Р
Е Ш Е Н И Е
№
……
град
София 29.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 3165/2019
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 545021 от 23.11.2018 г.
по гр.д. № 53573/2017 г. на СРС, II ГО, 170
състав, частично са уважени предявените от С.Д.М. срещу „А.С.“ ООД
обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
215 КТ и чл. 224, ал.1 КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 659,16 лева, представляваща неплатени командировъчни за командировка в
Република Германия за периода от 27.08.2016 г. до 17.10.2016 г., както и сумата
от 27,17 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за един работен ден за 2016 г., като претенциите на ищеца са отхвърлени за
разликата до пълния предявен размер от 3183,11 лева за иска по чл. 215 КТ,
съответно от 75,45 лева за иска по чл. 224, ал.1 КТ, както и за акцесорните искове
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С въззивна жалба от 31.01.2019 г. ищецът
обжалва решението като неправилно и необосновано. Твърди, че събраните в
производството писмени и гласни доказателства по категоричен начин доказвали,
че не са му били изплащани суми с правно основание „обезщетение при
командировка“, въпреки че е останал на работа в Германия за период от общо 52
календарни дни. Районният съд неправилно смесил като общи получените на
различни правни основания облагаеми парични суми по представените фишове за
месеците август, септември и октомври 2016 г. Поддържа, че командировъчните
суми били необлагаеми и нямало как да бъдат включени в тези фишове. Съставената
от ответника
на 25.10.2016 г. авансова ведомост за получаване на сумата от 782 лева – аванс
за месец септември 2016 г., не била подписана от ищеца и нямала доказателствена
стойност. Същата сума била осчетоводена от ответника още два пъти със
съставянето на РКО и фиш за месец септември 2016 г. единствено с цел размерът
на получените от ищеца суми да бъде изкуствено увеличен. Поддържа, че
трудово възнаграждение в Германия от 9,35 евро на час нямало как да бъде включено
в общата командировъчна сума за деня в размер от 35 евро. Първоинстанционният
съд присъдил разноски на ответника в завишен размер без да отрази направеното
от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Твърди,
че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в
първата инстанция било заплатено в пълен размер, поради което отговорността на
ответника за разноски следвало да бъде съответно изменена. Моли съда да отмени
решението на СРС и да постанови друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
Ответникът е депозирал отговор на
въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който счита решението за
правилно и обосновано, а подадената срещу него жалба за неоснователна. Въз
основа на събраните по делото доказателства за получаване от страна на ищеца на
суми в общ размер от 2472,61 лева, СРС правилно е уважил иска по чл. 215 КТ за
сумата от 659,16 лева и е отхвърлил същия за разликата до пълния претендиран
размер. Прекратяването на трудовия договор в деня на пристигането на ищеца на
17.10.2018 г. било напълно възможно с оглед продължителността на самолетния
полет от Германия до България. Оспорва твърденията на ищеца за дублиране на
суми в представените фишове, авансова ведомост и РКО, както и за липсата на
положен подпис под документите за изплащане на сумите. Ищецът не бил изпратил
до ответника покана за плащане на дължимите суми, поради което не можел да
претендира обезщетение за забава. Размерът на разноските на ответника в
първоинстанционното производство не бил прекомерен, тъй като бил съобразен с
интереса по делото и фактическата му сложност. Счита, че изплащането на цялото
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца пред СРС следвало да
бъде отразено в договора за правна защита и съдействие преди обявяване на
делото за решаване. Претендира разноски за въззивната инстанция.
С разпореждане от 13.03.2019 г.
съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като с
разпореждане от 29.03.2019 г. по реда на чл. 267 ГПК съдът е оставил без
уважение исканията на въззивника за допускане на разпит на двама свидетели при
режим на довеждане и за представяне на допълнителни писмени доказателства.
Съдът, като обсъди доводите на
страните във връзка с твърдените пороци на обжалваното решение, наред със
събраните по делото доказателства и на основание чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК съдът намира решението за валидно, в обжалваните части и допустимо. Относно
правилността му съдът е ограничен от пределите на жалбата, по аргумент от чл.
269 изр. 2 ГПК.
Приетите доказателства по делото
пред първата съдебна инстанция удостоверяват установената от същата фактическа
обстановка.
За да уважи частично предявените
искове районният съд е приел за установено че между страните е съществувало
валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността
„техник електрически С.и“ с основно брутно трудово възнаграждение от 600 лева,
както и че за времето от 27.08.2016 г. до 26.09.2016 г. ищецът е бил
командирован да изпълнява задълженията си в Република Германия по силата на
заповед № 40/26.08.2016 г., като фактически ищецът е продължил да изпълнява
възложената му работа и след срока на командироването до 17.10.2016 г., когато
е отпътувал за България. По този начин за периода, за който е бил командирован
/общо 51 календарни дни/, на ищеца била дължима сумата от 3131,77 лева (1601,25
евро), определена в съответствие с приложение № 2 към чл. 15, ал. 1 от
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина - 35 евро на ден,
като по силата на чл. 22 от същата наредба пълният размер на дневните пари при
командировки се изплаща до 30 последователни календарни дни, а за следващите 21
дни дневните пари се намаляват с 25 на сто от размерите, определени в
приложение № 2, т. е. следва да са в размер от по 26,25 евро на ден. Съдът е
кредитирал заключението на неоспорената от страните и приета по делото
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, според което ответникът е извършил
плащания с основание „премия/командировъчни“ в общ размер от 2472,61 лева,
поради което дължи на ищеца още 659,16 лева, до която сума е уважен предявеният
иск по чл. 215 КТ. Искът по чл. 224, ал. 1 КТ също е бил уважен за 1 работен
ден в размера, посочен в същото заключение. Акцесорните претенции за обезщетения
за забава са отхвърлени поради липсата на отправена от ищеца до ответника
покана за заплащането на главниците.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведения с
въззивната жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното:
Ищецът по делото твърди, че не е получил
Когато е налице спор между страните
по въпроса за изпълнение на кое задължение се отнася едно документирано
плащане, длъжникът на паричното задължение трябва да докаже точното, конкретно
и пълно изпълнение на своето задължение. Спорният в настоящото производство
въпрос е именно дали ответникът е заплатил претендираните с иска парични суми
за периода на командировката от общо 51 календарни дни (от 27.08.2016 г. до
17.10.2016 г.), което обстоятелство е в доказателствена тежест на „АБК С.“ ООД.
Когато основанието за плащане не е ясно посочено в документа, удостоверяващ
плащането, няма пречка това основание да бъде доказано с други доказателствени
средства, включително посредством заключение на вещо лице, при отчитане становищата
на страните. Така например в документа за плащане може да не е посочено
основанието, но от размера на сумата, от съвпадението между датата на плащане и
падежа на задължението или от наличието на други данни може да се достигне до
извода какво е конкретното основание за извършеното плащане. В случая в
приетите по делото писмени доказателства – РКО, авансова ведомост и фишове за
месеците август, септември и октомври 2016 г., въз основа на които е изготвено
и заключението на вещото лице, никъде думата „командировъчни“ или подобна не
фигурира като основание за извършване на отделните плащания. При разпита си в
проведеното на 17.10.2018 г. съдебно заседание вещото лице е посочило, че е
извършило справка в счетоводството на ответното дружество, от която е
установило, че на ищеца не са изчислявани отделно командировъчни, а същите са начислени
към основната работна заплата на ищеца на отделно основание „перо премия“. В
заключението е посочен общият размер на заплатените на С.М. на това основание
суми, а именно 2472,62 лева, което е с 19,46 лева повече от нетната сума, която
е следвало да му бъде заплатена съгласно посоченото в представените фишове.
Това несъответствие обаче не доказва, че посочената сума е платена на някакво
друго основание и не подкрепя оспорванията на ищеца в тази насока, за които
липсват и доказателства. По този начин искът се явява основателен само за
разликата между платената и претендираната сума, която разлика е присъдена с
обжалваното решение.
Поради съвпадане на крайните изводи
на първата и на въззивната инстанция решението на СРС следва да бъде потвърдено
като правилно.
Разноски за въззивната инстанция при
този изход на спора следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемия
„А.С.“ ООД в претендирания размер от 360 лева.
По горните съображения, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
545021 от 23.11.2018 г. по гр.д. № 53573/2017 г. на СРС, II ГО, 170 състав.
ОСЪЖДА С.Д.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „А.С.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** 2Ж, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 360 лева, представляваща разноски за процесуално представителство от адвокат
във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.