№ 151
гр. С., 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20242200500166 по описа за 2024 година
Образувано е по въззивна жалба против Решение №114/15.02.2024 г. по
гр.д. №984/2023г. по описа на Районен съд-С., с което е уважен предявеният
осъдителен иск с правно основание 410, ал. 1, т.1 от КЗ, вр. чл. 50 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” за осъждане на Община
С., да заплати сумата от 219,70 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ за щети
причинени на трето лице, в резултат на управление на МПС-преминало през
неравност на пътното платно, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 06.03.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата. Въззивната жалба е подадена от ответника в
първоинстанционното производство.
В жалбата си въззивникът посочва, че обжалваното първоинстанционно
решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Сочи, че по
време на инцидента, Община С. не е извършвала ремонтни дейности в
конкретния район. Такива дейности са били извършвани от „Водоснабдяване
и канализация-С.“ ООД. До такова заключение е стигнало и вещото лице,
изготвило съдебно-техническа експертиза по делото.
Отделно от това счита, че по делото не се е установило по категоричен
начин наличието на причинна връзка между описаните в исковата молба
вреди и механизма на ПТП. Изразява становище, че поведението на водача не
е било съобразено с пътната обстановка и поради тази причина са настъпили
1
имуществените вреди.
Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение като
неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необосновано. Евентуално да постанови
решение, с което да бъде установено съпричиняване от страна на водача на
процесното МПС.
С въззивната жалба не са направени искания за събиране на
доказателства пред въззивния съд.
В с.з. въззивната страна Община С., редовно призована, се представлява
от процесуален представител по пълномощие юриск. М., която поддържа
въззивната жалба и моли за уважаването й по изложените в нея съображения.
Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. третото лице помагач – „Водоснабдяване и канализация – С.“
ООД, редовно призовано, се представлява от процесуален представител по
пълномощие – адв, Рафаилов. Сочи, че доверителят му няма никаква
съпричастност към настъпилата вреда. Претендира направените разноски.
В с.з. въззиваемото дружество ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“,
гр.С., редовно призовано, не се представлява. В писменото си становище моли
да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районния съд доказателства, намира, че решението в неговата обжалвана част
е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в
мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК,
ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на
районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните
норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и
пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които
е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до
2
законосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Производството пред Районен съд-С. е образувано въз основа на
предявен регресен иск на платилия обезщетение по застраховка „Каско“
застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на
виновно бездействие на служители на ответната Община С. в размер на
219,70 лв., с правно основание чл. 410 от КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното
плащане на главницата.
Първоинстанционното решение е обжалвано от Община С. – в
качеството си на ответник в първоинстанционното производство в неговата
цялост, с оглед това, че същата е осъдена да заплати в пълен обем размера на
вредата.
За да бъде уважен регресният иск, на първо място ищецът следва да
докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между
него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на
увреденото лице.
От представените и неоспорени пред първата инстанция доказателства
се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Каско” между ищцовото застрахователно дружество и
собственика на увредения лек автомобил марка „KIA”, модел „SORENTO“ с
рег. №СН 6336 BА към датата на настъпване на застрахователното събитие.
От представеното платежно нареждане се установява заплащане
застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил. Няма
данни, както и твърдения, ответната Община С. да е заплатила платеното
застрахователно обезщетение на застрахователя.
Правото на застрахователя по застраховка “Каско” да иска от третото
лице, причинило повредата на застрахованата вещ е регресно право.
Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които
застрахованият има срещу причинителя на вредата – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне –
чл.410, ал.1 от КЗ. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и
противоправното поведение, вреди и причинна връзка между
противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица
за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни
лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е
гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а
заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.
Безспорно по делото от събраните писмени и гласни доказателства е
установено, че на 16.08.2022г., в гр.С., кв. „Клуцохор“, на ул.“Хан Крум“,
процесният автомобил е преминал през участък с нарязан асфалт. Като
3
резултат била срязана предната дясна гума на автомобила.
Безспорно, въпросната улица, като находяща се в населено място –
гр.С., представлява местен път – общински, извън републиканската пътна
мрежа, като съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата
общинските пътища са публична общинска собственост. Съгласно
разпоредбата на чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините. Поддържането на пътищата
съгл. т.14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване
на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата,
водене на техническа отчетност на пътищата, а чл.75, ал.3 от ЗУТ въвежда
изискването транспортната техническа инфраструктура да осигурява най-
добри условия за удобен, безопасен и икономичен транспорт на пътници и
товари и за достъпност на лица с увреждания, при опазване на околната
среда.
С оглед собствеността на пътя, цитираното изискване следва да се
осигури от Община С. чрез съответните длъжностни лица. В случая
безспорно е установено от събраните пред районния съд доказателства, че на
въпросната улица е имало отрязан асфалтов участък, който не е бил
обезопасен и сигнализиран. По този начин безспорно е налице неизпълнение
на задълженията, произтичащи от закона – чл.31 от ЗП и чл.75, ал.3 от ЗУТ.
За ангажиране на отговорността на Община С. по чл.49 от ЗЗД е
достатъчно да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни
длъжностни лица на нормативно установеното задължение за поддръжка на
пътя /в случая ул.”Хан Крум”/ и осигуряване на най-добри условия за удобен
и безопасен транспорт. Не е необходимо да се установи точно кой от
служителите е виновно лице, достатъчно е установяване въобще виновно
поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки
служител. В случая е налице виновно неизпълнение на нормативно вменени
задължения, т.е. бездействие.
Размерът на щетите се установява от назначената и изслушана от
първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, според която
същият възлиза на сумата от 219,70 лв. Застрахователят е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 219,70 лв., съответно това е и
сумата на регресната претенция.
С плащането на застрахователно обезщетение и встъпването на
застрахователя в правата на застрахованото лице срещу ответника –
причинител на вредата, са налице условията за ангажиране на отговорността
ответната Община С. по отношение на застрахователя, съгласно разпоредбата
на чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ.
Във връзка с възраженията на въззивника, че всъщност се касае за
попадане на автомобила в отрязък от асфалт, за който отговаря третото лице –
помагач по проект „Доизграждане и рехабилитация на водоснабдителната и
канализационна инфраструктура в агломерации с население над 10 000
еквивалент жители“ отводнителна улична шахта, за чието стопанисване
4
отговаряло „ВиК – С.“ ООД, следва да се отбележи, че от събрания по делото
доказателствен материал, не се установява неизпълнение на проекта в
конкретно зададения срок и приключване на ремонтните дейности извън него,
както и на кое конкретно място е настъпила вредата (била ли е в периметъра
на ремонтните дейности или не). Не са ангажирани доказателства от
ответника в първоинстанционното производство, че действително ВиК- С. е
отговаряло за поддръжката на пътната настилка в процесния участък и към
датата на настъпване на вредата. Следователно, се касае за бездействие на
служители на ответната община във връзка с поддържането на пътната мрежа
в състояние за осигуряване на безопасен транспорт.
Съдът намира направеното от процесуалния представител на ответника
с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредата от
страна на водача на МПС, поддържано с въззивната жалба, за неоснователно.
В тази насока споделя напълно извода на първоинстанционния съд, като
намира за неоснователни оплакванията, направени във въззивната жалба.
Изводът на съда се базира на събрано по установения ред годно и относимо
доказателство – заключение на назначената и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което не е оспорено от страните. Ответникът не е ангажирал
никакви доказателства относно съпричиняване на вредите от страна на
застрахования водач, като такова не се установи и от заключението на вещото
лице. В о.с.з. вещото лице е отговорило, че „ако има пътни знаци и водачът се
съобрази, той би преминал с т.нар. безопасна скорост…“. Пред
първоинстанционния съд от устните доказателства се установява, че пътни
знаци на ремонтирания участък липсват, съответно по делото не се установи
водачът на автомобила да е имал техническата възможност да възприеме
своевременно наличната неравност и да предотврати вредата. Не се установи
и управляване на процесното МПС със скорост, надвишаваща разрешената.
Поради това съдът намира възражението за неоснователно и недоказано.
С оглед изложеното, предявеният иск се явява основателен и доказан в
пълен размер и като такъв следва да се уважи изцяло.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху посочената главница следва да се
присъди и законната лихва за забава от завеждане на исковата молба пред
районния съд до окончателното й изплащане.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
Въззивната жалба се явява изцяло неоснователна.
Правилно и законосъобразно, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
районният съд е присъдил на ищеца в пълен размер направените и доказани
разноски в първоинстанционното исково производство.
С оглед изхода на спора разноските са правилно разпределени в
първоинстанционното производство.
С оглед изхода на спора по въззивната жалба – неоснователност на
същата, то въззивникът следва да понесе своите разноски, така, както ги е
направил и да заплати направените от въззиваемата страна разноски за
5
адвокатско възнаграждение в претендирания размер на 400,00лв.
На третото лице – помагач разноски не се дължат в настоящото
производство.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение
№352/28.04.2023г., постановено по гр.д.№4074/2022г. по описа на С.ски
районен съд.
ОСЪЖДА ОБЩИНА С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул.“Цар Освободител“ №1 да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс груп“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
пл.“Позитано“ №5 сумата от 400,00лв., представляваща разноски пред
въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с
оглед нормата на чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6