№ 13968
гр. София, 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110139259 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 50
ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ..., ЕИК ..., моли от съда да осъди ответника ..., БУЛСТАТ ..., да му заплати
сумата от 814,44 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по Щета № ********** за настъпило
застрахователно събитие на 13.10.2021 г., изразяващо се в паднало върху лек автомобил
„Хюндай Туксон“, рег. № ..., дърво, в резултат на което на МПС са причинени имуществени
вреди, като събитието е резултат от виновно и противоправно поведение на длъжностни
лица от състава на СО – собственик на озеленените площи от зелената система на
територията на общината, изразяващо се в бездействие - неподдържане и необезопасяване
на изсъхналите дървета, представляващи опасност за гражданите, ведно със законната лихва
от предявяване на иска - 21.07.2022 г., до окончателното плащане на сумата.
Ищецът ..., ЕИК ..., твърди, че между него и собственика на увредения лек автомобил
марка и модел „Хюндай Туксон“, рег. № ..., бил сключен договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица №
00500100411726/07.05.2021 г., въз основа на който заплатил на сервиза, извършил ремонтно-
възстановителните дейности, сумата в размер на 814,44 лв.- обезщетение за имуществени
вреди, заведени по щета № **********/13.10.2021 г., претърпени в резултат на паднало
дърво върху застрахованото МПС на територията на гр. София, .... За възникналото
произшествие бил подаден сигнал в ..., за което било издадено удостоверение. Поддържа, че
1
с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за
възстановяване на платеното обезщетение срещу причинителя на вредите. Посочва, че
ответникът носи отговорност за цялостното поддържане на зелената система на територията
на общината. Твърди, че ответникът е следвало да упражнява надзор относно състоянието на
вещта /дървото/, причинила вредата на процесното МПС. С оглед изложеното ищецът
поддържа, че ... отговаря за вредите причинени от противоправното поведение /бездействие/
на нейните служители, които вреди са пряка и непосредствена последица от това
бездействие на служителите на ответника. Поддържа, че е изпратил регресна покана до
ответника за заплащане на процесната сума, като същата била получена на 11.04.2022 г.
видно от известието за доставяне, но вземането останало непогасено. Моли за уважаване на
предявения иск. Претендира разноски. Ищецът представя писмени доказателства. Моли за
допускането на САТЕ, която да даде отговор на поставените в исковата молба въпроси.
Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на призоваване, а именно- А. И.
А.- С., ЕГН **********, адрес гр. София, .... В условията на евентуалност ищецът прави
искане за допускане на ССчЕ за установяване обстоятелството около плащането на
застрахователното обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ..., чрез ... подава отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че от изложеното в
исковата молба не ставало ясно мястото на произшествието. Посочва, че през месец
октомври 2021 г. била извършена проверка от специалистите в районната администрация, в
резултат на която не били установени опасни дървета. В случаите, в които са били
констатирани такива, са били окастрени. Сочи се, че нямало подаден сигнал за опасни
дървета за гр. София, ...., в района на бл. 4. Твърди, че процесните вреди може да са
настъпили в резултат на непреодолима сила, в който случай следва да се изключи
отговорността на ответника. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
процесните вреди и поведението на служители на ответника. Оспорва исковата претенция и
по размер, като посочва, че от приложените доказателства не ставало ясно какво
представляват посочените в протокола, изготвен от сервиза, „допълнителни материали/ вкл.
и бояджийски“в сочен размер от 282 лв. Моли за отхвърляне на иска, а в условията на
евентуалност- да бъде намален размерът на обезщетението. Претендира разноски. Моли да
му бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред Националния институт
по метеорология и хидрология към БАН за издаване на друго такова относно
метеорологичната обстановка на 09.10.2021 г. и 10.10.2021 г. Прави искане за поставяне на
допълнителна задача, на която вещото лице да отговори при изготвяне на допусната САТЕ.
Съдът като взе предвид изложените от страните съображения и след съвкупен
анализ на приетите по делото писмени доказателства и заключения на изслушаните
съдебни експертизи, намира за установено следното:
По иска по чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД:
От приложените от ищеца писмени доказателства /застрахователна полица по
застраховка Каско на МПС № 00500100411726 и ОУ за застраховка „Каско на МПС“ на
2
ищеца, преписка по щета № **********/13.10.2021 г., включваща декларация от
собственика на увредения автомобил; искания за оглед,опис-протокол, доклад по щета и
фактура-оригинал от 30.11.2021 г., издадена от „Авто Юнион Сервиз“ ЕООД, приемо-
предавателен протокол, удостоверение от МВР, ГД „ПБЗН“, СД „ПБЗН“, се установява
безспорно, че между ищеца по делото ... и А. И. А. - С., собственик на застрахования обект е
била сключена застраховка „Каско на МПС“ по полица № 00500100411726 от 07.05.2021 г.,
с период на действие от 07.05.2021 г. до 07.05.2022 г. /приложена на л.10 от делото/. Видно
от полицата, застрахования обект е лек автомобил „Хюндай Туксон“, с рег. № ... и същия е
застрахован за сумата от 5200 лв. срещу заплащане на застрахователна премия от 450,00 лв.,
което плащане е разсрочено на четири вноски. При завеждане на щетата пред
застрахователя-ищец, застрахования е представил удостоверение за техническа изправност,
от което се установява, че към датата на ПТП автомобила е бил в изправно състояние.
От посочените по-горе писмени доказателства, приети като неоспорени от ответника,
съдът приема, че ищеца безспорно установява по делото, че между него и собственика на
увредения автомобил е била налице към датата на ПТП валидно сключена имуществена
застраховка „Каско“ за л.а. „Хюндай Туксон“ , с рег. № ..., увредено при инцидента на
10.10.2021 г. в гр. София.
От писмените доказателства по делото – удостоверение от СД „ПБЗН“, уведомление
за щета от 13.10.2021 г., опис на необходимите документи за приключване на щета №
**********, опис –заключение и доклад по щета, възлагателно писмо, фактура №
**********/30.11.2021 г., ППП след извършен ремонт от 22.11.2021 г. и преводно
нареждане от 12.01.2022 г. до „..., за сумата от 814, 44 лв., всички представени от
застрахователя-ищец, както и от гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита
на св. А. С. /собственик на увредения лек автомобил/ се установяват въведените с исковата
молба твърдения от ищеца.
Видно от показанията на св. С., във въпросния ден /10.10.2017г., съгласно писмените
доказателства/ автомобилът бил паркиран на улицата пред блок 4 в .... в гр. София.
Изведнъж излязъл бурен вятър и се чул силен шум, и когато излезли на терасата /тъй като
живеели на първи етаж/ видели, че върху собствения им автомобил има паднал огромен
клон от близкото дърво. Последното било на тротоара до улицата, но било старо дърво,
което общината отказвала да окастри въпреки многократните сигнали на живущите в
квартала. В деня на инцидента, от паднали клони имало пострадали и съседни автомобили,
но този на св. С. се оказал най--сериозно пострадал, тъй като върху него паднал „доста
голям клон“. От показаниятана св. С. става ясно, че от доста време подават молби към
общината да окастрят старите дървета по улицата, които са много високи, дори стигат над
блока, но от общината обяснявали, че „чакат вишка“. Свидетелката си спомня още, че през
деня е нямало предпоставки времето да се влоши толкова, че да се очаква подобен инцидент,
поради което и спряла на обичайното място автомобила си. Последното се потвърждава и от
информацията, предоставена от НИМХ /на л.53/ видно от която на 09 и 10.10. е имало
валежи, с различна интензивност, облачно през двете денонощия, духал е слаб вятър със
3
скорост около 2 м./с., температури от 5,4 до 9,6 градуса за двата дни.
За инцидента с падналото дърво, собственика на автомобила уведомил освен
застрахователя си по застраховка „Каско“ и също ... откъдето изпратили екип за
ликвиридане на произшествието от СОД – 01 група ОД, да отстранят падналото дърво от
автомобила.
Основните увреждания по автомобила били по преден капак, преден ляв калник,
решетка на радиатора, които били описани при извършения оглед на автомобила от
застрахователя, при завеждане на щетата.
Показанията на св. С., съдът кредитира изцяло, доколкото същите възпроизвеждат
непосредствени възприятия, безпротиворечиви са и кореспондират с останалите писмени
доказателства по делото, както и с категоричното заключение на съдебната автотехническа
експертиза относно вида на вредите, които са настъпили и причинно-следствената връзка с
описания механизъм на ПТП. Видно от заключението по автотехническата експертиза е
още, че стойността необходима за възстановяване на л.а. „Хюндай Туксон“ с рег. № ...,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на увреждането е 1068,08 лв., както и с
оглед установения механизъм на ПТП, при сравнението на щетите в описа на
застрахователя и отразените в уведомлението за щетата видими увреждания се налага извод,
че всички щети по процесния лек автомобил се намират в пряка и причинно-следствена
връзка с настъпилото на 10.10.2021 г. произшествие в гр. София. От експертизата става ясно
също, че описаните във фактурата от автосервиза ликвидирал щетите „допълнителни
материали, вкл. бояджийски“ в размер на 282 лв. представляват помощни консумативи,
които се използват при бояджийски операции: тиксо, шкурка, хартия, гъби, четки, цедки,
коресилн, грунд, спрей против ръжда, лак и др., т.е. не са нито необичайни разходи, нито
надценени такива.
От анализа на приетите писмени доказателства по делото /посочени по-горе/,
свидетелските показания на св. С., както и от изслушаното заключение по САТЕ /прието без
възражения от страните/ се установява безспорно, че причината за процесното ПТП и
настъпилите щети на застрахованото МПС е именно инцидента с падналото върху
автомобила дърво, което затиснало предния капак на МПС.
Въведените от ответника възражения, че по делото не се установява, че щетите да са
настъпили от паднало дърво, за обезопасяването на което отговаря общината, както и че
водача на автомобила е съпричинил вредоносния резултат, са неоснователни и останаха
недоказани.
Съгласно неоспореното заключение по САТЕ сумата на щетите по застрахованото
МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 1068,08 лева с ДДС,
която сума надвишава реално изплатената такава от ищеца от 814,44 лв. на атосервиза
извършил ремонта.
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по
отношение на приетите за релевантни факти и обстоятелства, като е указал на ищеца да
4
докаже наличието на валиден договор за застраховка имущество между него и пострадалото
лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който,
вследствие виновно и противоправно поведение на лица, под чийто надзор се намирала
увреждащата вещ /в случая дърво/, която е причинила събитието, за което застрахователят
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, причинна
връзка между застрахователното събитие и вредоносния резултат, отговорността на
ответника досежно поддръжката на зелената система на територията на общината и
обезопасяването на изсъхналите дървета, представляващи опасност за гражданите, вид и
размер на претърпените вреди.
Вината на собственика на вещта и/или съответния служител/и, на когото е възложен
надзора върху зелените системи в СО, се презумира до доказване на противното, което е в
тежест на ответника.
Съответно в тежест на ответника е възложено доказването на обстоятелства,
изключващи отговорността му, вкл. въведеното възражение за съпричиняване при условията
на пълно и главно доказване.
От съвкупния анализ на приетите и обсъдени по-горе доказателства, съдът приема за
безспорно установено, че между ищеца и собственика на л.а. „Хюндай Туксон“ с рег. № ...,
за процесния период е съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка
“Каско” съгл. застрахователна полица № 00500100411726. В периода на покритие на
застраховката, на 10.10.2021 г., застрахованият автомобил е претърпял инцидент,
предизвикан от паднало дърво върху него, с което се реализирал покритият по застраховката
риск – „вреди, нанесени от клони на дървета“ . Видно от приложените по делото договор за
застраховка „Каско на МПС“ и ОУ на ищеца, неоспорени от ответника, покрит риск на
застрахованите МПС по Клауза „С“ – Пожар и природни бедствия са причинените на
застрахованото МПС вреди при „буря или ураган, изразяващи се пълно или частично
увреждане на МПС вследствие на преобръщане, смачкване, разкъсване, отнасяне или
друго подобно механично увреждане. Покриват се вреди, нанесени от строителни
материали, клони на дървета и други предмети, отнесени от бурята или вятъра“, в
която хипотеза попада и процесния инцидент. В производството не се установяват данни, да
са налице и предвидените в договора и Раздел ІV от ОУ „Изключения от застрахователното
покритиеОбщи изключения“.
По изложените по-горе мотиви настоящият състав на съда приема, че причина за
процесното ПТП и претърпените щети по застрахованото МПС е именно твърдяното в ИМ
затискане на автомобила с рег. № ... от паднало дърво, докато е бил паркиран на
установеното за това място, пред блок № 4 в .... в гр. София и което събитие се явява покрит
от имукществената застраховка риск, за което ищеца-застраховател е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди от 814,44 лв.
По отношение деликтната отговорност на ответната община:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, безвиновна, защото възложителят отговаря
5
при същите условия, при които отговаря и прекият причинител на вредата.
За ангажиране отговорността на ответника е необходимо установяването по делото
на следния фактически състав – виновно противоправно поведение на служители на
ответника, или на лица, на които е възложил извършването на определена работа и
причинени при или по повод изпълнението на възложената работа вреди в правната сфера
на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на виновните лица и
причинените вреди. За уважаването на претенцията не е необходимо установяване на
конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина за
противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на възложената
работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в резултат на
бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в
неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и други
правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г. на
ВС.
В този смисъл и на същите предпоставки отговаря и ответната община за вреди от
паднало дърво, ако нейните служители не са положили дължимата грижа за озеленяването и
поддържането на растителността в тази част на града, вследствие осъществен деликт по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД /ППВС № 7/29.12.1958 г., ППВС № 9/28.12.1966 г. / С разпоредбата
на чл. 3, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост във вр. с параграф 7, ал.1, т.4 от ПЗР
на Закона за местното самоуправление и местната администрация в задължение на
общината е вменено стопанисване и поддържане в изправност на повереното й имущество,
в това число общински пътища, булеварди, площади, обществени паркинги и зелените
площи за обществено ползване. В чл. 61, ал.1 ЗУТ е предвидено, че в териториите на
общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за
подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на
населението. Алинея втора посочва, че основа на зелената система са озеленените площи, за
широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени
потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване.
В ал.3 е дефинирано, че допълващи зелената система са озеленените площи за ограничено
обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни
и спортни сгради и комплекси, както и озеленените площи с друго специфично
предназначение - гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове,
защитни насаждения. Последната алинея на чл. 61 ЗУТ е разписано, че зеленените площи по
ал. 2 и площите със специфично предназначение по ал. 3 - собственост на държавата и
общините, са публична собственост.
Планирането, изграждането, устройството, поддържането, опазването и развитието на
зелената система на ... пък се уреждат от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване
на зелената система на СО /в сила от 11.10.2007 г./, разпоредбата на чл. 44, ал.1 от която
наредба, забранява отсичане или изкореняване на дълготрайни дървета и храсти, независимо
6
от собствеността им, с изключение на „изсъхнали и болни дървета, издънкова и
самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета,
застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите,
съоръженията и инженерната инфраструктура“. В чл. 45, ал.1 от Наредбата е посочено, че
писмено разрешение за преместване, премахване или кастрене на дървесна и храстова
растителност се издава от Кмета на СО или оправомощено от него длъжностно лице, въз
основа на експертно становище. В чл. 42 от Наредбата е установено правилото, че всички
собственици са длъжни да следят за наличие в имотите си на болни и изсъхнали дървета,
представляващи опасност за имуществото, здравето и живота на гражданите и са длъжни да
ги премахват своевременно и за своя сметка. В случая с оглед местонахождението на
процесното дърво, находящо се на тротоара пред блок 4, в .... в гр. София, част от зелените
площи, стопанисвани от ... /тъй като не се намира в частен двор, терен/, съдът приема за
доказано,/ а впрочем това обстоятелство не се оспорва и от ответника/ че именно ответната
община е следвало да полага грижи за процесното дърво и съответно своевременно да го
окастри или премахне. По делото не се установи наличието на външна причина, свързана с
метеорологични условия или действия на трети лица, които да са предизвикали или
допринесли за падането на клона от дървото върху процесния автомобил. Не се установено
и собственикът на увредения автомобил – св. С. да е допринесъл за настъпване на
непозволеното увреждане, чрез неправилно паркиране, доколкото не се установява /а и не се
твърди от ответника/ в района на инцидента да има ограничения за спиране, престой и/или
паркирането на ППС. Независимо, че по делото няма и достатъчно достоверни данни да са
налице конкретни допуснати нарушения от служители на ответната община във връзка с
поддръжката на дървото, което е паднало върху процесния автомобил, то съгласно
задължителната съдебна практика дадена с Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на
ВС, ... следва да носи обективна /т.нар. безвиновна/ отговорност по смисъла на чл. 49 от ЗЗД
за настъпилите, вследствие на падането на клон от неподдържано дърво върху процесния
автомобил, вреди. Неизпълнението на цитираното законово задължение от отговорните
служители в ..., представлява противоправно поведение, изразяващо се в бездействие, във
връзка с чл. 45, ал.2 ЗЗД, при изпълнение на възложената им работа, което предвид
събраните писмени доказателства и заключението по изслушаната САТЕ, е в причинна
връзка с настъпилите щети на МПС – л.а. „Хюндай Туксон“ с рег. № ..., поради което, съдът
намира за доказан по делото фактическия състав на нормата на чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл.
49 ЗЗД. Всички обезщетение от ищеца – застраховател вреди по автомобила пък, съобразно
установеното от експертното заключение, са в пряка причинно –следствена връзка с
падането на дървото.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за осъществен
фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ: наличие на договор за застраховка „Каско на
МПС“, плащане от застрахователя по имуществената застраховка на дължимото
застрахователно обезщетение и деликтната отговорност на трето лице по отношение на
увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие. Съгласно
разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ, застрахователят, заплатил застрахователно обезщетение,
7
има правото да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и да
претендира заплатената като обезщетение сума и направените обичайни ликвидационни
разноски.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл.
49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според
заключението по изслушаната САТЕ е 1068,08 лева, което надвишава дори изплатеното от
застрахователя обезщетение от 814,44 лв., което се претендира в производството.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца в размер на 814,44 лева, представляващо
заплатено застрахователно обезщетение по имуществената застраховка „Каско на МПС“.
Ето защо претенцията на ищеца е основателна и доказана, а искът по чл. 410, ал. 1,
т.2 от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД следва да бъде изцяло уважен в предявения размер от 814,44 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищецът.
Ищецът претендира сторени по делото разноски в общ размер на 300,00 лева, от
които 50 лева – държавна такса, 200 лева – за експертиза, 50,00 лв. .депозит за свидетел,
като на ищеца се дължи и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
минимален размер от 100 лв., на осн. чл.78, ал.8 от ГПК вр. с ЗПрП.
С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, предвид пълното уважаване на
претенцията, на ищеца се следват сторените от него съдебни разноски в размер на 400,00
лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД ..., гр. София, ...,
представлявана от ... да плати на ..., ЕИК ... сумата от 814,44 лв., представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по
образувана Щета № ********** от 13.10.2021 г. за настъпило застрахователно събитие на
10.10.2021 г., изразяващо се в паднало върху лек автомобил „Хюндай Туксон“, рег. № ...,
дърво, в резултат на което на МПС са причинени имуществени вреди, като събитието е
резултат от виновно и противоправно поведение на длъжностни лица от състава на СО –
собственик на озеленените площи от зелената система на територията на общината,
изразяващо се в неподдържане и необезопасяване на изсъхналите дървета, представляващи
опасност за гражданите, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 21.07.2022 г., до
окончателното плащане на сумата.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ..., гр. София, ..., представлявана от ... да
заплати на ..., ЕИК ... сумата 400,00лв. – разноски, сторени в настоящото производство пред
СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9