СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и втори
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Нина Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
3663 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 2974 от 07.01.2019 г. по гр. д. №
84897/2017 г. по описа на Софийски районен съд, IІ ГО, 68 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, против Д.Н.А.,
ЕГН: **********, обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, за установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 2 425,09 лв., представляваща сбор от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия (2 382,73 лв.) за топлоснабден имот и суми за дялово разпределение (42,36 лв.), находящ се в гр. София,
ж.к. „********, ет********, с абонатен № 057296, по договорни отношения между
страните през периода от месец 05.2013
г. до месец 04.2015 г., и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване
със сила на присъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата от
588,30 лв., представляваща сбор от
мораторни лихви за периода от
15.09.2014 г. до 21.08.2017 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедното гр. д. № 60104/2017 г. по описа на
СРС, 68 състав.
С решението „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Д.Н.А., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Т.С.“
ЕАД, в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Отправено е
искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Въззивникът твърди, че районният
съд неправилно е приел, че ответникът не е потребител на топлинна енергия.
Сочи, че от доказателствата по делото се установява, че последният е подал
молба за откриване на партида за процесния имот. Твърди, че в приложения списък
на етажните собственици фигурира името на ответника. Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д.Н.А., с който жалбата се оспорва и се моли първоинстанционното
решение да бъде оставено в сила. Поддържа се, че районният съд правилно е
приел, че между страните липсва облигационно правоотношение. Претендира
разноски.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
СРС, Гражданско отделение, 68 състав е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на исковите претенции за топлинна енергия и
дялово разпределение за периода от м. 07.2014 г. до м.04.2015 г., настоящият
състав намира следното:
За уважаването на иска с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ищецът следва да установи по реда на пълното и главно
доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния
период; използването от ответника на претендираното количество топлинна
енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а § 1, т. 42 ДР
на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. Следователно купувач - страна по сключения договор за
доставка на ТЕ до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена ТЕ, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Този договор за търговска
продажба се счита за сключен с конклудентни действия - арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като топлопреносното предприятие публикува
общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник, които
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на
електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия (чл.
150, ал. 3, 4, 5 ЗЕ).
Съгласно становището на ОСГК на ВКС
изразено в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. "Изброяването в нормата на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители)
на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно."
Пред първоинстанционния съд е представено
заявление - декларация от 30.10.1984 г., подписано от Д.Н.А., за откриване на
индивидуална партида на имота на негово име, като същият е посочил, че живее в
процесния имот. Автентичността на документа не е оспорена от ответника.
От протокол от дата 12.09.2002 г. от ОС на
собствениците на сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „********, и приложения към него списък със съгласие на
собствениците (в
това число и ответника), се установява, че квалифицираното мнозинство
съсобственици в етажната собственост са дали съгласие за доставка на
индивидуални разпределители и за индивидуално разпределяне на топлинната
енергия, съгласно системата за индивидуално разпределяне, прилагана от „Б.Б.“
ООД. По смисъла на Тълкувателно решение № 2 от 27.05.2017г. по т.д. № 2/ 2016г.
на ОСГК на ВКС: „Поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр
на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на
вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо
дали е съгласен с него.“
Като се съобрази възприетото от ВКС тълкуване на
нормите на ЗЕ, което е задължително за съдилищата, следва да се приеме, че с
подаването на молба - декларация ползвателят на имота е отправил изрично
волеизявление до ответното дружество за откриване на партида на негово име,
поради което през процесния период страна по договора за доставка на ТЕ с ищеца
е именно ответникът. Предвид тълкуването на ВКС следва да се приеме, че между
ищцовото дружество и подалото декларацията лице е постигнато съгласие за
доставка на топлинна енергия в процесния имот и е налице договорно
правоотношение.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна
енергия е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които
обвързват ответника, дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да
е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ. Следователно, установено е принципното съществуване на
облигационно договорно правоотношение между страните за процесния период,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на
ползваната услуга.
Съгласно изложените по-горе мотиви, въззивният
съд приема, че между ответника и ищеца е възникнало и съществува облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия
съгласно чл. 150 ЗЕ, с предмет доставка на топлинна енергия за посочения обект
с абонатен № 057296, като ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия и на това основание дължи заплащането
на доставената топлинна енергия.
Като страна по посоченото правоотношение,
потребителят дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер
монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ
принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия,
при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите
на ТЕ в сграда - етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва
по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действащите към
процесния период Наредба за топлоснабдяването (отм.), Наредба № 2 от 28.05.2004
г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като
според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
За установяване доставянето на топлинна енергия
в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото
дялови разпределения, съставени от фирмата за дялово разпределение, извлечения
от сметки, съставени от топлопреносното предприятие, както и протоколи за
извършен главен отчет за процесния период.
С отговора на исковата молба ответникът е
посочил, че не оспорва размера на начислената топлинна енергия за периода,
както и извлечението от сметки за разпределение на топлинната енергия за
абонатен № 057296, поради което по делото не са назначени съдебно - техническа
и съдебно - счетоводна експертиза.
По отношение на възражението на ищеца, че
претендираните суми не са погасени по давност, настоящият състав намира, че с
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК е предвидено, че искът за установяване
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с оглед на което е създадено
изключение от общото правило по чл. 125 ГПК, че искът се счита за предявен от постъпване на исковата молба в съда.
Съобразно указанията дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълкувателно
дело № 3/2011 г. на ОСГТК вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с
решение № ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от процесния
период (до приемането на последващите общи условия през месец февруари 2014 г.)
са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Преди изтичането на този срок вземането е ликвидно, тъй като е установено по
основание и размер, но същото не е изискуемо, защото от първия до тридесетия
ден на месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на потребителите
на топлинна енергия. Тези задължения са срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т.е.
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът
не може да иска предсрочно изпълнение/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия,
одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за
задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на
които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността
тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня,
следващ изтичането на съответния месец.
Така мотивиран, въззивният съд намира, че
правилно районният съд е приел за погасени по давност вземанията за периода
м.05.2013 г. - м.06.2014 г., доколкото заявлението по реда на чл. 410 ГПК е депозирано на 30.08.2017 г.
Съобразявайки представените и неоспорени от
ответника извлечения от сметки, настоящият състав намира, че задълженията на
ответника за топлинна енергия за периода от м. 07.2014 г. до м.04.2015 г. възлизат
на 1 178,27 лв., като за услугата дялово разпределение за този период се
дължи такса в размер на 42,36 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявен по реда на чл. 422 ГПК.
Ищецът претендира обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2014 г. до 04.09.2017 г.,
т. е. твърди, че ответникът е в забава от 15.09.2014 г.
С оглед погасените по давност
вземания за периода м.05.2013 г. - м.06.2014 г., погасена се явява и
претенцията за лихва за забава за този период.
По отношение на вземането за
законна лихва за периода от м. 08.2014 г. - м. 08.2017 г. съгласно действалите
към този момент Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата - етажна
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача - чл. 33, ал. 1
от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на
ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия. В този случай според чл. 33, ал. 2 от
Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в
30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
Настоящият съдебен състав приема,
че публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява
по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя
искането си /поканата си/ за изпълнение и изпълнението на задълженията зависи
от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение.
Следователно и доколкото страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение, то следва да се приема, че длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД, в който смисъл са и формираните
от първоинстанционния съд изводи.
По делото не са ангажирани
каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил
поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на
доставената топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение през
процесния период, поради което и при приложение на неблагоприятните последици
от правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме,
че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователна и подлежи
на отхвърляне.
По разноските:
За първата
инстанция: в заповедното производство ищецът е
сторил разноски в размер на 110,27 лв., като съразмерно с уважената част на
исковете, има право на разноски в размер на 44,67 лв.; в исковото производство
ищецът е сторил разноски в размер на 76,73 лв. - държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК,
в размер на 100 лв., като съразмерно с уважената част на исковете, има право на
разноски в размер на 71,59 лв. В исковото производство ответникът е сторил
разноски в размер на 300 лв. - адвокатско възнаграждение, като съразмерно с
отхвърлената част на исковете, има право на разноски в размер на 178,48.
За въззивната инстанция право на
разноски има въззивникът, който претендира заплащането на направените разноски
за държавна такса - 73,50 лв. и юрисконсултско
възнаграждение, за което съдът определя, по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв. Съразмерно с уважената част на исковете въззивникът
има право на разноски в размер на 70,28
лв. Право
на разноски има и въззиваемата страна, която представя договор за правна помощ и съдействие, и
претендира разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Съразмерно с отхвърлената част на
исковете, на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 237,97 лв.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2974 от 07.01.2019 г. по гр. д. № 84897/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, IІ ГО, 68 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, против Д.Н.А., ЕГН: **********, обективно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 178,27 лв. - главница,
представляваща стойността на
доставена, но неизплатена топлинна енергия и сумата от 42,36 лв. - дялово
разпределение, за периода от м. 07.2014 г. до м.04.2015 г., за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София , ж.к. „********, ет********, с
абонатен № 057296, както и в частта, с която „Т.С.“ ЕАД, е осъдена да заплати на Д.Н.А. разноски за разликата над
сумата от 178,48 до уважения размер от 300 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, против Д.Н.А., ЕГН: **********, обективно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 178,27
лв. - главница, представляваща стойността
на доставена, но неизплатена топлинна енергия и сумата от 42,36 лв. - дялово
разпределение, за периода от м. 07.2014 г. до м.04.2015 г., за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София , ж.к. „********, ет********, с
абонатен № 057296, ведно със законната лихва от 30.08.2017 г. до окончателното изплащане
на дължимите суми, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 60104/2017 г. по описа на СРС, ГО, 68 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Д.Н.А., ЕГН: **********, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 44,67 лв., представляваща разноски в заповедното
производство и сумата от 71,59 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА Д.Н.А.,
ЕГН: **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата
от 70,28 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, да
заплати на Д.Н.А., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 237,97
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.