РЕШЕНИЕ
№ 13582
гр. София, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110164413 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „А-К. И.“ ЕООД срещу ответника „С. Е.“ ЕАД
обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 1555,20 лв., представляваща такса
поддръжка на съоръжения с повишена опасност и специализирани
автомобили, подвижни работни площадки и автомобилни кранове за месец
февруари 2021 г., съгласно Договор СЕ-22/30.01.2020 г. за абонаментно
поддържане на съоръжения с повишена опасност, ведно със законна лихва за
период от 27.05.2022 г. до изплащане на вземането и сумата 190,08 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 12.03.2021 г. до 25.05.2022 г.,
за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 17.06.2022 г. по ч.гр.д. № 27663/2022 г. по описа на СРС,
166 състав.
Ищецът „А-К. И.“ ЕООД, че с ответното дружество са били в
договорни отношения по договор от 30.01.2020 г., сключен по реда на чл. 20,
ал. 4 ЗОП. Релевира, че в изпълнение на договора са извършени възложените
услуги абонаментно поддържане на съоръжения с повишена опасност по
обособена позиция 1 за месец февруари 2021 г. и абонаментно поддържане на
специализирани автомобили, подвижни работни площадки и автомобилни
кранове по обособена позиция 2 за месец февруари, 2021 г., за което са
начислени процесните такси. Сочи, че след извършването им, страните
подписали приемо-предавателни протоколи- 4 броя от 04.02.2021 г., 3 броя от
05.02.2021 г., 2 броя от 08.02.2021 г. и 2 броя от 24.02.2021 г., а ищецът издал
1
фактура № **********/09.02.2021 г. за стойността на услугите – 1555,20 лева.
Твърди, че фактурата е получена от ответника без възражения, но плащане в
уговорения в договора срок – 30-дневен от датата на издаване на съответната
фактура, не постъпило, с оглед което възложителят изпаднал в забава. Моли
за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът „С.Е.“ ЕАД подава в срока по чл. 131 ГПК отговор на
исковата молба, с който моли да бъде отхвърлен предявения иск. Не оспорва
наличието на облигационно отношение между страните по Договор № СЕ-
22/30.01.2020 г. с предмет „Абонаментно поддържане на съоръжения с
повишена опасност по обособена позиция 1- за месец февруари 2021 г. и за
„Абонаментно поддържане на специализирани автомобили, подвижни
работни площадки и автомобилни кранове“ по обособена позиция 2- за месец
февруари, 2021 г. Посочва, че от страна на ищеца е била издадена фактура №
**********/09.02.2021 г. за стойността на услугите – 1555,20 лева, касаеща
предоставените услуги от ищеца за месец февруари, 2021 г. Не оспорва, че
ищецът е извършил уговорените в договора услуги, които са били приети от
дружеството ответник без забележки. Поддържа, че в настоящия случай
имало налице злоупотреба с права от страна на ищеца. Били образувани други
заповедни производства за вземания, произтичащи от процесния договор, в
резултат на което ищецът цели присъждането съдебни разноски, които по
съществото си не са били необходими, тъй като вземанията по различните
дела са могли да бъдат предявени в рамките на едно заповедно дело.
По заповедното дело е депозирано възражение по чл. 414 ГПК, в което
длъжникът оспорва да дължи заплащане на процесните суми и оспорва
дължимостта на претендираните разноски. Излага съображения за
злоупотреба с процесуални права от страна на заявителя.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
За основателност на претенцията по чл. 266, ал. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото при условията на
пълно и главно доказване съществуването на облигационно отношение по
договор за изработка между страните с изложеното в исковата молба
съдържание, по силата на който за него е възникнало задължението да
извърши уговорените услуги и е извършил пълното, точно, качествено и в
срок изпълнение на поетите в качеството му на изпълнител по договора
задължения, че работата е приета, размер на уговореното възнаграждение и
настъпилата изискуемост на насрещното задължение на възложителя да плати
цената на извършените услуги.
С неоспорения доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства относно наличието на облигационно отношение между
страните по Договор № СЕ-22/30.01.2020 г. с предмет „Абонаментно
поддържане на съоръжения с повишена опасност по обособена позиция 1- за
2
месец февруари 2021 г. и за „Абонаментно поддържане на специализирани
автомобили, подвижни работни площадки и автомобилни кранове“ по
обособена позиция 2- за месец февруари, 2021 г.; че от страна на ищеца е
била издадена фактура № **********/09.02.2021 г. за стойността на услугите
– 1555,20 лева, касаеща предоставените услуги от ищеца за месец февруари,
2021 г.; че ищецът е извършил уговорените в договора услуги, които са били
приети от дружеството ответник без забележки.
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващият следва да
заплати възнаграждението за приетата работа. Тази разпоредба предвижда
предпоставките, при чието осъществяване настъпва изискуемостта на
задължението за заплащане на възнаграждение за извършената по договор за
изработка работа, но не определя срок за изпълнение на това задължение.
Между страните е уговорен срок за заплащане на възнаграждението, поради
което съгласно чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът изпада в забава
след изричан на 30 дни от издаване на фактурата.
Тоест безспорно установено по делото, е че ищецът е извършил
услугата по изпълнение на възложените му дейности, ответникът е приел
възложената работа без възражения, поради което и за него е възникнало
задължението да плати уговореното възнаграждение в размер на 1555,20 лева
с ДДС - в 30-дневен срок от издаването на фактурата от изпълнителя. С
изтичане на срока за плащане ответникът е изпаднал в забава и дължи
обезщетение и без да е нужна покана, което за периода от 12.03.2021 г. до
25.05.2022 г. възлиза на 190,08 лева.
Ответникът не оспорва дължимостта на процесните суми а невежда
твърдения, че същите следва да бъдат претендирани в едно (заповедно)
производство с идентичните вземания по същия договор за предходни и
последващи периоди. Не се твърди и не се установява по делото да са
извършени каквито и да е плащания за погасяване на процесните главни и
акцесорни вземания по настоящото дело, поради което предявените искове се
явяват изцяло основателни в пълните размери и периоди и следва да бъдат
уважени.
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се
дължат разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и
разноските в първа инстанция. Възражението на ответното дружество, че
ищецът е заявил претенции за разноски при злоупотреба с процесуални права,
тъй като е подал няколко заявления за издаване на за заповед за изпълнение
на парично задължение за фактури, издадени въз основа на един договор, в
настоящия случай е неоснователно. На първо място страната не е ангажирала
доказателства за това, освен това ищецът, на основание чл. 6, ал. 2 ГПК
определя предмета и обема на търсената защита. Още повече, оспорвайки
съществуването на вземанията предмет на заповедта за изпълнение с
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, вместо да атакува единствено разноските в
заповедното производство по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК с частна жалба,
ответникът е дал повод за предявяване на иска по чл. 422 ГПК, където са
кумулирани още разноски.
3
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в заповедното
производство разноски в размер на 34,90 лева – заплатена държавна такса и
760 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът
своевременно е противопоставил възражение за прекомерност на
претендираното от заявителя ищец възнаграждение за процесуално
представителство, което съдът намира за основателно. Сумата следва да бъде
намалена до 400,00 лева, който размер е съобразена с разпоредбите на чл. 7,
ал. 7 вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, извършените процесуални действия и
фактическата и правна сложност на делото.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в исковото
производство разноски в размер на 34,90 лева – заплатена държавна такса и
760 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът
своевременно е противопоставил възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца възнаграждение за процесуално представителство,
което съдът намира за основателно. Сумата следва да бъде намалена до 475,00
лева, който размер е съобразена с разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, извършените процесуални действия и фактическата и правна
сложност на делото.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422
ГПК искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
„С. Е.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „П. К.“
№ ...ДЪЛЖИ НА „А – К. И.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Д. Д.“ № ..., вх. .., ет. .., ап. ...сумата от 1555,20 лв.,
представляваща такса поддръжка на съоръжения с повишена опасност и
специализирани автомобили, подвижни работни площадки и автомобилни
кранове за месец февруари 2021 г., съгласно Договор СЕ-22/30.01.2020 г. за
абонаментно поддържане на съоръжения с повишена опасност, ведно със
законна лихва за период от 27.05.2022 г. до изплащане на вземането и сумата
190,08 лв., представляваща мораторна лихва за период от 12.03.2021 г. до
25.05.2022 г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.06.2022 г. по ч.гр.д. №
27663/2022 г. по описа на СРС, 166 състав.
ОСЪЖДА „С. Е.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в
гр. С., ул. „П. К.“ № ...да ЗАПЛАТИ НА „А – К. И.“ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Д. Д.“ № ..., вх. ., ет. ., ап. ..., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 434,90 лева – разноски в заповедното
производство и 509,90 лева – разноски в исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
4
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5