Р Е Ш
Е Н И Е
№ 402/14.09.2020 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд Монтана, в съдебно заседание на единадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател:
Огнян Евгениев
Членове:
Соня Камарашка
Мария
Ницова
при
секретар Лазарова и с участието на
прокурора Александрова
разгледа
докладваното от съдия Ницова КАНД № 344/2020 г. по описа на Административен съд
Монтана
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
Обжалва се решение № 101/30.06.2020 г., постановено по АНД
№ 515/2019 г. по описа на РС Лом, като съдът отменил наказателно постановление №
19-0294-001526/16.08.2019 г., изд. от началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ
Лом, В ЧАСТТА с която на Н.А.П. ***, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП са наложени
наказания „глоба“ в размер на 3 000 лева и лишаване от право на управление на
МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, и потвърдил
същото В ЧАСТТА, с която на основание чл. 185 от ЗДвП било наложено наказание „глоба“
в размер на 20 лева за нарушение на чл. 5,, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от решението останал
административнонаказващият орган, който чрез пълномощника юрк.Д*** обжалва решението в ЧАСТТА, с която е
отменено НП, в срок, с доводи за неправилност
и незаконосъобразност, поради постановяването му в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретните съображения
за наведените касационни основания се свеждат до следните: РС отменил
наказателното постановление, като се мотивирал, че липсвали доказателства в
подкрепа на описаното в АУАН и НП нарушение. Това обаче не било така, тъй като
в НП били описани ясно действията на нарушителя, още повече, че има повторност
на извършеното нарушение - при завой на
дясно ускорява МПС на пълна мощност, като на малка предавка превърта гумите и
така създава опасност за останалите участници на пътя. Било видно, че така
жалбоподателят използвал пътя не в съответствие с неговото предназначение.
Твърди се, че в отмененото НП били посочени всички елементи, които следвало да
бъдат осъществени от обективна страна, за да се квалифицирало деянието като
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. По тези съображения се моли съда да отмени
жаленото решение и да потвърди процесното НП. Прави възражение за прекомерност
на присъденото от РС адвокатско
възнаграждение, като и на предявено в
настоящата инстанция.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв.П*** , оспорва
жалбата, твърди, че възражението за прекомерност на присъденото адвокатско
възнаграждение е преклудирано, претендира разноски в настоящото производство в
размер на 500 лева.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата и
заключение, че атакуваното решение следва да оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по
съществото си същата е неоснователна.
С оспореното пред РС наказателно постановление /НП/, с което са
наложени наказания за две описани нарушения на ЗДвП. По отношение на
нарушението на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, РС приел извод, обоснован на показанията
на всички разпитани свидетели, че при издаване на НП нямало допуснати
съществени процесуални нарушения, но била оборена материалната доказателствена
сила, с която се ползвал АУАН по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Въззивният съд
ясно посочил в решението защо не приема да е категорично доказано първото
нарушение, още по-малко, че е налице умисъл за твърдяното деяние. Посочил е
ясно и защо приема, че е налице нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Касационната инстанция намира, че
РС правилно и всестранно изяснява релевантната фактическа обстановка, като
споделя фактическите му изводи, че пред него се оборва доказателствената сила
на редовно съставения АУАН, която установява чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, в частта
на първото нарушение.С процесното НП е повдигнато административнонаказателно
обвинение за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, която норма забранява на
водачите да ползват пътищата, отворени за обществено ползване за други цели,
освен свързаните с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Самото
описание на деянието, което се въздига от органа за нарушение на тази норма, не
е безспорно установено, предвид показанията на единствения свидетел С*** , не
става ясно дали поднасянето е било самоцелно или станало случайно, като се има
предвид, че МПС е с износени предни гуми, предвид което правилно съдът приел,
че в случая най-малкото не е налице
умисъл за твърдяното нарушение. Ето защо и при така установените факти и
обстоятелства, изводът на РС, че се оборва твърдението на органа, че наказаният
използва обществения път за друга цел, различна от установеното предназначение
на пътя, се явява правилен. Самите контролиращи органи не са установили
твърдяното нарушение, което също е довод в полза на горния извод на РС, че не е
доказано нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, поради което и езаконосъобразно
лицето е наказано по реда на чл. 175а,
ал. 1 от ЗДвП.
Относно нарушението по т. 2 от НП,
същото е потвърдено от РС и в тази част решението не се обжалва, т.е. същото е влязло в законна
сила.
При това законодателно разрешение
на нещата, настоящата инстанция приема за правилен изводът на РС за отмяна на
НП в частта по т.1 част от НП.
При извод за неоснователност на
наведеното касационно основание и за правилност на обжалваното въззивно
решение, настоящата инстанция намира искането на пълномощника на ответника по
касация за заплащане на разноските за частично основателно. Съгласно
представения списък на разноските се
претендират такива в размер на 500 лв., разноски за един адвокат пред тази
инстанция.
Следва да се има предвид и
възражението на пълномощника на ответника, който твърди прекомерност както на
присъденото адвокатско възнаграждение от РС, също така и на претендираното в
настоящото производство.
Следва да се посочи, че производството пред РС е приключило на 30.06.2020 г., когато вече е в сила новата норма на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН „ В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, от която процесуална възможност ответникът по касацията се е възползвал. Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН „Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата“, като тази процесуална възможност не е упражнена своевременно пред съда и така се преклудира възможността това да се прави за първи път едва пред тази инстанция.
Предвид
изхода на делото и правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява основателна.
Същите се доказват в размера на 500 лева за адвокатска защита пред касационната
инстанция. Касаторът е направил надлежно възражение за прекомерност на
разноските. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. /Доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. и доп., бр.
28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила
от 15.05.2020 г. от / „Ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението.“ , т.е в конкретния случай възнаграждението следва да е в размер на 440 лева. След отмяната на §
2, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., съдът може на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК, в случаите когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Настоящият състав на съда намира, че посочената хипотеза е налице, тъй като
действителната правна и фактическа сложност на делото не е такава, че да бъде
оправдано заплащане на адвокатско възнаграждение в размер превишаващ минимално установения. Съдът приема, че е
справедливо на ответника да бъде присъден по-нисък размер на разноски за
адвокатско възнаграждение, а именно в размер на минимално установеното
възнаграждение от 440 лева. По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от
ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган.
Предвид изложеното и на осн. чл.
221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 101/30.06.2020
г., постановено по АНД № 515/2019 г., по описа на РС Лом.
ОСЪЖДА ОДМВР Монтана да заплати на Н.А.П.
***, разноски в настоящото производство в размер на 440/четиристотин и четиридесет/
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: