Решение по дело №7618/2012 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                              Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 7 618 по описа за 2012 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1]        ОСЪЖДА Г. А.Ш. да заплати на Н.М.Н.:

1. 800,00 лева на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди лева плюс законната лихва от 09.11.2011 г. до окончателното изплащане. Неимуществените вреди са претърпени от следните неистински и опозоряващи твърдения на съдия Г.Ш. за адвокат Н.Н., направени на заседание на Висшия съдебен съвет на 09.11.2011 г.:

а. че, докато е бил прокурор, срещу Н.Н. е било образувано дисциплинарно производство;

б. че Н.Н. е бил освободен от длъжност районен прокурор вследствие на дисциплинарно производство;

2. 188,73 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото. Адвокат Н.Н. е със съдебен адрес - адвокат М.,***. Съдия Г.Ш. е с адрес ***.

[2]        ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД на адвокат Н.Н. срещу съдия Г.Ш. за разликата над 800,00 лева до пълния предявен размер от 26 000,00 лева.

 

[3]        Ако някоя от страните обжалва частично решението, тя следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес, но не по-малко от 25,00 лева. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е гражданско.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[4]        Адвокат Н.Н. заявява в искова молба от 28.05.2012 г., че при участието му в конкурс за първоначално назначаване като магистрат, ответникът съдия Г.Ш., като член на Висшия съдебен съвет (ВСС), е разпространил факти, които са били неверни и опозоряващи за ищеца. По-точно съдия Г.Ш. е заявил пред членовете на ВСС, че:

1.           докато адвокат Н. е бил прокурор, срещу него е било образувано дисциплинарно производство;

2.           ищецът е бил освободен от длъжност районен прокурор вследствие на дисциплинарно производство;

3.           тогавашният ВСС е констатирал, че от 08.11.1993 г. до 02.02.1995 г. Н.Н. не е бил решил нито една преписка, не е водил разследване и т. н.;

4.           през 2009 г. срещу адвокат Н.Н. е бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 209 от НК;

5.           срещу адвокат Н.Н. е имало висящи наказателни производства;

6.           ако адвокат Н.Н. е спечелел конкурса, е трябвало да бъде отстранен от длъжност;

7.           адвокат Н.Н. не е притежавал необходимите нравствени и професионални качества, за да бъде магистрат;

8.           били са обявени за неправилно издадени и обезсилени болнични листа, представени от Н.Н.;

9.           адвокат Н.Н. е извършил престъпление по чл. 286 от НК.

 

[5]        Тези твърдения са били опозоряващи и обидни за ищеца. Освен тях, неверни и опозоряващи адвокат Н.Н. са били и следните твърдения, заявени от съдия Г.Ш.:

1.           „Аз проверих, такова дело няма. Това го казах и за журналистите”;

2.           „Когато разглеждахме в комисията въпросите за допустимостта на този кандидат, имахме предвид изложените факти, комисията прие да се остави без възражение изложението му”;

3.           „Без значение какъв е изходът от внесените срещу Н.М.Н. обвинения, ясно е, че съществува основателно съмнение относно притежаваните от него нравствени и професионални качества, необходими за магистратска длъжност в органите на съдебната власт.”

 

[6]        От всички тези твърдения е била провалена адвокатската и политическата кариера на адвокат Н.Н., както и избора му за магистрат; унижени са били честа и достойнството му. Затова адвокат Н.Н. моли съда да осъди съдия Г.Ш. да му заплати 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от претърпени вреди за 2 500 000,00 лева  (исковата молба, л. 3-8; протокола от с. з. на 31.01.2014 г., л. 287).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[7]        Ответникът съдия Г.Ш. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че искът е недопустим, защото като член на ВСС и председател на атестационната комисия е съобщил данните, които са били постъпили за адвокат Н.Н. в комисията. Затова той моли съда да прекрати производството по делото.

 

[8]         Ответникът е заявил също, че не е било налице негово противоправно поведение, вина и причинна връзка; вярна е била и информацията, изнесена от него за адвокат Н.Н., който не е бил претърпял вреди. Затова съдия Г.Ш. моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 54-56).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[9]        През 1988 г. адвокат Н. е завършил Юридическия факултет на СУ „Св. Св. Климент Охридски“ с успех от следването отличен 5,90, а от държавните изпити отличен 6,00 (диплома, т. I л. 216). Не се спори, че в периода 1990-1995 г. Н.Н. е бил районен прокурор на гр. Златоград, а след това и на гр. Сливен (служебно дело, т. II, л. 477-542). По това време са били публикувани статии в местния и националния печат, коментиращи положителната работа на Н.Н. в борбата с престъпността (т. I, л. 188-207).

 

[10]   В периода септември 1993 г. – ноември 1994 г. Н.Н. е бил в отпуск поради временна неработоспособност и не е работил, като районен прокурор на гр. Сливен (болнични листове, л. 30-59 от адм. д. 180/1995 г. на ВКС). Затова на 16.11.1994 г. Х.К., и. д. окръжен прокурор, е предложил на ВСС да освободи Н.Н. от заеманата от него длъжност районен прокурор в РП Сливен. За основание на искането си той е посочил трайна фактическа невъзможност на Н.Н. да изпълнява служебните си задължения за период по-дълъг от една година, през който е бил в отпуск поради болест (предложение, л. 5-6 от адм. д. 180/1995 г. на ВКС).

 

[11]   На 08.02.1995 г. ВСС е освободил Н.Н. от длъжност районен прокурор поради трайна фактическа невъзможност за изпълнение на служебните задължения за период по-дълъг от една година (извлечение от протокол, л. 3 от адм. д. 180/1995 г. на ВКС). На 07.07.1995 г., 10.07.1995 г. и 14.07.1995 г. ЦТЕЛК е отменила част от болничните листа, издадени за Н.Н. (решенията, л. 96-98, 101-103 и 99-100). На 16.10.1996 г. ВКС е отхвърлил жалбата на Н.Н. срещу решението на ВСС за освобождаването му от длъжност районен прокурор и решението на ВСС е влязло в сила (решението, л. 156-158 от адм. д. 180/1995 г. на ВКС).

 

[12]   Не се спори, че междувременно, след 29.09.1995 г. Н.Н. е започнал да работи като адвокат (удостоверение, т. I, л. 217). Освен това той е участвал в избори за кмет, общински съветник и народен представител (удостоверения, т. I, л. 219-222).

 

[13]   На 12.02.2009 г. прокурор в СРП е внесъл в СРС обвинителен акт срещу адвокат Н.Н. по сл. д. 22/2008 на СтСлС, пр. пр. 5002/2007 г. на СРП за престъпления по чл. 209, ал. 1, пр. 1 и по чл. 210, ал. 1, т. 5, връзка с чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК (писмо и обвинителен акт, т. I, л. 60-гръб – л. 71). С разпореждане от 08.05.2009 г. СРС е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокуратурата за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила (т. I, л. 71-гръб – л. 74).

 

[14]   На 21.07.2009 г. ВКП е получила писмо от Районна прокуратура – Варна, че по жалба срещу адвокат Н.Н. е била образувана преписка 5913/2009 г. на РП-Варна. В жалбата са били описани действия на адвокат Н., които са представлявали престъпление по чл. 286 от НК (писмо, т. I, л. 74-гръб).

 

[15]   На 22.07.2009 г. заместник главният прокурор В.П.е изпратил писмо до ВСС, с което е уведомил ВСС, че срещу адвокат Н.Н. е било образувано наказателно производство по сл. д. 22/2008 г. на СтСлС, бил е внесен обвинителен акт в СРС, но делото е било върнато за доразследване. Със същото писмо той е уведомил ВСС, че в РП-Варна е имало образувана преписка 5913/2009 г. за престъпление по чл. 286 от НК, извършено от адвокат Н.Н.. Писмото е било изпратено във връзка с участието на адвокат Н. в конкурс за първоначално назначаване в окръжни и районни прокуратури, и окръжни и районни съдилища (писмо, т. I, л. 60).

 

 

[16]   РП-Варна е изпратила на СРП пр. пр. 5913/2009 г. На 03.05.2010 г. прокурор от СРП е отказал да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 286 от НК по преписката, защото от самия сигнал, по който тя е била образувана, е ставало ясно, че адвокат Н. не е могъл да извърши престъплението. Прокурорът от СРП е изпратил преписката на РП-Варна по компетентност за преценка дали да се образува досъдебно производство за друго деяние на лице, различно от адвокат Н. (постановление, т. II, л. 568-570).

 

[17]   През 2010 г. адвокат Н.Н. е подал две искови молби в СГС. С тях той е искал съда да осъди няколко лица да му заплатят обезщетение за вреди, едно от които е било съдия Г.Ш. (искови молби, т. I, л. 446-454).

 

[18]   На 14.10.2010 г. СРП е прекратила частично наказателното производство по сл. д. 22/2008 г. на СтСлС – само за престъплението по чл. 209, ал. 1, връзка с чл. 18, ал. 1 от НК. Прекратяването е било поради това, че деянието не е съставлявало престъпление (определението, т. II, л. 737-738).

 

[19]   На 01.11.2011 г., след проведен конкурс, комисията по предложенията и атестирането към ВСС е обявила списъци с допуснати и недопуснати кандидати в конкурси за длъжност „съдия“ в административен съд, във ВАС, ВКС, окръжен, военен и районен съд. В същото заседание комисията е обявила и допуснатите и недопуснати кандидати в конкурси за заемане на длъжността „прокурор“ във ВКП, апелативна, окръжна и районна прокуратура. Комисията не е допуснала адвокат Н.Н. до нито една от тези процедури, защото е приела, че не е отговарял на изискванията на чл. 162, т. 3 от Закона за съдебната власт (т. I, л. 134-146-гръб).

 

[20]   На 09.11.2011 г. ВСС е провел заседание, на което съдия Г.Ш. е заявил, че не е имал дела с адвокат Н.Н.. Също така той е посочил, че:

- още през 1995 г. срещу Н.Н. е било образувано дисциплинарно производство и е бил освободен от длъжност районен прокурор, защото в периода 08.11.1993 г. - 02.02.1995 г. не е решил нито една преписка и не е водил разследване;

- през 2009 г. срещу Н.Н. е бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 209 и е била образувана преписка за престъпление по чл. 286 по данни от господин В.П.; тези производства са били висящи и при положение, че Н.Н. е спечелил конкурса, ВСС е трябвало да го отстрани от длъжност (т. I, л. 172-173; т. II, л. 720-721).

 

[21]   Съдия Г.Ш. е докладвал, че според комисията по предложенията и атестирането адвокат Н.Н. не е притежавал необходимите качества, посочени в чл. 162 от ЗСВ. Той също е заявил, че според комисията възражението на адвокат Н. е следвало да се остави без уважение (пак там).

 

[22]   След разискването на предложението на комисията, ВСС е отхвърлил възражението на адвокат Н.Н.. В мотивите си ВСС е приел, че адвокат Н. не е притежавал необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. ВСС е приел това, защото адвокат Н. е бил освободен от длъжност районен прокурор поради трайна фактическа невъзможност да изпълнява служебните си задължения, понеже през периода 08.11.1993 г. – 02.02.1995 г. не е решил нито една преписка, не е водил разследване, не е внесъл нито един обвинителен акт. Представените от адвокат Н. болнични листове са били обявени за неправилно издадени и обезсилени.

 

[23]   Също така ВСС е мотивирал решението си и с това, че във връзка с участието на адвокат Н. в конкурс за магистрати през 2009 г. е било установено чрез справка от ВКП, че срещу него е бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 209 от НК, а с постановление от 11.05.2009 г. на прокурор в РП-Варна е била образувана преписка за извършено от него престъпление по чл. 286 от НК. Поради това и независимо от изхода от внесените обвинения, ВСС е приел, че е съществувало основателно съмнение относно притежаваните от адвокат Н. качества за заемане на длъжностите, за които е кандидатствал (т. I, л. 174-175, л. 439-440 и т. II, л. 722, л. 729).

 

[24]   Пълният стенографски протокол от заседанието на ВСС, включително и изявленията на съдия Г.Ш., е бил публикуван на сайта на ВСС. Така те са станали известни на неограничен кръг лица (протоколите, т. I, л. 175, л. 442 и т. II, л. 730; показанията на свидетелката С.Б., т. III, л. 904-гръб, л. 905 и л. 905-гръб).

 

[25]   Към момента на провеждане на заседанието на ВСС съдия Г.Ш. не е бил получил препис от исковите молби на Н.Н., описани по-горе в пар. 17. Съдът е връчил на съдия Г.Ш. преписи от исковите молби едва през 2012 г. и 2014 г., а той е подал писмени отговори по тях съответно по гр. д. 14 889/2010 г. на 14.02.2012 г., а по другото дело на 18.09.2014 г., защото от разглеждането на делата са се отвеждали съдиите, на които те са били разпределени (това е служебно известно на съда).

 

[26]   Твърденията, които ответникът е заявил на заседанието на ВСС, са засегнали адвокат Н.Н.. Те са му се отразили негативно – той е бил „обезкуражен и смазан“ (показанията на свидетелката С.Б., т. III, л. 904-гръб, л. 905 и л. 905-гръб).

 

[27] На 26.02.2016 г. е влязло в сила определение на СРС, с което той е прекратил наказателното производство по обвиненията срещу адвокат Н. за престъпления по чл. 209 и 210 от НК.[1] Съдът е постановил определението, защото е била изтекла абсолютната давност за наказателно преследване (определението, т. 2, л. 739-741).

 

[28] Не се спори, че съдия Г.Ш. не е заплатил на адвокат Н.Н. обезщетение за неимуществени вреди (т. I, л. 80-81). Н.Н. е заплатил: 1 040,00 лева държавна такса (т. I, л. 38); 60,00 лева за призоваване на свидетели (т. I, л.354); 4 989,00 лева на адвокат (т. I, л. 37); 25,00 лева за съдебни удостоверения (т. I, л. 92, 295-296); 19,60 лева за преписи (т. I, л. 291). Общо разноските на ищеца са за 6 133,60 лева. Ответникът не е направил разноски по делото.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[29] Адвокат Н.Н. е предявил иск по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) срещу съдия Г.Ш.. Искът е частично основателен.

1.           По иска по чл. 45 от ЗЗД

[30] Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ответникът да е извършил виновно неправомерно действие/бездействие;

2. от него да са последвали вреди за ищеца;

3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

1.1.    По първата предпоставка за уважаването на иска - ответникът да е извършил виновно противоправно действие

 

[31] Адвокат Н. твърди, че съдия Ш. го е наклеветил и обидил. За да бъдат твърденията на съдия Г.Ш. клевети, т. е. противоправни, е необходимо:

а. на заседанието на ВСС той да е изложил конкретни неверни обстоятелства относно адвокат Н.;

б. тези обстоятелства да опозоряват адвокат Н. (аргумент от чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК; Решения на ВКС: 404-2010-III Г. О. по гр. д. 907/2009 г.; 468-2009-IV Г. О. по гр. д. 868/2008 г.).

 

[32] Неверни са тези обстоятелства, за които се е твърдяло, че са се осъществили, а те не са (или обратното), или пък са се осъществили, но не по твърдения начин. Тежестта на доказване е за ответника, че са истински твърдените обстоятелства, евентуално опозоряващи за ищеца (Решение на ВКС 253-2014-III Г.О. по гр. д. 1251/2012 г.).

 

[33] За да може съдът да прецени дали фактите са истински или не, ищецът следва изрично да изложи кои факти приема за неистински и позорящи (Решение на ВКС 85-2012-IV Г. О. по гр. д. 1 486/2011 г. ). Следователно проверката на съда трябва да се ограничи само до фактите, изрично посочени от ищеца в исковата молба за неистински и позорящи го. Ако съдът разгледа и други факти, разпространени от ответника, но, за които ищецът не е зaявил, че са неистински и са го опозорили, съдът би нарушил диспозитивното начало.

 

[34] На проверка за истинност не подлежат оценките и мненията. Оценките са коментар на фактите, които пък са възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност (Решения на ВКС: 85-2012-IV Г. О. по гр. д. 1 486/2011 г.; 369-2015-IV Г. О. по гр. д. 2 098/2015 г.). Дори оценките и мненията обаче, следва да са изградени върху някаква подкрепяща ги достатъчна фактическа база (Решения на ЕСПЧ: Pedersen and Baadsgaard v. Denmark [GC], no. 49 017/99, § 76, ECHR 2004 XI; Timpul Info-Magazin and Anghel v. Moldova, no. 42 864/05, § 37, 27 November 2007; Решение на ВКС 369-2015-IV Г. О. по гр. д. 2 098/2015 г.).

 

[35] Опозоряващо за дадено лице е обстоятелство, което е: недостойно и укоримо от гледна точка на общоприетите морални разбирания; предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото; разгласяването му е опасно за доброто име на лицето (Решения на ВКС: 452-2010-III Н. О. по н. д. 411/2010 г.; 75-2012-II Н. О. по н. д. 3142/2011; 17-2011-I Н. О. по н. д. 641/2010 г.). Такова обстоятелство може да се отнася: до минало и настоящо поведение; до служебни и обществени прояви или такива от личния живот; до отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно (Решение на ВКС 17-2011-I Н. О. по н. д. 641/2010 г.).

 

[36] Следователно, за да приеме, че ответникът е извършил противоправно деяние, съдът трябва да прецени дали твърдените от ищеца неистински и позорящи го обстоятелства:

- са били действително заявени от ответника;

- са факти или оценки/мнения;

- ако са факти, неистински ли са те, а, ако са мнения/оценки, има ли за тях достатъчна подкрепяща ги фактическа база;

- позорящи ли са твърденията за ищеца.

 

[37] Обида ще е налице, ако се каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие (чл. 146, ал. 1 НК). При обидата деецът казва или извършва нещо унизително за честта и достойнството на засегнатия, като използва епитети, изрази или жестове, които са унизителни и накърняват личната самооценка на засегнатия за собствената му значимост и тази на неговите житейски принципи (решения на ВКС: 252-2019-IV Г. О. по гр. д. 4172/2017 г.; 122-2011-2 Н. О. по н. д. 12/2011 г.; 232-2017-1 Н. О. по н. д. 851/2016 г.; 93-2013-3 Н. О. по н. д. 163/2013 г.)

 

[38] Необходимo e засегнатият да е имал обективната възможност да възприеме унизителната за него проява (решение на ВКС 159-2015-1 Н. О. по н. д. 300/2015 г.). Обективна, а не субективна е и преценката, която се извършва дали казаното или извършеното е било унизително, като тя изхожда от общоприетите критерии в обществото за морално и етично поведение и общуване (решения на ВКС: 159-2015-1 Н. О. по н. д. 300/2015 г.; 79-2016-3 Н. О. по н. д. 302/2016 г.).

 

[39] Следователно, за да приеме, че ответникът е извършил противоправно деяние спрямо ищеца, съдът трябва да прецени дали обстоятелствата, твърдени от ищеца:

- са били действително заявени от ответника;

- унизителни ли са ищеца, могат ли да накърнят честта и достойнството му, и общоприетите критерии в обществото за морално и етично поведение и общуване.

 

[40] Съдът ще направи този анализ последователно за всяко едно твърдение на ответника, за което ищецът е заявил, че е неистинско и го позори, или го обижда.

 

1.1.1. По първото твърдение – докато е бил прокурор, срещу ищеца е било образувано дисциплинарно производство

 

[41] Съдът установи, че действително Г.Ш. е заявил на заседанието на ВСС, че срещу Н.Н. е имало образувано дисциплинарно производство, докато е бил районен прокурор. Наличието на такова производство е факт, а не оценка. Съдът не установи срещу адвокат Н. да е имало образувано дисциплинарно производство – трайната фактическа невъзможност за изпълнение на служебни задължения не е била основание за дисциплинарна отговорност. Ето защо съдът приема, че това твърдение на съдия Г.Ш. е неистинско.

 

[42] Към 1995 г. дисциплинарни производства срещу магистрати са се образували в няколко хипотези. Те са били: виновно неизпълнение на служебните задължения; системно нарушаване на сроковете, предвидени в процесуалните закони; извършване на действия, които неоправдано са забавяли производството; нарушения на правилата за професионална етика (чл. 168, ал. 1 от ЗСВ от 1994 г. (отм). Всяко едно от тези действия е укоримо и предизвиква негативна оценка от обществото. Затова твърдението, че срещу някого е имало образувано дисциплинарно производство накърнява доброто име на този, за когото се отнася. Ето защо съдът приема, че това твърдение на съдия Г.Ш. е позорящо за адвокат Н., но не е унизително, защото не е негативна оценка, а конкретен факт. Затова това твърдение е клеветническо, но не и обидно.

 

[43] Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. В случая не са събрани каквито и да е доказателства, от които съдът да установи, че съдия Г.Ш. не е виновен за заявеното обстоятелство, опозоряващо адвокат Н.. Затова съдът приема, че съдия Г.Ш. е виновен. Налице е първата предпоставка за уважаване на иска по отношение на заявеното от съдия Г.Ш., че, докато Н.Н. е бил прокурор, срещу него е било образувано дисциплинарно производство.

 

1.1.2. По второто твърдение – адвокат Н. е бил освободен от длъжност районен прокурор вследствие на дисциплинарно производство

 

[44] Съдът установи, че действително съдия Г.Ш. е заявил на заседанието на ВСС, че срещу Н.Н. е имало образувано дисциплинарно производство, в резултат на което той е бил отстранен от длъжността районен прокурор. Отстраняването от длъжност поради такова производство е факт, а не оценка. Съдът не установи срещу адвокат Н. да е имало образувано дисциплинарно производство, в резултат на което да е бил отстранен от длъжност. Той е бил освободен от длъжност поради трайна фактическа невъзможност за изпълнение на служебни задължения, което не е било основание за провеждане на дисциплинарно производство. Ето защо съдът приема, че това твърдение на съдия Г.Ш. е неистинско. То е опозоряващо, защото накърнява доброто име на този, за когото се отнася, но не е обидно, понеже не е негативна оценка, а факт.

 

[45] При непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД). В случая не са събрани каквито и да е доказателства, от които съдът да установи, че съдия Г.Ш. не е виновен за заявеното обстоятелство, опозоряващо адвокат Н.. Затова съдът приема, че съдия Г.Ш. е виновен. Налице е първата предпоставка за уважаване на иска по отношение на заявеното от съдия Г.Ш., че адвокат Н. е бил освободен от длъжност районен прокурор вследствие на дисциплинарно производство.

 

1.1.3. По третото твърдение – тогавашният ВСС е констатирал, че от 08.11.1993 г. до 02.02.1995 г. Н.Н. не е бил решил нито една преписка, не е водил разследване и т. н.

 

[46] Съдът установи, че действително съдия Г.Ш. е заявил това на заседанието на ВСС. Да не решиш нито една преписка за период от една година е факт, а не оценка. Съдът установи, че в този период Н.Н. е бил в болничен и не бил могъл да извършва служебните си задължения. Ето защо твърдението е вярно. Затова то не е клеветническо; не е и обидно, защото не е негативна оценка, а верен факт.

 

1.1.4. По четвъртото твърдение  – че през 2009 г. срещу адвокат Н.Н. е бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 209 от НК

 

[47] Съгласно чл. 162, т. 4 от ЗСВ, за съдия може да се назначи лице, което не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията. Нещо повече, когато съдия е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер, съответната колегия на ВСС може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство (чл. 230, ал. 2 от ЗСВ). Ето защо съдът приема, че в процедурата по избор на съдия ВСС следва да има пълна информация за това дали кандидатите са осъждани и дали срещу тях има образувани досъдебни производства. Тази информация само би помогнала на ВСС да направи правилна преценка за професионалните и нравствени качества на кандидатите.

 

[48] НПК не предвижда достатъчно гаранции срещу повдигането на необосновани обвинения. Мярката срещу това обаче, не е ограничаване на информацията, която ВСС следва да използва при преценката на качествата на кандидатите за съдии.

 

[49] Съдът установи, че действително Г.Ш. е заявил на заседанието на ВСС, че през 2009 г. срещу Н.Н. е бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 209 от НК. Да си обвинен в извършването на престъпление е факт, а не оценка. Съдът установи, че това твърдение отговаря на действителността. Затова поведението на съдия Г.Ш. не нарушава закона и не е клеветническо. То не е и обидно, защото не е негативна оценка, а верен факт.

 

1.1.5. По петото твърдение – че срещу Н.Н. е имало висящи производства

 

[50] Съдът установи, че действително съдия Г.Ш. е заявил това на заседанието на ВСС. Съдът установи, че към ноември 2011 г. проверката по пр. пр. 5913/2009 г. на РП-Варна е била приключила срещу адвокат Н., защото прокурор от СРП е отказал да образува наказателно производство срещу адвокат Н.. Към този момент е било частично прекратено и наказателното производство по сл. д. 22/2008 г. на СтСлС, но в останалата му част то е продължило до 2016 г., когато е било прекратено поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване. Следователно към ноември 2011 г., когато съдия Г.Ш. е направил процесното твърдение, срещу адвокат Н. е имало висящо наказателно производство. Ето защо заявеното от съдия Г.Ш. в заседанието на ВСС е било истина и не би могло да е опозоряващо за ищеца. То не е и обидно, защото не е негативна оценка, а верен факт.

 

1.1.6. По шестото твърдение – че ако Н.Н. е спечелил конкурса, е трябвало да бъде отстранен от длъжност

 

[51] Съдът установи, че действително съдия Г.Ш. е заявил това на заседанието на ВСС. Това твърдение е оценка и коментар и е било направено в контекста на обсъдените вече обстоятелства, че срещу адвокат Н. е имало висящо досъдебно производство, което е било вярно. Затова съдът приема, че мнението, което съдия Г.Ш. е изразил, е почивало на достатъчна фактическа база и не е опозоряващо. То не е и обидно, защото не е унизително.

 

1.1.7. По седмото твърдение – че адвокат Н.Н. не е притежавал необходимите нравствени и професионални качества, за да бъде магистрат

 

[52] Съдът установи, че действително съдия Г.Ш. е казал това на заседанието на ВСС. Това твърдение е оценка и коментар. То е направено в контекста на обсъдените вече обстоятелства, че срещу адвокат Н. е имало образувани досъдебни производства, което е било вярно. Освен това всеки от членовете на ВСС следва да може да изрази мнение за качествата на кандидатите, стига да е подкрепено от достатъчна фактическа база. В случая това е така. Затова поведението на съдия Г.Ш. не е било противоправно и не е било опозоряващо за адвокат Н.. То не е било и обидно, защото макар да представлява негативна оценка, тя е: подкрепена от достатъчна фактическа база; била е дадена по повод на процедура на подбор на магистратите в изпълнение от съдия Ш. на задълженията му като член на ВСС; не съдържа унизителни изрази.

 

1.1.8. По осмото твърдение – че болнични листа, представени от адвокат Н.Н., са били обявени за неправилно издадени и обезсилени

 

[53] Съдът установи, че действително съдия Г.Ш. е заявил това. Обявяването на болнични листове за неправилно издадени е факт, а не оценка. Съдът установи, че действително част от болничните листа, които Н.Н. е ползвал, са били обжалвани и отменени. Ето защо твърдението е истина. Затова то не е клеветническо за адвокат Н.Н.. То не е и обидно, защото не е негативна оценка, а факт.

 

1.1.9. По деветото твърдение – че адвокат Н.Н. е извършил престъпление по чл. 286 от НК

 

[54] Съдът не установи съдия Г.Ш. да е заявил това. Той е твърдял на заседанието на ВСС, че срещу адвокат Н.Н. е имало образувана преписка за престъпление по чл. 286 от НК, което е било вярно. Ето защо съдът не приема, че съдия Г.Ш. е извършил противоправно деяние, което да е било опозоряващо. То не е било и обидно, защото не е негативна оценка, а факт.

 

1.1.10. По десетото твърдение – че Г.Ш. е казал: „Аз проверих, такова дело няма. Това го казах и за журналистите.“

 

[55] Съдът установи, че действително съдия Г.Ш. е заявил това на заседанието на ВСС. Той го е направил по повод възражение от адвокат Н. за наличие на дела между него и съдия Ш.. Действително към този момент са били образувани две дела по искови на адвокат Н. срещу съдия Г.Ш.. Това, че между адвокат Н. и съдия Г.Ш. е имало съдебни дела към този момент, а съдия Г.Ш. е заявил, че е не имало такива, не е нито опозоряващо, нито обидно. Нещо повече, дори това да е опозоряващо или обидно, съдия Г.Ш. не е знаел за образуваните дела и не би могъл да съзнава, че с това твърдение опозорява или обижда адвокат Н.. Казаното от съдия Г.Ш. не е обидно и, защото не е негативна оценка.

 

1.1.11. По единадесетото твърдение – че Г.Ш. е казал: „Когато разглеждахме в комисията въпросите за допустимостта на този кандидат, имахме предвид изложените факти, комисията прие да се остави без възражение изложението му”

 

[56] Съдът установи, че действително съдия Г.Ш. е казал това на заседанието на ВСС. То не е позорящо; не е и обидно, защото не е негативна оценка.

 

1.1.12. По дванадесетото твърдение – че съдия Г.Ш. е казал: „Без значение какъв е изходът от внесените срещу Н.М.Н. обвинения, ясно е, че съществува основателно съмнение относно притежаваните от него нравствени и професионални качества, необходими за магистратска длъжност в органите на съдебната власт“

 

[57] Съдът установи, че действително съдия Г.Ш. е казал това на заседанието на ВСС. Това твърдение е оценка и коментар и е било направено в контекста на обсъдените вече обстоятелства, че срещу ищеца е имало образувано досъдебно производство. Съдът установи, че последното обстоятелство е било вярно. Освен това всеки от членовете на ВСС следва да може да изрази мнение за качествата на кандидатите, стига да е подкрепено от достатъчна фактическа база. В случая това е така. Затова поведението на Г.Ш. не е противоправно и клеветническо. То не е и обидно, защото макар да представлява негативна оценка, тя е: подкрепена от достатъчна фактическа база; била е дадена по повод на процедура на подбор на магистратите в изпълнение от съдия Ш. на задълженията му като член на ВСС; не съдържа унизителни изрази.

 

1.2. По втората предпоставка за уважаването на иска - чрез своето противоправно действие Г.Ш. да е увредил Н.Н.

 

[58] Съдът установи, че вследствие на прoтивоправно деяние, което е било виновно извършено от съдия Г.Ш., адвокат Н.Н. е преживял негативни емоции – той е бил „обезкуражен и смазан“. Следователно той е претърпял неимуществени вреди от описаните две твърдения по т. 1.1.1. и 1.1.2. Налице е втората предпоставка за уважаването на иска.

 

1.3. По третата предпоставка за уважаването на иска – съдия Г.Ш. да не е изплатил обезщетение на Н.Н.

 

[59] Съдът установи, че съдия Г.Ш. не е изплатил обезщетение на Н.Н.. Налице е и третата предпоставка за уважаването на иска.

 

1.4. По размера на обезщетението

[60] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът  следва да изясни към кой момент следва да направи това.  От 2009 г. насам съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г. ). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към времето на провеждане заседанието на ВСС и публикуване на протокола – ноември 2011 г.

 

[61] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В свое решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, ВКС е посочил критерии, от които съдилищата да изхождат при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от накърняване доброто име на увредения (Решение на ВКС 832-2010-IV Г. О. по гр. д. 593/2010 г.). Решението е било постановено по различен случай, но въпреки това съдът приема, че част от критериите са приложими и към настоящия случай. Това са: 1. има ли разгласяване чрез медиите; 2. има или влошаване на здравословното състояние; 3. конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането; 4. прояви на съпричиняване на вредите от увредения.

 

[62] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още един фактор. Това е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[63] В случая съдът установи, че процесните неистински факти са били разпространени чрез сайта на ВСС. Съдът установи, че вследствие на неверните  твърдения Н.Н. е преживял негативни емоции. Протоколът е достигнал и до работната среда на Н.Н..

 

[64] За ориентир при определянето на размера на обезщетението съдът използва две решения на ВКС, с които съдът е определил следните обезщетения: 2 000,00 лева за увреждане от 01.09.2013 г. – решение на ВКС 369-2015-IV Г. О. по гр. д. 2 098/2015 г.[2]; 6 000 лева за увреждане от периода септември – октомври 2013 г. – решение на САС 2237-2018-8-ми състав по гр. д. 577/2018 г.[3]. И двете решения са по дела на публични личности, които са били наклеветени чрез средства за масово осведомяване.

 

[65] Съдът отчита всички установени обстоятелства и фактори за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Така съдът приема, че 800,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от адвокат Н.Н.. Съдът определя, размер по-нисък от този по цитираните решения, защото: 1. по всяко от цитираните решения оклеветяващите обстоятелства са били оповестени в медии и така те са стигнали до по-широк кръг от хора; 2. те са за случаи от 2013 г., когато минималната работна заплата е била по-висока, отколкото през 2011 г.; 3. неверните и опозоряващи обстоятелства по второто дело са били заявени в отделни интервюта, което е засилило негативния ефект.

 

[66] Ето защо съдът осъжда съдия Г.Ш. да заплати на адвокат Н.Н. 800,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до предявения размер от 26 000,00 лева.

 

2.           По искането за законна лихва

 

[67] Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да има парично вземане към ответника; 2. ответникът да е изпаднал в забава; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

[68] Ищецът иска да му се присъди лихва от 15.10.2011 г. Съдът установи, че в заседание на ВСС на 09.11.2011 г. съдия Г.Ш. е заявил неистинските обстоятелства, които са били опозоряващи за адвокат Н.. На същата дата е бил публикуван и протоколът от заседанието. Затова законната лихва се дължи от 09.11.2011 г.

 

3.           По разноските

 

[69] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 6 133,60 лева.

 

[70] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 800,00 лева при предявен размер от 26 000,00 лева. Затова съдът осъжда съдия Г.Ш. да заплати на адвокат Н.Н. 188,73 лева разноски (6 133,60х800,00/26 000,00).

 

[71] Съдия Г.Ш. не е направил разноски по делото. Затова съдът не му присъжда такива.

 

IV. ПО ИСКАНЕТО НА ИЩЕЦА ЗА ОТМЯНА НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, С КОЕТО СЪДЪТ Е ДАЛ ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

 

[72] На 07.01.2020 г. адвокат Н. е поискал от съда да отмени определението си от 25.10.2019 г., с което е дал ход на делото по същество. Той твърди, че своевременно е направил искания за събиране на доказателства, а съдът неправомерно е обявил делото за приключено без да ги събере. Тези искания са били за събиране на: 1. прокурорска преписка 5 002/2007 г. на Районна прокуратура – гр. София; 2. прокурорска преписка 5 913/2009 г. на Районна прокуратура – гр. Варна (заявлението от 07.01.2020 г).

 

[73] В съдебно заседание от 25.10.2019 г. съдът се е произнесъл по исканията за събиране за доказателства. В това заседание адвокат Н. е поискал от съда да отмени определението си по доказателствените искания. Съдът се е произнесъл, че не са налице основания за изменение на постановеното по-рано определение.

 

[74] В заявлението адвокат Н. е направил същото искане, по което съдът вече се е произнесъл. Той не сочи нови факти и обстоятелства, чиято преценка да е възможно да доведе до промяна в решението на съда. Затова съдът не дължи ново произнасяне.

 

[75] Искането за отмяна на определението, с което съдът дал ход по същество, е мотивирано с необходимостта да се съберат нови доказателства. Съдът прие, че не следва да отменя определението си по доказателствата. Затова и искането за отмяна на хода по същество е неоснователно.

 

Съдия: