Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
гр.
Велико Търново, 03.02.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря М.Н.и
участието на прокурора от ВТОП Светлана Иванова, разгледа докладваното
от председателя касационно НАХД № 10247/2022
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Касационното
производство е образувано по жалба от „ТРАНС ТОНУС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град Горна Оряховица, ул. П. Цвикев“ №44,
ет.1, представляван от управителя И.П.И., чрез адвокат Д.П. ***, срещу Решение
№ 197/07.11.2022 г., постановено по АНД № 20224120200398 по
описа на ГОРС за 2022 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
35-0000457/26.05.2022 г., издадено от Директора на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация", град Плевен /РД „АА“ – Плевен/, с което
на „ТРАНС ТОНУС“ ООД за нарушение на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2022г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на
транспорта и съобщенията и на основание чл.99, пр. четвърто от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр) му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000
лева.
В касационната жалба
се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение поради постановяване
му в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост.
Касаторът намира, че НП не отговарят на изискванията за форма, тъй като липсвали
време и място на извършване на нарушението, както и посочване на смекчаващите
отговорността обстоятелства, каквито били налице. Счита че твърдяното нарушение
не е описано точно и ясно в НП. За нарушена намира и разпоредбата на чл. 57,
ал. 3 от ЗАНН, тъй като АНО не бил посочил възможността за плащане на
наложената санкция в намален размер, с което били нарушени правата на
санкционирания. Навеждат се оплаквания за недоказаност на административнонаказателното
обвинение. Развиват се подробни съображения за наличието на основания за
приложимост на чл. 28 от ЗАНН. От съда се иска отмяна на процесното решение и
постановяване на друго по съществото на спора, с което се отмени НП. В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител ***П. поддържа касационната жалба
по изложените в същата съображения. Претендира присъждане на разноски за първа
съдебна инстанция.
Ответникът по
касация – Регионална Дирекция “Автомобилна администрация“ – Плевен, редовно призован,
не се представлява и не заема становище по касационната жалба.
Представителят на
прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага обжалваното
решението да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се
запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Жалба е подадена от
надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Предвид
това, следва да се посочи, че от касатора е наведено оплакване за
необоснованост на обжалваното решение на Горнооряховския районен съд,
необосноваността не е конкретно касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.
1 от НПК, за наличието на което по силата на чл. 63в от ЗАНН, настоящата
инстанция да дължи произнасяне - единствено законоустановените такива са
противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните норми,
наложеното наказание е явно несправедливо. Следователно, в настоящото
производство не могат да бъдат правени нови фактически установявания, съгласно
чл. 220 от АПК, респ. решението на въззивния съд да бъде отменено поради
необоснованост.
Воден от така
определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната
жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.
В хода на въззивното
производство са установени следните факти:
На 04.05.2022 г.,
около 11,30 часа в гр. Горна Оряховица, на ул. „Панайот Цвикев" № 44, при
представяне на резервация на Разрешителни код 36VSAB7H /19.01.2022 г./ Румъния
т.с.б.п.т. 112635 /2021/, заявено от фирма - превозвач „Транс Тонус“ ООД,
притежаващ лиценз за превоз на товари в Общността №17670, издаден в МТИТС на
23.06.2017 г. и валиден до 22.06.2027 г., се е установило, че превозвачът
„Транс Тонус" ООД не е отчел в срок до 01.03.2022 г. полученото
Разрешително № 112635 /2021 г./ за Румъния на МПС peг. № ВТ 9639 КК и
полуремарке с peг. № ВТ 1321 ЕЕ, което се потвърдило и от справка за стари
невърнати разрешителни към 15.03.2022г. на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ система за резервации на Разрешителни за международни превози на
товари /копие/. Тези обстоятелства били преценени като нарушение на чл. 25 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията.
За горното
нарушение, в присъствието на управителя на дружеството - И.П.И., е съставен АУАН
№316065 от 04.05.2022г., връчен на същия ден за запознаване със съдържанието и
подписан без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН не са подадени възражения
срещу АУАН. На основание съставения АУАН от Директора на РД „АА“-Плевен е
издадено НП № 35-0000457/26.05.2022 г., с което на „ТРАНС ТОНУС“ ООД за
констатираното нарушение на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г., на основание чл.99, пр. четвърто от ЗАвПр е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. НП е връчено на управителя
на дружеството на 24.06.2022г., като в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН същото е
било оспорено пред РС – Горна Оряховица.
В хода на съдебното следствие пред ГОРС в качеството на свидетел е бил разпитан
В.М.– присъствал при установяване на нарушението и съставил АУАН.
При така
установеното от фактическа страна ГОРС е формирал извод за законосъобразност на
оспореното пред него НП. Въззивният съд е обсъдил всички наведени в жалбата
възражения като е преценил същите за неоснователни. Анализирайки събраните по
делото писмени и гласни доказателства, районният съд е приел, че АУАН и НП
отговарят на изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не са допуснати съществени
процесуални нарушения в производството при издаването им. Според решаващия
състав съдържанието на АУАН и НП изпълнява изискванията на чл. 42, ал.1, т.3 и
чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН като е посочена датата на извършената проверка от контролните
органи, а датата на нарушението макар да не е изрично цитирана била определяема
от данните в тях. Така от ГОРС е прието че след като превозвачът е трябвало да
върне издаденото му разрешително в срок до 01.03.022г., то нарушението било
извършено на следващия ден, а именно на 02.03.2022г. Според въззивния съд АУАН
и НП съдържат и място на извършване на нарушението – град Горна Оряховица, а самото
нарушение е точно, ясно и подробно описано със всички съставомерни признаци,
поради което не са ограничени правата на нарушителя и възможността му да
разбере административнонаказателното обвинение.
Решаващият състав е направил
извод за съответствие на приложената от АНО материалноправна разпоредба и
санкционната такава. Съдът
е приел за безспорно доказано извършеното от „Транс Тонус“ ООД нарушение,
изразяващо се в несвоевременно изпълнение на задължението да отчете пред ИА
„АА“ лично или чрез използване на услугите на друго бюро издаденото му
разрешително в срока по чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, при
което правилно била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Изложени са съображения, че нарушението не представлява маловажен случай и не
са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. С тези мотиви е потвърдил
обжалваното пред него НП.
Настоящата
касационна инстанция намира проверяваното решение за неправилно, а изводите на
районния съд за законосъобразност на наказателното постановление противоречат
на доказателствата по делото и материалния закон.
По конкретните
възражения, заявени в касационната жалба, съдът намира следното:
На първо място, наведените
от касатора доводи за нарушение на правото му на защита поради неизпълнение от
страна на административнонаказващия орган на въведеното в разпоредбата на чл.
57, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) задължение
за уведомяване на нарушителя относно правата му по чл. 79б от ЗАНН и по –
конкретно за възможността за плащане на наложената санкцията в намален размер в
срока на обжалване на НП, съдът намира за неоснователни. Действително, според
новоприетия чл. 57, ал.3 от ЗАНН е необходимо с наказателното постановление
нарушителят да бъде уведомени за правата му по чл. 79б от ЗАНН. Нормата на чл.
79б, ал. 1 от ЗАНН, приложима и по отношение на имуществената санкция съгласно
ал. 4 от същата разпоредба, предвижда от своя страна възможност в 14-дневен
срок от връчване на наказателното постановление да се заплати 80 на сто от
размера на наложената имуществена санкция. Видно от съдържанието на НП №35-0000457
от 25.05.2022г. на директора на „АА“-Плевен, това изискване на чл. 57, ал.3 от ЗАНН е спазено, като в НП е предвиден изричен текст, съгласно който
санкционираното дружество не желае да обжалва НП и е уведомено за възможността
си да заплати 80 на сто от наложената санкция. Съгласно разписката към НП,
същото е било връчено на управителя на „Транс Тонус“ ООД на 24.06.2022г. срещу
подпис, но в частта относно правата му по чл. 79б, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН липсва положен подпис, което означава, че представляващият дружеството не
е пожелал да се възползва от тази законова възможност за заплащане на
наложената с НП имуществена санкция в намален размер, при което не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, нито са нарушени права на касатора.
Въпреки горното,
настоящият касационен състав намира за неправилни изводите на районния съд, че
АУАН и НП отговарят на изискванията за форма и съдържание, посочени в чл. 42,
т. 3 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП следва да съдържат място
на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, но в
настоящия случай тези актове нямат посочените реквизити. Според
обстоятелствената част на АУАН и НП „на 04.05.2022 г., около 11.30 часа, в гр. Горна
Оряховица, ул. „Панайот Цвикев“ №44, при представяне на резервация за
разрешителни код №36VSAB7H /19.01.2022г./, заявено от фирма –превозвач „транс
Тонус“ ООД…“ се установило административно нарушение, че „превозвачът „Транс
Тонус“ ООД не е отчело в срок до 01.03.2022 г. полученото разрешително №
112635/2021/ за Румъния за МПС с рег. №ВТ 9639 КК и полуремарке № ***, което се
потвърдило и от справката за стари невърнати разрешителни към 15.03.2022г. на
ИА „АА““. В текстовата част на АУАН и НП липсва описание на реда на полученото
разрешително съответно неговия вид, както и посочване на мястото, на което
според АНО е следвало да бъде отчетено до 01.03.2022 г., което е съществен
елемент от твърдяното административно нарушение, свързано и с конкретните
задължения, които е имал превозвачът с получените разрешителни, но които не е
изпълнил. Посоченото място на извършване на проверката от контролните органи -
гр. Горна Оряховица, ул. „Панайот Цвикев“ №44“, съвпада със седалището и адреса на
управление на дружеството – превозвач и настоящ касатор, но не може да се
приеме, че мястото на извършване на проверката е и мястото на извършване на
нарушението и такова по неговото установяване, тъй като в настоящия случай те
не съвпадат. Мястото на нарушението не е седалище на превозвача, а мястото на
което е дължимо отчитането /връщането/ на процесното разрешително. Действително,
разпоредбата на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС не съдържа
указание за мястото на отчитане на еднократните разрешителни за превоз на
товари, но мястото на изпълнение на задължението по принцип е посочено в
разпоредбите, свързани с контролната дейност на ИА "АА" в Наредба №
11/31.10.2002 г., ЗАвПр и Устройствения правилник на агенцията, но мястото на
извършване на вмененото нарушение в АУАН и НП не може да бъде извлечено по
подобен начин от законови разпоредби, а следва конкретно да бъде посочено.
Горните пороци не
могат да бъде санирани в съдебната фаза, въпреки опитите на разпитания пред
районния съд свидетел. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните
правила при издаване на АУАН и НП и е налице основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
На следващо място,
според настоящата инстанция описаното в НП нарушение е несъставомерно по
описания начин, поради което при издаване на наказателното постановление е
допуснато и неправилно приложение на материалния закон. В тежест на
административнонаказващия орган е да ангажира такива доказателства, които да
обуславят единствено възможен и логичен извода, че е безспорно установено, че е
осъществен от обективна и субективна страна състава на конкретното
административно нарушение и че са налице законовите предпоставки за ангажиране
отговорността на сочения нарушител.
От доказателствата
по делото се установява и не е спорно, че дружеството - превозвач „Транс Тонус“
ООД притежава валиден лиценз за превоз на товари в Общността № 17670, издаден
от МТИТС, като е подало заявление за издаване на еднократно разрешително за
извършване на международен превоз на товари в Румъния по чл. 20, ал. 1 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г., въз основа на което е направена резервация №36VSAB7H от
19.01.2022 г. Разрешителното с номер 2021 112635 (л. 14 от първоинстанционното
дело) е за извършване на международен превоз на това на територията на Румъния
и за превоз и в двете посоки, като същото е със срок на валидност до 31.01.2022 г. и е било получено от превозвача
на гранично контролно - пропускателния пункт с Румъния на 19.01.2022 г., видно от положените дата и
печат, когато е и реализиран превозът. Според разпоредбата на чл. 25 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. получените разрешителни по
реда на раздели III и V за съответната
календарна година се отчитат от превозвача в срок до 1 март на следващата
календарна година. Тази разпоредба следва да бъде стриктно тълкувана, като
според нея задължението за отчитане зависи от получаването на разрешителното и
от валидността през съответната година, а не обвързва задължението с годината
на издаването на разрешителното, както неправилно е приел административнонаказващия
орган. При това уточнение, след като разрешителното за превоз на товар с
валидност за първия месец от 2022г. е получено на 19.01.2022 г., то превозвачът
е дължал отчитането му в срок до 1 март на следващата календарна година, т.е.
до 01.03.2023г. След тази дата бездействието на превозвача ще съставлява
административно нарушение по чл. 25 от Наредба № 11/2002 г., но към всяка
предходна дата дружеството не носи административнонаказателна отговорност за
неотчитане на разрешителното за превоз по чл. 99, пр. 4 от ЗАвП. Срокът за
отчитане на процесното разрешително и към настоящия момент все още не е
изтекъл. Това мотивира касационния състав да приеме, че не е осъществен състав
на нарушението по чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г., за което е
санкционирано дружеството – касатор и издаденото НП е незаконосъобразно.
По изложените
съображения съдът намира касационната жалба за основателна. Направените изводи
от районния съд са неправилни, поради което обжалваното съдебно решение следва
да бъде отменено и вместо това да се постанови ново, с което да бъде отменено Наказателно
постановление № 35-0000457/26.05.2022 г., издадено от Директора на Регионална
дирекция "Автомобилна администрация", град Плевен.
При този изход на спора и
на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.), направеното от касатора искане за присъждане на разноски по
делото е основателно. Такива се претендират единствено за производството пред въззивната
съдебна инстанция и възлизат в размер на 350 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от
24.06.2022 г., което е справедливо съобразно фактическата и правна сложност на
спора
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 197/07.11.2022 г., постановено по
АНД № 20224120200398/2022г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
35-0000457/26.05.2022 г., издадено от Директора на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация", град Плевен, с което на „ТРАНС ТОНУС“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Горна Оряховица,
ул. П. Цвикев“ №44, ет.1, представляван от управителя И.П.И., за нарушение на
чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2022г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията, и на
основание чл.99, пр. четвърто от Закона за автомобилните превози му е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация" да заплати на „ТРАНС ТОНУС“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град Горна Оряховица, ул. П. Цвикев“ №44, ет. 1,
представлявано от управителя И.П.И., сумата от 350 лева (триста и петдесет
лева), представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.