4
Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. С Решение № 233/14.04.2005 година, постановено по НАХД № 245/2005 година, Кърджалийският районен съд е изменил наказателно постановление № 89952/26.01.2005 година на гл. директор на ГД „ДАИ и АНД”, с което на Ангел Георгиев Гогов от гр. Кърджали, ЕГН **********, за нарушение на чл. 31 ал.1 т.3 от Наредба № 34 на МТС и на основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, като е намалил размера й на 100 лева. Против решението е постъпила касационна жалба от Ангел Георгиев Гогов от гр. Кърджали, с която същото се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон. Съдът неправилно бил приел, че административното нарушение е това, че извършвал таксиметров превоз без редовно издаден лиценз, а не това по чл. 93 ал.2 от ЗАП- непредставянето на такъв при проверка. Това било така, тъй като представеното пред районния съд удостоверение касаело един и същ автомобил- „Опел” с рег. № С 83 19 РМ, който след прехвърлянето придобил рег. номер К 83 92 АК. С оглед на изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, вместо което да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което наложеното наказание глоба да бъде намалено до минималния предвиден размер за извършеното нарушение.. В съдебно заседание жалбодателят поддържа жалбата си. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно. Окръжният съд, като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното: Релевираното касационно основание за обжалване на първоинстанционното решение е това по чл.218б ал.1 от ГПК, а именно решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон. От фактическа страна по делото се установява, че на 04.11.2004 година, таксиметров лек автомобил „Опел” с рег. № К 83 92 АК, бил управляван от Георги Ангелов Гогов от гр. Кърджали, без същият да притежава удостоверение за годност на лек таксиметров автомобила. За това констатирано нарушение, от контролни органи при КАТ- ПП- РДВР гр. Кърджали, му бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на него било издадено наказателно постановление № 89952/26.01.2005 година на гл. директор на „ДАИ и АНД” към ИА „Автомобилна администрация”, с което за административно нарушение на чл. 31 ал.1 т.3 от Наредба № 34/МТС, на Гогов, на основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози, било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. С обжалваното в настоящата инстанция решение, процесното наказателно постановление е изменено, като размерът на административното наказание глоба от 200 лева е намален на 100 лева. От фактическа и правна страна от районния съд е прието за доказано, че жалбодателят не притежава удостоверение за годност на управлявания от него лек таксиметров автомобил, с което е допуснал административно нарушение по чл. 31 ал.1 т.3 от Наредба № 34/МТС. За да намали размера на глобата до минималния й предвиден в санкционната разпоредба на чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превоз, съдът е посочил, че размерът й не е съобразен с обстоятелството, че нарушението е за първи път, както и с материалното положение на жалбодателя. Решението на районния съд е правилно, като при постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон. Правилно районният съд е преценил като неотносимо представеното и прието като доказателство удостоверение с. Б, № 179358/25.02.2004 година за годност на лек таксиметров автомобил „Опел Аскона” с рег. № С 8319 РМ, поради обстоятелството, че не е било доказано от жалбодателя, че се касае за един автомобил, именно този, на който е извършена проверка от контролните органи на 04.11.2004 година. При липсата на доказателства относно това обстоятелство, съдът правилно е преценил, че извършеното нарушение е това по чл. 31 ал.1 т. 3 от Наредба № 34/06.12.1999 година за таксиметровите превози на пътници, а именно, че при управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи удостоверение за годност на лек таксиметров автомобил. Обстоятелството, че водачът не носи такъв документ може да означава както, че той не притежава такъв, така и това, че притежава, но не го носи/представя в момента на проверката. В този смисъл разпоредбата на чл. 93 от Закона за автомобилните превози санкционира три вида неправомерно поведение при извършване на такъв вид превоз, а именно- управляването на превозно средство без редовно издаден лиценз, разрешение и др. документи; притежаване на такива, но непредставяне в момента на проверката; и извършване на такъв вид превоз с ППС, което не отговаря на изискванията за транспортна годност. В процесния казус, след като жалбодателят не е представил доказателства, от които да се установи, че притежаваното от него удостоверение за годност на лек таксиметров автомобил се отнася за управлявания от него автомобил към момента на извършване на проверката, то същият е осъществил нарушението по чл. 31 ал.1 т.3 от Наредба № 34/06.12.1999 година във вр. с чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози, а именно извършвал е таксиметров превоз без удостоверение за годност на лек таксиметров автомобил. Във връзка с това, правилно е преценено от районния съд, че не е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 93 ал.2 от същия закон, какъвто довод се прави и пред настоящия съд, а именно притежаването на удостоверение, но непредставянето му при извършване на проверка. Въпреки напътстването му от съда в настоящия процес кои обстоятелства следва да докаже, касаторът не представя доказателства, от които да се установи, че издаденото удостоверение касае един лек автомобил, както и че регистрационните номера са номера на същия този лек автомобил преди и след промяна в регистрацията му. В проведения процес, в тежест на касатора е било да докаже именно тези обстоятелства, което той не е сторил нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция, поради което същите са недоказани. С оглед на изложеното, при сформирането на фактическите и правните си изводи, районният съд не е допуснал грешки при прилагане на правната норма към установените факти с оглед точното им юридическото квалифициране. Правилна е преценката на съда, че извършеното нарушение от жалбодателя е установено от наказващия орган, както и че същото е подведено под правилната материалноправна, съответно санкционна разпоредба. Районният съд, като е преценил това, както и обстоятелството, че наложеното административното наказание глоба от 200 лева е завишено по размер, правилно е намалил същата до минимума й от 100 лева. Предвид горното, касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл.40 ал.1 от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 233/14.04.2005 година, постановено по НАХД № 245/2005 година на Кърджалийския районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|