Р Е
Ш Е Н
И Е № 356
гр. Стара Загора, 29.10.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Пенка
Маринова
и с участието на
прокурора Румен Арабаджиков
като
разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ к.а.н. дело № 325 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на П.И. ***, против Решение № 169/09.05.2018г. по АНД № 123/2018
г. по описа на Районен съд Казанлък. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност
на решението като постановено в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 НПК
във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда за формална законосъобразност на наказателното
постановление (НП) с довода, че е опорочена процедурата по съставяне на акта за
установяване на административно нарушение (АУАН). Поддържа тезата, че са налице
основания за прилагане на чл.28 ЗАНН. По изложените в касационната жалба
съображения е направено искане за отмяна на оспореното решение и постановяване
на друго, с което да бъде отменено наказателното постановление като
незаканосъобразно, алтернативно да бъде намален размерът на наложената глоба.
В съдебно заседание касаторът П.И.П., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът
по касационната жалба – Изпълнителна агенция «Автомобилна администрация»,
Областен отдел Стара Загора редовно и своевременно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора
дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да
бъда потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява
неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на П.И.П. срещу НП № 43-0000309/27.11.2017г.,
издадено от началник областен отдел «Автомобилна администрация» Стара Загора, въз
основа на АУАН Серия А № 240874/08.09.2017г., с което на П.И.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 500
лв., на основание чл.93в, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП).
От фактическа страна административнонаказателното
обвинение се основава на това, че на 08.09.2017г. около 12:10 часа в Община
Мъглиж, до с. Ягода на път I-5, П. управлява товарен
автомобил от категория 3 марка МАН рег. №
****, оборудван с дигитален тахограф марка Continental Aut 1381.42 с фабричен
номер 2920955, извършващ обществен превоз на товари (фракция) по маршрут с.Змейово
за с. Дъбово, като при извършена проверка е установено, че водачът не е използвал карта на водача за
08.09.2017г., когато е управлявал превозното средство, попадащо в обхвата на
Регламент № 561/2006 на ЕС. С това деяние се сочи за нарушена разпоредбата на
чл.34, §1, изр.1, предл.2 от Регламент (ЕС) №165/2014г.
С
обжалваното решение Районен съд Казанлък е потвърдил НП. Прието е, че при
издаване на санкционния акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Посочено е, че вмененото административно
нарушение е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Изложени са съображения за липса на
предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Решението
на Районен съд Казанлък е правилно.
Разпоредбата
на чл.34, §1, изр.1, предл.2 от Регламент (ЕС) №165/2014г. на Европейския
парламент и на съвета относно тахографите в автомобилния транспорт, задължава
водачите на моторно превозно средство автомобили, оборудвани с тахограф да
използват карти на водача всеки ден, пред който управляват превозното средство,
считано от момента на поемането му. За водач, който управлява моторно превозно
средство, оборудвано с дигитален тахограф, и не спазва изискванията относно
правилното изполване на картата на водача, определени в Регламент (ЕС)
№165/2014г., е предвидена административноназателна отговорност, като според
чл.93в от ЗАвП лицето се наказва с „глоба“ в размер на 500 лева. В хода на
развилото се въззивно производство безспорно е установено, че на посочените в
НП дата и място касаторът не е използвал карта на водача, когато е управлявал
превозно средство, попадащо в обхвата на посочения регламент, като същевременно
липсват доказателства, които да оборват тези обстоятелства.
Настоящият
касационен състав споделя изводите на районния съд за липса на допуснати
съществени нарушения в хода на административно наказателното производство.
Изложените
от касатора доводи за опорочаване на процедурата по съставянето на АУАН поради
неприсъствието на втори свидетел, поради незаписването на точен адрес на
присъствалия свидетел и поради наличие на заинтересованост на последния по
смисъла на чл.51, ал.1, б. „в“ от ЗАНН, се явяват неоснователни, поради
следните съображения:
Разпоредбите
на чл.40, ал.1 и чл.42, т.7 от ЗАНН боравят с множественото число на термина
„свидетели”, а чл.43, ал.1 от ЗАНН указва възможността АУАН да се подпише и
само от един от свидетелите. Следователно, изискванията на закона са спазени в
пълна мяра само тогава, когато актът е съставен в присъствието на най-малко
двама свидетели. Но това не означава, че съставянето на акта в присъствието на
един свидетел автоматично води до опорочаване на процедурата до степен такава,
че да представлява основание за незаконосъобразност на наказателното
постановление, издадено въз основа на такъв акт. Настоящата инстанция изхожда
от позицията, че съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато
същото препятства или ограничава правото на защита на санкционираното лице или
разколебава достоверността на отразените в АУАН и в НП факти. Съставянето на
АУАН в присъствието само на един свидетел по никакъв начин не накърнява правото
на защита на санкционираното лице, а досежно фактите – в хода на въззивното
производство са събрани доказателства въз основа, на които съдът е обосновал
извод за установеност на нарушението.
Изискването
за отбелязването на точния адрес на свидетеля по акта не е самоцел и е предвидено
да гарантира възможността наказващият орган при необходимост да извърши
проверка на спорните обстоятелства, включително и като снеме обяснения от
свидетелите, както и възможността свидетелите по акта да бъдат призовани и
разпитани от съда. В случая въпреки, че според касатора е посочен адреса на
ведомството, в което работи свидетеля, последният е достатъчно индивидуализиран
по начин, обуславящ редовното му при необходимост призоваване както от
административнонаказващият орган, така и от съда, поради което невписването в
АУАН на точния му адрес не рефлектира върху законосъобразността на издаденото
НП.
Противно
на твърдяното в касационната жалба свидетелят по акта не е длъжностно лице,
което е участвало в разглеждане на административнонаказателната преписка или в
издаването на санкционния акт, за да се приеме, че е налице обстоятелство по
чл.51, ал.1, т. „в“ от ЗАНН. Служебното качество на свидетеля не е предпоставка
за изначална заинересованост от изхода на административнонаказателното
производство, дори напротив – само по себе си обстоятелството, че определено лице
е включено в системата на държавния апарат вече сочи, че притежава необходимите
нравствени и морални качества. Освен това в голям брой случаи не се установяват
други свидетели и ако се приеме, че служебните лица не могат да бъдат свидетели
по акта, това ще доведе до ненаказуемост на голям брой нарушения.
Съдът намира, че в разглежданият случай липсват
на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Съгласно този текст „за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание“. Легално
определение за „маловажен случай“ се съдържа в разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, според която това е такова деяние, при което
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Преценката се прави на база конкретните фактически данни,
отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на вредните му последици,
всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и
морална укоримост на извършеното. Настоящият случай по никакъв начин не се
отличава от другите случаи на извършено такова административно нарушение и в
този смисъл съдът не намира основания за приложение на този текст, каквито са и
мотивите на районния съд. В случая се касае за административно нарушение, което
по своите елементи изпълва състава на посоченото със санкционния акт нарушение
и случаят, преценен по своята тежест на базата на обществената опасност на този
вид нарушения, не сочи за маловажност.
Настоящият съдебен
състав намира, че в конкретния случай размерът на административното наказание е
правилно определен от наказващият орган. На касатора е наложена глоба в абсолютно
определения от законодателя размер – 500 лева и същата е съобразена с
изискванията на чл.27 от ЗАНН. Съгласно чл.27, ал.5 от ЗАНН, не се допуска
определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанието глоба,
поради което за съда не съществува правна възможност да редуцира определения от
наказващия орган размер на наказанието, под законоустановения минимум.
Неоснователно е оплакването на касатора
за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на
решението, което дори не е конкретизирано в жалбата, а касационната инстанция
няма задължение да проверява служебно съдебния акт в такава насока.
С оглед изложените съображения съдът намира, че
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с
материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да
бъде оставено в сила.
Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №169/09.05.2018г.
по а.н.д.№ 123/2018г. по
описа на Районен съд – Казанлък.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.