Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
08.01.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 326 по
описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 466977 от 09.08.2018г. по гр.д. № 62728/2015г.
Софийски районен съд, 45 състав отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******,
срещу И.Л.Т., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за признаване на установено между страните, че ответницата
дължи на ищеца сумата 734.45 лв., представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода м. 11.2011г. - м. 01.2014г., за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ул. „*******, аб. № 088235, сумата 12.24 лв., представляваща главница
за дялово разпределение за периода м. 11.2011г. - м. 01.2014г., сумата 120.48 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия
за периода 31.12.2011г. - 19.11.2014г., и сумата 2.17 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2011г.
- 19.11.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70262/2014г. на СРС, 45 състав.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата
350 лв. – разноски по делото. Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно СРС не
кредитирал заключението на СТЕ, като в противоречие с това заключение приел, че
не е извършено реално отчитане на потребената топлинна енергия и на това
основание искът е недоказан. Вещото лице от СТЕ основало заключението си на
подробно описани документи, които изхождали не само от ищеца, но и от третото
лице помагач. Нещо повече – вещото лице установило, че ищецът не е начислявал
ТЕ за отопление на имот, но редовно е начислена такава по другите пера на
общото задължение. Видно от изравнителните сметки, както и от заключението на
СТЕ било, че потреблението на топла вода било определено по показанията на
водомер за топла вода, независимо какво потребление е заявено от потребителя.
Сумите за процесния имот били начислени по действителен разход. Първоинстанционният
съд следвало да кредитира заключението, като ограничи изводите си до правната същност
на спора. Нещо повече – по делото липсвали данни за извършена рекламация в
предвидения в чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването срок за
възражение по отчета на уреди и разпределение на енергията. Поради това моли
съда да отмени атакуваното решение, вкл. в частта за разноските и вместо него
постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение съгласно. Прави евентуално възражение за прекомерност на
претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна И.Л.Т. не е депозирала отговор на жалбата по реда на чл.
263, ал. 1 ГПК. С молба от 03.12.2019г. оспорва жалбата и моли съда да потвърди
атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното
производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 734.45
лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода м.
11.2011г. – м. 01.2014г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ул. „*******,
апартамент без номер, аб. № 088235,
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата
12.24 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м. 11.2011г. – м. 01.2014г.,
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
120.48 лв., представляваща лихви за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода 31.12.2011г. – 19.11.2014г., и
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2.17
лв., представляваща лихви за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.12.2011г. – 19.11.2014г.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 17.12.2014г., до окончателното плащане. За
вземанията е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 70262/2014г. на СРС, 45 състав.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответницата
е оспорила предявените искове с редица възражения, вкл. с възражение, че закупеният
от нея имот на ул. „*******не е бил присъединен към топлопреносната мрежа на
ищеца. Искала е от съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да
ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Възражението на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за исковите
суми е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове по чл.
422, ал. 1 ГПК са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 (сега ал. 4) ГПК и същите
са допустими. С оглед оплакванията в жалбата решението ще следва да бъде
потвърдено по следните съображения:
Съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ, в
имота на ответницата няма отоплителни тела и не се ползва топла вода. В
процесния период са начислявани само суми за ТЕ от сградна инсталация. Във връзка
с възражението, че имотът не е присъединен към топлопреносната мрежа вещото
лице е посочило, че не може да даде отговор на въпроса дали имотът на
ответницата е самостоятелна сграда и не е в етажна собственост, нито дали в
тази сграда има абонатна станция и налице ли е връзка с абонатната станция в
съседната сграда, тъй като не е представен от ищеца акт за присъединяване на
двете сгради и данни за кубатурите и на двете сгради. Районният съд, като е
кредитирал заключението на експерта е приел, че от ищеца, чиято е
доказателствената тежест, не е доказано имотът на ответницата да е присъединен
към абонатна станция и размера на ТЕ за сградна инсталация, предвид начина на
изчисляване на последната по формулата в Методиката към Наредба 16.334 за
топлоснабдяването. Поради това отхвърлил исковете.
При тези мотиви на първоинстанционния съд видно е, че въззивната жалба не
съдържа нито един довод във връзка с правилността на изводите в атакуваното
решение. Противно на твърдяното в жалбата, районният съд е кредитирал и основал
изводите си на посоченото от вещото лице от СТЕ, че поради непредставяне от
ищеца на необходимите документи не може да отговори на въпроса относно
присъединяването на сградата, в която се намира имотът на ответницата, и
включен ли е в общия отопляем обем на сградите. По делото не е било спорно и от
СТЕ се установява, че в имота на ответницата не е имало отоплителни тела и не
се е ползвала топла вода, съответно суми по тези пера не са начислявани,
противно на поддържаното в жалбата за извършен реален отчет на водомер в имота.
В този смисъл жалбата е бланкетна - в нея не са релевирани никакви
конкретни оплаквания за неправилност на изводите на районния съд. Наведени са
доводи за неправилност, нямащи никаква връзка с мотивите на СРС за отхвърляне
на исковете, както и напълно неотносими към установената фактическа обстановка.
По делото липсват доказателства за връчване на изготвените от третото лице
помагач дялови разпределения, поради което доводът в жалбата за липса на
подадени рекламации по реда и в срока по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването е неоснователен. Въззивният съд намира, че при постановяване
на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, поради което и съобразно чл. 269 ГПК няма правомощието
да провери правилността на решението, а следва да го потвърди на основание чл.
271, ал. 1 ГПК.
При този изход и изричната претенция, разноски се следват
на въззиваемата. Доказано направените такива са в размер на 250 лв. –
адвокатско възнаграждение, което е заплатено съгласно удостовереното в представената
разписка. Съобразно обжалваемия интерес, минималното възнаграждение,
определеното по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 300 лв. Заплатеното от въззиваемата
възнаграждение е под минималния размер, поради което възражението на въззивника
за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 466977 от 09.08.2018г., постановено по гр.д. № 62728/2015г. на
Софийски районен съд, 45 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.Л.Т., ЕГН **********, на
основание чл. 78 ГПК сумата 250.00 лв.
/двеста и петдесет лева/, представляваща разноски за въззивното производство.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД,
като трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.