№ 1
гр. Пловдив, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000727 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №23 от 23.06.2021 г.,постановено по т.д.№42/2020 г. по
описа на Окръжен съд-Смолян,е осъден ответника АН. Д. Б. с ЕГН
********** да заплати на на основание чл.288-286 ТЗ във вр. с чл.415,ал.1,т.3
ГПК във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.86 ЗЗД на „Б.“АД-гр.С. с ЕИК ......,по
договор за кредит от 21.12.2016 г.,следните суми:главница от 29 923,09
лв.;редовна възнаградителна лихва от 1 106,11 лв. за периода от 10.05.2019 г.
до 23.10.2019 г.;мораторна неустойка от 57,30 лв. от 10.05.2019 г. до
23.10.2019 г.,претендираната като наказателна надбавка за забава;законна
лихва върху главницата от 29 923,09 лв. за периода 22.01.2020 г. до
13.07.2020 г. от 998,96 лв.;120 лв. дължими такси,както и законната лихва
върху главницата от 29 923,09 лв. от 13.07.2020 г. до окончателното им
плащане,както и разноски по делото и в заповедното производство от 1982,30
лв.,съразмерно на уважената част от иска.
Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска
1
на „Б.“АД-гр.С. да се осъди ответника АН. Д. Б. да заплати на банката
следните суми:за разликата над 29 923,09 лв. до 32 398,55 лв. главница;за
разликата над 1 106,11 лв. до 2 169,82 лв. редовна договорна лихва за периода
10.05.2019 г.-23.10.2019 г.,както и за период на претенцията от 23.10.2019 г.
до 22.01.2020 г.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на
„Б.“АД-гр.С. с ЕИК ......,подадена срещу частта на горното решение на ОС-
Смолян от 23.06.2021 г.,с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан
осъдителния иск на банката-жалбоподател против ответника АН. Д. Б. за
разликата над 29 923,09 лв. до 32 398,55 лв. главница;за разликата над 1
106,11 лв. до 2 169,82 лв. редовна договорна лихва за периода 10.05.2019 г.-
23.10.2019 г.,както и за период на претенцията от 23.10.2019 г. до 22.01.2020
г.Жалбоподателят счита,че в обжалваната му част първоинстанционното
решение е неправилно по съображения,изложени във въззивната
жалба.Развити са аргументи,че дори и съдът да приема за нищожни
допълнителните споразумения към договора за кредит,противно на
становището на банката,то е следвало да зачете изначално предвиденото в
договора увеличение на лихвения процент при неспазване на
условията,подписани от кредитополучателя А.Б..Твърди се в тази връзка,че в
случая увеличаването на лихвения процент не се извършва едностранно от
Банката без информираността на кредитополучателя,а е изначално
договорено и настъпва при предварително установените от страните по
договора предпоставки.Изложен е и аргумента,че е изцяло необосновано и в
противоречие с принципа на свободата на договаряне да се приема,че
допълнително споразумение по договор за кредит,с което страните
доброволно уреждат размера на приложимата договорна лихва,е нищожно
затова,защото при сключване на споразумението лихвата по договора е била
изменена.Застъпено е становището,че сключването на допълнителното
споразумение,в което се урежда размер на приложимата договорна лихва и се
посочва размер на остатъка от дълга,е реализация на правото на страните да
се договарят,като задълженията по договора за кредит са актуализирани в
резултат на обсъждане и внимателно обмисляне от страните на условията на
същия.И в случай,че кредитополучателят не е бил съгласен с условията по
договора или е счел същите за неизгодни за него,той е имал,според банката-
жалбоподател,възможността да не подпише същия,а да се приеме обратното
2
би означавало,както се поддържа в жалбата,че задължения от страна на
кредитополучателя-потребител не биха могли да бъдат поемани с
допълнителни споразумения.Банката-жалбоподател счита,че това
противоречи съществено на същността на договора за кредит,лишено е от
каквато и да е логика и дори поставя самия кредитор в неравноправно
положение спрямо кредитополучателя-потребител.Изложени са и доводи,че
допълнителното споразумение съдържа индивидуално уговорени
клаузи,уреждащи размера на лихвата по кредита,които не са неравноправни.
Въз основа на всички изложени в жалбата съображения,банката-
жалбоподател моли да бъде отменено решение №23 от 23.06.2021
г.,постановено по т.д.№42/2020 г. по описа на Окръжен съд-Смолян,в частта,с
която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на „Б.“АД за
разликата над 29 923,09 лв. до 32 398,55 лв. главница;за разликата над 1
106,11 лв. до 2 169,82 лв. редовна договорна лихва за периода 10.05.2019 г.-
23.10.2019 г.,както и за период на претенцията от 23.10.2019 г. до 22.01.2020
г.Моли да бъдат присъдени на банката направените пред въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски,както и такива за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78,ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК.
Въззиваемият АН. Д. Б.-ответник в първоинстанционното
производство,не е депозирал в законния срок по чл.263,ал.1 от ГПК писмен
отговор на въззивната жалба и не е взел становище по същата.
От страните не са представени писмени доказателства и не са
направени искания за събиране на нови доказателства в производството пред
въззивната инстанция.
П.ският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със
събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от
лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение и при
подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо
жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,П.ският апелативен съд намира,че същото
3
решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен
състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата
писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло
с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
допустимост на обжалваното решение,П.ският апелативен съд намира,че
решението се явява процесуално допустимо в обжалваната му част и със
същата съдът се е произнесъл по част от иска,с който е сезиран по
конкретното дело,а самия този иск настоящата инстанция счита за допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки
оплакванията във въззивната жалба,както и събраните по делото
доказателства,П.ският апелативен съд приема следното:
По т.д.№42/2020 г. по описа на ОС-Смолян,“Б.“АД с ЕИК ...... е
предявила против АН. Д. Б. с ЕГН ********** осъдителни искове за
заплащане на следните суми:сумата от 32 398,55 лв.,представляваща дължима
главница по сключен между страните договор за кредит за текущо
потребление от 21.12.2016 г.,сумата от 2 619,82 лв.-редовна /възнаградителна/
лихва по същия договор за периода от 10.05.2019 г. до 22.01.2020 г.,сумата от
57,30 лв.-наказателна лихвена надбавка за забава,начислена за същия
период,сумата от 998,96 лв.-законна лихва за периода от 22.01.2020 г. до
13.07.2020 г. и сумата от 120 лв-дължими такси,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
изплащане на вземането.Претендирани са и направените разноски в
заповедното производство и разноските,направени по първоинстанционното
дело,включително е поискано присъждането и на юрисконсултско
възнаграждение.
Исковите претенции са базирани на следните основни
твърдения,съдържащи се в исковата молба:
Твърди се,че на 21.12.2016 г. между банката-ищец и ответника АН. Д.
Б. е бил сключен договор за кредит за текущо потребление,по силата на който
на същата дата банката е предоставила на ответника-кредитополучател
4
кредит за текущо потребление в размер на 32 000 лв.,за срок от 120
месеца,считано от датата на усвояването на кредита.Последният бил усвоен
изцяло и еднократно на датата 21.12.2016 г. и за същият кредит било
договорено кредитополучателят да заплаща възнаградителна
лихва,формирана от променлив лихвен процент в размер на 7,85 % годишно
или 0,02 % на ден,формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,331
%,който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 7,519 %,при изпълнение на Условията
по програма Д.П.,подробно описани в Приложение №2 към договора за
кредит.Твърди се,че съгласно уговореното в договора за кредит,при
нарушаване на Условията по промоционалната програма,кредитополучателят
губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и
приложимият лихвен процент се увеличава,чрез увеличаване на
надбавката,съгласно Условията,като максималният размер,който може да
достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на Условията,е
променливият лихвен процент,приложим по стандартни потребителски
кредити,в размер на 6-месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана
стандартна надбавка в размер на 12,119 %.
Освен това,в исковата молба се твърди,че с оглед натрупана забава и
нарушение на уговорените преференциални условия,между банката-кредитор
и ответника-кредитополучател е било сключено допълнително споразумение
от 23.05.2018 г.,с което бил удължен срока за издължаване на кредита за нови
120 месеца,считано от датата на подписване на споразумението,и се
определила нова крайна падежна дата за окончателно издължаване-23.05.2028
г.Наред с това било уговорено,че от датата на допълнителното споразумение
кредита се олихвява с променлив лихвен процент,който е 13,282 % годишно
или 0,04 % на ден,формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,163
%,който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
надбавка в размер на 13,119 %.Бил уговорен и максимален размер,до който
може а достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на
Условията.Впоследствие,отново поради натрупана забава,се сключило и
второ допълнително споразумение от 02.05.2019 г. между банката-кредитор и
ответника,като се договорило отново удължаване на срока за издължаване на
кредита,за нови 120 месеца,считано от датата на подписване на същото
споразумение,с крайна дата на издължаване-02.05.2029 г.Уговорено било и от
5
датата на второто допълнително споразумение,кредитът да се олихвява с
променлив лихвен процент,описан подробно в исковата молба като стойност
и начин на формиране и с посочен в същата максимален размер,до който
може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на
Условията.
В исковата молба са изложени твърдения и за изплатените от
ответника суми за погасяване на главница,договорна и санкционна лихва по
процесния договор за кредит,като конкретния размер на всяко плащане,датата
на извършването му и съответно погасената част от главницата и лихвите
чрез тези плащания,са описани подробно в исковата молба.В обобщение се
твърди,че последното плащане от ответника е било извършено на датата
02.09.2019 г. и чрез него били погасени вноските до 10.05.2019 г.,а след това
ответникът изпаднал в забава и бил извършвал никакви
плащания.Това,според твърденията на банката-ищец е породило
предвиденото в чл.18,т.1 от Общите условия,закрепени към допълнителното
споразумение от 02.05.2019 г.,основание за начисляване на санкционна лихва
размер на 10 % за периода от 10.05.2019 г. до 22.01.2020 г.Наред с това,както
се твърди,поради допуснатата забава в плащанията на дължими
вноски,банката-кредитор на основание т.19.1.1. от Общите
условия,неразделна част от допълнителното споразумение от 02.05.2019 г.
към договора за кредит,е обявила кредита за предсрочно и изцяло
изискуем,като е изпратила и уведомление за това до кредитополучателя,което
му било редовно връчено съгласно правилата на ГПК и вследствие а всичко
това,на датата 22.01.2019 г. кредитът бил осчетоводен от Банката като изцяло
предсрочно изискуем.
В обобщение,банката-ищец заявява в исковата молба,че предвид
изложените там твърдения и при съобразяване на указанията,дадени в
разпореждане №93 от 03.02.2020 г. по ч.гр.д.№1/2020 г. по описа на РС-
Мадан,влязло в сила на 12.06.2020 г.,същата на основание чл.415,ал.1,т.3 от
ГПК има правен интерес като кредитор от предявяването на процесните
кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати
дължимите и непогасени суми към банката по сключения помежду им
договор за кредит.
Ответникът АН. Д. Б. не е в подал в законния срок писмен отговор на
6
исковата молба.Явил се е лично в две открити съдебни заседания по
първоинстанционното дело,в които не е заявил конкретни оспорвания или
възражения срещу исковите претенции.
С частично обжалвано решение №23 от 23.06.2021 г.,постановено по
т.д.№42/2020 г. по описа на ОС-Смолян,съдът е приел за безспорни фактите
относно сключването между банката-ищец и ответника на процесния договор
за кредит за текущо потребление от 21.12.2016 г.,предоставянето на ответника
на кредит в размер на 32 000 лв. на основание същия договор,както и
уговарянето на срок за издължаване на кредита от 120 месеца,считано от
датата 21.01.2017 г.Прието е още от съда,че според чл.5 от договора кредитът
се погасява чрез посочена в договора разплащателна сметка с месечни вноски
/главница и лихва/,съгласно погасителен план-Приложение №1 към
договора.Посочени в решението са и уговорките по чл.8 от договора относно
олихвяването на кредита с възнаградителна лихва,нейният размер и начина на
формирането й.В първоинстанционното решение е прието още,че между
страните няма спор относно сключването на двете допълнителни
споразумения към договора за кредит,сключени съответно на 23.05.2018 г. и
02.05.2019 г.,с които двукратно,поради забава в плащанията от длъжника,се
изменял остатъкът от дълги и приложимия лихвен процент.И на следващо
място,първоинстанционният съд е счел за безспорно,че с уведомление изх.
№09-20-02659/07.10.2019 г. кредиторът-“Б.“АД е обявил кредита за
предсрочно изискуем,като уведомлението е било връчено на длъжника-
ответник на датата 23.10.2019 г.
Относно размера на дължимата главница,първоинстанционният съд е
възприел изцяло вариант 1 на допълнителната съдебно-икономическа
експертиза,според който същата главница,както и договорната и наказателна
лихва, са изчислени съгласно първоначалния погасителен план,без да се
вземат предвид капитализираните суми върху главницата по двете
допълнителни споразумения.Така е прието,че дължимата от ответника
главница по договора за кредит възлиза на сумата от 29 923,09 лв. и именно
до този размер иска за главницата е уважен,а за разликата до пълния предявен
размер от 32 398,55 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.В частта
относно изчислението на договорната лихва,първоинстанционният съд е
приел,че посоченото допълнително заключение няма да бъда кредитирано,но
не поради неправилно посочен от вещото лице лихвен процент и начин на
7
формирането му,а поради това,че лихвата е начислявана до 22.01.2020
г.,докато според данните по делото такава е следвало да се начислява до
23.10.2019 г.,когато кредита е бил обявен за предсрочно изискуем.При тези
съображения,първоинстанционният съд е счел,че към приетия размер на
договорната лихва към 10.10.2019 г. от 1023,25 лв. /л.88 от
първоинстанционното дело,ред 34,колона 17/ следва да се добави договорна
лихва за 13 дни /от 11.10.2019 г. до 23.10.2019 г. включително/ върху
главницата от 29 923,09 лв. в размер на 0,0213 % или 7.682/360,където 7.682 е
6-месечния Sofibor в посочения период плюс стандартната надбавка,а 360 е
броят лихвени дни в годината,или върху посочената главница в периода
11.10.2019 г. до 23.10.2019 г. договорната лихва,както е приел
първоинстанционният съд,е /29 923,09 х 0,0213/100/х13=82.856 лв.,която
добавена към дължимата до 10.10.2019 г. договорна лихва от 1 023,25
лв.,формира дължима договорна лихва от 1 106,11 лв.И именно до този
размер и за периода от 10.05.2019 г. до 23.10.2019 г. иска за заплащане на
редовна /възнаградителна/ лихва е уважен,а за разликата до претендирания
размер от 2 619,82 лв. и за периода от 23.10.2019 г. до 22.01.2020 г. същият
иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел още,че
аналогичен начин на изчисления следва да бъде приложен и към
определянето на т.нар. наказателна лихва,която към 22.01.2020 г. е възлизала
на 183,64 лв. според допълнителното заключение на СИЕ-за.Съдът е счел,че
релевантният момент на начисляването й е 23.10.2019 г.,предвид което към
начислената до 10.10.2019 г. лихва от 34,61 лв. е прието,че следва да се
добави наказателна лихва за 13 дни-от 11.10.2019 г. до 23.10.2019 г. и с оглед
на това върху главницата от 29 923,99 лв. начислената наказателна лихва от
0.0278 % на ден /0.0213+10/360/ възлиза на 116,69 лв. за 13-те дни.Или,както е
прието от първоинстанционния съд,общият размер на наказателната лихва до
23.10.2019 г. е 151,31 лв.,но тъй като претендираният размер е 57,30 лв.,то
толкова е присъдено с осъдителната част на първоинстанционното решение.
Както по-горе се отрази,процесната въззивна жалба касае само частта
от първоинстанционното решение,с която иска за главница е отхвърлен за
разликата над уважения размер от 29 923,09 лв. до претендирания такъв от 32
398,55 лв.,а претенцията на редовна /възнаградителна/ лихва е отхвърлена за
8
разликата над уважения размер от 1 106,11 лв. до претендирания размер от от
2 619,82 лв. и за периода от 23.10.2019 г. до 22.01.2020 г.Както става ясно от
мотивите на същото решение,частичното отхвърляне по размер на
претенциите за главница и редовна лихва е продиктувано от позицията на
съда,че са нищожни и като такива не пораждат действие двете допълнителни
споразумения към договора за кредит и затова изчисляването на дължимата
главница и договорна лихва следва да стане според първоначалния
погасителен план,без да се вземат предвид капитализираните суми върху
главницата по двете допълнителни споразумения.А извода за нищожност на
същите споразумения е мотивиран с аргумента,че при преуреждането с тях на
клаузи в договора за кредит относно размера на дължимите суми и размера на
лихвения процент е допуснато просрочените месечни погасителни вноски /в
частта за договорните лихви/ да се капитализират към главницата,в който
смисъл било и заключението по основната СИЕ,след което върху тази обща
сума,означена вече като главница,да се начислява увеличен лихвен процент.В
този контекст,първоинстанционният съд е приел още,че съдебната практика
по отношение на нищожността на клаузите на такова изменение на
договора,по причина,че се постига забранения от закона резултат анатоцизъм
/начисляване на лихва върху лихва в случая на потребителски договор/,е
безпротиворечива и категорична.
По действителността на двете допълнителни споразумения към
договора за кредит първоинстанционният съд се е произнесъл служебно,без
да е правено възражение от ответника в тази насока,но според настоящия
състав,а и с оглед установената съдебна практика,такава служебна проверка е
не само допустима,но и изискваща се,щом като се касае за уговорки по
договор за потребителски кредит,какъвто несъмнено е и процесния договор.А
по същество настоящата инстанция също счита,че е налице нищожност,но не
като цяло на двете допълнителни споразумения от 23.05.2018 г. и 02.05.2019
г.,а касателно съдържащите се в тях клаузи за увеличаване на главницата чрез
прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни
лихви,включени в самите тези споразумения към процесния договор за
кредит.От фактическа страна е видно при прочит на същите
споразумения,приложени в заверени копия към първоинстанционното дело,че
те наистина съдържат уговорки за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за договорни лихви и по този начин-
9
формиране на нов размер на главницата,върху който се начислява
възнаградителната лихва,уговорена в самите две споразумения.Така от
допълнителното споразумение,сключено на 23.05.2018 г. е видно,че към
датата на сключването му остатъкът по главницата е в размер на 29 945,64
лв.,а дължимата редовна лихва към същия момент е 1598,37 лв.,при което
положение и при извършено отчитане на плащане на част от лихвите в размер
на 604,01 лв. /както е посочено в основното и неоспорено заключение на
съдебно-икономическата експертиза,назначена и приета по
първоинстанционното дело/,остатъка от договорната лихва в размер на 994,36
лв. е прибавен към посочената по-горе главница от 29 945,64 лв. и така е
формиран нов размер на главницата,възлизащ на 30 940 лв.,която е
предвидено да бъде погасявана съгласно подписания погасителен план към
това споразумение /също приложен в заверено копие към
първоинстанционното дело/ на месечни вноски,включващи и начислена
възнаградителна лихва при уговорения със споразумението нов променлив
лихвен процент от 13,282 % годишно или 0,04 % на ден,формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,163 %,който при отрицателна стойност
се приема със стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на
13,119 %.Уговорен е и максимален размер,до който може да достигне
лихвеният процент в резултат на неизпълнение на Условията.
По същия начин,в допълнителното споразумение от 02.05.2019 г. е
посочено,че към датата на сключването му остатъкът по главницата е в
размер на 30 292,90 лв.,а дължимата редовна лихва към този момент е 2582,32
лв. и както е отразено в основното заключение на СИЕ-за,след погасяване от
ответника на лихви в размер на 465,22 лв.,остатъкът от лихвите в размер на
2117,10 лв. е добавен към дължимата непогасена главница и по този начин
новият размер на кредита става 32 410 лв.,както изрично е отразено в
споразумението.Този размер на кредита е уговорено да се олихвява с
възнаградителна лихва при променлив лихвен процент от 13,242 % годишно
или 0,04 % на ден,формиран от стойността на референтен лихвен
процент,представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по
срочни депозити в лева на домакинства,със срок над 1 ден до 2 години“ 0,18
%,който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
лихвена надбавка в размер на 1,062 %.Подобно на уговорката в първото
споразумение и във второто от 02.05.2019 г. е уговорен максимален размер,до
10
който може да достигне лихвения процент в резултат на неизпълнение на
Условията.Уговорено е още,остатъкът от кредита,включващ главница и
дължима текущо начислена лихва към 02.05.2019 г.,да се издължава с равни
месечни погасителни вноски,включващи дължимите месечни плащания за
лихва и главница,отразени в погасителния план към допълнителното
споразумение.
При така описаните фактически данни е очевидно,както се отрази и по-
горе,че допълнителните споразумения от 23.05.2018 г. и 02.05.2019 г.
съдържат уговорки за увеличаване на главницата по кредита чрез прибавяне
към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви и
начисляване върху тях на възнаградителни лихви,уговорени в самите тези
споразумения към процесния договор за кредит.Или,казано с други
думи,споразуменията съдържат клаузи за капитализация на лихви.А тези
клаузи са нищожни на основание чл.26,ал.4 във вр. с чл.10,ал.3 от ЗЗД,тъй
като уговорката за прибавяне към размера на редовната главница на
просрочени задължения за лихви,върху които се начислява възнаградителна
лихва,представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10,ал.3 от ЗЗД,какъвто е
допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294,ал.1 от ТЗ и
към която хипотеза процесният случай определено не спада,като се има
предвид,че страна по договора за кредит,респективно-по сключваните към
този договор допълнителни споразумения,е физическо лице-потребител.
В продължение на изложеното,извода за нищожност на клаузите за
увеличаване на главницата чрез прибавяване на изтекли лихви и начисляване
върху тях на възнаградителни лихви,включени в двете споразумения към
процесния договор за кредит,изключва възможносттта размера на
дълживимите от ответника вноски да се определя по приетите с
допълнителните споразумения погасителни планове.Неправилно
установеният размер на главницата във всяко от двете споразумения е
послужил за основа при съставянето на погасителния план към съответното
споразумение и при определяне на размера на дължимите анюитетни
вноски.Поради изложеното нищожността на клаузите за определяне размера
на главницата води до нищожност и на тези клаузи от споразуменията, които
са обусловени от тях – приетите с допълнителните споразумения погасителни
планове и клаузите за увеличаване на размера на възнаградителната лихва. С
оглед на това, че споразуменията,имащи за предмет предоговаряне на кредит,
11
в които задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на
нищожни клаузи в посочения смисъл и с посоченото и коментирано по-горе
съдържание,то дължимите от ответника суми за главница и възнаградителни
лихви следва да бъдат определени с оглед на първоначалния погасителен
план към договора за кредит от 21.12.2016 г.В този смисъл е и трайната
практика на ВКС-напр. решение №30 от 20.05.2020 г.,постановено по т.д.
№739/2019 г. по описа на същия съд,ТК,I т.о.До този краен извод е стигнал и
ОС-Смолян в решението си от 23.06.2021 г. и с оглед на това правилно е
приел,че размера на дължимата главница и договорни лихви следва да бъде
определен по първоначалния погасителен план,без да се вземат предвид
капитализираните суми върху главницата по двете допълнителни
споразумения.При съобразяване на това,правилно е прието в решението,че
дължимата главница е тази според вариант първи от допълнителното
заключение на СИЕ,при който същата главница е изчислена именно
съобразно първоначалния погасителен план към процесния договор за
кредит,без да се вземат предвид капитализираните суми върху главницата по
горните допълнителни споразумения и според който вариант размера на
дължимата главница възлиза на сумата от 29 923,09 лв.От тук следва и
извода,че иска за заплащане на главница по процесния договор за кредит е
уважен правилно до посочения размер от 29 923,09 лв. и съответно е
правилно отхвърлен за разликата над този размер до претендирания такъв от
32 398,55 лв.Затова първоинстанционното решение следва да се потвърди
като правилно в обжалваната част,с която същия иск е отхвърлен за
посочената разлика.
Решението на ОС-Смолян е правилно и в останалата му обжалвана
част,с която е отхвърлена като неоснователна и претенцията за редовна
/възнаградителна лихва/ за разликата над уважения размер от 1 106,11 лв. до
претендирания размер от 2 169,82 лв. и за периода от 23.10.2019 г. до
22.01.2020 г.Относно определянето на дължимия размер на тази лихва важат
изложените по-горе съображения за нищожност на коментираните клаузи от
двете допълнителни споразумения,предвид които съображения размера на
тези лихви подлежи на определяне съобразно първоначалния погасителен
план към договора за кредит,но наред с това подлежи на съобразяване и
датата,на която ответникът е бил уведомен за обявената от банката-ищец
предсрочна изискуемост на кредита,тъй като до този именно момент
12
подлежат на начисляване възнаградителните лихви.В тази връзка правилно е
прието от първоинстанционния съд,че банката-ищец е изплатила на ответника
уведомление с изх.№09-20-02659 от 07.10.2019 г.,с което е обявила кредита за
предсрочно изискуем и това уведомление,приложено в заверено копие към
първоинстанционното дело, е връчено редовно на ответника на датата
23.10.2019 г.,както е видно от разписката към съобщението на ЧСИ
С.Д.,приложено на л.40 по първоинстанционното дело.Следователно и както
правилно е прието от ОС-Смолян,договорната /възнаградителната/ лихва се
дължи за периода от началната дата на исковия период-10.05.2019 г. до датата
23.10.2019 г.,а за остатъка от исковия период,т.е. за периода от 23.10.2019 г.
до крайната посочена от ищеца дата на исковия период-22.01.2020 г.
претенцията за договорна лихва е неоснователна.А дължимият размер на
същата лихва за периода от 10.05.2019 г. до 23.10.2019 г. възлиза на сумата от
1 106,11 лв.,както правилно е изчислено в първоинстанционното решение,при
което положение се налага извода,че претенцията за редовна
/възнаградителна лихва/ правилно е уважена именно до размера от 1 106,11
лв. и правилно е отхвърлена като неоснователна за разликата над този размер
до претендирания размер от 2 169,82 лв.,а наред с това е правилно отхвърлена
като неоснователна и за част от исковия период от 23.10.2019 г. до 22.01.2020
г.Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и в останалата му обжалвана част,с която е отхвърлена като
неоснователна и недоказана осъдителната претенция на банката-ищец за
заплащане на редовна лихва по процесния договор за кредит за разликата над
1106,11 лв. до 2 169,82 лв. и за периода от 23.10.2019 г. до 22.01.2020 г.
Или,крайният извод,който се налага е,че първоинстанционното
решение е правилно в цялата обжалвана част и като такова следва да бъде
потвърдено в тази част,а разгледаната въззивна жалба е изцяло неоснователна
и като такава не подлежи на уважаване.
Предвид неоснователността на разгледаната въззивна жалба,не следва
да се присъждат съдебни разноски на банката-жалбоподател за
производството пред въззивната инстанция,а въззиваемият не е направил
искане за присъждане на съдебни разноски,нито е представил доказателства
за извършването на такива пред настоящата инстанция.
Мотивиран от гореизложеното съдът
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №23 от 23.06.2021 г.,постановено по т.д.
№42/2020 г. по описа на Окръжен съд-Смолян,в обжалваната му част,с която
е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на „Б.“АД-гр.С. с ЕИК ......
против ответника АН. Д. Б. с ЕГН ********** да заплащане на главница по
сключения между страните договор за кредит за текущо потребление от
21.12.2016 г. за разликата над уважения размер от 29 923,09 лв. до
претендирания размер от 32 398,55 лв. и за заплащане на редовна договорна
лихва по същия договор за кредит за разликата над уважения размер от 1
106,11 лв. до претендирания размер от 2 169,82 лв.,както и за периода на
претенцията от 23.10.2019 г. до 22.01.2020 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14