РЕШЕНИЕ

Номер ІІ-  71                                             29.07.2019 г.                                                 гр.Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                     втори въззивен граждански състав

На:     девети юли                                                                две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

Секретар        Стойка Вълкова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия  Елеонора Кралева

въззивно гражданско дело номер 816 по описа за 2019 година

 

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивната жалба от Етажната собственост на ЖК “Ливи Парадайс“, гр.Несебър, КК „Слънчев бряг“, кв.“Камелия“ № 173, представлявана от Управителя на Етажната собственост – Драгомир Енев, със съдебен адрес гр.София, ул.“Алабин“ № 33, ет.1, кантора 121, против решение № 33/15.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 362/2018 г. по описа на РС-Несебър, с което са отменени като незаконосъобразни всички решения, взети на проведеното на 30.03.2018 г. Общо събрание на Етажната собственост на жилищен комплекс „Ливи Парадайс“, с адрес КК „Слънчев бряг – запад“, общ.Несебър, кв.“Камелия“ № 173, представлявана от управителя Драгомир Тодоров Енев. С решението ответната ЕС е осъдена да заплати на ищците Е.А.А. и Д.И.А. сумата общо от 800 лв. за разноски по делото.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за недопустимо, незаконосъобразно, неправилно и необосновано. На първо място се счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като е предявен извън преклузивния срок по чл.40 ЗУЕС, поради което производството по делото следва да бъде прекратено. На следващо място се сочи, че съдът не е обсъдил направените от ответната ЕС възражения в писмения отговор, които са от значение за изхода на делото. В тази връзка се посочва, че в съдебно производство не може да се разглеждат оспорвания на фактите, обективирани в протокола за проведеното ОС, тъй като за оспорване съдържанието на протокола, вкл. относно достоверността на отразените в него решения, е уредена специална процедура в чл.16, ал.9 ЗУЕС. Ищците не са направили такова оспорване на протокола, поради което същият се е стабилизирал като съдържание и доказва с обвързваща сила, че отразените в него действия на ОС и взетите решения са извършени съобразно отразеното в него. Посочва се, че ОС на ЕС е проведено при спазване на нормативната уредба и процедура, собствениците са уведомени за събранието по реда на чл.16 ЗУЕС, на същото са участвали лично или чрез представител 83,91 % идеални части от общите части на сградата, поради което кворумът е бил достатъчен за редовното му провеждане. Счита се, че представените по делото писмени и гласни доказателства установяват срочното уведомяване на членовете на ЕС за датата, часа, мястото и дневния ред на Общото събрание, което прави изтъкването на този аргумент като тенденциозност за отмяна на атакуваните решения на ОС. В тази връзка, въззивникът счита, че в случая изводите на районния съд са неправилни с оглед на установената фактическа обстановка, което води до неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да се отхвърли предявения иск. Липсват доказателствени искания. Претендират се съдебни разноски. Направено е възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платеното от въззиваемите адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите Е.А.А. и Д.И.А., подаден чрез пълномощника им адв.Георги Нестеров, в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Споделят се изводите на районния съд като правилни и законосъобразни и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Не са направени доказателствени искания. Претендира се присъждане на съдебните разноски по настоящото дело.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК е от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.

 

 

 

 

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС.

Производството по гр.д.№ 362/2018 г. по описа на РС-Несебър е образувано по исковата молба на Е.А.А. и Д.И.А., за отмяна на решенията, взети на проведеното на 30.08.2018 г. Общо събрание на Етажната собственост на жилищен комплекс “Ливи парадайс“, КК „Слънчев бряг“, общ.Несебър, кв.“Камелия“ № 173. В исковата молба се твърди, че оспорените решения са взети на проведеното на 30.03.2018г., в гр.Пловдив, ул.“Царевец“ № 9 (кафене)  Общо събрание на етажните собственици. Взетите решения от ОС на ЕС се считат за незаконосъобразни, тъй като събранието било свикано от страна на Управителя при нарушаване на императивните разпоредби на чл.13 ЗУЕС относно процедурата и реда на свикване на Общото събрание на етажните собственици, неговото документиране и мястото на провеждането му съгласно чл.16, ал.1 ЗУЕС – поканата за процесното събрание не била подписана от лицето, свикващо събранието, не е била поставена на видно и общодостъпно място на входа на сградата в режим на ЕС в предвидения по закон срок преди датата на провеждане на събранието, като върху същата не били отбелязани датата и часа на поставяне и не бил съставен протокол, съобразно изискванията на чл.13, ал.1 ЗУЕС. Посочва се също, че всички решения са взети при нарушаване на правилата за представителство, уредени в чл.14, ал.3 ЗУЕС, тъй като не е била спазена формата на упълномощаването; към протокола не били приложени копия от пълномощните в нарушение на изискванията на чл.14, ал.5 ЗУЕС; в етажната собственост от датата на нейното учредяване до настоящия момент не е водена книга по образец и със съдържание съобразно чл.7 ЗУЕС, при което неясно оставало по какъв начин е изчислен наличния кворум от 83,91 %, посочен в протокола от ОС, тъй като в същия липсва отразяване на притежаваните идеални части на явилите се на събранието лица, нито било налице изчисляване на същите идеални части, съобразно представени титули за собственост или съобразно нормата на чл.17, ал.4, вр. ал.5 ЗУЕС. На следващо място се твърди, че процесното ОС на ЕС било проведено под председателството на г-жа Л.Н.В., която е била назначена за председател на събранието без да е проведена процедура по гласуване и съответно избор на същата, както и че тя не е имала качество на управител или председател на управителен съвет на етажната собственост, което е в нарушение на чл.16, ал.2 ЗУЕС. Твърди се също, че към момента на провеждане на събранието посоченото лице – Л.В. не била собственик на обект в етажната собственост, а е действала като пълномощник на етажни собственици, без да е разполагала с валидно изразена представителна власт, тъй като не са били представени нотариално заверени пълномощни, съгласно чл.14, ал.3 ЗУЕС. Сочи се също, че в протокола не бил отразен дневния ред на събранието, което е нарушение на чл.16, ал.5 ЗУЕС, доколкото не може да се извърши преценка дали събранието е взело решения по точки от дневния ред. Твърди се, че на събранието бил приет бланкетно и анблок Правилник за вътрешния ред в етажната собственост, без да е гласувано подобно процедурно решение за гласуване анблок и без да са гласувани поотделно разпоредбите на същия този правилник.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответната Етажна собственост на комплекс „Ливи парадайс“, представлявана от управителя Драгомир Енев, предявеният иск е оспорен като недопустим, а по същество като неоснователен. На първо място се сочи, че искът е недопустим, тъй като посочените в исковата молба етажни собственици не са надлежно легитимирани в качеството им на ответници. Относно мястото на провеждане на общото събрание се сочи, че предвид характера на комплекса от „затворен тип”, като ваканционен, разположен край морето и необитаем през значителен период от годината, съвсем уместно е общото събрание на собствениците да се проведе на място, което позволява на същите да присъстват. Твърди се, че собствениците са уведомени от управителя на ЕС чрез поканата за свикване на общо събрание на място, различно от сградата на ЕС; на събранието лично или чрез представители са участвали 83,91 % идеални части от общите части на сградата на етажната собственост, същото е било проведено в присъствието на нотариус, който е удостоверил със заверката си положените от председателя и протоколчика подписи в протокола. Твърди се, че кворумът е бил достатъчен за редовното провеждане на общото събрание на собствениците, съгласно нормата на ЗУЕС; в протокола от ОС на ЕС са посочени присъствалите собственици и пълномощниците на неприсъстващите, а към съхранявания оригинал на протокола били приложени и представените пълномощни. Сочи се още, че в хипотеза на отсъствие на управителя на ЕС или член на управителния съвет общото събрание следва да се проведе съгласно волята на собствениците и закона, като може да се избере лице, което да председателства общото събрание на етажната собственост, както е сторено в случая, видно от процесния протокол. Според ответника, не е нарушена формата на протокола и липсва съществен порок, тъй като етажните собственици са били запознати с дневния ред за провеждане на ОС на ЕС и е проведено редовно гласуване на всички решения, като същите са взети с действителната воля на присъстващите лица. Посочва се, че протоколът бил изпратен от управителя на всички собственици в срока, било е залепено уведомление за изготвянето му на информационното табло с посочена дата и час, като нито един от членовете на ЕС на сградата не е оспорил съдържанието на протокола. Ответникът посочва също така, че управителят на ЕС е свикал ново общо събрание на етажната собственост, като и спазил законовата форма с предварително обявен дневен ред на 11.05.2018 г. в сградата на Етажна собственост на ЖК „Ливи парадайс“, гр.Несебър, КК „Слънчев бряг“, на което са взети редовни решения по въпросите, поставените от ищците.

По делото са ангажирани и гласни писмени доказателства.

Фактите по делото са следните:

Не се спори, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на Етажна собственост, находящи се в ЖК „Ливи парадайс“, КК „Слънчев бряг“, общ.Несебър. Безспорно е също, че на 30.03.2018 г. е проведено Общо събрание на ЕС на комплекса, за което е съставен протокол.

В представената покана за свикване на Общо събрание на собствениците на комплекс „Ливи парадайс“, КК „Слънчев бряг“, общ.Несебър е посочено, че събранието ще се проведе на 30.03.2018 г. (петък) от 17.00 часа, а като място на провеждането му е посочено- гр.Пловдив, ул.“Царевец“ № 9, кафене, посочен е и дневния ред на ОС. Поканата не е подписана, като в същата липсва и отбелязване по инициатива на кое лице се свиква ОС на ЕС, не е представен и протокол, удостоверяващ поставянето на поканата на видно и общодостъпно място в етажната собственост.

По делото е разпитан свидетелят И. К. (етажен собственик в процесната ЕС), който е заявил, че на сградата на ЖК „Ливи парадайс“ е имало залепена обява за свикване на ОС на ЕС, като по същия начин две седмици преди датата е имало залепена обява и на сградата в гр.Пловдив, в която е проведено общото събрание. Свидетелят е посочил също, че г-жа В. не е етажен собственик и изборът й за председател на събранието е бил подложен на гласуване в самото начало на събранието.

Видно от представения препис от протокол от ОС на ЕС на жилищен комплекс „Ливи парадайс“, проведено на 30.03.2018 г. в гр.Пловдив, както и от приложенията към него (представени в съдебно заседание пълномощни), става ясно, че събранието е започнало в 17.30 ч., посочени са присъстващите лично или чрез представител етажни собственици, без да са отбелязани притежаваните от всеки от тях идеални части от общите части на сградата. Констатирано е, че кворумът на събранието е 83,91 %; назначен е председател на събранието – Л.Н.В. и протоколчик – Г.Т.П., пристъпено е към гласуване на решенията по точките от предварително обявения в поканата дневен ред, без същия да е изрично приет и гласуван като такъв. От протокола е видно, че адв.Нестеров като пълномощник на етажните собственици Е.А. и Д.А. е направил възражения, че мястото на свикване на ОС не съответства на чл.16 ЗУЕС, както и че записания кворум от 83,91 % е недействително изчислен с оглед легитимацията на упълномощените лица.  На Общото събрание на ЕС са приети следните решения по точки от дневния ред: по т.1 – „Взема се решение Д. Е. да открие банкова сметка; по т.2 – „Гласува се отчета за 2017 г.“; по т.3 – „приет е Правилник за вътрешния ред“, като по всяко от взетите решения в протокола е отбелязано и мнозинството, с което същите са приети от Общото събрание.

В съдебно заседание пред НРС са представени от ответника пълномощните на представляваните на събранието етажни собственици. От същите е видно, че с пълномощно в обикновена писмена форма Л.В. е била упълномощена от етажните собственици И.Л. и Д.Л. да ги представлява на ОС на ЕС на 30.03.2018 г. и да гласува за решенията по своя преценка. По делото е безспорно, че към момента на провеждане на събранието Л.В. не е етажен собственик в ЕС.

При горната фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че процесното ОС на ЕС не е свикано в съответствие с изискванията на ЗУЕС. Прието, че поканите не съдържат подпис, съгласно чл.13, ал.1 ЗУЕС, което препятства съда да установи лицата, свикващи Общото събрание. Върху представените две покани /обща и подробна/, липсва отбелязване за датата, часа и мястото, на което е поставена поканата, не е представен и протокол, в който да са отразени датата и часа на залепяне на поканата и мястото, на което е поставена, с подписи на лицето, което я е залепило и един свидетел на това. В тази връзка, съдът не е кредитирал показанията на св.Керкелов относно датата и часа на поставянето на поканата на определеното за това място, поради липсата на писмени доказателства за това, тъй като съставянето на протокол за залепване на покана за ОС не е условие за действителност на същата, а за доказване на датата на поставянето й. При това, съдът е приел, че неспазването на минимално изискуемия срок до провеждането на събранието опорочава всички извършени действия и води до извод за незаконосъобразност на приетите решения, тъй като разпоредбата на чл.13, ал.1 ЗУЕС е императивна, а в случая съдът е в невъзможност да извърши проверка относно спазването на този срок, поради липсата на писмени доказателства за това, което е достатъчно основание за отмяна на атакуваните решения, приети на проведеното на 30.03.2018г. ОС на ЕС на ж.к.“Ливи парадайс“ – КК „Слънчев бряг“, поради неспазване на изискванията за свикване на същото,  регламентирани в разпоредбата на чл.13, ал.1 ЗУЕС, без съда да се произнася по останалите наведени от ищците доводи за незаконосъобразност. По горните съображения, НРС е отменил всички решения, взети на процесното ОС на ЕС.

 

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт, а разгледано по същество – същото е правилно.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Обжалваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, след установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства, на база събраните в процеса доказателства. Настоящата инстанция споделя решаващите мотиви на НРС, че процесното ОС на ЕС е свикано в нарушение на императивните изисквания на чл.13, ал.1 ЗУЕС, обуславящо незаконосъобразност на взетите на събранието решения и тяхната отмяна, като препраща към мотивите на решението на НРС на основание чл.272 ГПК.

По отношение на оплакванията във въззивната жалба и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:

Неоснователни са възраженията на въззивника за недопустимост на предявения иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС, тъй като същият бил предявен извън преклузивния срок. Съгласно чл.40, ал.2 ЗУЕС, молбата се подава пред районния съд по местонахождение на етажната собственост в 30-дневен срок от оповестяване на решението по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС, т.е. от датата на оповестяване на протокола от проведеното ОС на ЕС и на взетите със същия решения. По делото не са представени писмени доказателства за спазване на разписаната в закона процедура, като този факт не може да се установява с гласни доказателства, предвид изискването за съставяне на писмени документи за това, поради което и ангажираните в тази връзка от ответника гласни доказателства не следва да бъдат кредитирани. При това положение, следва да се приеме, че искът по чл.40, ал.1 ЗУЕС е предявен в преклузивния 30-дневен срок, още повече, че процесното ОС е проведено на 30.03.2018 г., а настоящият иск е предявен на 23.04.2018 г., т.е. пак в рамките на 30-дневния срок, поради което претенцията е допустима. Тук следва да се отбележи, че въззивникът неправилно се позовава на разпоредбата на чл.16, ал.9 ЗУЕС и свързва неоспорването по този ред на протокола от ОС с преклудирана възможност за предявяване на иска по чл.40, ал.1 ЗУЕС. Действително, неоспореният по реда на чл.16, ал.9 ЗУЕС протокол от ОС на ЕС удостоверява с обвързваща съда сила, че на посочената дата и място е проведено ОС на ЕС, посочените в него действия са се осъществили по описания начин и са взети посочените в този протокол решения. Неоспорването на протокола обаче не е разнозначно на законосъобразност на взетите решения, поради което възможността за предявяване на иска по чл.40, ал.1 ЗУЕС не е преклудирана и всеки етажен собственик, който счита, че процедурата по свикване и провеждане на общото събрание е била нарушена, има право да претендира отмяна на решенията в предвидения преклузивен 30-дневен срок. Ето защо, възраженията в този смисъл са неоснователни.

Настоящата инстанция намира за неоснователни и останалите възражения във въззивната жалба относно неправилност на изводите на районния съд за незаконосъобразно свикване на процесното ОС на ЕС. Други възражения не са направени.

Въззивният съд напълно споделя изводите на НРС, че в конкретния случай не са спазени изискванията на чл.13, ал.1 ЗУЕС за свикване на общото събрание. Съгласно чл. 13, ал.1 от ЗУЕС, ОС се свиква чрез покана, подписана от лицата, които го свикват, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието; датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват ОС, за което се съставя протокол. От изложеното следва извод, че за установяването на редовното разгласяване на събранието и спазването на минимално изискуемия срок до провеждането му законодателят е предвидил писмена форма за доказване – поканата за събранието, в която задължително следва да е вписана датата и часът на поставянето й на видно място, както и протокол за поставянето й на съответното място в етажната собственост, поради което събирането на гласни доказателства за факт, за който законът изисква да се удостовери чрез съставяне на писмен документ, е нарушение на разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК (в този смисъл – Решение № 295/11.10.2012 г. по гр.д.№ 212/12 г. на ВКС, І г.о.).

В конкретния случай, от представената покана е видно, че същата не е подписана, като в нея липсва и отбелязване по инициатива на кое лице се свиква ОС на ЕС, не е представен и протокол, удостоверяващ поставянето на поканата на видно и общодостъпно място в етажната собственост. Предвид горните съображения, настоящият съд намира, че поканата не е разгласена по установения в чл.13, ал.1 ЗУЕС начин, като събраните в тази връзка гласни доказателства са недопустими съгласно чл.164, ал.1, т.3 ГПК. При това положение, от поканата не става ясно кое лице я е изготвило, нито кой свиква общото събрание с оглед оправомощените да го свикват лица по чл.12 ЗУЕС, нито става ясно как е разгласена поканата и дали е спазен изискуемия 7-дневен срок до провеждането на събранието. Сред като поканата не отговаря на изискванията на чл.13, ал.1 ЗУЕС и за установяването на горните обстоятелства ответникът не е представил доказателства, които по разпореждане на закона са писмени, то следва да се приеме, че Общо събрание на етажната собственост на ЖК „Ливи парадайс“, проведено на 30.03.2018 г., е незаконосъобразно свикано в нарушение на императивната норма на чл.13, ал.1 ЗУЕС. За да са законосъобразни взетите от ОС на ЕС решения, на първо място събранието трябва да е редовно свикано и едва след като се установи, че това е така, се пристъпва към проверка на начина на провеждане на събранието, необходимия кворум и материална законосъобразност на решенията. В конкретния случай, опорочената процедура по свикване на процесното ОС автоматично обуславя незаконосъобразност и на взетите на това събрание решения, което е достатъчно основание за тяхната отмяна, без да се обсъждат останалите наведи в исковата молба доводи. Ето защо, предявеният иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС е основателен и правилно е бил уважен от районния съд.

За пълнота на изложеното и съобразно наведените в исковата молба доводи за незаконосъобразност на оспорените решения, следва да се отбележи, че при провеждането на процесното ОС са нарушени и изискванията на чл.14, ал.3 ЗУЕС относно представителството на етажните собственици от трети на ЕС лица задължително с нотариално заверено пълномощно, каквото в случая безспорно не е налице за етажните собственици И.Л. и Д.Л., представлявани на ОС от Л.В., за която не се спори, че не е етажен собственик. Нарушена е разпоредбата и на чл.16, ал.2 ЗУЕС за председателстване на ОС, тъй като е безспорно, че  г-жа В. не попада сред посочените в нормата лица, както и липсва отбелязване в протокола от ОС да е проведено гласуване от етажните собственици за нейния избор за председателстващ събранието. Нарушена е и нормата на чл.16, ал.5 ЗУЕС, уреждаща по императивен начин съдържанието на протокола от проведеното ОС на ЕС, тъй като в процесния протокол липсва отбелязване на идеалните части от етажната собственост, които притежават явилите се лица лично или чрез представител, поради което остава неясно как е определен посочения в протокола кворум от 83,91 %, при все, че още в самото начало на събранието е направено възражение от ищците за недействително изчисляване на кворума. Така допуснатите нарушения също обосновават извод за незаконосъобразност на проведеното ОС на 30.03.2018 г. и на взетите на същото решения, респ. тяхната отмяна.

Предвид горното и доколкото други възражения и оплаквания не са изложени във въззивната жалба, настоящата инстанция намира същата за неоснователна. Поради съвпадане изцяло на правните изводи на въззивния съд с тези на първата инстанция, решението на НРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изхода на спора, на въззивната ЕС разноски за настоящото производство не се дължат, като на основание чл.78, ал.3 ГПК същата следва да заплати на въззиваемия Д.А. направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства за заплатен в брой от въззиваемия адвокатски хонорар от 720 лв., видно от приложения договор за правна защита и съдействие. В тази връзка и след преценка на фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че във въззивното производство е проведено само едно открито съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства, БОС намира за основателно направеното от въззивника възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, поради което намира, че в полза на въззиваемия А. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 300 лв., колкото е минималното възнаграждение по чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.

 Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 33/15.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 362/2018 г. по описа на Районен съд – гр.Несебър.

 

ОСЪЖДА Етажната собственост на ЖК “Ливи Парадайс“, гр.Несебър, КК „Слънчев бряг“, кв.“Камелия“ № 173, представлявана от Управителя на Етажната собственост – Драгомир Енев, да заплати на Д.И.А., ЕГН **********, със съдебен адрес  гр.Пловдив, ул.“Цар Калоян“ № 8, ет.4, сумата от 300 лв. (триста лева) за направените във въззивното производство пред БОС разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.5 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.2 ГПК).

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                               2.