№ 308
гр. Сливен, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20252230200486 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58а и сл. от ЗАНН.
На 17.04.2025 год. е постъпило искане от Директора на РДГ – Сливен за
налагане на основание чл. 266, ал. 3 от Закона за горите на административно
наказание „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ на М. К. А. с ЕГН
********** от с. Тополчане, общ. Сливен въз основа на съставен АУАН бл. №
001177/12.04.2025 год. за извършено повторно нарушение.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се
представлява от процесуален представител, който пледира да бъде наложено
административно наказание „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ и да
им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Нарушителят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който счита, че не е доказано нарушението на
Закона за горите, но дори да имало формално извършено нарушение, същото
изпълнявало признаците на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като
претендира направените по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
1
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 12.04.2025 год. Ю. М. – горски надзирател в ДГС – Сливен съставил
АУАН бл. № 001177/12.04.2025 год. против М. К. А. за това, че на 12.04.2025
год. на моста на канала, северно от с. Тополчане, в землището на с. Тополчане,
общ. Сливен, транспортира с велосипед 0,30 куб.м. пространствени дърва за
огрев от дървесен вид мъждрян и габър непридружени с превозен билет. В
акта било отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона
за горите. Актът бил съставен в присъствието на свидетел при установяване на
нарушението и връчен на нарушителя, който е отразил, че няма възражения по
него (л. 4 - 5 от делото).
Съставеният АУАН бил изпратен на административнонаказващия орган,
който установил, че спрямо лицето М. К. А. имало влязло в сила Наказателно
постановление № ********** от 10.05.2024 год. издадено от Директора на
РДГ – Сливен за извършено административно нарушение от същия вид.
От приложеното по делото заверено копие от НП № ********** от
10.05.2024 год. издадено от Директора на РДГ – Сливен се установява, че на
М. К. А. било наложено административно наказание „Глоба” в размер на
500,00 лева на основание чл. 266, ал. 1, предл. 4 от Закона за горите за
нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, което било връчено с
обратна разписка на 21.05.2024 год. и влязло в сила на 05.06.2024 год. (л. 6 - 7
от делото).
От приложените по делото заверени копия от трудов договор,
длъжностна характеристика, диплома и свидетелство за професионална
квалификация на Ю. М. – горски надзирател в ДГС – Сливен се установява, че
актът е съставен от компетентно длъжностно лице – горски надзирател в ДГС
– Сливен, за която длъжност се изисква лесовъдско образование, съгласно
разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (л. 8 - 17 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея
направи следните правни изводи:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се
установява, че на 12.04.2025 год. нарушителят е транспортирал 0,30 куб.м.
пространствени дърва за огрев от дървесен вид мъждрян и габър, без да
притежава превозен билет за тях. С оглед на което съдът намира, че същият е
2
извършил нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, тъй като в
посочената разпоредба законодателят е забранил покупко-продажбата и други
разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването,
придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена
с превозен билет.
В разпоредбата на § 1, ал. 2 от ДР на ЗАНН е посочено, че предвиденото
наказание за повторно нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или
община се налага, когато нарушението от физическото лице или
неизпълнението на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община е извършено в едногодишен срок от влизането в
сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от
същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от
същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго. Безспорно се
установи, че нарушението извършено на 12.04.2025 год. е в условията на
повторност, тъй като на 05.06.2024 год. е влязло в сила НП № № **********
от 10.05.2024 год. издадено от Директора на РДГ - Сливен, с което
нарушителят е наказан за същото по вид нарушение, а именно за нарушение
на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния
представител на нарушителя, че не било доказано, че процесната дървесина е
от горския фонд. Нарушението е извършено на територията на ДГС – Сливен
и е било в компетенциите на актосъставителя да пази поверения му участък от
административни нарушения по Закона за горите (в този смисъл Решение №
1520/05.08.2025 год. по КАНД № 456/2025 год. по описа на Административен
съд – Сливен).
Нарушителят е извършил деянието с пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния му характер, всички елементи от състава на нарушението,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от
него. Нарушителят е бил наясно, че е наказан за същото деяние с влязло в сила
НП, но въпреки това е продължил да транспортира дървесина без издаден по
надлежния ред превозен билет.
В разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от Закона за горите е предвидено, че се
наказва с глоба от 500 до 5000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание,
3
физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по
прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива,
съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски
продукти, а в разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от Закона за горите е предвидено,
че когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от
1000 до 10 000 лева или безвъзмезден труд в полза на обществото.
Законодателят в разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗАНН е предвидил, че
продължителността на наказанието „Безвъзмезден труд в полза на
обществото“ не може да бъде по-малко от 40 часа и повече от 200 часа
годишно за не повече от две последователни години.
С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да уважи искането на
Директора на РДГ – Сливен и на нарушителя следва на чл. 266, ал. 3 от Закона
за горите да бъде наложено административно наказание „Безвъзмезден труд в
полза на обществото“ в размер на 40 (четиридесет) часа за срок от една
година, тъй като наложените му до настоящия момент административни
наказания „Глоба“ не се възпрели нарушителя да извършва нарушения на
разпоредбите на Закона за горите. Съдът намира, че така определеното
административно наказание ще постигне целите на административните
наказания по смисъла на чл. 12 от ЗАНН, а именно да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да
въздействат възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Съдът намира за неоснователно твърдението на процесуалния
представител на нарушителя, че в настоящия случай следва да се приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай на административно
нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В
настоящия случай не са налице данни, от които да се приеме, че тежестта на
нарушението не е голяма и извършеното представлява по – ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид, с оглед на обстоятелството, че деянието е извършено при условията
на повторност.
Съдът не констатира нарушения на процедурата при съставяне на акта,
4
който съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е
описано извършеното от М. К. А. нарушение и обстоятелствата, при което е
извършено.
В съставеният АУАН не е отразено да са били задържани и/или иззети
писмени материали, както и на вещи, предмет или средство за извършване на
нарушението, поради което съдът не следва да се произнася по реда на чл. 58в,
ал. 2 от ЗАНН относно отнемането в полза на държавата на вещите и
предметите по чл. 20 и 21 от ЗАНН
Съдът намира, че направеното искане на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на разноски във вид на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. В настоящия случай
производството не е по повод обжалване на акт по чл. 58д от ЗАНН, а само в
тези случаи е предвидено в разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, да се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА на основание чл. 266, ал. 3 от Закона за горите на нарушителя
М. К. А. с ЕГН ********** от с. *****, административно наказание
„Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 40 (четиридесет) часа
за срок от една година за извършено от него нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от
Закона за горите за това, че на 12.04.2025 год. на моста на канала, северно от с.
Тополчане, в землището на с. Тополчане, общ. Сливен, транспортира с
велосипед 0,30 куб.м. пространствени дърва за огрев от дървесен вид
мъждрян и габър непридружени с превозен билет, за което бил съставен АУАН
бл. № 001177/12.04.2025 год., като деянието е извършено в условията на
повторност, в едногодишния срок от наказването му за такова деяние с НП №
********** от 10.05.2024 год. издадено от Директора на РДГ – Сливен, влязло
в сила на 05.06.2024 год.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
5
възнаграждение като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 81а, ал. 2 от ЗАНН, след влизане на решението в сила,
заверен препис от същото да се изпрати на пробационната служба по настоящ
адрес на наказания, за сведение и изпълнение.
УКАЗВА на пробационния служител, след приключване на
изпълнението на наказанието „Безвъзмезден труд в полза на обществото“, ДА
ИЗПРАТИ на съда заверен препис от доклада по чл. 81г, ал. 2 от ЗАНН, за
прилагане по делото.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6