Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……/05.10.2021 г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
в открито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря Мария Михалева
разгледа докладваното от председателя адм. д. №256/2021 г. по описа на Административен
съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл.
118, ал. 1 и, ал. 3 КСО.
Образувано е по жалба на Средно училище „Стефан Караджа“
гр. К., представлявано от директора Е.А., против
Решение № 11 от 14.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Добрич, с което е отхвърлена
жалбата на училището срещу Разпореждане
с № РЖ-5-24-00900875 от 29.03.2021 г. на началник отдел КПК в ТД на НОИ гр. Добрич, с което на основание чл. 110, ал. 3 КСО е разпоредено осигурителят СУ „Ст. Караджа“ гр.
К. да внесе сумата по ревизионен акт за начет №РА-5-24-00895198/18.03.2021 г. в
общ размер 4 887,65 лева.
Жалбоподателят твърди, че
решението е издадено
в противоречие на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Релевират
се доводи, че изводът на ответнкиа, че не е възникнало осигуряване за лицето
Глория Димова, тъй като не е полагала труд нито един ден са формирани при
неправилно тълкуване и прилаггане на чл.10, ал.1 от КСО. Твърди
се, че са налице предпоставките по чл.40, ал.1 от КСО, поради което и се сочи,
че правилно е изплатено обезщетение по предявени болнични листи. Прави се
позоваване и на КТ. На изложените основания претендира отмяна на
оспореното решение.
В съдебно заседание и по съществото на спора чрез
пълномощника си - адв. Костадинов, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира
присъждане на разноски за извършването на които представя доказателства.
Ответникът - Директора на ТП на НОИ - Добрич, чрез
процесуален представител - гл. юриск. Л. Цонева, оспорва жалбата. Поддържа, че същата се явява
неоснователна, по съображенията в оспореното решение, което като съобразено с
доказателствата по делото е законосъобразно. Претендира възнаграждение за
юрисконсулт.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон,
намира за установено от фактическа страна следното:
На основание заповед №3P-5-24-00887692/02.03.2021 г. на директора на ТП
на НОИ-Добрич е извършена частична ревизия по разходите на Средно училище
„Стефан Караджа" гр. К.. Същата е приключила с издаването на ревизионен
акт №РА-5-24- 00895198/18.03.2021г., в който са включени главница 4741,60лв. и
лихва, начислена към 18.03.2021г. - 146,05лв. за неоснователно изплатени
парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване и
неоснователно изплатени парични обезщетения за бременност и раждане на Г.Т.Д.-
служител в училището, за периода от 03.08.2020г. до 28.02.2021г. Г-жа Димова е
била в трудови правоотношения със Средно училище „Стефан Караджа" гр.К.,
съгласно трудов договор №07/03.08.2020г., считано от 03.08.2020г.. На същата дата лицето започва да ползва
непрекъснат отпуск за временна неработоспособност, поради общо заболяване,
който е преминал в отпуск за бременност и раждане, продължаващ и към момента.
Контролният орган на НОИ е счел, че
лицето не е започнало да упражнява трудова дейност, няма нито един отработен
ден, и не се счита осигурено, по смисъла на §1 т.3 от ДР на КСО, с последица -
не може да черпи осигурителни права, според чл.11 ал.1 т.1 от КСО. Поради което
е съставил ревизионен акт за начет №РА-5-24-00895198/18.03.2021г., включващ
изплатените суми за обезщетение за временна неработоспособност и обезщетение за
бременност и раждане за периода от 03.08.2020г. до 28.02.2021г.
Жалбоподателят е подал възражение
срещу връченият му ревизионен акт, което не е било уважено, видно от издаденото
мотивирано заключение от ст.инспектор по осигуряването с изх .№ 1054-24-1 -1
/29.03.2021 г.
Впоследствие, за събиране на сумите по ревизионния акт е издадено Разпореждане
№ РЖ-5-24-00900875/29.03.2021г. от началник отдел КПК при ТП на НОИ Добрич, с
което е разпоредено осигурителят СУ „Ст. Караджа“ гр. К. да внесе сумата по
ревизионния акт за начет, посочена по-горе, а именно общо в размер на
4 887,65 лева.
Процесното разпореждане е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ гр.
Добрич с жалба вх. №1012-24-86/13.04.2021 г., като по същата горестоящият орган
се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение. В мотивите на
решението е посочено, че по отношение на служителя, на когото са изплатени
обезщетенията - г-жа Димова не са изпълнени условията на §1 т.3 от ДР на КСО,
съобразно която разпоредба „Осигурено лице" е е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4
и чл.4а ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10,
продължава и през периодите по чл.9 ал.2 т.1-3 и 5". В случая, лицето
изобщо не е започнало да упражнява трудова дейност, тъй като считано от деня -
03.08.2020г., в който е следвало да започне да упражнява дейност е започнала да
ползва отпуск за временна неработоспособност - липсва трудова дейност при този
осигурител, за да се счита за осигурено лице и съответно да има правата по чл.
11 ал. 1 т. 1 от КСО.
Предвид описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е депозирана от активно процесуално
легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорения
административен акт. Субективното правото на оспорване е реализирано в рамките
на законоустановения 14- дневен преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, като
съответства на изискванията на закона за форма и съдържание. Предвид това съдът
приема, че жалбата, инициирала настоящото производство, е процесуално допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
По валидността на акта: Обжалваното решение на Директора
на ТП на НОИ Добрич и потвърденото с него разпореждане на Началник сектор
КР на ДОО при ТП на НОИ Добрич, са издадени от материално компетентния административен орган, по аргумент
на чл. 118, ал. 1, респективно чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазени са изискванията
за форма при издаване на оспорения административен акт. Предвид това, съдът
намира, че оспореният акт не страда от порои водещи до неговата нищожност.
По процесуалната и материална законосъобразност на акта:
Основният въпрос, на който следва да се отговори в
настоящото производство е свързан с тълкуването на нормата на чл. 10 от КСО. По
мнение на съда, задължително следва да се отчете фактът, че понятието
"упражняват трудова дейност", употребено в тази разпоредба няма
легална дефиниция или доуточнение в други текстове на кодекса. Това създава
предпоставки за различно тълкуване, вкл. превратно и несъответно на волята на
законодателя. Относно началния момент на "упражняването на трудова
дейност", текстът на чл. 10 КСО препраща към чл. 4 "Осигурени
лица", който от своя страна урежда в изброителен порядък няколко категории
лица, при диференциране на труда и начина на осигуряване. Тези разпоредби не
могат да се разглеждат и тълкуват всяка сама за себе си, тъй като са свързани и
при разглеждане на възникналия спор, изводите следва да се изградят на база на
взаимовръзката и взаимното им допълване.
С оглед данните по делото съдът намира, че Г.Д.има качеството на субект, който е осигурен по смисъла на
чл. 4, ал. 1 КСО и е започнало да упражнява трудова дейност, по смисъла на чл.
10 КСО, и тя е осигурено лице включително и след 03.08.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 10 КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.
4 и продължава до края й. При анализа и съпоставянето на двата текста от закона
се налага извод, че чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО предвижда задължително осигуряване на работниците и служителите, независимо от характера на
работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение
на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1. Чл. 10 предвижда, че осигуряването възниква от деня на започване на трудовата
дейност. Съгласно разпоредбите на КТ, трудово правоотношение възниква със
сключване на трудовия договор, т. е. това е моментът на наемане на работника по
смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. От този момент възникват всички права и
задължения между работодателя и работника, вкл. осигурителните. В този аспект,
следва да се възприема и понятието "трудова дейност" по смисъла на
чл. 10 КСО. Наличието на сключен трудов договор е достатъчно, за да се приеме,
че Димова е нает работник по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО,
а оттам и това е денят на започване на трудовата дейност. Дали тази дейност ще
бъде ефективно упражнявана един ден, два или повече, или както е в конкретния
случай – половин
ден при новия работодател, е без значение за възникване на
осигурителното отношение, тъй като законът не съдържа изискване в тази насока и
правата, възникващи за работника по осигурителното отношение не са обвързани с
количествени показатели за определено времетраене на престирания труд, при
положение, че работникът вече има определения осигурителен стаж по чл. 40, ал.1 от КСО за придобиване
правото на обезщетение вместо
възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при
трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени
за този риск.
Освен това, формулираното от административния орган
изискване за отработен поне един ден след сключване на трудовия договор е
напълно необосновано и неотносимо към нито една от приложимите правни норми на КСО.
Реалното полагане на труд през един работен ден, предхождащ непосредствено
началния ден на ползвания отпуск за временна неработоспособност, не е предвидено като предпоставка за заплащане на
паричните обезщетения при наличие на осигурен риск по възникналото осигурително
правоотношение. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО не изисква
осигуреното лице да е престирало труд по трудово правоотношение поне един ден
при новия работодател и да е получавало трудово възнаграждение. Съгласно чл.
352, т. 4 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 9, ал. 2, т. 1 - т. 3 от КСО, времето по
трудово правоотношение, през което работника не полага труди, поради платените и
неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и
раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, се признава за трудов
стаж и се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски.
Законът не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по
трудовото правоотношение, дори то да е продължило само един ден, за да възникне
при новия работодател правото на платен отпуск за временна
неработоспособност. При тази нормативна уредба не
е необходимо осигуреното лице да е престирало труд по трудово правоотношение
поне един ден при новия работодател и да е получавало трудово възнаграждение.
Също така, дължимостта на осигурителните вноски, за която говори § 1, т. 3 от
ДР на КСО, на която също се позовава административния орган, в никакъв случай
не може да бъде приравнявана на невъзникнало осигуряване.
Съдът намира, че материалноправната разпоредба на чл. 10
от КСО следва да тълкува и прилага при съобразяване с приложимите към
правоотношението разпоредби на Кодекса на труда и с предоставената от държавата
специална защита на бременните жени и майките. Правопораждащ юридически факт за
възникване на трудовото правоотношение е сключването на трудов договор между
работника и работодателя, съобразно чл. 61 от КТ, който е и основание за
осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. От момента на валидно възникналото
трудово правоотношение със сключване на трудовия договор, работникът може да
упражни даденото му от закона субективно право да ползва отпуск за временна
неработоспособност, бременност и раждане, или
респективно за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Това право е законово
установена възможност, чието реализиране дори не е свързано със започнало
реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение (в този см.
Решение № 4547 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10938/2018 г.).
Анализът на горните доводи обосновава извод, че след
подписване на новия трудов договор с новия работодател СУ „Ст. Караджа“, Г.Т.Д.не е загубила качеството си на осигурено лице, независимо
от факта, че същата е нямала един цял отработен ден при този работодател. От друга страна,
съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица, работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните
каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в
компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите
декларации по образец 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3. В този смисъл,
за работодателя –
средното училище, в качеството му на осигурител е стояло задължението за
подаване на декларация образец № 1 по отношение на осигуреното лице Димова, като
същият като осигурител е подавал данни с декларации-образец № 1 за периода на
ползван отпуск
за временна неработоспособност.
Разпоредбата на § 1, ал. 3, т. 1 ДР на КСО допуска
признаване на качеството на осигурено лице и на това лице, за което са дължими
осигурителни вноски. Следователно не следва работникът да търпи негативни
последици от неправомерното поведение на своя работодател, неизпълнил
разпоредбите на данъчното и осигурителното законодателство. В тази връзка
осигуряването не се поражда от внасянето на осигурителни вноски и следователно
не би могло да се прекрати, когато дължимите осигурителни вноски не са внесени
(в този с. м. Решение № 4929 от 03.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9298/2018 г.
). Неизпълнението на задължението на осигурителя за заплащане на осигурителните
вноски не означава, че същият не дължи на ДОО осигурителни вноски за лицето.
Това неизпълнение води до щета на ДОО, която може да се отстрани по
предвидените в закона способи - по реда на ДОПК, или чрез способите предвидени
в ТЗ. Наличието на неизправен осигурител, обаче, не може да има за последица
прекратяване на правата на добросъвестните задължително осигурени лица по чл.
4, ал. 1, т. 1 КСО, като страна по осигурително правоотношение. Основно
задължение по осигурителния орган по произтичащото от разпоредбата на чл. 10 КСО осигурително правоотношение с осигуреното лице е да му изплаща парично
обезщетение, съответно на вида и характера на осъществения социален риск. По
този начин се осъществява и конституционно гарантираното на гражданите право на
обществено осигуряване.
По изложените съображения съдът намира жалбата за
основателна, поради което решението на директора на ТП на НОИ гр. Добрич и
потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени.
При този изход на спора формулираното искане от оспорващия с правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК за
присъждане на направените по делото разноски се явява основателно.
В настоящето производство се претендира и заплащане на
разноски - държавна такса в размер на 10.00 лева и възнаграждение за един
адвокат, който е представлявал жалбоподателя в размер
претендиран за сумата от 550.00 лева. Във връзка с искането за присъждането на
разноските, от страна на жалбоподателя са представени договор за правна защита
и съдействие съдържащ разписка за платената сума и вносна бележка за платена
държавна такса.
Няма направено възражение от страна на процесуалния представител на ответника
за прекомерност на възнаграждението.
Водим от горното, Административен съд Добрич, ІV
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 11 от 14.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Добрич.
ОСЪЖДА ТП на НОИ гр. Добрич да заплати на Средно училище
„Стефан Караджа“ гр. К., ЕИК ХХХХХХХХХ, представлявано от директора Е.А., сумата от 560 (петстотин и
шестдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: