ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 111 Година 2020
Град Перник
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен
съд-Перник IV –
ти наказателен състав
На 18
февруари Година 2020
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА АЛЕКСИЕВА
Секретар:
Д. БЛАГОЕВА
Прокурор:
ЙОРДАН ЧЕНКОВ
като
разгледа докладваното от съдията частно наказателно дело № 01006 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.
432, ал.3, вр. ал.1 от НПК, във вр. с чл.91 от НК.
Образувано е с
оглед изтичане на шест месеца от настаняването на принудително лечение на М.О.Е.
с ЕГН ********** *** и задължението за служебно произнасяне за продължаване,
замяна или прекратяване на наложената спрямо него принудителна медицинска мярка
по чл.89, б. „б“ от НК.
В съдебно заседание прокурорът, основавайки се
на заключението на вещото лице, предлага замяна на постановената принудителна
медицинска мярка – принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо
заведение в такава по чл.89, б.„а“ от НК – предаване на близките с поемане на
задължение за лекуването на лицето под
наблюдение на психо-неврологически диспансер.
Лекуваният
принудително М.Е. приема становището на
психиатъра.
Защитникът му – адв. Борис Владимиров изразява становище, че състоянието на
освидетелствания не налага продължаване на постановената принудителна
медицинска мярка и моли за замяна на същата в такава по чл.89, б.“а“ от НК.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доказателствата по делото по реда на чл.14 и
чл.18 от НПК, намира за установено следното:
Досъдебно производство
№143/2019г. по описа на 01 РУ при ОД МВР - Перник е водено за това, че през
2019г., в гр. Перник, при условията на
продължавано престъпление, са отправени закани с убийство спрямо В.З.Х. ***
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление
по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
При разследването е
установено, че автор на общественоопасните деяния е М.О.Е..
Установено е също, че към
момента на извършване на деянието Е. е бил в състояние на невменяемост - не е
бил в състояние да разбира значението на извършеното, поради това, че страда от
психиатрично заболяване: Налудно разстройство. Параноиден синдром с вербална агресия, и съгласно чл.33 от НПК не е наказателно отговорен.
На това основание
наказателното производство е прекратено.
Въз основа
предложение на Районна прокуратура – Перник по реда на чл.427 и сл. от НПК, с
определение №431/02.07.2019г. по чнд №01006/2019г. по
описа на РС – Перник съдът е постановил принудителна медицинска мярка по чл.89,
б. б“ от НК спрямо М.Е., а именно принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение - Психиатрично отделение към МБАЛ „Р. А.“***.
Видно от писмо, рег. №30 от 06.01.2020г. на ръководителя на лечебното заведение, лицето е настанено на принудително лечение на
12.08.2019г.
Предвид изложеното и
с оглед изтичането на срока по чл.432, ал.1 от НПК съдът служебно следва да се
произнесе по въпросите за продължаване, замяна или прекратяване на наложената
принудителна медицинска мярка.
Мнението на
лечебното заведение, в което се провежда лечението, изразено в с.з. от Началника
на ПО е, че е необходимо принудителното лекуване да продължи, но предвид постигнатото подобрение в
психичното състояние на
освидетелствания, това да стане в амбулаторни условия с предаване на близките.
От заключението по
приетата съдебно-психиатрична експертиза, извършена от лекуващия психиатър - д-р
Д.А., се установява, че М.Е. продължава да страда от установеното психично
заболяване с диагноза Налудно разстройство, тъй като
проведените изследвания и проследяването при стационарното лечение са
потвърдили тази болестна симптоматика. Вещото лице посочва, че освидетелстваният
е съдействал на терапевтичния план, в резултат на което постепенно е отчетено
разколебаване и редуциране на параноиднтите идеи, овладяване на психомоторното напрежение и агресивния риск, като е изградено
спокойно и подредено поведение. След проведеното продължително лечение и прием
на психотропни медикаменти, параноидните идеи са дезактуализирани до степен да не ангажират поведението на Е.,
а емоционално-волевите промени и готовност за импулсивни и агресивни действия
са туширани медикаментозно. Според
психиатъра психичното състояние на освидетелствания понастоящем не обуславя
застрашаване на собствения му живот и здраве и не представлява опасност за
околните. Изтъква, че при проведените пробни домашни отпуски с близки освидетелстваният е спазвал режима и приема
на медикаменти, съдействал е на лечението и е проявил критичност към
състоянието си.
Въз основа на тези
резултати становището на психиатъра е, че състоянието на М.Е. понастоящем не
изисква продължаване на лекуването му в болнични условия, но е необходимо
продължително поддържащо лечение и проследяване в амбулаторни условия. С оглед проявената по време на лечението подкрепа и ангажираност
на майката на освидетелствания, вещото
лице предлага постановената принудителна медицинска мярка по чл.89, б.„б“ от НК
да бъде заменена в такава по чл.89, б. „а“ от НК.
Съобразявайки
мнението на лечебното заведение, заключението на вещото лице, което кредитира
като обективно, обосновано и компетентно дадено, както и становищата на страните,
съдебният състав приема, че в резултат на проведеното принудително лечение в
състоянието на психично болния е настъпила положителна промяна, която не налага
болнични грижи и продължаване на лекуването му в психо-неврологическо
заведение. В същото време, основавайки се на експертното заключение на психиатъра, съдът приема, че постигнатото
на този етап овладяване симптомите на наличното психично заболяване, туширането
на параноидните налудни
идеи и овладяването на агресивния риск, не обусловят прекратяване на
принудителното лекуване на Е.. Установеното психично разстройство на лицето
изисква продължаване на проследяването и лечението, но в амбулаторни условия. Целите на принудителното лекуване в такива условия са
постижими предвид отчетената критичност у лицето, оказаното от него съдействие
при провеждане на терапията и наличието на подкрепа и ангажираност на близките на Е. с лекуването
му, потвърдено в съдебно заседание от неговата майка - В.Б.. Поради това съдът
е мотивиран да замени първоначално постановената принудителна медицинска мярка
с такава по чл.89, б. „а“ от НК.
С
оглед гореизложеното и на основание чл.432 ал.3, вр. ал.1 от НПК, вр.чл.91 от НК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАМЕНЯ постановената спрямо М.О.Е.–
роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, **** ****образование, с ЕГН:
********** принудителна медицинска мярка по чл.89 б.”б” от НК - принудително
лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение –
Психиатрично отделение към МБАЛ “Рахила А.”***, в
принудителна медицинска мярка по чл.89, б.” а” от НК – предаване на близките -
на майката В.А.Б., с поемане на задължение за лекуване на лицето под наблюдение
на психо-неврологически диспансер.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Перник по реда на глава
21-ва от НПК, в 7-дневен срок, от днес.
Препис-извлечение от
определението незабавно да се изпрати на Началник „Психиатрично отделение“ при
МБАЛ “Рахила А.“***, за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: