Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………………. Година 2022 град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд девети касационен състав
на
седемнадесети февруари година две хиляди двадесет и втора
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Борислав
Милачков
ЧЛЕНОВЕ:Мария Даскалова
Станислава Стоева
секретар
Ангелина Георгиева
прокурор
Атанасов
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №137 по описа на
съда за 2022 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на
Дирекция “Инспекция по труда” - Варна, представлявана от директора, срещу
Решение № 1027/08.12.2021 г., постановено по НАХД № 4208/2021, година по описа
на Районен съд-Варна, с което е отменено Наказателно постановление №
03-013313/06.01.2021 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Варна,
с което на “Лел.Медия” ООД е наложено административно наказание “Имуществена
санкция” в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, на осн. чл.415 ал.1 от
Кодекса на труда. С решението Дирекция “Инспекция по труда” – Варна е осъдена
да заплати на “Лел.Медия” ООД разноски в размер на 486 /четиристотин осемдесет
и шест/ лева за адвокатско възнаграждение.
Касаторът поддържа, че решението на ВРС е незаконосъобразно,
поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно въззивния съд е
приел, че нарушението не е извършено. Твърди се, че датата на извършване на
нарушението е правилно определена от АНО, тъй като лицето е допуснато на работа
на 11.11.2020 г. и тогава не му е проведен инструктаж. Не би могло нарушенето
да е извършено на по-ранна дата, тъй като тогава лицето не е работило при
работодателя. Молбата към съда е за отмяна на атакуваното решение и
потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касатора редовно призован, не се
явява. Процесуалният му представител поддържа жалбата на сочените в нея
основания. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява.
Процесуалният му представител оспорва жалбата. Молбата към съда е за отхвърляне
на жалбата и присъждане на разноски по делото.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
С оглед на събраните доказателства,
следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата
обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него
по време на въззивното производство. Въззивния съд е установил, че на
03.09.2020 г. инспектори в Д „ИТ”-Варна, извършили проверка за спазване на
трудовото законодателство от страна на „Лел.Медиа” ООД с основна дейност,
свързана с телефонни центрове за услуги, в обект офис / телефонен център/,
намиращ се в ****. В хода на проверката в обекта и при документалната проверка
се установило, че за Е. С. работничка в офиса не е било документирано
провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа . Св.Д.
заверила представената й книга за инструктаж на 10.09.2020г. Всички констатации
от проверката били отразени в Протокол № ПР ***/25.09.2020г., с който били
дадени и съответните предписания. Под № 1 било дадено предписание да се
документира начален инструктаж по безопасност и здраве на новопостъпилите
работници и служители в Книга за инструктаж / приложение № 1/ в деня на
постъпването им на работа съгласно чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба
№ РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд. Срокът за изпълнение на предписанието бил
05.10.2020г. Протоколът бил съобщен на упълномощен представител на работодателя
по телефона на 25.09.2020г.
На 26.11.2020г. св.Д. заедно с други служители на Д
„ИТ“-Варна, извършили нова проверка на дружеството, но в друг обект, намиращ се
на бул.“***. Тя отново заверила книгата за инструктаж на 26.11.2020г. При
запознаване с допълнително представените й документи св.Д. установила, че по
силата на трудов договор, на 11.11.2020г. в дружеството на длъжност „
специалист маркетинг и реклама“ е била назначена Л. Д.. В договора било
отразено, че работника е постъпил на работа на 11.11.2020г. В книгата за
инструктаж обаче нямало документиран такъв за Д.. Поради това и св.Д. приела,
че от страна на работодателя е извършено административно нарушение и на
17.12.2020г. посетила офиса на дружеството за да връчи покана за явяване на
упълномощен представител за съставяне на акт на 21.12.2020г. Тогава отново й
била представена книгата за инструктаж, в която, след заверката от
26.11.2020г., било направено вписване за проведен на 11.11.2020г. инструктаж на
Д..
На посочената в поканата дата в Д“ИТ“ не се явил
представител на „Лел.Медия“ ООД. Поради това, на 22.12.2020г., при условията на
чл.40 ал.2 от ЗАНН, св.Д. съставила против дружеството акт за установяване на
административно нарушение за това, че не е било изпълнено задължително предписание
№ 1 от Протокол № ПР ***/25.09.2020г, относно изискването „Да се документира
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на новопостъпилите
работници и служители в Книга за инструктаж / приложение № 1/ в деня на
постъпването им на работа съгласно чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба
№ РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд“ със срок на изпълнение 05.10.2020г.,
тъй като при извършена последваща проверка е било установено, че на Л. Д.,
назначена на длъжност „специалист маркетинг и реклама“, не е документирано
провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, в деня
на постъпването й на работа на 11.11.2020г. Било прието, че нарушението е
извършено на 11.11.2020г. и било квалифицирано като такова по чл.415 ал. 1 от КТ. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били депозирани.
Въз основа на издадения акт било издадено и
атакуваното наказателно постановление № 03-013313/ 06.01.2021г. С него
административно-наказващият орган изцяло възприел констатациите, описани в
акта, както и правната квалификация на нарушението но чл.415 ал.1 от КТ. За
него и на същото законово основание на „Лел.Медиа” ООД била наложена
„Имуществена санкция” в размер на 2 500лв.
За да отмени атакуваното пред него НП, въззивния съд е
приел, че нарушението не е извършено, тъй като срокът за изпълнение на
предписанието от 25.09.2020 г. е до 25.10.2020 г. и непровеждането на
индивидуален инструктаж на новопостъпил служител на 11.11.2020 г. е
самостоятелно нарушение на чл.11, ал.5 вр. чл.12, ал.1 и 2 от Наредба №
РД-07-2.
По касационната жалба.
Разгледана по същество касационната жалба се явява
неоснователна по следните съображения.
Въззивния съд е изложил подробни мотиви относно
липсата на извършено нарушение, които настоящата инстанция изцяло споделя и не
намира за необходимо да преповтаря.
Чл. 404, ал.1 от КТ дава право на контролните органи
на инспекцията по труда да прилагат принудителни административни мерки, като в
т.1 от същия текст е посочено, че могат да издават задължителни предписания на работодателите, предприятията
ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на
нарушенията на трудовото законодателство. Никъде в чл.404 или на друго
място в КТ е дадена възможност на контролните органи да дават общо предписание
за „спазване на трудовото законодателство“, каквото напрактика се явява
предписанието от 25.09.2020 г. Задължението за провеждане на начален инструктаж
е задължение за спазване на закона и подзаконовите нормативни актове и
нарушаването на това изискване е нарушение на закона, а не на задължителни
предписания. Извън предмета на проверка в настоящото производство е
законосъобразността на даденото от 25.09.2020 г. предписание, но за прецизност,
настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че съгласно закона
задължителните предписания се дават за отстраняване на нарушенията на
трудовото законодателство, а не за бъдещо недопускане на нарушаването на
закона. Такова предписание би могло да има дисциплиниращ и превантивен
ефект, но то не би могло да бъде нарушено.
В тази връзка настоящия състав не намира основания да
приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания за
необоснованост или незаконосъобразност на въззивното решение.
Съобразно изхода на спора, явява основателна
претенцията на ответника по касация за присъждане на възнаграждение за един
адвокат в размер на 420 лв. с ДДС,
съгласно представения списък. Не се споделя възражението за прекомерност на
уговореното адвокатско възнаграждение. Видно от представеният договор за правна
помощ, договореното възнаграждение е 350 лв. и дори се явява по-ниско от
възможното, съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 2500 лв.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2
от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
1027/08.12.2021 г., постановено по НАХД № 4208/2021, година по описа на Районен
съд-Варна.
ОСЪЖДА ИА „Главна инспекция по труда“ гр. София да заплати на
„Лел.Медия“ ООД, ЕИК ****, сумата от 420/четиристотин и двадесет/лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.