№ 459
гр. Враца, 20.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Гражданско дело №
20221400100256 по описа за 2022 година
Производството е образувано по обективно и субективно съединени искове на
С. С. М., ЕГН **********, с адрес с.*** срещу Върховен касационен съд,
Окръжен съд-Видин, Районен съд-Видин и Районен съд-Кула за ангажиране
на отговорността на ответниците за нарушаване на правото на ЕС при
разглеждане на претенции срещу ищеца в производство за съдебна делба на
наследствени имоти по гр.д.№1880/2016г. по описа на Районен съд-Видин,
гр.д.№49/2018г. по описа на Окръжен съд-Видин, гр.д.№4149/2018г. по описа
на ВКС и гр.д.№260/2021г. по описа на Районен съд-Кула. В исковата молба е
посочено като правно основание на предявените искове нарушение на
нормата на чл.4, §3 от Договора за функциониране на Европейския съюз;
принципите за ефективност и равностойност на задължителната съдебна
практика на Съда на ЕС; чл.340 от Договора за функциониране на ЕС/ДФЕС/
по отношение на извъндоговорната отговорност.
Съдът приема правна квалификация на повдигнатия спор по чл.2в
ЗОДОВ.
В исковата молба се твърди, че е налице нарушение на чл.1 от Протокол
№1 към ЕКПЧОС /защита срещу лишаване от собственост/; чл.6 §1 ЕКПЧОС
/правото на справедлив съдебен процес, извършен в разумен срок от
независим и безпристрастен съд/; чл.1 от Протокол №12 към ЕКПЧОС /обща
забрана за дискриминация по отношение на нееднакво третиране на правата
във връзка с цитирана съдебна практика и допускане на невъобразим тормоз в
хода на съдебните производства пред всеки от ответниците/.
Ищецът въвежда следните общи твърдения за нарушаване на правото на
1
ЕС от всички съдебни инстанции /в смисъл от всички ответници/:
- Недопустимо унижение на човешкото достойнство, което не е зачитано
в хода на съдебните производства, в нарушение на чл. от Хартата за
основните права в ЕС;
- Производството по делата е тотално нарушение на чл.17 от Хартата
/фактическо лишаване от половината от законно придобита собственост на
ищеца/; на 20 от Хартата /нарушено равенство пред закона с идентични
казуси от съдебната практика/; на чл.47 от Хартата /нарушено право на
ефективни правни средства за защита и на справедлив процес/;
- Грубо нарушение от страна на първоинстанционния съдебен състав и
на въззивния съдебен състав по отношение на игнориране на свидетелските
показания на четирима свидетели, грубо неприлагане на поредица от
тълкувателни решения, представени в хода на съдебното производство, и
писмените документи, нарушение на принципа за ефективност особено от
касационната инстанция, която "не е благоволила" да допусне разглеждане на
касационната жалба /въпреки огромните процесуални нарушения/ и е
отказала да отмени влязлото в сила решение;
- Преследвайки подчертано користни цели и нарушавайки служебните
си задължения, съдебните състави не само са допуснали разглеждане на
недопустим иск, но и са се произнесли по него;
- Поведението на съдебните състави, разгледали делбения спор, не е
поведение на независими съдебни състави;
- От извършените процесуални действия на съдебните състави в хода на
съдебното производство следва да се установи дали са били независими и
безпристрастни съгласно представената съдебна практика от Решение от
19.11.2019г. по съединени дела С-585/18, С-624/18 и С-625/18, т.121 и 122;
- Нарушение на съдебната практика на СЕС, установена с решение по
делото Kobler и с Решение от 13.06.2006г. Traghetti del Mediterraneo, С-
173/03, в които е утвърдена отговорност на държавата в случаите, в които
нарушението произтича от погрешно тълкуване на правото на страната на
националния съд или погрешната му преценка на фактите и доказателствата
по делото.
По отношение на твърдението за тотална дискриминация, извършена в
2
хода на съдебните производства допълнително се въвежда довод, че
съдебният състав следва служебно да извърши преглед за наличието на
дискриминационни деяния и в частност извършения тормоз като форма на
дискриминация в контекста на правото на ЕС.
По отношение на статута /силата/ на пресъдено нещо на влязлото в сила
решение в първата фаза на делбата допълнително се твърди, че в съдбените
производства пред различните инстанции съществено е нарушен принципа на
ефективност, изискващ приложимият национален процесуален закон да не
прави защита на правата, произтичащи от правото на ЕС, практически
неосъществима или прекомерно трудна.
Нататък в исковата молба се твърди, че националните делбени състави,
разгледали спора, е следвало да вземат всички общи и специални мерки,
необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи
от договорите или от актовете на институциите на ЕС, в частност съдебната
практика на СЕС, но това не е направено съобразно нормите на ЕКПЧОС,
потвърдени от съответните норми на Хартата на основните права в ЕС.
В заключение в исковата молба се поддържа следното:
С постановеното по делото решение в първата фаза на делбения процес
държавата в лицето на съдебните състави, постановили решения по делото, е
нанесла на ищеца сериозни вреди от нарушаване на правото на ЕС и е длъжна
да отстрани последиците, като прекрати нарушението /отмяната на влязлото в
сила съдебно решение/ и с това да предотврати настъпването на вреди в
бъдеще /недопустимото посегателство върху собствеността на ищеца,
представляващо съществено недопустимо експроприиране/, като и да
поправи настъпилите вече вредоносни последици и тези, които ще настъпят в
случай, че се допусне да се разгледа втората фаза на делбения процес.
Ищецът счита, че с оглед реализацията на отговорността на държавата следва
по реда на предявения по гр.д.№627/2020г. на ВКС извънреден способ за
отмяна на влязлото в сила порочно решение, същото да се отмени и да се
постанови необжалваемо съдебно решение за прекратяване на делото поради
недопустимост на предявения иск от лице без правно основание /лице,
загубило статута си на сънаследник, респ. съсобственик/. Във връзка с
твърдението за нанесени неимуществени вреди от недопустимия тормоз и
дискриминация се пояснява, че става дума за нанесени болки и страдания и
3
недопустими притеснения от демонстративно поведение, накърняващо
принципите на независимост и безпристрастност с ясното съзнание за
нанасяне на вреди, тъй като няма как да не се приеме за тенденциозно
поведението да се игнорират целево свидетелски показания на четирима
свидетели и да се кредитират показанията на сина на ищцата по делото и да
се приеме нежеланието за произнасяне по направеното възражение относно
представените констативни нотариални актове и документи с невярно
съдържание, въз основа на които се заплащат местни данъци и такси, както и
демонстративното нежелание за съобразяване със задължителните
постановки на тълкувателни решения и практика на ВКС.
В изпълнение на указанията на съда, дадени с Разпореждане
№179/05.07.2022г. за отстраняване на нередовностите на исковата молба чрез
формулиране на ясен петитум, ищецът представя поправена искова молба.
Заявеното искане е съдът да постанови прекратяване на производството по
съдебна делба, съобразявайки се с изискването на чл.4, §3 от ДФЕС и
принципите за ефективност и равностойност и задължителната съдебна
практика на СЕС и със задължението на съда като държавен оран, призван да
предотврати продължаващото нарушение на правото на ЕС; алтернативно
ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца обезщетение
за имуществени вреди в размер на сумата 200 000лв., представляваща
афектационна стойност на посегателството върху изцяло негова собственост,
която с тенденциозни действия на съдебните състави се цели да му бъде
иззета, и обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 100 000лв.
за причинения тормоз, болка и страдание от умишлено проведени съдебни
производства, целящи да се отнеме незаконно придобитата от него
собственост върху делбените имоти, който тормоз е в основата на сериозно
заболяване. Тези искания се обосновават допълнително с твърдение на ищеца,
че към момента на предявяване на претенциите в делбеното производство
имотите, предмет на иска за делба, са изцяло негова собственост, придобита
по давност съгласно разпоредбите на ЗС и ЗН, и развитите производства са
недопустими и представляват принудително изземване в нарушение за
нормите на Хартата за основните права в ЕС, ДФЕС и ЕКПЧОС и
протоколите към нея.
Като взе предвид релевираните като правопораждащи факти и заявените
от ищеца искания, този съдебен състав приема, че предявените искове са
4
недопустими, поради което исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото прекратено.
Съгласно чл.7, вр. чл.1 ЗОДОВ и съдебната практика /напр. Решение
№72/31.03.2021г. по гр.д.№3006/2020г., ІІІ г.о. на ВКС и Решение
№16/02.03.2021г. по гр.д.№1914/2020г. ІV г.о. на ВКС/ в съдебните
производства по този закон държавата участва чрез процесуален субституент
– органа, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Това означава, че се ангажира не отговорността на отделните органи
на съдебната власт, а отговорността на държавата по ЗОДОВ.
В трайната практика на националните съдилища и на СЕС е застъпено
становището, че отговорността на държавата за нарушение на общностното
право от решение на национален съд, отсъждащ като последна инстанция,
може да се породи само в изключителни случаи, когато съдът е в явно
нарушение на приложимото право /Решение №18 от 07.01.2022г. на САС по
в.гр.д.№2126/2021г., Решение №1303/07.12.2021г. на САС по в.гр.д.
№2226/2021г., Решение на Съда /първи състав/ от 28 юли 2016г. по дело С-
168/15, Решение на Съда /втори състав/ от 9 септември 2015г. по дело С-
160/14, Judgment of the Court of 30 September 2003 – Gerhard Kobler, Republik
Osterreich /Case С-224/01/ и др./. Следователно недопустими са исковете
срещу тези органи на съдебната власт – ответници в настоящото
производство, които не правораздават като последна инстанция, тъй като те
не отговарят по чл.2в ЗОДОВ за вредите, причинени от очевидно нарушение
на приложимото право на ЕС. Това е основание за прекратяване на
производството срещу Окръжен съд-Видин, Районен съд-Видин и Районен
съд-Кула.
На следващо място трябва да се подчертае, че твърдените от ищеца
факти, от които произтича претендираното право спрямо ответниците, сочени
навсякъде в исковата молба като "всички съдебни състави" и "всички съдебни
инстанции", и формулирания петитум, не дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с редовно предявени обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ, вр. чл.4, §3 и чл.340 от Договора на
ЕС.
В настоящия случай исканията за присъждане на обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди не са основани на твърдения за
5
нарушение на правото на ЕС от страна на ответниците, а на действията на
съдебните инстанции по установяване на фактите по развитото делбено
производство и на поставените съдебни актове, които според ищеца са
неправилни. По правило пороците на съдебните актове, постановени в исков
граждански процес, се отстраняват по реда на инстанционния контрол и на
предвидените в национални закон извънредни способи. С нормата на чл.303,
ал.1, т.7 ГПК е регламентирано основание за отмяна на влязло в сила
решение, когато Европейският съд по правата на човека с окончателно
решение е установил нарушение на Конвенцията или на протоколите към нея.
Т.е. налице е специално уреден извънреден процесуален способ за защита
срещу съдебни актове, постановени в нарушение на Конвенцията. ЕСПЧ е
създаден, за да осигури спазването на задълженията, поети от договарящите
страни по силата на Конвенцията и протоколите към нея, и е постоянно
действащ. Съгласно чл.32, §1 юрисдикцията на Съда се разпростира върху
всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на Конвенцията и
протоколите към нея, отнесени до него в съответствие с чл.33, 34, 46 и 47, т.е.
и по отношение на разглеждането на индивидуални жалби по чл.23 от всяко
лице, неправителствена организация или група лица, които твърдят, че са
жертва на нарушение от страна на някоя от договарящите страни на правата
по международния договор.
В националното законодателство и конкретно в ЗОДОВ са предвидени
конкретни основания за отговорност на държавата за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, вкл. и в
хипотезите при нарушения на права, защитени по Конвенцията /чл.2, т.1 и 2
ЗОДОВ/. С приетата с изменението на ЗОДОВ през 2019г. разпоредба на чл.2в
е предвидена възможност за предявяване на искове срещу държавата за вреди
от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Настоящият съдебен
състав намира, че в случая такива конкретни нарушения не се твърдят от
ищеца. Ноторно е, че надлежното очертаване на предмета на делото
задължително изисква от ищеца да посочи не само конкретни норми на
правото на ЕС, които счита за нарушени, но и начина на нарушаването им,
без да прехвърля това задължение върху съда. Тези задължения на ищеца
следват непосредствено от изискванията на чл.127, ал.1, т.4 ГПК, вр. чл., ал.1,
т.2 ЗОДОВ. В този ред на мисли следва да се подчертае, че ищецът не сочи
конкретни действия и/или бездействия на ответниците, които нарушават
6
правото на ЕС. Твърденията в исковата молба са общи, принципни и
абстрактни, като дори връзката им с европейското право е под въпрос. В
обстоятелствената част на исковата молба липсва каквото и да било
разграничаване на действията на съдебните състави на трите съдебни
инстанции, като се въвеждат общи твърдения за тормоз, лишаване от право на
собственост, липса на справедлив процес и безпристрастност, нееднакво
третиране и дискриминация, унижение на човешкото достойнство и пр.. Тези
твърдения имат изцяло и единствено декларативен характер, докато по
същество ищецът оспорва прието от съдилищата, техните изводи и
крайния изход на делата, поради което в тази част исковата молба има
характера на инстанционна жалба, което е недопустимо, тъй като
производството по чл.2в ЗОДОВ не е такова за инстанционен контрол на
постановени в други производства съдебни актове.
Както вече бе посочено, част от твърденията ни ищеца за допуснати от
ответниците нарушения са за неправилно възприета фактическа обстановка,
неправилни правни изводи относно съсобствеността върху делбените имоти,
неправилно ценене на доказателствата и др. Известно е, че искове за вреди,
причинени на ищеца в резултат от допуснати от съдилищата нарушения на
националното законодателство при администриране и разглеждане на делата,
са недопустими, че пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на
инстанционния контрол, като веднъж влезли в сила, тези актове не могат да
се проверяват инцидентно / в т.см. Определение №60354 от 4.11.2021г. по
ч.гр.д.№1126/2020г. ІV г.о. на ВКС/.
На последно място следва да се подчертае, че искането на ищеца да бъде
постановено прекратяване на производството по делба е абсолютно
недопустимо, тъй като е изцяло извън компетентността и
правораздавателната власт на сезирания с иска съд.
По изложените съображения и на основание чл.131 ГПК Врачанският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
7
ВРЪЩА на С. С. М., ЕГН ********** искова молба вх.№3888/04.07.2022г. и
поправена искова молба вх.№4848/23.08.2022г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради недопустимост на
предявените искове.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
8