигационни отношения (доколкото такива не бъдат установени).
Бракът между съпрузите е прекратен с развод по взаимно съгласие с
решение № ***г. по гр. д.№ ***г. по описа на РС – Каварна. Съгласно чл. 51,
ал. 1 от СК при развод по взаимно съгласие съпрузите задължително
представят споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването
на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и
9
относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име. В споразумението съпрузите могат да уредят и други
последици на развода, вкл. имуществени такива. В производството по развод
уреждането на имуществените отношения на съпрузите е факултативен, а не
задължителен елемент от споразумението. То няма за цел да уреди
изчерпателно всички последици на развода и затова съпрузите могат да не
включат в споразумението клаузи относно имуществените си отношения. Ако
включат такива обаче, в тази част споразумението има характер на спогодба, с
която съпрузите могат да уговорят прекратяване на съсобствеността върху
всички или някои имущества, да ги разпределят помежду си, да запазят
съсобствеността като се съобразят или се отклонят от правилото за равенство
на дяловете, отчитайки личния принос на всеки от тях, вложени лични
средства и др.
Когато в споразумението съпрузите са посочили, че придобитата по
време на брака вещ след прекратяването му остава в съсобственост, по този
начин те признават, че тя е имала качеството на съпружеска имуществена
общност. В подобни случаи е невъзможно посредством иск по чл. 23, ал. 1 от
СК да се твърди в последващ процес, че поради наличие на пълна
трансформация на лично имущество, имотът, придобит по време на брака и
посочен в споразумението, е собственост само на единия съпруг. Допустимо е
само, ако не са конкретизирани в споразумението размерите на притежаваните
идеални части, да се предяви иск за частична трансформация на лични
средства по чл. 23, ал. 2 от СК. Тези разяснения са дадени с Тълкувателно
решение № 3 от 29.11.2018г. на ВКС по т. д. № 3/2015г., ОСГК, както и са
доразвити в решение № 116 от 21.01.2021г. на ВКС по гр. д. № 787/2020г., II
г.о., решение № 74/29.05.2019г. по гр.д.№ 5842/2015г. на ВКС, І г.о.,
определение № 220/20.12.2018г. по г.гр.д.№ 523/2018г. на ВКС, ІІ г.о. и др.
От съдържанието на споразумението, обективирано в молбата по гр.д.№
***г. по описа на РС – Каварна, възпроизведено в диспозитива на решението
за допускане на развод, е видно, че съпрузите са уредили имуществените си
отношения относно заявения за делба апартамент. В т. 7 от споразумението те
изрично са посочили, че семейното жилище (описано ясно – находящо се в гр.
Б., ***, състоящо се от хол, кухня, всекидневна, спалня, баня с тоалет и
перално помещение), е придобито в режим на СИО, а в следващата т. 8 са се
съгласили изрично недвижимият имот и движимите вещи, придобити в режим
на СИО, да останат в обикновена съсобственост. Тълкуването на двете клаузи
от това споразумение една във връзка с друга недвусмислено сочи, че
предметът на споразумението е именно процесният жилищен имот – той е
описан ясно в съдържанието на споразумението и за него е приложен към
молбата на съпрузите нотариалният акт по чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК. Вярно е, че
нотариалният акт е съставен за два самостоятелни обекта на вещно право –
апартамент и гараж и, че в споразумението е употребен изразът „недвижимият
имот“ – в единствено число, но от това не може да се направи извод, че в т. 8
съпрузите са имали предвид гаража, докато в т. 7 ясно са описали жилището.
10
Напротив, логичен е другият извод – че споразумението не е обхванало
гаража, който обаче не е предмет на спора и с който двамата съпрузи
съвместно са се разпоредили след развода.
Съдържанието на двете точки от споразумението е конкретно, то не само
съставлява признание за съпружеската общност на жилището, но и съгласие за
превръщането й след развода в обикновена дялова съсобственост. Съгласно
разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД уговорките между страните по договора имат
силата на закон за тях, т.е. те са длъжни да ги спазват, както спазват закона.
Споразумението между съпрузите, в частта досежно имуществените
отношения, цели доброволно уреждане на имуществените последици от
развода, за да се избегнат бъдещите спорове по повод собствеността върху
придобитото през време на брака имущество, така че споразумението има
договорен характер и с него съпрузите могат да си правят взаимни
отстъпки. Докато споразумението не бъде изменено, прекратено, развалено
или признато за недействително, страните по него не могат искат
пререшаване на въпросите, които са разрешени в него. Затова, когато, както е в
настоящия случай, в споразумението съпрузите са изразили воля, че
придобитото имущество остава в съсобственост, е изключена възможността
(не е допустим искът) да се установява пълна трансформация на лично
имущество, както и пълна липса на принос (така решение № 67 от 1.07.2019г.
на ВКС по гр. д. № 4218/2016г., I г. о.). Както вече се посочи, когато в
споразумението не са посочени квотите на съпрузите в съсобствеността, е
допустимо да се предяви иск по чл. 23, ал. 2 от СК за частична трансформация
на лични средства, но в случая такъв не е предявен и затова по такъв иск не се
дължи произнасяне. Само в случай на неоснователност на допустимо
предявения иск за пълно преобразуване на лично имущество в придобит през
време на брака имот за съда съществува задължението да се произнесе за
наличието на частично преобразуване, като изследва наличието на по-голям
принос в придобиването на вещното право и ако този принос не е
незначителен, да определи и признае съответната част от вещното право за
лична собственост – така решение № 156 от 08.07.2013г. на ВКС по гр.д.№
1073/2012г., ІІІ г.о. Когато обаче искът не е допустим, той не подлежи на
разглеждане по същество. В този смисъл е трайната практика на Върховния
касационен съд – решение № 296 от 15.06.2010г. по гр. д. № 422/2009г., ІІ г.о.;
решение № 125 от 22.06.2010г. по гр. д. № 792/2009г., ІІ г.о.; също посочените
по-горе решение № 116 от 21.01.2021г. по гр. д. № 787/2020г., II г.о., решение
№ 74/29.05.2019г. по гр.д.№ 5842/2015г., І г.о., определение № 220/20.12.2018г.
по г.гр.д.№ 523/2018г. на ВКС, ІІ г.о.
По изложените съображения предявеният от С. И. К. иск е недопустим,
недопустимо е и постановеното по него решение. То подлежи на обезсилване
в тази част, както и в съответната част по отговорността за разноските,
присъдени в полза на С. И. К. – за 3 199,75 лв. от общо 4 999,75 лв. по списъка
на разноските на л. 178 от първоинстанционното дело (в т.ч. за 265,41 лв.
държавна такса за предявяване на иска, 10 лв. държавна такса за заверени
11
преписи от исковата молба, 26,34 лв. държавна такса за вписване, 30 лв.
депозит за свидетел, 2 760 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от
НМРАВ и 108 лв. адвокатски хонорар по чл. 6, ал. 1, т. 13 от НМРАВ), които
не се дължат от Д. Ж. В.. Производството по недопустимия иск следва да бъде
прекратено.
Като постави на разглеждане въззивната жалба в останалата й част и
подадените частни жалби, въззивният съд намира следното:
Възражението в отговора на исковата молба за делба е за липса на
съсобственост между страните по делото поради липса на принос на ищеца и
то не е основателно. Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от СК вещните
права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити. Че процесният имот е придобит в резултат на съвместен принос на
съпрузите, не е допустимо да се възразява, предвид постигнатото между тях
споразумение, според което семейното жилище е придобито в режим на СИО
и след развода остава в тяхна обикновена съсобственост. Имотът е придобит
като бездялова съпружеска общност, която, по аргумент от чл. 27, ал. 1 вр. чл.
28 от СК, е прекратена с прекратяването на брака и бившите съпрузи стават
обикновени съсобственици при презумирани равни квоти на придобитите по
време на брака и при съвместен принос имуществени права. Въпросът за
дяловете на бившите съпрузи във възникналата между тях обикновена
съсобственост по отношение на придобитото по време на брака им семейно
жилище не е уреден със споразумението за развода, не е и въведен в предмета
на делото в срок до първото по делото за делба заседание, а заявяването му
едва във въззивната инстанция не е допустимо.
Но, с молба с вх.№ 815/05.02.2025г. С. И. К. е заявила искане за
признаване за установено, че е придобила чрез частична трансформация на
лично имущество по време на брака с Д. В. 19/20 идеални части от имота.
Касае се за предявен нов иск с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК с писмена
молба в хода на висящото въззивно производство за съдебна делба, който не
може да бъде приет за съвместно разглеждане за пръв път от въззивния съд, но
решението по който има преюдициално значение за определяне дяловете на
съделителите в първата фаза на съдебната делба. Молбата с вх.№
815/05.02.2025г. в частта й с характер на искова молба, следва да бъде
отделена за разглеждане в друго съдебно производство пред Районен съд –
Балчик (по правилата на чл. 104 и чл. 109 от ГПК). Тъй като решението по
иска по чл. 23, ал. 2 от СК ще има значение за правилното решаване на спора
за съдебна делба (относно дяловете на съделителите), а решението по него
има значение за разрешаването на двете частни жалби, настоящото въззивно
производство, след частична отмяна на определението, с което е приключено
съдебното дирене в частите, извън установителния иск за собственост, следва
да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Предвид горния резултат с настоящото решение отговорността за
12
разноските на страните за първата и за въззивната инстанция следва да бъде
разпределена само досежно тези разноски, които са направени във връзка с
недопустимия положителен установителен, по който решението се обезсилва
и производството се прекратява.
Ищцата по иска за собственост С. И. К. няма право на разноски, предвид
прекратяване на производството по него. Такива се следват само на ответника
по този иск Д. Ж. В., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Пред районния съд
ответникът е направил разходи за адвокатско възнаграждение в размер на
2 000 лв. за защита по иска за собственост. Насрещната страна не е възразила
по този размер и той следва да бъде възложен в полза на ответника по иска и в
тежест на ищцата. За въззивното производство по иска за собственост право
на разноски също има само въззивникът Д. Ж. В.. Те са в размер на внесената
държавна такса от 131,71 лв. и платеното адвокатско възнаграждение в размер
на 2000 лв. Въззиваемата страна е възразила за прекомерност на платения
адвокатски хонорар по чл. 78, ал. 5 от ГПК. По правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, размерът
на възнаграждението за защита по иска с цена 26 340,50 лв. (по изричното
записване в договора възнаграждението е само за този иск) възлиза на 2 757,24
лв. Платеният от страната хонорар е в по-малък размер, но същият не е
съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото по този
иск, предвид извършената преценка само във връзка с неговата допустимост,
поради което настоящият състав намира, че следва да бъде намален до
размера от 1 000 лв. Така за въззивното производство С. И. К. следва да
заплати на Д. Ж. В. разноски в размер от 131,71 лв. държавна такса и 1 000 лв.
адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 25 от 15.03.2024г. по гр.д.№ 645/2022г. по
описа на Районен съд – Балчик в частта, в която на осн. чл. 21 ал. 4 от СК е
признато за установено по отношение на Д. Ж. В. с ЕГН ********** от гр.К.,
***, че апартамент № *** със застроена площ от 113.40 кв.м., представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 02508.78.25.7.21 по КККР на гр. Б.,
находящ се на адрес: гр. Б., *** (секция *** от ЖСК „ А.“), при граници и
съседи на самостоятелния обект: на същия етаж 02508.78.25.7.22,
02508.78.25.7.63; под обекта: 02508.78.25.7.19; над обекта: 02508.78.25.7.53,
02508.78.25.7.69, 02508.78.25.7.50, 02508.78.25.7.59 и 02508.78.25.7.58, ведно
с прилежащата му изба № *** с площ от 8.77 кв.м., при съседи – изби № *** и
№ ***, ведно с прилежащо таванско помещение № *** с площ от 16.05кв.м.,
при съседи – тавански помещения № *** и № ***, ведно с 3.122% идеални
части от общите части на сградата, равняващи се на 3.54кв.м., и от правото на
строеж върху мястото където е построена, представляващо ПИ № 02508.78.25,
със стар номер - парцел ***, 28 в кв. 134 по плана на гр. Б., с административен
13
адрес: ***, гр. Б., общ. Б., обл. Добрич, съгласно нотариален акт № ***г. на СВ
Б., придобит по ЗЖСК, е индивидуална собственост на С. И. К. от гр.Б. *** с
ЕГН: **********, както и в частта, в която Д. Ж. В. с ЕГН ********** е
осъден да заплати на С. И. К. с ЕГН ********** сторените в производството
разноски в размер на 3 199,75 лв. (от общо 4 999,75 лв.).
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявения от С.
И. К. с ЕГН ********** от гр.Б. *** против Д. Ж. В. с ЕГН ********** от
гр.К., ***, положителен установителен иск за признаване за установено, че
недвижим имот апартамент № *** със ЗП от 113.40кв.м., представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 02508.78.25.7.21 по КККР на гр. Б.,
находящ се на адрес: *** (секция *** от ЖСК „А.“), при граници и съседи на
самостоятелния обект: обекти с идентификатори: на същия етаж
02508.78.25.7.22, 02508.78.25.7.63; под обекта: 02508.78.25.7.19; над обекта:
02508.78.25.7.53, 02508.78.25.7.69, 02508.78.25.7.50, 02508.78.25.7.59 и
02508.78.25.7.58, ведно с прилежащата му изба № *** с площ от 8.77кв.м., при
съседи – изби № *** и № ***, ведно с прилежащо таванско помещение № ***
с площ от 16.05кв.м., при съседи – тавански помещения № *** и № ***, ведно
с 3.122% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на
3.54кв.м., и от правото на строеж върху мястото където е построена,
представляващо ПИ № 02508.78.25, със стар номер - парцел ***, 28 в кв. 134
по плана на гр. Б., с административен адрес: ***, гр. Б., общ. Балчик, обл.
Добрич, съгласно НА № ***г. на СВ Балчик, придобит по ЗЖСК, е
индивидуална собственост на С. И. К. с ЕГН **********, тъй като е придобит
по време на брака изцяло с нейно лично имущество на основание
трансформация на лично имущество.
ОСЪЖДА С. И. К. с ЕГН ********** от гр.Б. ***, да заплати на Д. Ж. В.
с ЕГН ********** от гр.К., ***, разноски във връзка с положителния
установителен иск: 2 000 лв. платено адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство; 131,71 лв. внесена държавна такса при
подаване на въззивната жалба и 1 000 лв. платено адвокатско възнаграждение
във въззивното производство.
Решението в горните части подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ОТМЕНЯ определение от открито заседание на 02.04.2025г., с което е
даден ход на устните състезания и същите са обявени за приключени в
останалата част на въззивното производство.
ОТДЕЛЯ за разглеждане в друго производство от Районен съд – Балчик
предявения с молба с вх.№ 815/05.02.2025г. по в.гр.д.№ 542/2024г.
положителен установителен иск от С. И. К. с ЕГН ********** от гр.Б. ***
против Д. Ж. В. с ЕГН ********** от гр.К., ***, за признаване за установено,
че С. И. К. е придобила чрез частична трансформация на лично имущество по
време на брака с Д. В. 19/20 идеални части от описания по-горе недвижим
14
имот.
Заверен препис от молба с вх.№ 815/05.02.2025г. по в.гр.д.№ 542/2024г.
и приложението към нея, ведно с доклада за подаването й чрез ССЕВ и
резултата от проверката за валидност на КЕП, както и от настоящото решение,
да се изпрати на Районен съд – Балчик за регистриране като искова молба и
образуване на гражданско дело. Да се изиска от Районен съд – Балчик
уведомление за номера на образуваното гражданско дело.
Решението в горните части е с характер на определение и не подлежи на
обжалване.
СПИРА, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, производството по
в.гр.д.№ 542/2024г. в частта по въззивна жалба с вх.№ 1729/12.04.2024г.,
подадена от Д. Ж. В. с ЕГН ********** от гр. К., ***, срещу решение № 25 от
15.03.2024г. по гр.д.№ 645/2022г. по описа на Районен съд – Балчик, в частта, в
която е отхвърлен предявеният от него срещу С. И. К. с ЕГН ********** от
гр.Б. ***, иск за делба на апартамент № *** със застроена площ от 113.40
кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор 02508.78.25.7.21
по КККР на гр. Б., находящ се на адрес: гр. Б., *** (секция *** от ЖСК „А.“),
ведно с прилежащите му изба № *** с площ от 8.77 кв.м. и таванско
помещение № *** с площ от 16.05кв.м., ведно с 3.122% идеални части от
общите части на сградата, равняващи се на 3.54кв.м., и от правото на строеж
върху ПИ № 02508.78.25, със стар номер - парцел ***, 28 в кв. 134 по плана на
гр. Б., придобит по ЗЖСК; в частта по обективираната във въззивната жалба
частна жалба срещу решение № 25 от 15.03.2024г. по описа на Районен съд –
Балчик, в частта с характер на определение, с което е отхвърлено искане на Д.
Ж. В. по чл. 344, ал. 2 от ГПК против С. И. К. за заплащане на сумата от 300
лв. месечно; в частта по подадената от Д. Ж. В. частна жалба с вх.№
2467/30.05.2024г. срещу определение № 229/09.05.2024г., постановено в
производство по чл. 248 от ГПК, до приключване с влязъл в сила акт на
производството по предявения с молба с вх.№ 815/05.02.2025г. по в.гр.д.№
542/2024г. иск от С. И. К. с ЕГН ********** от гр.Б. *** против Д. Ж. В. с
ЕГН ********** от гр.К., ***, за признаване на установено, че е придобила
чрез частична трансформация на лично имущество по време на брака с Д. В.
19/20 идеални части от описания по-горе недвижим имот.
Решението в горната част е с характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред
Апелативен съд – Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15
16