РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, Трети състав,
в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди
и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието
на прокурора от
ВОП , като разгледа
докладваното от съдията адм. дело
№ 828 по
описа на Административен съд – гр. Варна за
2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
чл. 145 и следв. от АПК.
Образувано е по две жалби, съединени при условията на чл. 129, ал. 1 от АПК, подадени от „Динкел“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК **** съответно
пред Началника на І РУ към ОД на МВР – Варна и пред Административен съд - Варна,
срещу Разпореждане № 433-р-7452/16.03.2020 г. на полицейски орган при І районно
управление към Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.
Варна, с което е разпоредено пекарна „Златното зрънце“, намираща се в гр.
Варна, ул. „****“ **, да преустанови незабавно допускането на клиенти в
търговското помещение и да продължи работата само на гише при спазване на
строги санитарно-хигиенни изисквания.
В жалбата се твърди, че разпореждането е бланкетно, не съдържа фактическите и правните основания за
издаването му и не изпълнява изискванията на чл. 64, ал. 5, т. 3 от Закона за
Министерството на вътрешните работи. Освен това жалбоподателят твърди, че
административният орган неправилно е квалифицирал търговския обект, който не е
от вида на посочените в т. 1 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра
на здравеопазването, за които се отнася преустановяването на посещенията, а е
обект за търговия на дребно с храни. Посочва още, че към момента на издаване на
разпореждането не е бил приет закон, който да съдържа основанието за
приложената мярка. Възразява и срещу действията по връчване на разпореждането.
Моли за обявяването на разпореждането за нищожно поради липса на компетентност
или за отмяната му като издадено в нарушение на материалния закон,
процесуалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона.
Претендира и присъждане на направените в производството разноски.
Ответният в производството полицейски орган при І РУ към
Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита издадения административен акт за
правилен и законосъобразен, тъй като от събраните доказателства е установено,
че е закусвалня. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
Съдът, след като се съобрази с изложените
в жалбата основания, доводите на страните
и събраните доказателства, приема за установено
следното:
От
представеното Удостоверение за регистрация № 16478/22.05.2017 г., издадено от
Директора на ОБДХ – Варна, се установява, че „Динкел“
ЕООД, ЕИК ****, е дружеството, което стопанисва специализиран обект за търговия
на дребно с производство за нуждите на обекта, и е регистриран за извършване на
дейност „термична обработка на тестени изделия, хляб и трайни сладкарски
изделия“ на адрес гр. Варна, ул. „****“ **. Обектът в обжалваното разпореждане
е идентифициран с този адрес и дейността е квалифицирана като пекарна, което
съответства на регистрираната дейност, предвид което и с оглед на липсата на
твърдения, че става въпрос за различни обекти, съдът счита, че за дружеството е
налице правен интерес от обжалването.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК и се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваното
разпореждане е издадено от полицейски орган на основание чл. 64 от ЗМВР,
адресирано е до П. Н. Г., ЕГН **********, и според неговия текст, във връзка с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. за въвеждане на извънредно
положение на територията на Република България и Заповед № РД-01-124/13.03.2020
г. на Министъра на здравеопазването, на Г. се разпорежда незабавно да
преустанови допускането на клиенти в търговското помещение на пекарна „Златното
зрънце“, находящо се в гр. Варна на посочения по-горе адрес, а работата да
продължи само на гише при спазването на строги санитарно-хигиенни изисквания.
Разпореждането е връчено на датата на издаването – 16.03.2020 г. на посоченото
в него лице, за което жалбоподателят твърди, че е служител на дружеството -
продавач в обекта.
Към
преписката е представена докладна записка рег. № 433р-8621/25.03.2020 г. от
същия полицейски орган, издал обжалваното разпореждане, до Началника на І РУ
при ОД на МВР – Варна. В това разпореждане е посочено, че на 16.03.2020 г. за
времето от 11,30 ч до 16,00 ч екип от двама полицейски инспектори са извършили
проверка по разпореждане на ръководството на І РУ в обслужвания от него район
на търговски обекти за бързо хранене, продажба на храна за дома и пекарни. Също
по разпореждане на ръководството е било указано да се съставят писмени
разпореждания с аналогичен на обжалваното разпореждане текст. В докладната
записка са описани фактите във връзка с проверката, идентични по същество с твърдяните в жалбата, а именно, че обектът е бил с отворена
врата, че в него е имало един клиент, че на входната врата е имало надписи за
реда за влизане в обекта. Посочено е още, че в търговското помещение няма маси
и столове, а вдясно от входната врата извън помещението има плот, ползващ се за
хранене от клиенти, но при проверката такива не е имало. Описани са действията
за съставяне на разпореждането и комуникацията с продавачката Г..
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.
168 от АПК, съдът приема следното:
Разпореждането е индивидуален административен
акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от
АПК,
доколкото създава за адресата задължение да не допуска в търговското помещение
клиенти и да извършва дейността си само „на гише“, с което засяга
непосредствено негови права, свободи или законни интереси. Предвид това, то следва да
отговаря на изискванията на законосъобразност по кодекса – да е издадено от компетентен
орган, при спазване на установената
форма и процедура, при правилно приложение
на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Обжалваното разпореждане е издадено на
основание чл. 64 от Закона за МВР, съгласно който полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато
това е необходимо за изпълнение
на възложените им функции.
Доколкото дефинирани самостоятелно функции
на полицейските органи в
ЗМВР липсват, като такива следва да се възприемат професионалните им задължения във връзка с общите цели на министерството, на което те са служители, определени в чл. 2
от ЗМВР, и които са защита на правата и свободите
на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност
и защита на населението. От своя страна функциите конкретно на полицейските органи се извеждат от чл. 61 от ЗМВР и включват
обща и индивидуална превенция на правонарушенията,
предотвратяване на замислени
или подготвени престъпления
и пресичане на престъпления.
За изпълнение на тези
функции полицейските органи
разполагат със съответните правомощия, предвидени в този член.
В разпореждането
липсват данни в изпълнение на коя или каква от своите функции го е издал полицейският орган. Вместо това е
направено позоваване на приетото на 13.03.2020 г. решение
от Народното събрание за обявяване
на извънредно положение върху цялата територия на Република България,
считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. С това решение на
Министерския съвет е възложено да предприеме всички
необходими мерки за овладяване на
извънредната ситуация във връзка с пандемията
от СОVID-19 и в съответствие
с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на страната,
който допуска временно да бъде ограничено упражняването на отделни права на
гражданите при обявено със закон извънредно положение. В разпореждането е
цитирана и Заповед № РД-01-124/13.03.2020
г. на Министъра на здравеопазването на осн. чл. 63 от
ЗЗ, с която са въведени следните противоепидемични мерки на територията на страната до
29.03.2020 г.: преустановено е посещението
на увеселителни и игрални зали, дискотеки,
барове, ресторанти, заведения за бързо
обслужване, питейни заведения, кафе сладкарници.
В разпореждането не
се съдържат мотиви, че са налице обстоятелства, налагащи мерки в изпълнение на
чл. 61 от ЗМВР. Като се има предвид това, както и същността на наложеното на
адресата изискване да бъдат спазвани строги санитарно-хигиенни изисквания,
съдът приема, че разпореждането не е издадено в изпълнение на някоя от
възложените на полицейските органи функции, доколкото функциите, свързани с
опазване на здравето на гражданите, са възложени на посочените в Закона за здравето
органи. Аргумент в полза на този извод е, че изпълнението на цитираната
по-горе заповед на Министъра на здравеопазването е възложено
на Главния държавен здравен инспектор и на зам. министъра на здравеопазването, но не и на
органите на МВР. Това
обосновава извод за липса на компетентност на полицейския орган да разпореди
мерките, насочени към опазване на здравето, описани в обжалвания
административен акт.
Съдът приема още, че
разпореждането е издадено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Разпореждането не
съдържа в достатъчна степен описание на фактическите и посочване на правните
основания за издаването му. В него не е описана констатираната фактическа
обстановка и фактите не са подведени под съответната правна норма, съдържаща
нарушени задължения или предписваща определено поведение. В разпореждането
единствено са посочени наименованията на двата акта за въвеждане на извънредно
положение и за въвеждане на противоепидемиологични
мерки, без конкретни разпоредби от тях, извън оправомощаващата според
полицейския орган разпоредба на чл. 64 от ЗМВР. Това препятства контрола за
законосъобразност на административния акт от страна на съда и нарушава правото
на защита на адресата на заповедта, поради което се явява съществено процесуално
нарушение, обосноваващо незаконосъобразност на акта. За разлика от тези
нарушения, действията по връчване на разпореждането на установената в обекта
продавачка не съставляват такива нарушения, като евентуалните нередовности при връчването, които винаги са действия,
последващи издаването на административния акт, не засягат неговата
законосъобразност, а са свързани с преценка на сроковете за упражняване на
защитата на адресата на акта.
В хода на
административното производство не са изяснени обстоятелствата относно лицето,
стопанисващо обекта, и съответно качеството адресат на разпореждането на
лицето, посочено в него. На първо място, това е препятствало участието на
дружеството, стопанисващо обекта, в производството по издаване на обжалваното
разпореждане. Физическото лице, което е посочено като адресат на акта, не е
собственик, наемател или управител на обекта. За това кое е лицето, извършващо
дейност в обекта, полицейският орган е можел да изиска информация от намиращия
се в обекта служител или да получи такава най-малко от информационната табела,
която е следвало да бъде поставена на обекта по силата на чл. 8 от Закона за
защита на потребителите. С оглед на тази информация е трябвало да уведоми това
лице и да му даде възможност за участие в производството по издаване на
разпореждането, доколкото към това производство са приложими общите правила на
АПК и няма мотиви, от които да се установи дали това разпореждане е издадено в
условията на неотложност. Освен нарушаване на правото на участие на засегнатото
лице в административното производство, разпореждането е адресирано и до лице,
което няма нито правомощия, нито възможност да го изпълни, независимо от това,
че неизпълнението би довело до ангажиране на неговата административнонаказателна
отговорност по ЗМВР.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че разпореждането е издадено от орган, който не
разполага с правомощия за това, и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което налага обявяването му за
нищожно.
При този изход от
производството, в полза на жалбоподателя се дължат направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Съдът намира за
основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение с оглед на обстоятелството, че случаят не представлява
фактическа и правна сложност и съдебното производство е проведено в едно
единствено съдебно заседание. Предвид това, съдът определя като справедливо
възнаграждение в размер на 400 лева съобразно действалата към датата на
договора за правна защита разпоредба на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Предвид
гореизложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния
кодекс, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Разпореждане № 433-р-7452/16.03.2020 г.
на полицейски орган при І районно управление към Областната дирекция на
Министерство на вътрешните работи – гр. Варна, с което е разпоредено пекарна
„Златното зрънце“, намираща се в гр. Варна, ул. „****“ ** да преустанови
незабавно допускането на клиенти в търговското помещение и да продължи работата
само на гише при спазване на строги санитарно-хигиенни изисквания.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна да заплати на „Динкел“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ****,
сумата 450 (Четиристотин и петдесет цяло) лева разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: