№ 465
гр. Бургас, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20242100500477 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, ЕИК: *********,
представлявано от юк. Надежда Ватева, против Решение № 155 от 23.01.2024
г., постановено по гр.дело № 2671/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което съдът е отхвърлил исковете с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с
чл.422 от ГПК на въззивника за приемане за установено по отношение на
Община Бургас със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Александровска“ № 126, че дължи следните суми: 153,58 лв. – главница,
представляваща сбор от неизплатени суми по фактури за доставена, отведена
и пречистена студена вода за имот, находящ се в гр. Бургас, кв. П., ул.
„Московска“ № 31 /аб.№947412/, издадени през периода 25.02.2020 г. –
26.10.2020 г., с отчетен период 01.11.2019 г. – 06.11.2020 г. и 46,68 лв. –
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 14.05.2020 г. –
23.02.2023 г., както и законната лихва върху главницата, начиная от
01.03.2023 г. до окончателното изплащане, които вземания са предмет на
заповед за изпълнение №578 от 02.03.2023 г. издадена по ч.гр.д. №1295/2023
1
г. на БРС. Решението е постановено при участие на Ш. А. А., ЕГН:
**********, от гр. Б., кв. П., ул. „М.“ № **, в качеството му на трето лице –
помагач на страната на Община Бургас. Присъдил е разноски.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който намира същото за неправилно. Твърди, че поради липсата
на писмен договор между страните съдът неправилно е приел, че Община
Бургас не следва да отговаря за вземането на въззивника. Счита, че
договорното правоотношение при общите условия за доставка възниква по
силата на закона и тъй като Община Бургас е собственик на имота, то тя
следва да отговаря за вземането. Счита, че обстоятелството, че дадена
партида е заведена на името на трети физически лица, за които липсват
записи в Имотния регистър да притежават вещни права върху имота, е без
значение при издирване на отговорното лице и за определяне на
действителния собственик на имота. Посочва, че ако държател не плати
задължението си, то собственикът остава задължен за стойността на услугата.
Цитира практика на Бургаски окръжен съд по конкретни дела. Твърди, че
строежът в общинския имот следва да се приеме за общинска собственост по
принципа на приращението и съответно да бъде ангажирана отговорността на
общината. Позовава се на чл.9а от Наредбата за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Моли съда да отмени решението като
удовлетвори предявената претенция. Претендира разноски. Излага
съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Община Бургас, представлявана Димитър Николов – кмет, чрез главен
юрисконсулт Галина Страшимирова в ОП „Общински имоти“ със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 24, ет.1, стая № 3, с който счита
подадената жалба за неоснователна и недоказана. Моли съда да отхвърли
жалбата. Излага по четири точки възражения срещу подадената въззивна
жалба. Също се позовава на разпоредбата на чл.9а от Наредба № 4 от
14.09.2004 г., като посочва, че към момента на откриване на партидата преди
2000 г. е действала Наредба № 9/14.09.1994 г., която според страната следва
да бъде взета предвид с оглед момента на откриване на партидата. Оспорва
въззивникът да е предоставял услуга на общината. Настоява на
необходимостта от сключен между страните договор. Позовава се на съдебна
2
практика на Бургаски окръжен съд. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски. Излага съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд – Бургас се е произнесъл по претенция с правно основание
чл.124, ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Производството първоначално е започнало по подадено от „В и К“
ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
Община Бургас, като със заповед № 578/02.03.2023 г. БРС е разпоредил
длъжникът Община Бургас да заплати на въззивника сумата от 153,58 лева –
главница, представляваща сбор от неплатени суми по фактури за доставена,
отведена и пречистена вода за имот находящ се в гр. Бургас, кв. Победа, ул.
„Московска“ № 31, с абонатен № 947412, издадени за периода 25.02.2020 –
26.10.2020 г., с отчетен период по фактури от 01.11.2019 г. до 06.10.2020 г.,
както и 46,68 лева – мораторна лихва за периода 27.03.2020 г. – 23.02.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението 01.03.2023 г. до изплащане на вземането и разноски по делото –
25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Подадено е възражение за недължимост на сумата от Община Бургас и
„В и К“ ЕАД е предявило настоящата претенция пред БРС. За да постанови
обжалваният резултат първоинстанционният съд е счел, че към момента на
откриване на партида на третото лице помагач Ш. А. А., което е станало през
1999 г., в действащите нормативни актове към този момент – Наредба №
9/14.09.1994 г., за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, се предвижда наличие на сключен двустранен договор между
въззивника и Община Бургас, което е наложило да се приеме, че липсва
облигационна връзка между страните, установяваща задължение на общината
да заплати претендираната сума от 200.26 лева.
Настоящата съдебна инстанция намира постановеното от
първоинстанционният съд решение за неправилно, което налага отмяна на
3
обжалваният съдебен акт. Пред първата съдебна инстанция са представени 5
броя фактури на името на Ш. А., обхващащи периода от 25.02. до 26.10.2020
г., на обща стойност 153.58 лева – главница, а претендираната лихва е в
размер на 46.68 лева.
По делото е безспорно, че земята върху която е разположен
водоснабдения имот е частна общинска собственост. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства, включително и изслушаните съдебно-
техническа и съдебно-икономическа експертизи, се установява, че процесния
имот на ул. „Московска“ № 31 в кв. Победа се обитава от третото лице
помагач. На същото е предоставена услуга по абонатен №947412, като
експертът е установил, че липсва водомер който да отчита партида със
съответния номер. Поради неплащане през 2021 г. водоснабдяването е
спряно. Направените от първоинстанционният съд разсъждения, досежно
момента на откриване на партидата на третото лице помагач са правилни, тъй
като към този момент е действала нормативна уредба, изискваща сключване
на договор със собственика на земята, респективно с лицето, на което е
учредено право на строеж. Същевременно обаче, с оглед настъпилите
нормативни изменения в Наредба № 4/14.09.2004 г., следва да се вземе
предвид, че фикцията на чл.9а от Наредбата, според която потребители на В и
К услуги са само титулярите на вещни права, е от значение за правилното
решаване на делото. По отношение на ползването на В и К услуги
собственикът е този който отговаря за неплатени задължения. Това
обстоятелство произтича както от разпоредбата на §1, ал.1, т.2 от ДР на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, така и
от наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Съгласно тях, потребители на такива услуги са юридически или
физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят В и К слуги; юридически или физически лица – собственици
или ползватели на имоти в етажна собственост, както и предприятия
ползващи вода от водоснабдителни мрежи на населените места за
технологични нужди или подаващия на други потребители след съответната
обработка по самостоятелна водопроводна инсталация непредназначена за
питейни нужди.
Съгласно чл.92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на
4
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. В
конкретния случай е безспорно, че разпоредбата установява оборима
презумпция, която от своя страна е и правно основание за придобиване
правото на собственост по отношение на построеното. В процесния парцел е
нА.це постройка, която е построена без спазване на съответните строителни
правила и норми. Когато строежът е извършен от трето лице, правото на
собственост по отношение на построеното се предполага да е на собственика
на терена. Оборването на презумпцията е в тежест на този, който твърди, че
собствеността по отношение на постройката е възникнала в патримониума на
друго лице, а не на това, което е собственик на терена. В този смисъл Община
Бургас не опроверга презумпцията на чл.92 от ЗС и макар да не е ясно кой е
собственик на постройката в имота, следва да се приеме, че Община Бургас е
собственик на изградената в имота сграда. При това положение именно
Община Бургас следва да отговаря за задълженията към „В и К“ Бургас.
Това налага отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново
по силата на което Община Бургас следва да заплати претендираните суми на
„В и К“ ЕАД, включващи главница, изтекли лихви, законна лихва върху
главницата, както и разноски по заповедното производство. Община Бургас
следва да бъде осъдена да заплати на „В и К“ ЕАД сумата от 1085 лв.-
разноски по делото пред двете съдебни инстанции.
С оглед удовлетворяване на първоначалната претенция, съдът намира,
че по предявения обратен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД във връзка с
чл.219, ал.3 от ГПК, третото лице помагач следва да бъде осъдено да заплати
на Община Бургас сумата от 200.26 лева – обезщетение за неоснователно
обогатяване, тъй като третото лице се е възползвало от предоставената
услуга, а не Община Бургас. Заплащането на сумата следва да стане след като
Община Бургас заплати на въззивника претендираната сума по
първоначалния иск.На община Бургас следва да се присъдят дължимите
разноски за двете инстанции, възлизащи на 1000 лв.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 155 от 23.01.2024 г., постановено по гр.дело
№ 2671/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, като вместо него
5
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, във връзка
с чл.79 и 86 от ЗЗД, че Община Бургас, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 126, представлявана
от кмета Димитър Николов, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал
Владимир Вазов“ № 3, ЕИК: *********, следните суми: 153,58 лева –
главница, представляваща сбор от неизплатени суми по издадени фактури за
доставена, отведена и пречистена студена вода за имот, находящ се в гр.
Бургас, кв. Победа, ул. „Московска“ № 31 /аб.№947412/, издадени за периода
от 25.02.2020 г. до 26.10.2020 г., с отчетен период по фактури от 01.11.2019 г.
– 06.10.2020 г. и 46,68 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода 14.05.2020 г. – 23.02.2023 г., законна лихва върху главницата
начиная от 01.03.2023 г. до окончателното й изплащане, както и 75 лева –
разноски пред заповедния съд, които вземания са предмет на заповед за
изпълнение №578/02.03.2023 г. издадена по ч.гр.д. №1295/2023 г. по описа на
БРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 219, ал.3 от ГПК Ш. А. А., ЕГН:
**********, от гр. Б., кв. П., ул. „М.“ № ** да заплати на Община Бургас, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 126,
представлявана от кмета Димитър Николов, сумата от 200.26 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.06.2023г., до
окончателното изплащане, при условие, че Община Бургас заплати
дължимата сума на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД.
ОСЪЖДА Община Бургас, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Александровска“ № 126, представлявана от кмета Димитър
Николов, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“
№ 3, ЕИК: *********, сумата от 1085 лева – разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА Ш. А. А., ЕГН: **********, от гр. Б., кв. П., ул. „М.“ № **
да заплати на Община Бургас, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. „Александровска“ № 126, представлявана от кмета Димитър Николов
сумата от 1000 лв.-разноски за двете инстанции.
6
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7