Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1425
гр.
Бургас, 28.10.2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в
открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:
М. Николова
при
секретар Г.С., като разгледа докладваното от съдия Николова административно
дело № 650/2019 година., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.156 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „А.Г.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя А.Г.Х.против
ревизионен акт № Р-02000218002690-091-001/20.12.2018 г., издаден от началник
сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП –
Бургас – ръководител на ревизията, в частта му, в която е потвърден с решение №
35/27.02.2019 г. на Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Бургас при ЦУ на НАП, с който на едноличното дружество са установени задължение
за корпоративен данък /КД/ за данъчен период 01.01.2017г.-31.12.2017г. в размер
на 77 506,84 лв. главница и лихва в размер на 5 388,85 лв. и
задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ за данъчен период от
01.02.2017 г. до 30.06.2017 г. и от 01.08.2017 г. до 31.03.2018 г. в общ размер
на 272 079,26 лв., ведно с дължимите лихви – 30 848,64 лв.
В сезиращата съда жалбата се оспорват определените с
РА, в потвърдената му част, данъчни задължения като се изразява несъгласие с
направените от органа по приходите констатации, който според доводите на
ревизираното дружество противоречат на закона, на действителната фактическа
обстановка и на събраните в хода на ревизията доказателства. Иска се отмяна на
РА като незаконосъобразен в обжалваната му част. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата по
изложените в нея доводи и съображения за незаконосъобразност и ангажира
доказателства.
Ответникът, директорът на Дирекция „ОДОП” Бургас при
ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна
и недоказана. Излага доводи за законосъобразност на оспорения РА. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 389 лева и
възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
предоставените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Производство по издаване на процесния РА е започнало
въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000218002690-020-001/10.05.2018г.,
издадена от началника на сектор в ТД на НАП – Бургас, изменена със Заповед за
изменение на ЗВР № Р-02000218002690-020-002/17.08.2018г. и № Р- Р-02000218002690-020-003/12.09.2018г.,
с които е разпоредено да се извърши ревизия на „А.Г.“ ЕООД, която да обхване
следните видове задължения по периоди: корпоративен данък за периода от
01.01.2017г. до 31.12.2017г. и ДДС за периода от 01.02.2017г. – 31.03.2018г.
След завършване на
ревизията и в срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК, резултатите от същата са
обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-02000218002690-092-001/05.11.2018г.
(л.67-110), неразделна част от РА. Ревизионният доклад е връчен на задълженото
лице електронно на 06.11.2018г. видно от приложено по делото удостоверение за
извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л.115). Няма направено
възражение срещу РД.
След преценка на
извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства, на
направените изводи и основания за тях, органът възложил ревизията и
ръководителят на ревизията са постановили процесния РА № Р-02000218002690-091-001/20.12.2018г.,
с който е установен размера на задълженията по ЗКПО и по ЗДДС по периоди и лихвите за просрочие към тях,
както следва: по ЗКПО за данъчен период
01.01.2017г. – 31.12.2017г. в размер на 79
590 лв. главница и лихва – 5 533,70 лв., по ЗДДС за периодите от
01.02.2017 г. до 30.06.2017 г. и от 01.08.2017 г. до 31.03.2018 г. в общ размер
на 272 079,26 лв., ведно с дължимите лихви – 30 848,64 лв.
Ревизионният акт е
връчен електронно на 27.12.2018г., видно от наличното по делото удостоверение
за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л.58). Срещу
ревизионния акт жалбоподателят е депозирал своя жалба вх. № ИТ-00-155/09.01.2019
год. в нормативно установения 14-дневен срок по чл.152 от ДОПК. С решение № 35/27.02.2019г.
директорът на Дирекция „ОДОП“ гр. Бургас при ЦУ на НАП (л.28-35) частично е потвърдил
РА, с който са определени задълженията по ЗДДС и по ЗКПО, като е отменил
определения допълнителен КД за период от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. в размер
на 2 083,33 лв. главница и 144,85 лв. - лихва. Решението на директора на
дирекция „ОДОП“ гр.Бургас е връчено по електронен път на 06.03.2019г., видно от
представеното по делото удостоверение (л.27). Жалбата, с която е поставено
началото на настоящото съдебно производство, е депозирана чрез директора на
дирекция „ОДОП“ гр.Бургас на 18.03.2019 г. (л.10).
От представената по
делото административна преписка се установява, следното:
Ревизираното дружество е декларирало, че извършва
строителство на жилищни и нежилищни сгради – код 4120. През ревизираният период
„А.Г.“ ЕООД е извършвало като основна дейност строително-монтажни работи по
договори като изпълнител или подизпълнител. Установено е, че през ревизирания
период дружеството притежава апартамент в гр.Несебър, придобит с НА № 30/18.05.2017г.,
който използва за административен офис. Ревизираното лице е регистрирано по
ЗДДС, считано от 31.05.2014г. Установено е, че дружеството притежава
Удостоверение І-TV 014325 за вписване в Централния професионален регистър на
строителя за изпълнение на строежи със следния обхват: първа група - строежи от
високо строителство, прилежащата му инфраструктура, електронни съобщителни
мрежи и съоръжения, строежи от четвърта и пета категория. Жалбоподателят „А.Г.“
ЕООД притежава и Удостоверение № V-TV 10070 за вписване в Централния професионален
регистър на строителя - пета група - отделни видове СМР, съгласно КИД-2008,
сектор Строителство.
На задълженото лице е била извършена предходна
ревизия, приключила с издаден РА № Р-02000218000484-091-001/11.09.2018 г., с
обхват: ДДС 01.02.2016г. - 31.01.2017г.; КД - 25.03.2014г. - 31.12.2016г.; ДОО
- за осигурители 25.03.2014г. - 31.12.2017г.; Данък върху доходите от трудови и
приравнените на тях правоотношения 25.03.2014г. - 31.12.2017г.; Вноски за
здравно осигуряване – за осигурители 25.03.2014г. - 31.12.2017г.; Професионален
пенсионен фонд 25.03.2014г. - 31.12.2017г.; Универсален пенсионен фонд – за Осигурители
25.03.2014г. - 31.12.2017г. С издадения РА са установени задължения за довнасяне
са в размер общо на 118 485,44 лв. и лихвите за просрочия към тях в размер общо
на 23 792,45 лв. Към момента на извършване на процесната ревизия, РА се
обжалва.
В хода на настоящото ревизионно производство са
извършени редица процесуални действия подробно описани в РД /стр.3 и сл. от РД/.
След преценка на установените факти и
обстоятелства и доказателствата по тях, ревизиращият орган намира следното:
I.
По Закона за данъка върху добавената стойност:
Съобразно изложеното в РА и РД, органите по приходите
са констатирали, че ревизираното лице е упражнило неправомерно право на
приспадане на данъчен кредит по фактури за доставка на СМР, издадени от
„Ситистрой консулт“ ЕООД и „Р 1“ ЕООД и на стоки /строителни материали/ от
„Топливо 2“ ЕООД.
Констатация
№1: Ревизиращият екип е
установил, че жалбоподателят „А.Г.“ ЕООД, е включил в Дневниците си
за покупки в съответните периоди на издаване на фактурите и ползва пълен
данъчен кредит в размер на 42034,21 лева по 54 бр. фактури с предмет на
доставка: „материали С. Дружба 2 и материали Бургас бл.64“ с доставчик „Топливо
2“ ЕООД, ЕИК: *********, като фактурите са подробно посочени в РД на стр.23-25
от него /л.78-79 от делото/.
Във връзка с изясняване на доставките по фактурите с
доставчик „Топливо 2“ ЕООД на жалбоподателя е връчено ИПДПОЗЛ №
Р-02000218002690-040-004/23.07.2018г. От ревизиращия екип са изискани копия на фактурите
и всички други съпътстващи документите, на чието основание е съставена
фактурата - стокови разписки, транспортни документи, пътни листи, товарителници
или други във връзка с осъществената доставка на материали, документи за
плащания по фактурите, счетоводни разпечатки за осчетоводяването на доставката
и влагането на материалите по обекти. Изискани са писмени обяснения относно
организацията на доставките, заприхождаването и изписването на материалите, за
чия сметка е транспорта, от кой склад/обект на доставчика са товарени
материалите и в кой склад/обект на ЗЛ са разтоварени, имената на лицата приели
и изписали материалите, както и наличието на търговска кореспонденция и имената
на упълномощените лица от страната на двете дружества. Задълженото лице
представя само копия на фактури и касови бонове към тях. Не представя писмени
обяснения относно начина на организация, доставка, съхранение, изписване на
материалите. Констатира се, че представените касови бонове са с вписано едно и
също фискално устройство с № DT379672.
Извършена е насрещна проверка от друго ТД – „Топливо 2“ ЕООД, приключила с ПИП № П-22222518096995-141-001/07.06.2018г., към
който е приложена декларация от г-н Васил Огнянов Щраков, представляващ „Топливо
2“ ЕООД, където се твърди, че според счетоводните регистри на дружеството не са
издавани фактури и кредитни известия за строителни материали на дружество „А.Г.“
ЕООД през периода м.02.2017г. до м.05.2018г. В декларацията е посочено, че в
„Топливо С.“ ЕООД, представлявано от Щраков, за същия период има издадени само
2 бр. фактури - № **********/21.054.2018г. и № **********/28.05.2018г. Ревизиращият
екип е извършил проверка в ПП Фискални устройства, „Справка за регистрирани
фискални устройства на ЕИК“, на „Топливо 2“ ЕООД. Констатирано е, че „Топливо 2“
ЕООД няма регистрирано ФУ с № DT379672, а реквизитите на представените касови бонове,
на ред ЗДДС не е вписан идентификационен номер по ЗДДС, съгласно чл.26, ал.1,
т.5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
На база на събраните в хода на ревизията доказателства
ревизиращия екип формира извод, че от „Топливо 2“ ЕООД не са извършени изобщо
доставки към ревизираното дружество, издадените фактури са без основание,
правото на данъчен кредит по смисъла на ЗДДС по тези доставки не възниква,
защото и данъкът по тях се явява начислен без основание, създадена е една
правна привидност, поради което на основание чл.69, ал.1, т.1, във връзка с
чл.70, ал.5, във връзка с чл.6, чл.9, чл.25 от ЗДДС на „А.Г.“ ЕООД е отказано
право на приспадане на данъчен кредит в размер на 42 034,21лв. по подробно
описаните в РД фактури с посочен в тях доставчик „Топливо 2“ ЕООД. Констатацията,
според органа, е намерила отражение в данъчен период м.12.2017г. – 14492,77лв., м.01.2018г. – 15870,27лв. и м.02.2018г. –
11671 лв.
Констатация
№2: В хода на ревизията е
установено, че „А.Г.“ ЕООД, включва в Дневниците си за покупки в съответните
месеци на издаване 13 бр. фактури, подробно описани в РД на стр.27 от него
/л.80 от делото/ и ползва пълен данъчен кредит по тях в размер на 42727,27 лева,
като същите са с издател „Ситистрой консулт“ ЕООД, ЕИК: *********.
Във връзка с изясняване на доставките по цитираните в
РД 13 бр. фактури е изготвено и връчено ИПДПОЗЛ №Р № Р-02000218002690-040-002/26.06.2018г.
Жалбоподателят „А.Г.“ ЕООД входира документи – фактури, договор и протоколи, в
деловодството на ТД на НАП Бургас вх.№ ИТ-00-6816/10.07.2018г. и вх.№ ИТ-00-9341/18.09.2018г.
Задълженото лице не представя писмени обяснения. От представените документи се
установява, че „Ситистрой консулт“ ЕООД има сключен един договор с жалбоподателя,
а именно: договор от 07.02.2017г. между „А.Г.“ ЕООД, в качеството на възложител
и „Ситистрой консулт“ ЕООД като изпълнител за извършване на строително – монтажни
работи на обект: „Сграда с административен адрес гр.Я., к-с Граф Игнатиев,
бл.64, с цени съгласно оферта – Приложение №1, неразделна част от договора“. Представени
са копия на 13-те броя фактури и протоколи Акт Образец №1 и №2. Ревизиращият екип
констатира, че договора от 07.02.2017г. е свързан с друг основен договор, в
който „А.Г.“ ЕООД, като част от Консорциум ДЗЗД „Граф Игнатиев 64“, гр.Бургас,
ЕИК *********, е вписан като Изпълнител, а именно: Договор № 27/19.09.2016г.,
сключен между Община Я. и Консорциум ДЗЗД „Граф Игнатиев 64“, гр.Бургас за
възлагане на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на Инженеринг –
проектиране и изпълнение на СМР и упражняване на авторски надзор във връзка с реализацията
на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради
на територията на Община Я.“, обособена позиция № 2 „Сграда с административен
адрес ***“.
Дружеството „А.Г.“ ЕООД е представило с документи към
ИПДПОЗЛ №Р-02000218002690-040-001/21.05.2018г., с вх. ИТ-00-5815/ 11.06.2018г.
и договор № 27/19.09.2016 г., сключен на основание чл.41 от ЗПО /отм./ във връзка
с проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка по ЗОП с предмет
„Изпълнение на Инженеринг – проектиране и изпълнение на СМР и упражняване на
авторски надзор във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна
ефективност на многофамилните жилищни сгради на територията на Община Я.“,
поръчка № 00339-2016-0003 и Решение № РД-02-00538/27.07.2016г. за определяне на
Изпълнител, на стойност 1 702 205,34лв. без ДДС, в т.ч. цена за изпълнение
на СМР - 1610956,97лв. без ДДС. За извършване на строително ремонтни дейности
на същия обект, „А.Г.“ ЕООД сключва договор с подизпълнител – „Ситистрой
консулт“ ЕООД.
Според ревизиращите, представеният договор от 07.02.2017г.,
сключен между „А.Г.“ ЕООД и „Ситстрой консулт“ ЕООД не съдържа няколко основни реквизити,
доказващи уникалния характер на конкретната доставка по договора, а именно липсва: стойност на договора,
срок за изпълнение, гаранционен срок. В подкрепа на същото органа
посочва, че в Приложение №1 към договора са разписани само единични цени на
труд за видове ремонтни дейности, като не е посочено количеството работа, която
е договорена, с което не само не се получава необходимата информация за обема
възложена работа, но и се нарушава и т.5, раздел V от същия договор, съгласно
която количествената сметка към договора следва да е с цени и количества, които
да се следят и при несъответствие да се актуват допълнително. От изложеното до тук
ревизиращият екип намира, че представеният писмен договор е бланкетен по
съдържание, без конкретизиран предмет на възложената работа, което лишава
договора от съществен елемент за действителността му и означава, че същият може да се съотнесе към всяка
произволна фактура и всеки произволен Протокол – акт обр.19.
Във връзка с установяване на всички факти и
обстоятелства е направена насрещна проверка на „Ситистрой консулт“ ЕООД. Осъществени
са посещения на адреса за кореспонденция на „Ситистрой консулт“ ЕООД в гр.
Варна, местност „Кемер дере” № 26, при които не е открит представляващия
дружеството или упълномощено от него лице. Изготвеното ИПДПОЗЛ от 25.05.2018 г.
относно издадените от него 13 бр. фактури с предмет на доставка СМР е връчено
по реда на чл. 32 от ДОПК, но в определения срок не са представени изисканите
документи.
При справка в Търговски регистър за „Ситистрой консулт“ ЕООД, органът по приходите е установил, че същото е регистрирано на 20.01.2017 г. с капитал 300 лв. Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е Илхан Джевдетов Изетов. Седалището и адреса на управление са: ***. На 03.07.2017 г. в Търговския регистър са вписани промени в адреса на управление, представляващия и собственика на капитала на дружеството - Веселин Йорданов Костадинов, който е собственик на капитала на 86 бр. фирми, част от тях заличени, които не се разчитат с бюджета, със задължения в особено големи размери. Задълженото лице е регистрирано по ЗДДС, считано от 08.02.2017 г. – регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот. Същото е дерегистрирано на 28.09.2017 г. – задължителна при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС.
Ревизиращият екип е извършил преглед в данъчното досие
на „Ситистрой консулт“ ЕООД и към настоящата преписка е приобщил доказателства,
подробно описани в РД на стр.30 и 31 от него /л.81-гръб от делото/. Преценявайки
в тяхната съвкупност приобщени доказателства, ревизиращият екип стига до следните
изводи:
1. „Ситистрой консулт“ ЕООД не разполага със
строителна техника, МПС и други активи, свързани с материалната обезепеченост
на строителната дейност. Няма въведен в експлоатация ЕКАФП. ЗЛ не декларира
разкрити офис, търговски, производствени обекти. Не разполага със собствени
и/или наети активи – видно от Оборотна ведомост 01.02.2017г. - 30.04.2017 г.,
Справки от №1 до №5 /към Протокол КД- 73 № Р-02000218002690-ППД-001/25.06.2018
г. за приобщаване документи от производство УИН:Р- 03000317003282/
2. „Ситисттрой консулт“ ЕООД не разполага с
необходимия капацитет от трудов ресурс. Представените Договори от „Ситистрой
консулт“ ЕООД /към приобщените документи от предходни производства/ са сключени
на близки дати - на 28.03.2017г. сключен с „Димар Норд-Йист“ за СМР на многофамилна
жилищна сграда със срок на завършване 31.07.2017г.,; на 09.02.2017г. сключен с
„Ванина строй'“. Съответно Договора, представен от „А.Г.“ ЕООД със „Ситистрой
консулт“ ЕООД е от 07.02.2017г. Обектите по трите Договора са в различни
градове. През периода на действието на трите договора в три различни града в „Ситистрой
консулт“ ЕООД са работили между 18 и 20 лица на месец.
3. „Ситистрой консулт“ ЕООД не разполага с материали,
необходими за извършване на СМР. Видно от Оборотната ведомост за периода
м.02-м.04.2017 г. е установено, че по сметка 6011 – Разходи за материали – „А.Г.“
са отчетени разходи за материали 101325,93 лв., приключени със сметка 611 –
Разходи за основна д-ст „А.Г.“, както и липсва разпределение на разходите за
труд по обекти. Ревизията излага доказателства, приобщени с Протокол КД-73 №
Р-02000218002690-ППД-001/25.06.2018 г. за приобщаване документи от производство
УИН:Р-03000317003282, относно липсата на доставка на строителни материали.
4.Преведените суми от „А.Г.“ ЕООД се изтеглят в същия
или следващ ден от управителя на „Ситистрой консулт“ ЕООД. Съгласно банкови
извлечения към Протокол КД-73 № Р-02000218002690-ППД-002 / 25.06.2018 г. за
приобщаване документи от производство УИН:ПО-03000317003512 е видно, че след
всеки превод по банков път от „А.Г.“ ЕООД, същата сума е изтеглена в брой същия
или следващия ден от Ивайло Петров – управител на дружеството
Във връзка с установяване на всички факти и
обстоятелства по изпълнените работи от „Ситистрой консулт“ ЕООД са връчени ИПДСПОТЛ
№ Р-0200218002690-041-013/03.07.2018г. и № Р-0200218002690-041-001/ 20.06.2018г.
г. на Община Я., която е Възложител на работата на обект „Сграда с
административен адрес ***. Входирани са документи и писмени обяснения по
искането с вх.№ 08-8-6/04.07.2018 г., както следва: договор между Община Я. и
Консорциум ДЗЗД „Граф Игнатиев 64“, гр.Бургас, в който консорциум един от
участниците е ревизираното лице – „А.Г.“ ЕООД, респективно последния в
качеството си на Главен изпълнител. Относно превъзлагането на работи от Главния
изпълнител на негов подизпълнител, Община Я. представя следните писмени
обяснения: „т.5.1. Участниците в обществената поръчка представят декларации за
участие или не на подизпълнител в извършваните дейности още при провеждане на
процедурата по избор на изпълнител. Съгласно решението за избор на изпълнител и
сключен Договор №27/09.09.2016г. с Консорциум ДЗЗД „Граф Игнатиев 64“,
гр.Бургас няма посочен подизпълнител за извършване на СМР".; т.5.2. В
Община Я. не са представени сключени договори с подизпълнители за обекта.; т.5.5.Община
Я. не е приемала работа на обекта от „Ситистрой консулт“ ЕООД и „Р 1“ ЕООД“
Към входираните документи Община Я. представя декларация
от 18.05.2016г. от името на представляващия Консорциума – П.Тумбаков, че при
изпълнение на обществената поръчка няма да се ползват подизпълнители. Към
искането Община Я. предоставя освен гореописаните документи и писмени обяснения
и количествено стойностна сметка към Договора, всички Актове за установяване на
всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати
изискванията на проекта, Протокол Обр.19.
С оглед така представените и приобщени към
ревизионното производство документи, ревизиращият екип е установил, че между посочения консорциум, в качеството на
изпълнител и Община Я., в качеството на възложител е сключен договор №27 от
19.09.2016 г. за обект „Сграда с административен адрес ***, финансиран по
Национална програма за енергийна
ефективност на многофамилни жилищни сгради. В консорциум ДЗЗД „Граф
Игнатиев 64“ са включени партньорите „Терра план“ ООД – 40%, „А.Г.“ ЕООД – 50%
и „Блосъм груп“ ООД – 10%, като „А.Г.“ ЕООД
обезпечава материалния и човешкия ресурс по отношение на строителството.
Представена е декларация, подписана от
представляващия Консорциум ДЗЗД „Граф Игнатиев 64“ при участие в процедурата за
възлагане на обществената поръчка, че при изпълнението ѝ няма да ползва
подизпълнители. Към отговора са приложени актове за установяване на всички
видове СМР подлежащи на закриване.
Органът по приходите
е извършил съпоставка между протоколи от 18.04.2017 г. и 10.05.2017 г.,
издадени от „Ситистрой консулт“ ЕООД и представените актове от Община Я. за
периода от 02.03.2017 г. до 17.04.2017 г. и от 17.04.2018 г. до 09.05.2018 г.,
при което е установено, че няма съвпадение в позиции на видовете свършена
работа, а в случаите на съвпадение има различие в посочените количества, като
пред Община Я. е отчетено по-малко количество. С оглед на това, е направен
извод, че не се доказва извършване на услугите,
документирани с фактурите, издадени от „Ситистрой консулт“ ЕООД.
На база на събраните в хода на ревизията доказателства
ревизиращия екип формира извод, че изпълнителят „Ситистрой консулт“ ЕООД не е
разполагал с технически и трудов ресурс за извършване на фактурираните към „А.Г.“
ЕООД доставки, а от там и до извод, че не са извършени изобщо доставки към
ревизираното дружество, издадените фактури са без основание, правото на данъчен
кредит по смисъла на ЗДДС по тези доставки не възниква, защото и данъкът по тях
се явява начислен без основание, създадена е една правна привидност, поради
което на основание чл.69, ал.1, т.1, във връзка с чл.70, ал.5, във връзка с
чл.6 чл.9 чл.25 от ЗДДС на „А.Г.“ ЕООД е отказано право на приспадане на
данъчен кредит в размер на 42727,27лв. по подробно описаните в РД фактури. Констатацията
е намерила отражение в съответните данъчни периоди: м.02.2017г. – 17774,34 лв., м.03.2017г. – 4070 лв., м.04.2017г. – 4756,66 лв.,
м.05.2017г. – 7496 лв., м.06.2017г. – 8630,27 лв.
Констатация
№3: В хода на ревизионното
производство е установено, че дружеството-жалбоподател, включва в Дневниците си
за покупки в съответните периоди на издаване на фактурите, и ползва пълен
данъчен кредит в размер на 187 317,78 лв., по 17 бр. фактури, подробно описани
в РД на стр.36-37 от него /л.84-85от делото/, по 5 бр. договора за извършени
довършителни строително - ремонтни работи, издадени от „Р 1“ ЕООД, ЕИК: ***.
Посочено е, че ползвания от „А.Г.“ ЕООД данъчен кредит
в размер на 187 317,78 лв. с данъчна основа в размер на 936 588,86 лв. е както
следва: фактури от № 1 до № 16 са за извършени строително-ремонтни услуги с данъчна
основа в размер на 891 588,86 лв. и данък в размер на 178 317,80 лв., а фактура
№ 17/30.03.2018г. е за материали - данъчна основа в размер на 45 000 лв. и
ДДС в размер на 9 000 лв.
Във връзка с изясняване на доставките по 17-те бр.
фактури е връчено ИПДПОЗЛ №Р-02000218002690-040-003/10.07.2018г. Входирани са
документи с вх.№ ИТ-00-7050/16.07.2018г. – копия на фактури от „Р 1“ ЕООД, счетоводни
разпечатки на с/ка 401 и 402 – аналитичност „Р 1“ ЕООД, копия на банкови извлечения,
касаещи плащанията по фактурите, копия на договори за извършени СМР и
Протоколи. Не са представени никакви писмени обяснения относно начина на избор
на подизпълнителя на „А.Г.“ ЕООД – „Р 1“ ЕООД, неговата материална, кадрова и
техническа обезпеченост, организирането на търговските отношения,
кореспонденция, оферти, заявки.
Във връзка с установяване на всички факти и
обстоятелства е извършена насрещна проверка от ревизиращия екип на „Р 1“ ЕООД,
приключила с ПИП № П-02000218103393-141-001/05.07.2018 г. За дружеството „Р 1“
ЕООД, органът по приходите е констатирал, че е регистриран в Търговския
регистър на 31.01.2017 г. с капитал 50 лв. Едноличен собственик на капитала и
управител на дружеството е Румен Сергеев Генчев. Седалището и адресът на
управление са: ***. Регистрацията по ЗДДС е по избор, на основание чл. 100, ал.
1 от ЗДДС от 05.05.2017 г. Съгласно декларация,
подписана от управителя на дружеството, дейността е довършителни работи,
за които не е необходим лиценз. Дружеството няма собствени дълготрайни активи,
а материалите съхранява на обособени временни складове на обектите, на които
работи. Сключените договори са единствено с „А.Г.“ ЕООД в качеството на
възложител, като контакт е осъществяван с управителя. Плащанията са авансови и
окончателни, като със средствата по банковата сметка се разпорежда управителя.
Счетоводното отчитане се извършва от
„АН-РД“ ООД, което дружество обслужва и „А.Г.“ ЕООД. При проверката са
представени копия на издадените 17 броя фактури, трудови и граждански договори,
служебни бележки по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, списък на работниците по
обекти, банкови извлечения, справки за
сметка 601 за периода 01.06.2017 г. – 31.03.2018 г. и сметка 611 за периода от 01.06.2017 г. до 31.12.2017
г. и от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г., оборотна ведомост към 31.12.2017 г. и
към 31.03.2018 г., фактури, издадени от „Топливо 2“ ЕООД, по които получател е
„Р 1“ ЕООД. Приложени са 5 броя договори, с възложител „А.Г.“ ЕООД и протоколи
към тях, както следва:
- договор от 28.05.2017 г. за обект „Сграда с
административен адрес ***и протоколи № 1/30.09.2017 г., № 2/23.11.2017 г. и №
3/20.02.2018 г.;
- договор от 28.09.2017 г. за обект гр. С., ***и протоколи № 1/01.11.2017 г. и № 2/25.11.2017 г.;
- договор от 15.08.2017 г. за обект ***и протоколи № 1/12.12.2017 г., №
2/29.12.2017 г., № 3/16.01.2018 г. и №
4/30.03.2018 г.;
- договор от 17.10.2017 г. за обект Сграда на О.К. и
протокол № 1/01.11.2017 г.;
- договор от 29.01.2018 г. за обект „Жилищна сграда за
сезонно ползване ***На ревизираното дружество е връчено ИПДПОЗЛ от 10.07.2018
г. относно получените услуги по
издадените фактури от „Румекс строй 1“ ЕООД. В отговор на това, освен представени от доставчика документи са
приложени:
- договор № 27 от 19.09.2016 г. за обект „Сграда с
административен адрес ***, сключен между Община Я. – възложител и Консорциум
ДЗЗД „Граф Игнатиев 64“;
- договор от 10.05.2017 г., сключен между „В К.
инвест” ООД – възложител и „А.Г.“ ЕООД – изпълнител за извършване на
довършителни работи на обект гр. С., ***и
протокол № 1 от 29.12.2017 г.;
- договор от 17.10.2017 г., сключен с „Е.Б.“ ООД –
възложител за изпълнение на СМР за обновяване и повишаване енергийната
ефективност на публични административни
сгради в гр. К. и протокол № 1/17.10.2017 г. с изпълнител „А.Г.“ ЕООД.
Посоченият договор е сключен във връзка с договор от 11.09.2017 г. между О.К. –
възложител и „Е.Б.“ ООД – изпълнител;
- договор от 17.11.2016 г., сключен с Община Бургас и
Сдружение на собствениците ***– възложител във връзка с Национална програма за
енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради за обект – ***.
В хода на ревизията са получени отговорите на Община Я.
и Община Бургас във връзка с изпратени до тях ИПДСПОТЛ, относно възложени СМР
съответно на Консорциум ДЗЗД „Граф
Игнатиев 64“ и на „А.Г.“ ЕООД. Към тях
са приложени протоколи за извършената
работа на посочените по-горе обекти,
като от Община Я. са представени: протокол № 1 от 22.06.2017 г. и № 2 от
04.01.2018 г., а от Община Бургас
протокол № 2 от 25.02.2018 г.
При съпоставка на актуваните количества работа между
протоколите, издадени от „Р 1“ ЕООД, по които „А.Г.“ ЕООД е възложител, с
тези, по които последният е изпълнител ревизиращия орган
установява различия. Същите, според изложеното от органа, се дължат на факта,
че от „Р 1“ ЕООД са актувани количества СМР, които впоследствие не са актувани или са отчетени по-малки количества.
Относно обекта в ***ревизиращият екип е установил,
несъответствия, свързани с отчетената работа в „Р 1” ЕООД с протокол № 1/
01.11.2017 г. по позиции от т. 11 до т. 12.7. Същият вид работа и
количества са извършени и актувани от „А.Г.” ЕООД с протокол № 1/08.08.2017 г.
с позиции от т. 1 до т. 13 на „В К.
инвест” ООД и то преди да бъде сключен договор с подизпълнителя „Р 1” ЕООД.
В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на „В
К. инвест” ООД, при която са дадени писмени обяснения от управителя на
дружеството за изграждания обект „Жилищна сграда с магазини, офиси и подземни
гаражи” по плана на ***. Пояснено е, че един от подизпълнителите на обекта е „А.Г.”
ЕООД, с който на 10.05.2017 г. е сключен договор с подробно описание на
извършваните довършителни работи. За периода м. 05.2017 г. – м. 02.2018 г., от
„А.Г.” ЕООД са получени фактури и протоколи за установяване завършването на
видовете СМР. Посочено е, че книгите за ежедневен инструктаж на обекта са
водени от представител на изпълнителя /„А.Г.” ЕООД/. Кореспонденция с
подизпълнителите са нямали и не са приемали работа извършена от тях, като е
контактувано само с представляващото лице на изпълнителя – Апостол Христов.
За представените фактури с получател „Р 1“ ЕООД,
издадени от „Топливо 2“ ЕООД, които са с предмет на доставка – строителни материали
за периода м. 11.2017 г. – м. 02.2018 г. е извършена насрещна проверка на
посочения доставчик. При проверката е
представена декларация от управителя на дружеството, съгласно която според
счетоводните им регистри не са издавани фактури и кредитни известия за
строителни материали на „Румекс строй1“ ЕООД през посочения период. Издадените от „Топливо 2“ ЕООД фактури са
отчетени по дебита на сметка 601 за обект ***но предвид изложеното органа по
приходите не се доказва влагането на строителните материали в този обект.
От представените доказателства при извършената
насрещна проверка на „Е.Б.“ ООД, обективирана в протокол от 13.09.2018 г. на ТД
на НАП С. се установява, че изготвеният от дружеството протокол към О.К. е с
дата 17.10.2017 г. Същевременно, протокол № 1, издаден от „Р 1“ ЕООД, по които
възложител е „А.Г.“ ЕООД /подизпълнител на „Е.Б.“ ООД/ за същите количества
работа е с дата 01.11.2017 г., т.е. след като същата работа вече е приета от О.К..
Съгласно писмените обяснения от управителя на дружеството, приемането и
предаването на работата от „А.Г.“ ЕООД се е извършвало от Никола Забуртов
/управител „Е.Б.“ ООД/ и А.Х./управител „А.Г.” ЕООД/. След това, актуваното СМР
се е предавало на О.К. в присъствието на строителен надзор. За подизпълнители
на „А.Г.“ ЕООД не им е известно и не са приемали работа от „Румекс строй 1“
ЕООД.
В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на
лицата, които през проверявания период са имали сключени трудови и граждански
договори с „Р 1“ ЕООД. От събраните в тази връзка доказателства се установява,
че независимо от получаване на изготвените ИПДПОЗЛ, повечето от тях не са
проявили процесуална активност и не са представили изисканите доказателства. От
общо 9 лица на трудов договор, само две са представили писмени обяснения.
Представените обяснения са еднотипни, като лицата посочват, че имат сключени
трудови договори с посоченото дружество, но не знаят дали същите са срочни и не
могат да ги представят. Сочат, че са работили около 2 месеца на панелен блок в
гр. Я., за което са получили суми на ръка, но не конкретизират обекта, на който
са работили, кой е бил техническия ръководител и каква е била организацията на работа. Поясняват, че са
били със собствен транспорт и на квартира, която е плащана от фирмата, но не
посочват конкретни данни.
От изготвени 8
броя ИПДПОЗЛ на лицата със сключени граждански договори, отговор са дали две от тях, на които
исканията са връчени със съдействието на ОД на МВР Я.. Според подписаните
сведения, за „Румекс строй 1“ ЕООД чуват за първи път. В периода от 01.05.2017
г. до 31.03.2018 г. са били в гр. Елхово, където са работили обща работа.
При направена справка в базата данни на НАП е
констатирано, че за лицата по граждански
договори от „Румекс строй 1“ ЕООД няма подадени справки по чл.73 от ЗДДФЛ за
изплатени суми по извънтрудови правоотношения. Установено е, че същите са
работили по трудов договор в други фирми. С оглед на това, не се доказва, че
лицата за които са представени сключени граждански договори са работили в
„Румекс строй 1“ ЕООД.
Органът по приходите е установил, че всички лица са
назначени в „Румекс строй 1“ ЕООД на длъжност за обща работа, като няма
назначено техническо лице. Самият управител във връзка с ИПДПОЗЛ от 20.09.2018
г. е посочил, че е с основно образование и няма допълнителна квалификация,
която да е свързана със строителната дейност. Същият е работил в „А.Г.“ ЕООД в
периода от 22.07.2015 г. до 24.05.2017 г. като шофьор.
От управителя на дружеството е представен списък на
работниците по обекти, въз основа, на който ревизиращият екип е изготвил
справка в табличен вид /РД стр. 42-44/ за разпределението им по дати и обекти
според датите на съставените протоколи обр.19. Установено е, че едни и същи
работници едновременно са работили на обекти в различни градове, но поради
непредставени инструктажни книги за отделните обекти от дружеството, не е възможно да се сравнят имената и
периодите.
В отговор на ИПДСПОТЛ от 26.06.2018 г. до дирекция
„Инспекцията по труда“ гр. Я. е предоставен изискания протокол, изх. № 1726177
от 31.07.2017 г. на „Румекс строй 1“ ЕООД и са дадени обяснения, че
проверката е реализирана на 14.07.2017 г. на място в обекта на контрол – ***и на 24.07.2017 г. по
документи, предоставени от посоченото дружество. В протокола е вписано, че по
време на проверката /14.07.2017 г./ като страна в административното
производство присъства Халил Съдъков Назмиев – собственик.
При извършена
проверка в базата данни на НАП, е установено, че посоченото лице няма сключен
договор с „Румекс строй 1“ ЕООД и не е упълномощено лице на дружеството.
Констатираните при проверката нарушения са свързани с безопасните условия на
труд и личните предпазни средства.
На 14.07.2017
г., на същия обект е съставен Акт за част „Топлинно изолиране на покрив”, който
документ е подписан от строител, строителен надзор, проектант и инвеститорски
контрол, като за строител е посочен Консорциум ДЗЗД „Граф Игнатиев 64“/„А.Г.”
ЕООД/. Следователно, органът приема, че липсват данни за участие на „Румекс строй 1“ ЕООД на посочения обект.
Предвид изложеното по-горе относно документираните
доставки от „Румекс строй 1“ ЕООД, на
база на събраните в хода на ревизията доказателства органа по приходите формира
извод, че в процесните
случаи се касае за формално документиране на сделки и движение на документи
между „Р 1“ ЕООД и „А.Г.“ ЕООД, без да е налице фактическо изпълнение на
доставка на услуги по смисъла на чл.9 от ЗДДС. Според органа по приходите, Изпълнителят
– „Р 1“ ЕООД не е разполагал с технически и трудов ресурс за извършване на фактурираните
към „А.Г.“ ЕООД доставки, а от там до извод, че не са извършени изобщо доставки
към ревизираното дружество, издадените фактури са без основание, правото на
данъчен кредит по смисъла на ЗДДС по тези доставки не възниква, защото и
данъкът по тях се явява начислен без основание, създадена е една правна привидност,
поради което на основание чл.69, ал.1, т.1, във връзка с чл.70, ал.5, във
връзка с чл.6 чл.9 чл.25 от ЗДДС на „А.Г.“ ЕООД е отказано право на приспадане
на данъчен кредит в размер на 187317,78 лева. Констатацията, според органа, ще
намери отражение в съответните данъчни периоди: м.05.2017г.-16 666,67 лв., м.08.2017г.- 51426,74 лв., м.09.2017г.- 8 200
лв., м.10.2017г.- 7 428,40 лв., м.11.2017г.-30 026,22 лв., м.12.2017г.- 34
866,67 лв., м.01.2018г.- 16 600,00лв., м.02.2018г.-10 000 лв., м.03.2018г.-
12 103,08 лв.
II.
По Закона за корпоративното подоходно облагане:
В хода на
ревизионното производство, ревизиращият екип е установил, че организацията на
счетоводната отчетност в проверяваното дружество не дава възможност да се
проследят аналитично разходите, набрани за всеки един строителен обект.
Същевременно, в края на отчетния период няма незавършено строителство, като
сметки 601 и 602 се приключват със сметка 611 Разходи за основана дейност, а последната
се приключва със сметка 123 Печалби и загуби.
Изхождайки от изложеното, че издадените
фактури от „Ситистрой консулт“ ЕООД, „Р 1“ ЕООД и „Топливо 2“ ЕООД не
документират реално извършени доставки на услуги и стоки, органът по приходите,
на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е преобразувал финансовият резултат за 2017
г. с данъчната основа на фактурите, които са отчетени по дебита на сметка 601 и
602, издадени от изброените доставчици. След
като са отчетени разходи, които реално не са извършени, то органа е счел, че
неправомерно е намален счетоводния финансов резултат на дружеството. В случая е
установено, че счетоводният финансов резултат за 2017 г. неправомерно е намален
с 652 526,99 лв., по фактури,
издадени от „Ситистрой консулт“ ЕООД – 197 436,33 лв., от „Р 1“ ЕООД –
382 626,80 лв. и от „Топливо 2“ ЕООД – 72 463,86 лв.
Счетоводният финансов резултат
за 2017 г. е преобразуван на същото нормативно основание и със сумата
143 374,72 лв., в която са включени данъчните основи на фактури №
**********/10.01.2017г., № **********/ 23.01.2017 г., № **********/27.01.2017
г., № **********/27.01.2017 г., № **********/29.01.2017 г., издадени от „Агрос
билд” ЕООД. С протокол № Р-02000218002690-ППД-004/26.09.2018 г. на ТД на НАП
Бургас, съгласно чл. 50, ал. 4 от ДОПК са приобщени събраните доказателства
относно приключилата ревизия на „А.Г.” ЕООД /ДДС от 01.02.2016 г. до 31.01.2017
г./ с РА № Р-02000218000484-091-001/11.09.2018 г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Бургас. Прието е, че предвид констатираното в цитирания
РА, посочените фактури не документират
реално извършени доставки на услуги.
След като същите са издадени без основание, с тяхното отчитане
неправомерно е намален счетоводния финансов резултат.
В резултат на изложеното
по-горе, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е увеличен счетоводния финансов
резултат, общо със сумата 795 901,70 лв., вследствие на което е определено допълнително задължение за
корпоративен данък за 2017 г. – 79 590,17 лв. и е начислена лихва за просрочие на основание
чл. 175 от ДОПК – 5 533,70 лв.
В решение № 35/27.02.2019г. на Директора на ОДОП
Бургас при ЦУ на НАП, след извършен преглед на счетоводните записвания на
фактурите в приложената справка на сметка 401 „Доставчици, партида 209 – „Агрос
билд“ ЕООД е установено, че фактура № **********/28.01.2017 г., която е с данъчна основа 20 833.33 лева е
за аванс и е отчетена по дебита на сметка402 Доставчици по аванси, която сметка
не участва при формиране на счетоводния финансов резултат. С оглед на това е
прието от решаващия орган, че неправилно е увеличен финансовия резултат с
посочената сума и че са налице материално-правните предпоставки за увеличаване
на счетоводния финансов резултат за 2017г. само със стойността на останалите
фактури, издадени от „Агрос билд” ЕООД.
В заключение е прието от решаващия орган, че
счетоводният финансов резултата на жалбоподателя за 2017г. следва да бъде
намален със сумата от 775 068.37 лева, като е определено допълнително
задължение за корпоративен данък в размер на 77 506.84 лева и лихви в
размер на 5 388.85 лева.
РА е предмет на оспорване в потвърдената част и относно
установените задължения по ЗКПО.
По делото е допусната и извършена съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните по делото.
Вещото лице, след като е извършило съпоставка между представените по делото
протоколи акт – обр.19 за изпълнени СМР от „Р 1“ ЕООД и от „Ситистрой консулт“
ЕООД към жалбоподателя и тези, които обективират извършени СМР от жалбоподателя
към негови възложители за едни и същи обекти, е достигнало до извода, че
актуваните СМР от „Р 1“ ЕООД и „Ситистрой консулт“ЕООД в една част са повече от
тези, предадени от жалбоподателя на неговите възложители, т.е., че са налице
надактувани СМР от „Р 1“ ЕООД и „Ситистрой консулт“ ЕООД – такива, които са
отчетени с актове обр.19, без да са реално осъществени от сочените дружества.
Вещото лице е коригирало стойностите на издадените от тях фактури, за които е
приело, че обективират доставки на СМР, отчетени в повече от реално извършените.
Експертизата е изследвала и дала заключение какви материални и кадрови ресурси
са били необходими за извършване на СМР от „Р 1“ ЕООД и от „Ситистрой консулт“
ЕООД.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по
чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за
форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е
абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това,
жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, съдът намира същата за ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
Оспореният ревизионен акт е
издаден от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 119, ал.2 от ДОПК, в
обема на правомощията му. Издаден е в предвидената от закона писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити по 120 от ДОПК, в т.ч. фактическите и правните
основания за издаването му, изложени подробно както в РА, така и в съставения
ревизионен доклад, представляващ неразделна част от него.
При извършената служебна
проверка съдът не констатира нарушения на административнопроизводствените
правила. Ревизираното лице е надлежно уведомено за ревизията, като му е
предоставена възможност да представи писмени обяснения и документи, отнасящи се
до обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство.
По отношение установените
задължения за ДДС във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Р 1“ ЕООД и
„Ситистрой консулт“ ЕООД:
Спорните фактури, по които е
отказано правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя, са за
доставка на услуги - СМР на различни обекти, за доставка на материали и за
аванс. За законосъобразното упражняване на правото на получател по една
облагаема доставка на стока или услуга да приспадне платения от него ДДС като
данъчен кредит, предвид дефиницията на чл.6, ал.1 от ЗДДС и чл.8 и чл.9, ал. 1
и ал.2 от ЗДДС, е необходимо по категоричен начин да се докаже, че
фактурираните от доставчика услуги и материали са реално извършени от него,
т.е. правото на данъчен кредит не възниква, а ако е упражнено, то ще е
незаконосъобразно, ако се установи, че услугите и стоките са само договорени и
фактурирани, тъй като ЗДДС поставя условие за реалното извършване на доставките
на стоки и услуги. Получаването на стоката или услугата /чл.6 и чл. 9 ЗДДС/ е
елемент от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане на данъчен
кредит, поради което претендиращият данъчно предимство субект е длъжен да
установи осъществяването на тези правно релевантни факти по реда на чл. 154,
ал. 1 във вр. с чл.193 ГПК и § 2 ДР ДОПК. В този смисъл е и практиката на СЕС
по решение от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и решение по
дело С-285/11, както и изискванията по Директива 2006/112/ ЕО, и многократните
произнасяния на СЕС в смисъл, че за възникването и признаването на правото на
данъчен кредит е необходимо да се установи действителното извършване на
доставките, по които то се претендира. Действително, съществува и практика на
СЕС, че не се допуска национална практика, съгласно която, данъчният орган
отказва да признае на данъчно задълженото лице право да приспадне данъчен
кредит за предоставените му услуги, поради това, че издателят на фактурата за
тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, липсва
материална и кадрова обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител,
разходите за услугата в счетоводната им документация са неоправдавани или в
някои документи липсват подписи на посочените като доставчици лица, без да се
доказва въз основа на обективни данни, че това право е упражнено с измамна цел
или цел злоупотреба /С- 80/11 и С- 142-11, С-324/11 и С-18/13/.Тези разяснения,
обаче, са предпоставени от наличието на фактури, които съдържат цялата
изискуема информация по чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО, който предвижда като
задължителен реквизит на фактурата вписването на степента и естеството на
предоставените услуги. Нормата на чл. 178 от Директивата изрично сочи, че
притежаването на фактура, съставена в съответствие с чл. 220 - 236, е условие
за упражняване на правото на приспадане, което е изрично подчертано от СЕС и в
решението по дело С-271/2012г. Анализът на т. 27 – 36 от това решение на СЕС
води до извода, че изначалната непълнота на фактурата, препятства приспадането
на ДДС (в този смисъл е приетото в т. 43 от решение по дело С-368/09). Посочените
изисквания към фактурата не са формални, а представляват такива по същество.
Като основание за издаване на част от спорните фактури
с доставчик „Ситистрой консулт“ ЕООД в тях е посочено единствено Акт обр.19,
без датата на съставяне на акта и обект за който се отнася. Същото се отнася и
за част от фактурите, издадени от „Р 1“ ЕООД, в които като основание фигурира плащане
по протокол обр.19, или „плащане по протокол“ или „съгласно договор“, или „услуги“
или материали, без посочване на техния вид, количество и единична цена. Поради
непълнотата на фактурите, така посоченият предмет на доставките по тях не
позволява да бъдат индивидуализирани строителните услуги, както и материалите,
за които се претендира, че са извършени от сочените доставчици. Това е и
причината, поради която представените в хода на ревизията протоколи (актовете
обр.19) за извършени и отчетени СМР към жалбоподателя от „Р 1“ ЕООД и от
„Ситистрой консулт“ ЕООД не могат да бъдат отнесени към всяка от фактурите,
документиращи доставки на услуги и да бъдат кредитирани като безспорно
доказателство за реалност на доставките по тях. Единствено във фактура №
0…5/25.02.2017г.(л.772 гръб) като основание за нейното издаване от „Ситистрой
консулт“ ЕООД е посочено плащане по протокол акт 19/25.02.2017г., но такъв не е
представен по делото. Налице е дублиране на фактури за СМР, а именно фактура
10000000019/29.5.2017г. и фактура **********/21.06.2017г. които са на различни
стойности, за което не е дадено обяснение нито от доставчика „Ситистрой
Консулт“ ЕООД, нито от жалбоподателя. Фактура № **********/21.06.2017г.(л.771
гръб) е с посочено основание услуга, без същата да е индивидуализирана по
никакъв начин и без да се твърди и да се представят каквито и да е съпътстващи
документи, които да могат да бъдат обвързани с нея и да се считат като
доказателство за нейното изпълнение.
Действително видът на договорените СМР и тяхната
единична цена са посочени в приложенията към договорите, които жалбоподателят е
сключил като възложител със „Ситистрой консулт“ ЕООД и с „Р 1“ ЕООД, в какъвто
смисъл са наведените възражения в жалбата, но в тях липсва конкретика относно
обема на възложените СМР. Това е втората причина, освен непосочването на
обекта, за който се отнася съответния акт протокол/обр.19, представляващ основание
за издаване на част от спорните фактури, поради която не може да бъде извършена
съпоставка между фактурираните и договорените доставки и отчетените СМР за
всеки обект по отделно с актове обр.19 от „Р 1“ ЕООД и „Ситистрой Консулт“ ЕООД.
За разлика, приложенията към договорите за СМР, сключени между жалбоподателя и
неговите възложители (Община Бургас, „В К. инвест” ООД и „Е.Б.“ ООД), както и приложенията
към договорите за СМР, сключени между главните изпълнители („Консорциум ДЗЗД
„Граф Игнатиев 64“ и „Е.Б.“ ООД) с
възложителите Община Я., съответно О.К., съдържат подробни
количествено-стойностни сметки с данни както за вида и единичната цена, така и
за обема на договорените СМР.
Данни както за вида и единичната цена, така и за
договореното между страните СМР се съдържат само в приложението към договора,
сключен между жалбоподателя и „Р 1“ ЕООД от 17.10.2017г. за обект сграда на О.К.,
както и в приложението към договора от 29.01.2018г. за обекта в с.Равда - Жилищна
сграда сезонно ползване. Наличието на клаузи относно договореното количество СМР
е от значение за индивидуализацията на
предмета на доставките. Договорите, обаче, са доказателство единствено за
наличие на облигационни отношения между страните, но не и относно изпълнението
на поетите задължения по тях.
В хода на ревизията и при насрещната проверка на „Р 1“
ЕООД не са представени протоколи актове обр.19 за реално извършени СМР на
обекта в с.Равда. За обекта сграда на О.К. е представен протокол №
1/01.11.2017г. (л.1197 гръб от делото), с който „Р 1“ ЕООД е отчел извършени
СМР като подизпълнител на жалбоподателя, след като главният изпълнител „Е.Б.“ ООД,
(на който жалбоподателя е подизпълнител за същите СМР) ги е отчел към главния
възложител О.К. с протокол от
17.10.2017г. (л.322 от делото) т.е., след като О.К. вече е била приела същите
СМР на същия обект. По изложената причина съдът не кредитира този протокол,
който като частен документ, няма обвързваща съда материална доказателствена
сила и намира, че с него са отчетени СМР, които реално не са извършени от „Р 1“
ЕООД.
Съдът не кредитира по същата причина и протокол №
1/01.11.2017г. (л.1073 от делото), с който „Р 1“ ЕООД е отчел извършени СМР на
обект в гр. С., ***като подизпълнител на жалбоподателя, след като същите СМР
като вид и количество вече са били извършени и актувани от жалбоподателя към
неговия възложител „В К. инвест“ ООД с протокол № 1/08.08.2017г. с позиции (от
т.1 до т.13 – л.386 от делото) и то преди да бъде сключен договора с подизпълнителя „Р 1“ ЕООД.
Съдът намира, че не следва да кредитира и актовете
обр.19, с които „Ситистрой консулт“ ЕООД е отчело СМР към жалбоподателя, както и
сключеният помежду им договор за възлагане на СМР от 07.02.2017г. за обект сграда
в ***, тъй като тези документи не са представени на органите по приходите от
„Ситистрой консулт“ ЕООД в първия възможен за това момент - при първоначално
извършената проверка на дружеството по след регистрационен контрол, приключила
с издаването на Протокол № ПО-03000317003512-073-001/20.06.2017г. Тези
документи не са представени и впоследствие - при насрещната проверка на
„Ситистрой консулт“ ЕООД във връзка с ревизията на жалбоподателя и в хода на
ревизията на „Ситистрой консулт“ ЕООД, в чиито обхват са били спорните фактурирани
доставки от това дружество към „А.Г.“ ЕООД, с изключение на доставките по
издадените фактури през м.юни 2017г. Това става ясно от констатациите в съставения
ревизионен доклад на дружеството № Р-03000317003282-092-001/24.2017г. (л.831 и
л.837 от делото), както и от тези в съставения РД на жалбоподателя относно
приобщени доказателства от данъчното досие на „Ситистрой консулт“ ЕООД. От тях
е видно, че при извършената проверка ПУФО на „Ситистрой консулт“ ЕООД, за която
е съставен ПРОТОКОЛ № ПО-03000317003512-073-001/20.06.2017г. управителят на дружеството е попълнил на
24.02.2017г. анкета, в която е декларирал само три строителни обекта
на дружеството – къща в с.Банево, къща в село Нисово и къща в гр.Разград.
Представени са само два договора за СМР - договор от 28.03.2017г., сключен с
възложител „Димар Норд - Ийст“ за СМР на многофамилна жилищна сграда в гр.Варна
със срок на завършване 31.07.2017г. и договор от 09.02.2017г., сключен с „Ванина
строй“ ООД за основен ремонт и разширение на хотелски комплекс в гр.Обзор на
стойност 41 269.14 лева.
Освен това при извършена съпоставка на съставените протоколи
обр.19 за отчитане на СМР от „Р 1“ ЕООД и
„Ситистрой консулт“ ЕООД към жалбоподателя „А.Г.“ ЕООД, от „А.Г.“ ЕООД към
главния изпълнител „Консорциум Граф Игнатиев 64“, от Консорциума към
възложителя Община Я. за един и същ обект, вещото лице е достигнало до извод,
че „Р 1“ ЕООД и „Ситистрой консулт“ ЕООД са надактували СМР в една част, т.е.
отчитали са услуги с актове обр.19, които реално не са извършили. Този извод на
вещото лице е в потвърждение на констатациите на органите по приходите, че
отчетените от „Р 1“ ЕООД и „Ситистрой консулт“ ЕООД СМР към жалбоподателя са в
повече от СМР, отчетени на главния възложител Община Я. за обект – „Сграда с
административен адрес ***, който обект е изпълнен според заключението на вещото
лице. При извършена съпоставка на съставените протоколите обр.19 за отчитане на
СМР от „Р 1“ ЕООД към жалбоподателя на обект „Довършителни работи на сграда на
ул.“Обиколна“№5 в ж.к „Дружба 2“ гр.С. и от жалбоподателя към възложителя „В К.
инвест“ ООД на същия обект е констатирано, че отчетените от „Р 1“ ЕООД СМР към
жалбоподателя са в повече от СМР, отчетени на главния възложител за същия
обект, т.е., че част от отчетените на този обект от „Р 1“ ЕООД СМР с акт обр.19
реално не са извършени от това дружество.
Въз основа на тези констатации вещото лице е
достигнало до извода, че конкретни фактури, издадени от „Р 1“ ЕООД и „Ситистрой
консулт“ ЕООД са „невалидни“, т.е отразяват доставки на СМР, които реално не са
извършени.
Заключението на вещото лице, в частта за актувани СМР,
които реално не са извършени от лицата, сочени като доставчици на
жалбоподателя, заедно с данните по делото за двустранно подписани актове
обр.19, с които „Р 1“ ЕООД е отчел към жалбоподателя
СМР, които вече са били отчетени като извършени на главните възложители, безспорно
сочат на участие на жалбоподателя при съставяне на фактури и съпътстващи към
тях документи – протоколи обр.19 за отчитане на СМР с невярно съдържание с цел ползване на данъчно предимство.
Константна е практиката на СЕС,
че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от даден стопански
субект да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да
се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска
операция не го довежда до участие в данъчна измама /съображение по т. 48 от
решение С-273/11 на СЕС/. В изпълнение на легитимната по Директива 2006/112/ЕО
цел за борба срещу данъчните измами, правните субекти не могат с измамна цел да
се позовават на правото на Съюза и от друга страна - административните и
съдебни органи следва да откажат правото на приспадане, ако въз основа на
обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел
или с цел злоупотреба /т.37 от решение на СЕС по дело С-285/11/. Това е така,
както когато самото ДЗЛ извършва данъчна измама (в такъв случай не са изпълнени
обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или
услуги и за извършване на независима икономическа дейност), както и когато ДЗЛ
е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на стоките или услугите
участва в сделка, която е част от данъчна измама, извършена от някой от
доставчиците по веригата /т. 38 и т. 39 от решение на СЕС по дело С-285/11 и т.
27 от решение на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13/. Именно националната
юрисдикция е тази, която трябва да установи, дали доставките са реално
осъществени /т. 31 от решение на СЕС по дело С-285/11/, да откаже да признае
право на приспадане, когато въз основа на обективни данни установи, че се прави
позоваване с измамна цел. Изискването за знание се отнася за случаите, когато
сделката е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или от друг стопански
субект нагоре или надолу по веригата /решение от 06.12.2012 г. по дело
С-285/11, "Боник" ЕООД, точка 40/. Съставянето на фактури, декларации
или други съпътстващи документи с невярно съдържание, както и всяко друго
манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва
самото ДЗЛ (решение от 07.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49), поради
което не е необходимо доказването на субективния елемент, т.е знанието у
получателя за участието му в привидната сделка, тъй като липсата на доставка
произтича от собствените му действия.
При наличието на обективни данни
за това, от органите по приходите правилно е изследвано, установено и взето
предвид и обстоятелството, че „Р 1“ ЕООД и „Ситистрой консулт“ ЕООД не
разполагат с техническа, материална и кадрова обезпеченост за извършване на доставките
по процесните фактури. Това е едно от основанията, обусловили извода на
органите по приходите, че доставките, фактурирани от тези две дружества не са
извършени реално от тях, а от жалбоподателя (стр.12 от решение № 35/27.02.2019г.).
В случая не се спори и са събрани доказателства, че всички обекти, на които се твърди,
че „Р 1“ ЕООД и „Ситистрой консулт“ ЕООД са извършвали СМР като подизпълнители
на жалбоподателя, са завършени и предадени на главните възложители на СМР на тези
обекти.
Вещото лице е изчислило какво
количество и видове материали, техника, инвентар и какви работници – с каква
квалификация, съответно колко човекодни са били необходими, за да бъдат
извършени при това само част от СМР, предмет на доставки по спорните фактури. Правилен
е изводът на органите по приходите, че „Р 1“ ЕООД и „Ситистрой консулт“ ЕООД не
са разполагали през ревизираните периоди с достатъчно работници с необходимата
квалификация, които да изпълнят отчетените към жалбоподателя СМР. Безспорни
доказателства за достатъчен брой наети лица по трудови и граждански договори с
необходимата квалификация за извършването на СМР от вида и количеството на
процесните не са представени от доставчиците при извършените им насрещни проверки,
не са събрани и от органите по приходите при извършена проверка в
информационния масив при ТД на НАП. Правилна е преценката, че „Ситистрой
консулт“ ЕООД не е имало достатъчно работници, които да извършват по едно и
също време възложените СМР на дружеството на няколко различни обекта, находящи
се в различни градове.
Представените трудови договори
от „Р 1“ ЕООД правилно не са взети предвид от органите по приходите като
доказателства, годни да обосновават извод за наличие на достатъчен трудов
ресурс у дружеството да извърши фактурираните към жалбоподателя СМР. Видно от
съдържанието им, лицата са наети по трудови правоотношения от „Р 1“ ЕООД за
извършване на строителна изолация и като общи
работници, а дружеството е отчело към жалбоподателя и доста други видове
СМР в големи количества, за изпълнението на които, според заключението на
вещото лице се изисква голям брой работници със съответната за това
квалификация, с каквито дружеството не е разполагало. Освен това правилно е
отчетено обстоятелството, че при извършените насрещни проверки на лицата, наети
по трудовите договори органите по приходите са успели да осъществят контакт
само с две от тях - Р. Хасан и Ш. Ферад, като показанията им са твърде общи и от
тях не става ясно на кой обект и през коя година и месец са полагали труд. Единствено
Ш. Ферад е заявил, че е работил в Я., без да сочи адреса на обекта. Двамата
работника са заявили, че са работили на обекта за месец, месец и половина, заедно
с още няколко лица – Р. Осман, М., М., Г., за които е установено, че не са били
назначени на работа в „Р 1“ ЕООД. В
обясненията им не е изложена информация те да са полагали труд за „Р 1“ ЕООД на
други обекти. Обясненията им са в противоречие с представения списък на
работници от управителя на дружеството (л.1114), съгласно който тези двама
работници са взели участие и при
изпълнение на СМР на обекта в гр.Бургас, бл.64 и в ***както и че с тях на обект
„Граф Игнатиев 64 в гр.Я.“ са полагали труд различни от посочените от тях
работници, а именно лицата М. Аръджъ, М. Иванов.
Представените от „Р 1“ ЕООД
граждански договори (л.1131 и сл.) правилно не са били кредитирани от органите
по приходите, предвид обстоятелството, че органите по приходите са успели да
открият и да осъществят контакт само с две от лицата, посочени като изпълнители
в договорите и те са дали обяснения, че за първи път чуват за „Р 1“ ЕООД и през ревизираните периоди са
работили на обекти в гр.Елхово. Освен това във всички граждански договори
липсва уговорка за извършване на определен резултат, доколкото не е договорено
количеството, т.е. обема СМР, които ще бъдат извършени, в някои от тях липсва
подпис за изпълнител. Представените констативни протоколи към гражданските
договори за приемане на извършената работа са бланкетни, тъй като в тях не е
посочено какво количество СМР са изпълнени, съответно предадени, някои от тях не
са подписани от лицата, посочени за изпълнители. Нещо повече, че в
констативните протоколи „Р 1“ ЕООД се е подписал за предал, независимо, че има
качеството възложител по договорите, а вписаните като изпълнители лица са се
подписали за „приели“ работата. Освен това в хода на ревизията е установено, че
за лицата по граждански договори от
„Румекс строй 1“ ЕООД няма подадени справки по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми
по извънтрудови правоотношения. Установено е също, че лицата са работили по
трудов договор в други дружество. По изложените съображения, съдът намира, че
договорите и представените към тях констативни протоколи, разписки за получени
суми, служебни бележки и сметки за изплатени суми, съставени от „Р 1“ ЕООД не
доказват по безспорен начин факта, че „Р 1“ ЕООД е разполагал с достатъчно и
квалифициран персонал, който да извърши СМР, предмет на процесните доставки.
От събраните и приобщени в хода
на ревизията доказателства се налага извода, че „Ситистрой консулт“ ЕООД и „Р 1“ ЕООД не са
разполагали с необходимите, съгласно заключението на вещото лице материали и
техника за извършването на СМР от вида и в количествата, отчетени към
жалбоподателя.
Видно от приобщените доказателства от извършена ревизия
на „Ситистрой консулт“ ЕООД, приключила с издаването на РА за периода от
01.02.2017г. до 31.05.2017г., в чиито обхват попадат и доставките, фактурирани
към жалбоподателя, с изключение на две
фактури от м.юни 2017г., органите по приходите са приели, че доставките на
стоки, за които „Ситистрой консулт“ ЕООД е ползвал данъчен кредит, не са реално
извършени от „Профикс България“ ЕООД и „Конкурент – 2016“ ЕООД, сочени като
доставчици на дружеството за периода, тъй като при извършените им насрещни
проверки е установено, че те не разполагат с необходимия за това ресурс –
стоки, персонал и дълготрайни активи. Поради липса на доказателства за реалното
осъществяване на доставките на „Ситистрой консулт“ ЕООД е отказано право на
приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Профикс България“ ЕООД
и „Конкурент – 2016“ЕООД. В ревизионното производство, както и при извършената
насрещна проверка на „Ситистрой консулт“ ЕООД във връзка с ревизията на
жалбоподателя, от „Ситистрой консулт“ ЕООД не са представени никакви
доказателства и информация относно доставките на СМР, фактурирани към
жалбоподателя, в това число доказателства за получаване и заприхождаване на
строителни материали от „Ситистрой консулт“ ЕООД, необходими за тяхното извършване. Не са представени и
доказателства за наличие на собствени или нети обекти, на които да са
съхранявани такива строителни материали до извършване на отчетените СМР, нито
доказателства за притежаване на строителна техника, МПС и други активи,
свързани с материалната обезпеченост на фактурираната от дружеството
строителната дейност.
По отношение на „Р 1“ ЕООД е установено в хода на ревизионното
производство, че издадени от този доставчик фактури за извършване на строителни
услуги са с данъчна основа 891 588.86 лева. Отчетените СМР от дружеството към
жалбоподателя по протоколи обр.19 на обектите в ***, ***, ***и Сграда на О.К.
са общо на стойност 843 308.86 лева
без ДДС.
От представените оборотни ведомости при извършената
насрещна проверка на „Р
1“ ЕООД е видно, че себестойността в счетоводството на дружеството по сметка
611 е формирана от 90 % натрупани разходи по сметка 601- Разходи за материали и
10% разходи за труд. Предвид факта, че
жалбоподателят е бил единственият клиент на „Р 1“ ЕООД в ревизирания период, както и че към
31.03.2018г. по счетоводни данни „Р
1“ ЕООД няма незавършено производство по сметка 611, органите по приходите са
достигнали до извода, че всички счетоводно изписани разходи на дружеството за
материали и труд са на обекти на жалбоподателя. Вложените материали за периода
01.01.2017г.-31.03.2018г. по счетоводни данни на „Р 1“ ЕООД са на стойност 237 158.92 лева. Посочено
е, че 99.99 % от тях, а именно материали на стойност 236 405.01 лева са
доставени от „Топливо 2“ ЕООД, което не е потвърдило извършването на доставките
на стоки към „Р 1“ ЕООД. При извършената насрещна проверка на „Топливо
2“ ЕООД управителят Васил Огнянов Щраков е подписал декларация, че в
счетоводните регистри липсват данни „Топливо 2“ЕООД да е издало такива фактури
за доставки на строителни материали на жалбоподателя (л.1043). Към
представените от „Р 1“ ЕООД копия на фактури за доставки на материали (л.1168 и
следв.) са представени и приемо-предавателни протоколи. Преценявайки ги в
съвкупност с останалите доказателства по делото, съдът не ги кредитира като
доказателство за прехвърлянето на правото на собственост върху стоките, тъй
като те не са подписани от управителя на „Топливо 2“ ЕООД и противоречат на заявеното
от него, че липсват данни „Топливо 2“ ЕООД да е издало такива фактури на
жалбоподателя. Липсват данни в какво качество са действали лицата, съставили и
подписали фактурите за доставчика.
Съгласно обясненията на управителя на „Р 1“ ЕООД Р.Генчев (л.1303) дружеството
не е притежавало складове и търговски обекти, нито е ползвало наети такива, не
притежавало и ДМА и необходима техника за извършване на СМР от вида и
количеството на процесните. Следователно правилен е изводът на органите по
приходите, че липсват данни за материалната обезпеченост на дружеството да
извърши доставките по спорните фактури.
За да откажат право на приспадане на данъчен кредит
органите по приходите не са се позовали необосновано нито само на липсата на
кадрова и техническа обезпеченост на лицата, посочени като доставчици по
фактурите. Наличието на трудов, материален и технологичен ресурс у тях е
изследван предвид обстоятелството, че са били налице данни за съществени
установени разминавания между актовете, отчитащи СМР към жалбоподателя и тези,
отчитащи СМР към главните възложители за съответните обекти, както и за участието
на жалбоподателя в съставяне на актове обр.19 с невярно съдържание –
надактувани доставки, които са отчетени от „Р 1“ ЕООД и „Ситистрой консулт“
ЕООД, но не са реално извършени от тях, тъй като вече са били отчетени като
извършени на главните възложители. Съдът намира, че това е много силен аргумент
на органите по приходите. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
органите по приходите са се позовали единствено и само на доказателствата,
събирани в други ревизионни производства и по други поводи и на факта, че
„Ситистрой консулт“ ЕООД не е открит на декларирания от него адрес и не
представил изискуемите документи във връзка с фактурираните от него доставки
към жалбоподателя. Както бе посочено по-горе причина за отказа да бъде признато
правото на данъчен кредит не е единствено нито пасивното поведение на този
доставчик, нито само обстоятелствата, установени от приобщените доказателства от
други ревизионни производства, а всички факти и обстоятелства, установени в
хода на ревизията. Взето е предвид и факта, че възложителите по договорите за
възлагане на СМР на жалбоподателя са
заявили при извършените им насрещни проверки, че не им е било известно
жалбоподателят да е ползвал подизпълнители в извършването на СМР на
строителните обекти. Пояснено е, че дружеството е имало ангажимент да води
ежедневен и периодичен инструктаж на работниците си, както и че при кандидатстване
за възлагане на обществена поръчка е попълвана декларация, че няма да ползва
подизпълнител. Отчетено е и, че преведените от жалбоподателя средства по
банковите сметки на доставчиците на СМР са изтегляни веднага или на следващия
ден от управителите на дружествата или упълномощени от тях лица, като липсват
доказателства тези средства да са постъпвали отново в патримониума на
дружеството.
Тези съществени доказателствено релевантни
обстоятелства, преценени съвкупно с другите данни по делото, навеждат на
категоричен и несъмнен извод за липса на реални доставки на строителни услуги и
правилно са навели ревизиращите органи на извода, че е налице основание да се
откаже право на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС.
По отношение на издадената от „Р 1“ ЕООД фактура №
17/30.03.2018г. (л.513 гръб) за доставка на материали, освен, че същите не са описани
по вид, количество и единична цена, не са представени и никакви съпътстващи я документи,
като приемо-предавателен протокол или стокова разписка, т.е липсват
доказателства за прехвърляне на правото на собственост върху стоките, предмет
на фактурата, т.е за реалното извършване на доставката, поради което правило е
отказано приспадане на данъчен кредит по фактурата.
По отношение установените задължения за ДДС
във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, в които като доставчик е посочен
„Топливо 2“ ЕООД.
В хода на ревизията жалбоподателят е представил копия
на фактурите (л.421 и сл.), касови бонове за извършено плащане в брой и приемо-предавателни
протоколи към фактурите, които са частни документи и нямат обвързваща съда
материална доказателствена сила. Преценявайки ги в съвкупност с останалите
доказателства по делото, съдът не ги кредитира като доказателство за прехвърлянето
на правото на собственост върху стоките. Те не са подписани от управителя на
„Топливо 2“ ЕООД, противоречат и на подписаната от него декларация (л.1460) при
насрещната проверка на „Топливо 2“ЕООД, че в счетоводните регистри липсват
данни „Топливо 2“ ЕООД да е издало такива фактури на жалбоподателя. В
протоколите не е посочено и място на предаване и приемане на стоките. От друга
страна от жалбоподателя не е предоставена изисканата информация относно
търговската кореспонденция между страните по повод договарянето и организацията
на доставките, относно упълномощените лица за двете страни по тях. Липсва информация
в какво качество са действали лицата, съставили и подписали фактурите за доставчика. Жалбоподателят не е
дал и писмени обяснения относно самоличността на лицата изписали, предали и
приели материалите, за чия сметка е бил транспорта, от кой обект/склад на
доставчика е станало това, респективно в кой склад/обект на жалбоподателя са
били разтоварени и съхранени, както и относно осчетоводяването на доставките и
влагането на материали по обекти. От жалбоподателя не са представени и никакви
съпътстващи фактурите транспортни документи като товарителници и пътни листи. При
извършена проверка в ПП „Фискални устройства“, Справка за регистрирани фискални
устройства на ЕИК е установено, че „Топливо 2“ ЕООД няма регистрирано ФУ с
номер DT 379672, поради което издадените от него касови бонове,
които жалбоподателят е представил към фактурите, също не следва да бъдат
кредитирани като доказателство за плащане по тях, респективно като косвено
доказателство за извършване на фактурираните доставки.
При липса на каквито и да е доказателства за реалността
на доставките по фактурите, правилно е прието от органите по приходите, че
данъкът по тях е начислен неправомерно – без основание, респективно е отказано право на приспадане на данъчен кредит
по тях на жалбоподателя, на основание чл.69, ал.1, т.1, във вр.чл.70, ал.5, във
вр.чл.6, чл.25 от ЗДДС.
Относно установените
задължения по ЗКПО:
С оглед извода за липса на реално осъществени доставки
на индивидуализирани СМР и на строителни материали по процесните фактури,
издадени от „Ситистрой консулт“ ЕООД, от „Р 1“ ЕООД и от „Топливо 2“ ЕООД,
съдът намира, че органите по приходите правилно и в съответствие с чл.10, ал.1
от ЗКПО и чл.26, т.2 от ЗКПО не са признали за данъчни цели отчетените от
жалбоподателя разходи за получаване на СМР и на материали по фактурите и са
увеличили с тях финансовия му резултат за 2017г.
С РА, в частта, потвърдена с решение № 35/27.02.2019г.
неправилно е увеличен финансовият резултат на жалбоподателя за 2017 г. със стойността
на данъчните основи по фактури, издадени през м.01.2017г. на жалбоподателя от
„Агрос билд“ ЕООД, представляващи разходи за външни услуги, които не са
документално обосновани по смисъла на ЗКПО. Органите по приходите са достигнали
до този извод, приемайки, че доставките по фактурите не са реално извършени от
„Агрос билд“ ЕООД, за което изцяло са се позовали на предходно издадения РА на
жалбоподателя с №
Р-02000218000484-091-001/11.09.2018 г., с който допълнително са установени
задължения за ДДС в резултат от непризнато право на приспадане на данъчен
кредит по фактурите поради недоказване на реално извършени доставки на услуги
по тях. Този РА, обаче не е бил влязъл в сила, а е бил оспорен по съдебен ред към
датата на издаване на обжалвания РА. Към настоящия момент все още е висящо
образуваното дело по обжалването му пред Административен съд – Бургас - административно дело № 3406/2018г. по описа на
Административен съд – Бургас.
С оглед изложеното, съдът приема, че за 2017г.
финансовият резултат на дружеството жалбоподател следва да бъде увеличен
единствено със сумата в размер на 652 526.99 лева, в която са включени
данъчните основи на фактурите, издадени от „Ситистрой консулт“ ЕООД, „Р 1“ ЕООД
и от „Топливо 2“ ЕООД. В следствие на това, допълнителното задължение за корпоративен
данък следва да е в размер на 65 252.69 лева и лихви, съгласно чл.175,
ал.1 от ДОПК в размер на 4537.19 лева. Следователно РА следва да бъде отменен
като незаконосъобразен в частта, с която
са определени задължения за корпоративен данък на жалбоподателя за периода
01.01.2017г.-31.12.2017г. в размер на 12 254.15 лева и лихви в размер на 851.66
лева.
С оглед изхода на спора, предвид своевременно
направеното искане от страните по делото и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на
30.00 (тридесет) лева за платена държавна такса и възнаграждение за вещо лице
по извършената СТЕ, съобразно уважената част от жалбата, а в полза на ответната
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 6165.00
лева, съобразно отхвърлената част от жалбата.
Воден от горното и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК,
Административен съд-Бургас, осемнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
ревизионен акт №
Р-02000218002690-091-001/20.12.2018 г., издаден от началник сектор, възложил
ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас – ръководител
на ревизията, в частта, в която на „А.Г.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от управителя А.Г.Х.са определени
задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2017г.-31.12.2017г. в размер
на 12 254.15 лева и лихви в размер на 851.66 лева.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „А.Г.“ ЕООД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя
А.Г.Х.срещу ревизионен акт № Р-02000218002690-091-001/20.12.2018 г., издаден от
началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на
НАП – Бургас – ръководител на ревизията, в останалата част, а именно по
ЗДДС за периодите от 01.02.2017 г. до 30.06.2017 г. и от 01.08.2017 г. до 31.03.2018
г. в общ размер на 272 079,26 лв., ведно с дължимите лихви – 30 848,64 лв. и по
задължение за корпоративен данък за данъчен период 01.01.2017г.-31.12.2017г. в
размер на 65 252.69 лева и лихви в размер на 4537.19 лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Бургас при ЦУ на НАП да плати на „А.Г.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя А.Г.Х.разноски
по делото в размер на 30.00 (тридесет) лева.
ОСЪЖДА
„А.Г.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя А.Г.Х.да
плати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 6165.00 лева (шест хиляди сто шестдесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: