М О Т И В И
към Присъда № 57 от 31.03.2017 год. по НЧХД № 365/2016 год. на СлРС
изготвени на 24.04.2017 год.
Тъжителят
С.С.К., със съгласието на своята майка и законен представител Н.С.К. е предявил
обвинение срещу подсъдимия М.М.А. за извършено от него престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК.
В
с.з. тъжителят, редовно призован, чрез пълномощника си адв. К. ***, поддържа
обвинението срещу подс. А., така както е повдигнато, като го счита за доказано
по безспорен и несъмнен начин. Пледира съда да признае за виновен подс. А. по
повдигнатото му обвинение, да се приложи разпоредбата на чл. 78А от НК, като
подс. А. бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно
наказание „Глоба” в минималния размер, както и да се уважи предявения срещу
него граждански иск.
В
с.з. подсъдимият М.М.А., редовно призован се явява лично и с упълномощен
защитник – адв. К. ***. Не се признава за виновен и дава обяснения по
предявеното му обвинение. Моли съда да постанови присъда, с която да бъде
оправдан. Защитникът на подсъдимия счита, че повдигнатото срещу подс. А. обвинение
не е доказано по безспорен начин и моли съда да го признае за невиновен, да не
уважава предявения срещу подс. А. граждански иск, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
С тъжбата си С.С.К., със съгласието на своята майка и законен представител Н.С.К.
е предявил против подсъдимия М.М.А. граждански иск за сумата от 2 000,00
лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 28.01.2015
год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
съдебни и деловодни разноски.
Съдът
след като счете, че гражданския иск е своевременно предявен и се намира във
връзка с предмета на делото, го прие за съвместно разглеждане в настоящото
производство.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
М.М.А. е български гражданин, със средно образование, неженен, работи,
неосъждан.
Тъжителят
К. и свидетелите В.П. и С.К. през 2015 год. били в осми клас в ГПЗЕ „Захари
Стоянов” – гр. Сливен, като тъжителят К. и свид. В.П. били в един клас –
паралелка френски език и английски език, а свид. С.К. в паралелката – немски
език и английски език. Учебните им часове през 2015 год. се провеждали в т.нар.
малка езикова гимназия.
На
28.01.2015 год. тъжителят К., свид. В.П. и свид. С.К. били първа смяна на
училище и след 09,00 часа, в междучасието след втория учебен час, си купили
закуски от баничарницата, която се намирала зад дискотека „Енерджи”. След като
си взели закуските, тримата се спрели до една кооперация в близост до баничарницата,
за ди ги изядат. Докато били до кооперацията, свид. В.П. ударил кутия, която
била поставена на стената на кооперацията на входа за гаража и от гаража някой
извикал „Абе, ей!” на висок тон. Свид. В.П. и свид. С.К. побягнали към
училището, защото се изплашили, а тъжителят К. останал. Докато бягали, на ъгъла
на кооперацията свид. С.К. се обърнал и видял как един човек върви към тъжителя
К., след което свид. С.К. и свид. В.П. отишли до училището, като свид. С.К.
влязъл в час, а свид. В.П. останал да изчака тъжителя К.. Тъжителят К. също
отишъл до училището, като свид. В.П. видял, че има наранявания по лицето и
заявил, че човекът, който излязъл от гаража го е ударил.
Същият
ден около 07,50 часа подс. А. с автомобила си закарал детето си и приятелката
си до детската ясла в кв. „Клуцохор”, след като оставили детето, откарал приятелката
си на спирката до Трета поликлиника, където тя трябвало да бъде около 08,05
-08,10 часа за да отиде на работа. След като оставил приятелката си на спирката
подс. А. отишъл да пие кафе и около 08,50 – 08,55 часа отишъл в сервиза, в който
работел, намиращ се в кв. „Клуцохор” зад магазин „Мерканто”. Пред сервиза го
чакали свид. З.У., който бил оставил една седмица по-рано телевизор за поправка
и отишъл да провери дали е готов, както и свид. Г.С., с когото подс. А. имал
уговорка да дойде за да му отремонтира СД-то в автомобила му.
Тъжителят
К. и неговата майка отишли в РУ – Сливен за да подадат жалба. По повод на
подадената жалба в РУ – Сливен от тъжителя К. била образувана преписка, като било
възложено на свид. Д.Й. и свид. П.И., които към 28.01.2015 година работели в РУ
– Сливен в Сектор „Криминална полиция”, да извършат проверка по случая. Полицейските
служители направили проверка за живущите в кооперацията, където бил станал
инцидента, за да установят живущите, които долу-горе отговарят на описанието,
което дал тъжителят К.. След това на тъжителя К. били показани снимки на лица, извадени
от базата на БДС, защото полицейските служители нямали никаква насоченост към
извършителя на деянието. След като му били показани снимките тъжителят К.
изразил съмнение за едно от лицата, но не бил категоричен. Няколко дни след
това в РУ – Сливен бил извикан подс. А., който заявил, че не е участвал в такъв
инцидент. Тогава в РУ – Сливен бил извикан и тъжителят К., заедно с неговата
майка, които били въведени в стаята, в която бил и подс. А.. При влизането в
стаята тъжителят К. заявил „Да, това е лицето, което ме удари”. Отново били
зададени въпроси от полицейските служители на подс. А., който отново отрекъл да
е удрял когото и да е било.
На тъжителя С.С.К. било издадено съдебно – медицинско удостоверение № 58/2015
год., с изх. № 59/28.01.2015 год. от „СМДЛ МЕДЕКСЕРТ – Д-р Чаушев” ЕООД – гр.
Сливен, в което било отразено, че тъжителят, заедно със своята майка, се е явил
по собствено желание на 28.01.2015 год. в 15,13 часа за освидетелстване. Според
същото, при прегледа се установила контузия на лицето с наличие на
кръвонасядане и оток на тъканите в дясната скулна област, където се установило
и охлузване на кожата със зацапвания с кръв наоколо, кръвонасядания и оток на
тъканите около дясната очница, двустранен хоризонтален нистагъм, болки в
областта на лявата половина на лицето в областта на кръста. Посочено е още, че
установените увреждания са му причинили „Временно разстройство на здравето,
неопасно за живота”, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК (л. 6 от НЧХД № 646/2015 год. по описа на СлРС).
От приложената по делото служебна справка от ГПЗЕ „Захари Стоянов” – гр.
Сливен се установява, че на 28.01.2015 год. учениците тъжителят К. и свид. В.П.
не са отсъствали от учебни занятия и нямат отбелязани закъснения; както и че
междучасието между втория и третия учебен час е от 09,00 часа до 09,10 часа (л.
28 от делото).
От приложеното по делото заверено копие от Граждански договор №
3/15.01.2015 год. се установява, че от тази дата на подс. А. е била възложена
работа, като изпълнител за срок от три месеца в ЕТ „Д.-К.К.” – гр. Сливен (л.
30 – 32 от делото).
От приложеното по делото заверено копие от поръчка № 10479 се установява,
че на 28.01.2015 год. в ЕТ „Д.-К.К.” – гр. Сливен е приета поръчката на свид. Г.С.
за ремонт на СД-то на автомобила му (л. 33 от делото).
От приложеното по делото заверено копие от поръчка № 10448 се установява,
че на 22.01.2015 год. в ЕТ „Д.-К.К.” – гр. Сливен е приета поръчката на свид. З.У.
за ремонт на телевизор (л. 34 от делото).
От приложеното по делото заверено копие от Договор за сътрудничество и
съвместна дейност от 16.01.2006 год. се установява, че договорът между ЕТ „Д.-К.К.”
– гр. Сливен и ЕТ „СЗП91-С.П.” – гр. Шивачево е за осъществяване на съвместна
дейност и сътрудничество в областта на гаранционното и извънгаранционно
сервизно обслужване (л. 68 от делото).
Горната
фактическа обстановка съдът прие за доказана по безспорен и категоричен начин,
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства взети в
тяхната съвкупност и поотделно.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите З.У. и Г.С.. От показанията на свид. З.У.
се установява, че на 28.01.2015 год. е отишъл в сервиза, в който е работел
подс. А., за да види дали е готов телевизора, който оставил една седмица по –
рано; както и че след него там отишъл и свид. Г.С. и заедно изчакали да дойде
подс. А., който отишъл в сервиза около 08,50 – 08,55 часа. От показанията на
свид. Г.С. се установява, че на 28.01.2015 год. отишъл в сервиза около 08,45
часа, тъй като имал уговорка с подс. А. да му ремонтира СД-то на автомобила;
както и че пред сервиза заварил свид. З.У. и заедно изчакали подс. А., който
дошъл преди 09,00 часа. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. З.У. и
свид. Г.С., тъй като същите са безпротиворечиви, взаимно се допълват, относими
са към предмета на делото и се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства, като свидетелите пресъздават това, което са възприели лично.
Съдът
кредитира показанията на свид. С.Р. и на свид. Я.Я.. От показанията на свид. С.Р.
се установява, че през 2015 год. е била класна ръководителка на тъжителя К.,
последният й казал, че имал някакъв проблем с някакъв човек същия ден; както и
че ако той е отсъствал него ден или е закъснял, това щяло да бъде отбелязано в
дневника и щом няма отсъствие значи е влязъл редовно в час. От показанията на
свид. Я.Я. се установява, че м.януари 2015 год. е работела в ГПЗЕ „Захари
Стоянов” – гр. Сливен като учител по физическо възпитание и спорт, преподавала
е на тъжителя К. и няма спомен за инцидент с тъжителя К. през м.януари 2015
год. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. С.Р. и свид. Я.Я., тъй като
същите са безпротиворечиви, взаимно се допълват, относими са към предмета на
делото, като свидетелите пресъздават това, което са възприели лично.
Съдът
кредитира показанията на свид. В.П. и
свид. С.К., в частта, в която свидетелите заявяват, че учат заедно с тъжителя К.
в ГПЗЕ „Захари Стоянов” – гр. Сливен, като тъжителят К. и свид. В.П. са в един
клас; както и че тримата заедно са отишли след втория учебен час на 28.01.2015
год. да си купят закуски, спрели са се пред една кооперация, свид. В.П. ударил
една кутия, чули глас от гаражите, свид. В.П. и свид. С.К. избягали, а
тъжителят К. останал; както и че след това тъжителят К. им казал, че е бил
ударен от човека, който излязъл от гаража. В тази им част показанията на тези двама
свидетели се подкрепят от останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства. В останалата им част съдът не кредитира показанията на свид. В.П.
и свид. С.К., а именно, че човекът от гаража е именно подс. А., тъй като същите
са в противоречие със събраните в хода на съдебното следствие свидетелски
показания и писмени доказателства. Безспорно е установено, че инцидента е
станал в междучасието след втория учебен час и преди третия учебен час, т.е.
след 09,00 до 09,10 часа, видно от учебната програма на 8 „а” клас в ГПЗЕ
„Захари Стоянов” – гр. Сливен за 28.01.2015 год. По това време подс. А. вече е
бил в сервиза, в който работел, което се установява от показанията на свид. З.У.
и на свид. Г.С., които пък се подкрепят от приложените по делото заверени копия
от поръчка № 10448 и от поръчка № 10479. Освен това свид. В.П. твърди, че е
закъснял за час, а тъжителят К. бил отишъл веднага с майка си в полицията и се
върнал в края на учебния ден, което пък противоречи на приложената по делото
служебна справка от ГПЗЕ „Захари Стоянов” – гр. Сливен от която се установява,
че на 28.01.2015 год. тъжителят К. и свид. В.П. не са отсъствали от учебни
занятия и нямат отбелязани отсъствия. Освен това в тази им част показанията на
свид. В.П. противоречат и на показанията на свид. С.К., в които последният
твърди, че е видял в междучасието след третия учебен час тъжителя К., който му обяснил
какво се е случило.
Съдът
кредитира показанията на свид. Д.Й. и свид. П.И. в частта, в която свидетелите
заявяват, че към 28.01.2015 година са работели в РУ – Сливен в Сектор
„Криминална полиция” и им било възложено да извършат проверка по жалбата на
тъжителя К.; както и че са разговаряли във връзка със случая с тъжителя К. и
подс. А.. В тази им част показанията на тези двама свидетели се подкрепят от
останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. В останалата им
част, в която свид. Д.Й. и свид. П.И. заявяват, че са установили че подс. А. е
именно лицето, което е ударило тъжителя К., съдът не кредитира показанията им,
тъй като показанията на свидетелите в тази им част са противоречиви. Свид. Д.Й.
заявяват, че първо установили от домоуправителя кои са живущите в тази
кооперация и отговарят на описанието, а според свид. П.И. били направили беседа
с живущите в кооперацията, с цел да се види живее ли такова лице, отговарящо на
описанието дадено от тъжителя К.. Освен това според свид. Д.Й. на тъжителя К.
били показани снимки на лица, живеещи в тази кооперация, като тъжителят К.
изразил съмнение, че подс. А. е извършителя, но не бил категоричен. Тези
показания на свид. Д.Й. противоречат на показанията на свид. П.И. според които
след като установили лице, отговарящо на описанието дадено от тъжителя К., с
колегата си намерили снимки на лица, които са сходни със снимката на лицето и
ги показали на тъжителя К., който разпознал подс. А.. Тези действия на
полицейските служители от една страна не са извършени по реда на НПК, тъй като
се касае за извършване на проверка по преписка, а от друга – по никакъв начин
тези действия не са били обективирани, т.е. не е ясно снимките на кои други
лица, освен тази на подс. А., са били показани на тъжителя К. за разпознаване и
дали те са били сходни със снимката на подс. А.. Освен това показанията на тези
свидетели си противоречат по основния факт – тъжителят К. разпознал ли е
снимката на подс. А.. Освен това видно от показанията на свид. Д.Й. и свид. П.И., след като са показали на
тъжителя К. снимката на подс. А.,*** подс. А. и в стаята, в която се е намирали
само подс. А., свид. Д.Й. и свид. П.И., бил въведен и тъжителят К., който бил
извикан със своята майка, при което тъжителят К. заявил, че това е лицето което
му е нанесло побой. Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на тези
свидетели и в тази им част, тъй като отново не са спазени основните изисквания
при разпознаване на лице на живо. В стаята е бил само подс. А., освен двамата
полицейски служители, и не е имало други лица със сходна външност на подс. А. за
да може да се приеме, че тъжителят К. е разпознал извършителя на деянието. Още
повече, че няколко дни преди това на тъжителя К. е била показвана и снимка на
подс. А., като тогава не е могъл да разпознае категорично извършителя на
деянието. Това обстоятелство буди съмнение дали в стаята тъжителят К. е
разпознал лицето, което му е нанесло удара или лицето, чиято снимка му е била
показана от полицаите преди това.
Съдът
кредитира и обясненията на подс. А., като
безпротиворечиви и кореспондиращи с посочените кредитирани от съда гласни
доказателства и с писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира и присъединените по делото по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, тъй като същите са
относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна, съдът изведе следните правни изводи:
Подсъдимият М.М.А. не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което съдът го призна за невиновен и го оправда по повдигнатото му
обвинение за това, че на 28.01.2015 год. в гр. Сливен, около 09,00 часа, в
близост до двора на ГПЗЕ „Захари Стоянов” – Сливен, умишлено причинил лека
телесна повреда на С.С.К. с ЕГН **********, изразяваща се във „Временно
разстройство на здравето, неопасно за живота”, т.е. разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
По делото не се събраха безспорни доказателства за авторството на подс. А.
в инкриминираното деяние, а съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК,
присъдата не може да почива на предположения и съдът следва да признае едно
лице за виновно единствено и само когато обвинението е доказано по несъмнен
начин.
Безспорно по делото се доказа обстоятелството, че на 28.01.2015 год. в гр.
Сливен е станал инцидент, при които на тъжителя К. са нанесени удари, които са
му причинили телесни увреждания. По делото не бяха събрани категорични
доказателства, с които да се докаже, че описаните в съдебно – медицинското
удостоверение увреждания на тъжителя К., са получени именно в резултат на
действия на подс. А. на 28.01.2015 год., т.е. авторството на деянието, което е
съществен елемент от обективната страна на престъплението. Нито един от
разпитаните свидетели, чиито показания съдът кредитира, не подкрепи твърдението
на тъжителя К., че подс. А. му е нанесъл два шамара в областта на двете половини
на лицето, два пъти удари с коляно в областта на кръста и с юмрук в областта на
дясната половина на лицето, непосредствено в скулната област, които да са
довели до причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Напротив от показанията на
свидетелите се установява, че по времето, когато тъжителят К. твърди, че се е
случил инцидента, подс. А. е бил на работното си място – сервиз в кв.
„Клуцохор”. Показанията на свид. В.П. и свид. С.К., в частта в която подкрепят
твърденията на тъжителя, съдът по – горе мотивира, защо не е кредитирал
показанията им, в тази им част.
Поради това, че в хода на съдебното следствие не
се събраха доказателства, че деянието е извършено от подс.
А. и тъй като въз основа на всички събрани писмени и гласни доказателства,
анализирани подробно по – горе, обвинението срещу подс. А. не беше доказано по
несъмнен начин, съдът го призна за невиновен и го оправда по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Въз
основа на постановената оправдателна присъда, съдът отхвърли предявения от С.С.К.,
със съгласието на своята майка и законен представител Н.С.К.
граждански иск срещу М.М.А. за сумата от 2 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 28.01.2015 год. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
Съгласно
правилата на процеса тъжителят С.С.К., със съгласието на своята майка
и законен представител Н.С.К. беше осъден да заплати на подсъдимия М.М.А. сумата
от 1200,00 лева, представляваща направени по делото разноски (платено
адвокатско възнаграждение).
Ръководен
от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: