РЕШЕНИЕ
№ 467
гр. Пловдив, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502448 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А., Париж,
Франция, чрез „БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А., клон България против Решение
№ 261721/14.06.2021г., пост. по гр.д.№ 2548/2020, ПРС, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя против Й. Т. П. обективно съединени установителни
искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 240,
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК, за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца, следните суми: сумата от 344,41лв. -
главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от
14.12.2016 г. под формата на кредитна карта Master Card с номер ***; възнаградителна
лихва в размер на 29,16лв., за периода 01.06.2018г – 09.05.2019 г.; мораторна лихва в
размер 17,87лв., за периода 09.05.2019г.-11.11.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда– 25.11.2019 г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена е Заповед за изпълнение на
1
парично задължение по чл. 410 ГПК № 10308/26.11.2019 г. по ч.гр.д. № 19194 по описа
за 2019 г. на ПРС.
Жалбоподателят „БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез
„БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А., клон България поддържа, че решението е
неправилно, като излага съображения, че по делото е приета ССЕ, която установява
усвояване на кредита, както и извършването на частично погашение по него, но в
решението си съдът не е изложил съображения защо не кредитира това заключение.
Поддържа, че получаването на кредитна карта не е оспорено от ответника, нито са
оспорени подписите по договора помежду им. Счита, че по делото е доказана
облигационната връзка между страните, поради което и постановеното решение се
явява неправилно. Моли за отмяната му и за постановяване на ново такова, с което се
уважат изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Й. Т. П., чрез особения си представител адв. П. А. е подал
отговор, в който оспорва въззивната жалба. Поддържа, че съдебното решение е
съобразено със заключението на ССЕ, както и че правилно съдът е приел, че ищецът
не е доказал при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
правоотношение по претендирания договор за кредит. Излага доводи и в насока, че по
делото не е доказва процесната кредитна карта да е връчена на ответника, като счита,
че представената товарителница не удостоверява този факт. Моли за потвърждаване на
решението.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец по делото, останал недоволен от обжалваната част на съдебното решение, с
което са отхвърлени предявените искове, откъм съдържание е редовна, поради което и
се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
Жалбоподателят е ищец в производството пред първоинстанционния съд,
сезиран с иск за признаване за установено по отношение П., че дължи претендираните
суми, съставляващи главница, възнаградителна и мораторна лихви по договор за
револвиращ потребителски кредит под формата на MasterCard, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
2
№19194/2019, ПдРС.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на
изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е приел, че между
страните не е налице валидно сключен Договор за потребителски заем №*** под
формата на кредитна карта от 14.12.2016г. Установил е, че в посочения договор
страните са договорили предоставянето на кредит в размер на 8 000лв. при
съответните условия. Една от уговорките в договора е предоставянето на кредитна
карта. Договорът е двустранно подписан. Съдът е приел, че представеното приложение
към този договор , касаещо условията за предоставяне и ползване на кредитна карта не
е подписано от кредитополучателя, както и липсва дата на която е съставено. Според
съда посоченото не установява наличие на валидно облигационно отношение между
страните. Отделно от това е приел, че по делото не се доказва предоставянето на
кредитна карта и активирането й от потребителя. При тези фактически констатации е
приел, че доколкото договорът за заем е реален договор и следва да се докаже
предаването на заемната сума, то в случая този факт не се установява, т.к. остава
недоказано кредитополучателят да е получил карта и да е ползвал суми по нея. По тези
съображения е отхвърлил и предявените искове.
Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно
установена от първоинстанционния съд въз основа на приетите по делото писмени
доказателства, поради което и на осн. чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционното решение.
Основното оплакване на жалбоподателя е че съдът не е обсъдил експертните
заключения, от които се установява, че по процесната карта са теглени суми и са
извършвани погашения от страна на кредитополучателя. Отделно от това счита, че в
товарителницата е посочен номера на договора между страните. При тези твърдения
счита, че се установява наличието на облигационна връзка.
Проверката на представеното по делото приложение към договора между
страните установява, че същото действително не е подписано от кредитополучателя,
поради което не може да се приеме, че същото има обвързваща сила по отношение на
него. Не отговаря на истината твърдението, че в товарителницата , с която се твърди,
че е изпратена кредитната карта, е записан номера на договора. На следващо място,
съдът констатира, че действително в приетото по делото заключение на ССЕ е
установено, че са извършвани погашения. В същата, обаче, не е установено кое е
3
лицето, което е извършвало погашенията. Предвид това, настоящата инстанция не
намира основания да приеме, че соченият длъжник е получил кредитна карта, влязъл е
в облигационни отношения по повод ползването на същата и респ. е ползвал
револвиращ кредит и е извършил частични погашения.
Предвид тези допълнителни съображения и при споделяне на съображенията на
първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира, че по делото остава
недоказано между страните да е възниквало облигационно отношение за получаване на
кредитна карта и ползване на револвиращ кредит по нея. Предявеният иск като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. Постановеното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261721/14.06.2021г., пост. по гр.д.№ 2548/2020,
ПРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4