Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 12.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно
отделение, ІV- Г състав в публичното заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесети
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
АНДРЕЙ
ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова
гр.д.N3343 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №485870 от 12.09.2018г.,
постановено по гр.д.№36263
по описа за 2018г., Софийският
районен съд, 76-ти състав е признал за
незаконно и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е отменил уволнението
на Г.О.Е., ЕГН **********,***, бул. » ******, ап. 6, съд.адр.:
гр. София, бул. ******, чрез адв. М.Х.Х., извършено със Заповед
№ 269/12.06.2014г., издадена от представляващ
„Е.В.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, офис 11, представлявано от управителя
Д.А.Б., считано от 06.04.2018г. Възстановил е на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Г.О. Е.на заеманата преди уволнението длъжност („стюардеса”). Осъдил е на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, „Е.В.” ООД, ЕИК ******да заплати
на Г.О. Е.сумата от 5 400лева - обезщетение
за оставане без работа за периода от 06.04.2018г. до
24.07.2018г., като е отхвърлил
иска за горницата до сумата
от 9 000лева и за периода от 25.07.2018г. до 06.10.2018г., като
неоснователен. Осъдил
е на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Е.В.” ООД да заплати на Г.О. Е. сумата от 650 лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска. Осъдил е
на основание чл. 77 от ГПК, „Е.В.” ООД, ЕИК ******да заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от 232 лева - дължима държавна такса, съобразно уважената част от исковете.
С решение от 11.01.2019год. е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в решението от 12.09.2018год. по гр.дело №36263/2018год. на СРС, като
вместо неправилното име на ищцата «Г. правилно да се чете
«Е.».
Срещу решението в отхвърлителната част по иска с правно
основание чл.344, ал.1 т.3 КТ за разликата над
5 400лв. до 9 000лв. за периода 25.07.2018 до 06.10.2018год. обезщетение за оставяне без
работа е постъпила
въззивна жалба от ищцата Г.О.Е., подадена чрез адв. Х.. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е определил периода за който
се дължи обезщетение само
от 06.04.2018год. до 24.07.2018год. след
като във връзка с указанията на съда са представени
на 30.07.2018год. доказателства, от които се установява актуалното състояние на всички трудови договори на ищцата към 25.07.2018год., и което е било възможно към този момент. Сочи, че по делото е представено като доказателство заверено копие от трудовата книжка на ищцата от което се установява, че в нея няма отбелязвания след процесното уволнение, а и ответникът не е оспорил факта на оставане
на ищцата без работа за целия
процесен период в това
число и към съдебното
заседание на 05.09.2018год., когато е приключено делото. Счита, че неправилно първоинстанционният съд не е зачел доказателствената стойност на трудовата книжка относно оставянето й без работа.
В съдебно заседание пред въззивния
съд адв. Х. поддържа въззивната жалба като моли да се отмени решението
в отхвърлителната част и се постанови друго, с което предявения иск по чл.344, ал.1,т.3 КТ се уважи като се присъди
обезщетение за периода от 25.07.2018год. до
06.10.2018год. от още 3 600лв. или се уважи за разликата до пълния претендиран размер от
9 000лв.
Постъпил е отговор от въззиваемата страна- ответник «Е.В.»ООД,
в който оспорва въззивната жалба на ищцата и счита, че е неоснователна и правилно не е
уважена претенцията за обезщетение
за оставане без работа за разликата
до пълния претендиран
размер. Смята, че ищцата не е доказала по делото и след като ответникът е оспорил, че възнаграждението
й е от 1 500лв. месечно. Още
повече, че по делото е представено копие от трудов
договор, в който е посочено,
че месечното трудовото възнаграждение е в размер на 740лв., а не на 1 500лв.
Смята, че не следва да се приемат
доказателствата приложени към въззивната жалба.
Постъпила е въззивна жалба от ответника
по исковете «Е.В. «ООД, с която
се обжалва първоинстанционното
решение, в частта в която са уважени исковете
с правно основание чл.344, ал.1, т.1, по т.2 и по т.3 КТ, като смята, че същото е
неправилно и необосновано и
моли да се отмени и вместо него се постанови друго, с
което исковете се отхвърлят. Смята, че трудовото
правоотношение с ищцата е прекратено
пради съкращаване в щата и намаляване на обема на работа след като е преустановена дейността на въздушен превозвач, считано от
15.12.2016год., но от друга страна след приключване
на отпуска по майчинство ищцата
не се е явила на работа и не е посещавала работното си място. Смята, че с представената трудова книжка не
се доказва размера на трудовото
възнаграждение на ищцата, след
като не е представен трудовия договор по делото.
Постъпил е писмен
отговор на въззивната жалба
от Г.О.Е., чрез адв. Х., в който
оспорва жалбата и смята, че
следва да бъде оставена без уважение. Излага, че
правилно първоинстанционният
съд е приел, че в конкретния случай по чл.328, ал.1, т.2 и 3 от КТ работодателят може да уволни само с предварително
разрешение на инспекцията на труда за всеки отделен случай-в случая ищцата
емайка на дете до тригодишна възраст-чл.333, ал.1, т.1 КТ и което задължение не е изпълнено от ответника. Също така смята, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е доказал по делото
нито съкращаването в щата, нито намаляване
на обема на работа, като не
е представил в тази връзка никакви доказателства по делото. Посочва, че ищцата е била в обективна невъзможност да се яви на работа на 06.04.2018год., тъй като този
ден е обявен за неработен във връзка
с великденските празници. Смята, че е неоснователно
е оплакването, че първоинстанционният
съд е приел, че следва да се вземе в предвид възнаграждението вписано
в трудовата книжка, подписана от представител
на дружеството и което не е
оспорено. В съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата
е представлявана от адв. Х.,
която е заявила, че оспорва
въззивната жалба на ответника, който е променил своето наименование от «Е.В.»ООД
на «Б.» ООД.
Софийският
градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивните
жалби, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от Г.О.Е. с обективно кумулативно
съединени искове срещу „Е.В.“ООД, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед №1076/06.04.2018год.,
иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ- за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за
период от шест месеца от 06.04.2018год. до 06.10.2018год. в размер на 9000лв.,
определено на база на месечното възнаграждение от 1 500лв.
В исковата молба ищцата Г.О.Е.,
твърди, че на 20.12.2010год. е сключила
трудов договор с ответника за неопределено време на длъжност стюардеса, а на
05.04.2016год. е родена нейната дъщеря, след което е излязла в отпуск за отглеждане на детето си и преди да
изтече срока е поискала да подаде заявление да й бъде разрешено ползване на платен
годишен отпуск, но не е била допусната до офиса на работодателя, поради което е
изпратила заявлението си по куриер. Посочва, че до 06.04.2018год. не е получила
отговор от работодателя, решила да се яви на работа, но дните са били обявени
за неработни във връзка с великденските празници и на 12.04.2018год. е получила заповед за
прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 06.04.2018год., която
счита за незаконосъобразна. Основния довод, който излага е, че при посоченото в
заповедта основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1 т.2 и
т.3 от КТ е следвало с оглед на чл.333, ал.1т.1 КТ да е искано и съответно да е
било дадено преди уволнението предварително съгласие на инспекцията по труда
след като ищцата е майка на дете до 3 годишна възраст и каквото в случая не е
налице. Поради което с оглед на чл.344, ал.3 КТ само на това основание следва
да се отмени уволнението и без да се разглежда спора по същество. Смята, че
заповедта е незаконосъобразна и поради това, че е посочено, че ищцата не се е
явила на работа на 06.04.2018год., а същия ден е бил неработен. Излага, че не е
налице и действително съкращаване в щата, както и намаляване в обема на работа,
не е налице извършен подбор.
В отговора на исковата молба ответникът
„Е.В.“ООД оспорва предявените искове, твърди, че не е налице незаконно
уволнение на ищцата и смята, че не дължи заплащане на обезщетение поради това,
че уволнението е законосъобразно. Оспорва ищцата да е искала да входира при ответника молба да й бъде разрешен отпуск и, че
не е била допусната до офиса и тя не е посещавала последния, както и пратката, която ищцата е изпратила не е
получена от служител на дружеството ответник. Изтъква, че е преустановена
дейността като въздушен превозвач, считано от 15.12.2016год. и е налице
съкращаване на щатната бройка на ищцата поради липса на летателна дейност и не
е следвало да се извършва подбор в предвид липсата на сходна длъжност. Също
така изтъква, че ищцата след приключване на отпуска по майчинство не се е явила
на работа, като не е доказано, че е останала без работа и месечното й
възнаграждение е било от 1 500лв.
За да уважи предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, по т.2 и
частично по т.3 КТ, първоинстанционният съд е приел, че е с оглед на чл.333,
ал.1, т.1 от КТ, която предвижда, че в случаите по чл.328, ал.1, т.2 и 3 КТ- при
съкращаване в щата и намаляване на обема на работа, които са посочени в
уволнителната заповед и чл.330, ал.2,т.6 КТ при дисциплинарно уволнение работодателят може да уволни само с
предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай,
когато работникът или служителят е майка на дете до 3 годишна възраст и каквото
разрешение в настоящия случай не е налице, поради което само на това основание следва се отмени уволнението и без да се
разглежда спора по същество и да се уважи искът за възстановяване на ищцата на
длъжността заемана преди уволнението. За пълнота на изложението е посочено, че
не е доказано и да е налице съкращаване в щата
или намаляване на обема на работата и извършването или липсата на
необходимост от подбор. За да уважи частично иска за заплащане на обезщетение
за оставане без работа за периода 06.04.2018год. до 24.07.2018год. за сумата от
5 400лв. първоинстанционният съд е приел, че се
установява от представените доказателства, че ищцата е останала без работа за
този период, както и месечно трудово възнаграждение от 1 500лв. на база на
което е изчислено обезщетението, но в останалата част до пълния претендиран размер и период е приел, че искът е
неоснователен с оглед на приложеното копие от трудова книжка.
При извършената служебна проверка
по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор,
в рамките на заявените с въззивните жалби доводи,
съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК. Настоящия състав на въззивния съд намира, че обжалваното решение е и правилно, като споделя изложените в
мотивите му съображения, обосноваващи окончателния извод за основателност на
предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и по т.2 КТ, както и в уважената част
по иска по т.3, като с оглед на
чл. 272 ГПК препраща към тях. Решението
е неправилно в отхвърлителната част по иска с правно
основание чл.344, ал.1т.3 КТ, като следва да се съобрази с оглед на чл.235, ал.3 ГПК и това, че е
изтекъл след приключване на делото в първа инстанция шестмесечен срок от уволнението за който се
претендира обезщетение, като намира, че следва да се има в предвид и следното:
Между
страните по делото не е спорен фактът, че са се намирали в безсрочно трудово
правоотношение по силата на което ищцата е изпълнявала при ответника длъжността „стюардеса“, съгласно трудов договор от 20.12.2010год. и с оспорената заповед №1076/06.04.2018год., която
е връчена на 12.04.2018год., работодателят
е прекратил трудовото правоотношение с ищцата
на посочените в заповедта основания
чл.328, ал.1,т.2, т.3 КТ и -поради съкращаване на щата и намаляване на обема на
работа, считано от 06.04.2018год.. В мотивите е посочено и че работникът не се е явил на работа на
06.04.2018год.
Не се оспорва и ищцата е
приложила към исковата молба удостоверение за раждане на С.Н.Ч.от което е
видно, че ищцата на 05.04.2016год. е родила детето Славея и за времето до
постановяване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
06.04.2018год. е била в платен отпуск за отглеждане на дете с оглед на чл.164,
ал.1 КТ до навършване на две годишната му възраст. Не е спорно, че
06.04.2018год. е обявен за неработен ден във връзка с великденските празници
пред 2018год.
По делото е приложено
заявление от ищцата до ответника от 29.03.2018год. в което е посочено, че
ищцата е поискала да й бъде разрешено да ползва платения си годишен отпуск от
45дни за 2016год., 2017год. и за 2018год., считано от 06.04.2018год. и същото е
връчено чрез куриерска фирма Спиди, като пратката е
взета на 30.03.2018год. и е доставена на ответника на 02.04.2018год. на същия
адрес, където е седалището и адреса на управление на дружеството и от където е изпратена и
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Приложени са първа
страница от заверен препис от трудова книжка на Г.О.Е., серия В, №183302 и
страница 18 и 19 от същата трудова книжка, като на последната е удостоверено,
че ищцата от 20.12.2010год. до 06.04.2018год. има прослужено време в „Е.В.“ООД,
отразено е, че от 01.04.2014год. до прекратяване на трудовото й правоотношение
на 06.04.2018год. основното трудово възнаграждение е от 1 500лв Има преди това отбелязване от 10.04.2012год. от
800лв. и от 20.12.20110год. от 740лв. основно трудово възнаграждение. При
приемането на заверените преписи от трудовата книжка в съдебното заседание не
са оспорени същите от ответника.
Приложени са
удостоверения за декларирани данни от НАП и справка актуално състояние на
всички трудови договори на името на ищцата Г.О.Е. от които се установява, че
последния регистриран работодател е „Е.В.“ООД с дата на прекратяване на
договора 06.04.2018год.
Пред въззивния съд са представени удостоверения
за декларирани данни от НАП и справка актуално състояние на всички трудови
договори на името на ищцата Г.О.Е. към 26.09.2018год. и към 07.05.2019год. и от
които е видно, че след прекратяване на трудовия договор с „Е.В.“ООД на
06.04.2018год. има регистриран нов трудов договор на 07.01.2019год. с „М.-**“АД
и което съвпада с отразеното в трудовата книжка на ищцата и констатацията
извършена в съдебното заседание пред въззивния съд.
При така установената фактическа обстановка, Софийският градски съд
достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ:
Между страните в производството е съществувало валидно трудово правоотношение,
като ищцата е заемала длъжност “стюардеса“, при ответника “Е.В.“ ООД сега с
ново наименование на дружеството „Б.“ ООД и с атакуваната заповед работодателят е прекратил трудовото й правоотношение, като в заповедта е посочено
както на основание чл. 328, ал. 1, т.2 КТ поради съкращаване в щата и чл.328, ал.1,т.3 КТ и поради
намаляване на обема на работа, но също така и
е посочено и, че работникът не се е явил на работа на 06.04.2018год.,
което би могло да обоснове евентуално налагане на дисциплинарно наказание. Във всички случаи и при
позоваване за
незаконност на уволнението в исковата молба, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена
търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес /така решение № 77/8.03.2011 г. по гр. дело
№ 127/2010
г. на ВКС, IV г. о./, са свързани с това, че ищцата е майка на дете до три годишна възраст и не е
искано и респективно не е дадено предварително разрешение на инспекцията по
труда, освен, че се и твърди, че не е налице реално съкращаване на щата и намаляване на обема на работа, следва да се разгледа релевирания
довод за липса на закрила при уволнението.
Разпоредбата на чл.333, ал.1, т.1 КТ предвижда специална закрила при
прекратяване на трудовия договор на основанията съкращаване на щата и
намаляване на обема на работа, както и при дисциплинарно уволнение, в които случаи работодателят може да уволни само с
предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай,
работничка или служителка, която е майка на дете до 3 годишна възраст. В
настоящия случай няма спор по делото и в тази връзка е и приложеното
удостоверение за раждане на детето Славея на 05.04.2016год. с майка ищцата Г.О.Е.
и от което се установява, че към момента на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата същата е
майка на дете до три годишна възраст и е следвало да се изиска и съответно да е
налице предварително писмено разрешение
на съответната инспекция на труда за уволнението й на всяко едно от
посочените основания. Основателно е в тази връзка възражението на ищцата за
нарушение на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ след като се установява,
че към момента на връчване на заповедта
за уволнение на ищцата, същата е майка на дете до три години и не е отправено
искане и не е дадено предварително писмено разрешение на инспекцията по труда
за извършване на уволнението на ищцата. Не е проведено доказване и при изрично
указаната доказателствена тежест, както и при
предоставена възможност и пред въззивния съд
ответникът работодател да докаже обратното, че е налице предварително дадено
съгласие на инспекцията по труда, като в тази връзка няма и изложени твърдения
от ответника да е искано и съответно да е получено писмено предварително
съгласие от инспекцията по труда за уволнението на ищцата.
Поради което при съобразяване на разпоредбата на чл.344, ал.3 КТ, която
предвижда, че в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква
предварително съгласие на инспекцията по труда и такова съгласие не е било искано
или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение
като незаконно само на това основание без да разглежда трудовия спор по
същество. Правилно първоинстанционният съд за пълнота
на изложението е приел, че не са доказани по делото и посочените основания в
уволнителната заповед-съкращаване на щата и намаляване на обема на работа след
като не са представени в тази връзка
доказателства от страна на ответника и които обстоятелства са в неговата
доказателствена тежест. Предвид което, съдът
намира, че уволнението е незаконно, поради което предявеният
иск за отмяната
му по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, както и
искът с правно основание чл.344, ал.1,т.2 КТ за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр.
чл.225, ал.1 КТ:
За да бъде уважен искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ задължително трябва да са налице
следните три предпоставки: първо- уволнението на работника или служителя трябва
да бъде признато за незаконно; второ- трябва да е налице вреда /вредата,
подлежаща на обезщетяване се съизмерява с
пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника или служителя за
времето след уволнението, през което е останал без работа, но за не повече от
шест месеца/; третото задължително условие е причинна връзка между незаконното
уволнение и оставането на служителя без работа. Ако липсва която и да е от
трите предпоставки, така предявеният иск следва да бъде отхвърлен. В конкретния
случай уволнението е признато за незаконно и като такова следва да бъде
отменено. Не е налице основание за приемането на извод, че през процесния период от 06.04.2018 г. до 06.10.2018 г. /6
месеца/ ищцата е получавала доходи по друго трудово правоотношение или за друга
работа. Приложените както в първоинстанционното
производство доказателства, така и пред въззивния
съд, включително и с оглед на направената констатации по оригиналната трудова книжка на
ищцата обосновават извод в горния смисъл, като твърдяните
от ищеца отрицателни факти- че е останала без работа и не е реализирала трудови
доходи през процесния период, не се опровергават от
страна на ответника. При това положение
на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 9000лв.
общо за целия период, определен на база на брутното трудово възнаграждение за
пълен отработен месец от 1 500лв., вписано в трудовата книжка, считано
от 01.01.2014год.
и което обстоятелство е удостоверено в трудовата книжка, която е официален
удостоверителен документ, ползва се с
материална доказателствена сила за отразеното основно трудово възнаграждение, а то е удостоверено именно от работодателя, който
е извършил отбелязванията в трудовата книжка,
включително и за размера на трудовото възнаграждение с оглед на чл.349,
ал.1,т.6 и ал.2 от КТ и не се установява друго от събраните по делото
доказателства.
Поради изложените
съображения и поради съвпадението на крайните правни
изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд, в обжалваните уважени части, като правилно следва
да бъде потвърдено и поради несъвпадане на крайните изводи по отношение на предявения
иск по чл.344, ал.1т.3 КТ, вр. с чл.225 КТ, в отхвърлителната част за разликата
до пълния претендиран
размер на обезщетението и период, следва
да бъде отменено и постановено друго, с което се уважи изцяло предявения иск.
При този изход на делото се дължат разноски на ищцата както за първоинстанционното производство, така и за въззивното производство и за първоинстанционното
производство са присъдени, а за въззивното не се
претендират. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна
такса по иска с правно основание чл.344,
ал.1,т.3 , вр. с чл.225 КТ с оглед на уважената част
и общо в размер на 216лв.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №485870 от 12.09.2018г. и решение от 11.01.2019год., с което е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 12.09.2018год., на СРС, 76-ви
състав, постановени по гр.д.№36263/2018г. на СРС, в частта,
в която е признато за незаконно и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е отменено уволнението на Г.О.Е., ЕГН **********,
извършено със Заповед № 269/12.06.2014г., считано от 06.04.2018г., възстановена е на основание чл. 344, ал. 1, т.
2 от КТ Г.О. Е.на заеманата преди уволнението длъжност („стюардеса”), осъдено е на основание чл. 344, ал. 1, т. 3,
във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, „Е.В.” ООД, ЕИК *******,
с променено наименование и сега „Б.“ ООД да заплати на Г.О. Е.сумата от 5
400лева - обезщетение за оставане без работа от незаконното уволнение за периода от
06.04.2018г. до 24.07.2018г., както и в частта за разноските и държавната
такса.
ОТМЕНЯ решение №485870 от 12.09.2018г. и решение от 11.01.2019год., с
което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението от
12.09.2018год., на СРС, 76-ви състав, постановени по гр.д.№36263/2018г. на СРС, в частта, в която е отхвърлен предявения иск по чл.344,
ал. 1, т.3 КТ за разликата над
5 400лв. до сумата от 9 000лева и за периода от 25.07.2018г. до
06.10.2018г. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „Б.“ ООД / с предишно име „Е.В.“/, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, офис 10, представлявано от
управителя Г.К.И.да заплати на Г.О.Е., с ЕГН ********** по иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 КТ сумата от още 3 600лв.- обезщетение за
оставяне без работа за периода от 25.07.2018год. до 06.10.2018год.
ОСЪЖДА „Б.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
офис 10, представлявано от управителя Г.К.И.да заплати по сметка на СГС сумата от 216лв.-държавна такса по делото.
Решението може да се обжалва пред
ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.