РЕШЕНИЕ№
____
гр.Русе, 25.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти граждански състав в
публично заседание на 28-ми януари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при секретаря Теодора П., като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 1628 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
ПРЕДЯВЕН е иск с правно основание чл.357 от КТ.
Ищецът Б.Б.Г. твърди, че е работил при ответника „Т и
М БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН КЪМПЪНИ” ООД в периода от 01.09.2019 г. до м.12.2019 г.,
по силата на устен трудов договор със
задължение да изпълнява възложените му строително-монтажни работи с основно
дневно трудово възнаграждение в размер на 35.00лв. Заявява, че въпреки ежедневно
полагания от него труд, по време на трудовото правоотношение, работодателят не
му заплатил дължимите трудови възнаграждения за 9 дни за месец декември 2019г. общо в размер на
315.00 лева.
Твърди още, че през целия период на трудовото
правоотношение, съобразно устната уговорка с работодателя, не са му заплатени
пътните разходи, за придвижване с личен автомобил от и до с.Кошарна, в общ
размер на 1200лв. С исковата молба не са представени писмени доказателства.
Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 1500.00 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение
по устен трудов договор от 01.09.2019г. както следва: в размер на 315.00лв. за
9 дни за м.декември 2019г., и сумата 1200,00 лв., представляваща незаплатени
пътни разходи за периода от 01.09.2019г. до 01.12.2019г.
Ответникът „Т и М БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН КЪМПЪНИ” ООД,
чрез проц. си представител адв.К.К. оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер и моли да бъдат отхвърлени.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Исковете са неоснователни, защото се претендират права
по устен трудов договор, който е очевидно нищожен на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради
несключването му в изискуемата от чл. 62, ал. 1 КТ форма за валидност –
писмена. Трудово правоотношение възниква по силата на предвидено в закона
юридическо основание /юридически факт/, като по българското право тези
основания са уредени изчерпателно в Кодекса на труда и те са: 1) трудов договор
по чл. 61 и сл., 2) избор по чл. 83 и сл., 3) конкурс по чл. 89 и сл., и 4)
конститутивно съдебно решение по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. В конкретния казус
нито едно от посочените основания за възникване на трудово правоотношение между
страните по делото не е било налице през процесния период от 01.09.2019 г. до м.12.2019
г. Самият ищец признава в исковата си молба, че през този период е работил
фактически при ответника без сключен между страните писмен трудов договор.
Обстоятелството, че ищецът е полагал труд обаче само по себе си не води до
възникването на трудово правоотношение, а за да стане това е необходимо и
осъществяването на едно от посочените по-горе формално-правни основания,
каквото не се установява. По-специално, не е налице трудов договор, доколкото
същият се сключва в писмена форма съгласно чл. 62, ал. 1 КТ, която от 2.01.2003
г. /от когато е в сила ЗИДКТ – обн. бр. 120/29.12.2002 г./ е форма за
действителността му, т. е. без наличието на такъв писмен трудов договор не е
налице и трудово правоотношение, независимо дали има фактическо полагане на
труд. Действително, в периода от 9.01.1996 г. (от когато е в сила изменението
на КТ от бр. 2/5.01.1996 г.) до 2.01.2003 г. (изменението на КТ от бр.
120/29.12.2002 г.) предвидената в чл. 62, ал. 1 КТ писмена форма не бе такава
за действителност, което се извеждаше от ал. 2 на чл. 62, предвиждаща, че
трудово правоотношение възниква и когато, без да е сключен писмен трудов
договор, работодателят е приел на работа работника или служителя и той е
започнал да я изпълнява, като в тези случаи съществуването на трудовото
правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства, т. е.
допустим бе и устен трудов договор. След отмяната на ал. 2 на чл. 62 със ЗИДКТ
/обн. бр. 120/29.12.2002 г./ такава правна възможност вече не съществува, а
именно поради наличието на писмена форма за действителност на трудовия договор,
неговото установяване със свидетелски показания е забранено от чл. 164, ал. 1,
т. 1 ГПК. Ето защо доколкото през исковия период между страните не е бил
сключван писмен трудов договор, и не е било налице и друго основание за
възникване на трудово правоотношение, то такова трудово правоотношение не е
съществувало, а устен трудов договор не поражда правни последици.
Сключването на трудовия договор се предхожда от
преддоговорни отношения, които имат за цел да се постигне пълно съгласие между
страните както в частта за необходимото му минимално съдържание – място,
характер на работата и трудово възнаграждение, така и относно всички
допълнителни и факултативни елементи, които са поставени на разглеждане. Преди
изготвянето и подписването на трудовия договор работникът или служителят има
задължение да представи и необходими писмени документи. Съгласно действащата
редакция на чл. 62, ал. 1 от КТ съвпадащите насрещни волеизявления на
договорящите трябва да се материализират
в писмена форма. И без това да е изрично записано няма съмнение, че писмената
форма е необходима за действителността им и не са съставна част от съдържанието
на трудовия договор. Договорът може да се състави и подпише с един общ акт, но
насрещните волеизявления могат да се материализират и поотделно /решение №
410/27.06.1990г. по гр.д. № 326/1990г. на III ГО/.
Въведената в закона писмена форма за действителност на
трудовия договор изключва възможността страните да изразят волята си по друг
начин, например с конлудентни действия. В този смисъл за съществуването му са
без значение косвените прояви, свързани с изпълнението на договора –
регистрацията в ТД на НАП (каквато липсва в настоящия случай), допускането до
възложената работа и др. /решение № 1393/11.01.1994г. по гр.д. № 1393/1993г. на
III ГО/.
По делото не са представени писмени доказателства,
обективиращи изявления на ищеца или индиции за наличието му, определено чрез
неговите съществени елементи: място на работа, наименование на длъжността и
характер на работата, размер на трудовото възнаграждение. Ако съществуването на
трудовото правоотношение не е установено с писмени доказателства, съдържащи
посочените съществени параметри на трудовия договор, не може да се приеме, че има
такъв договор.
Следва да бъде съобразено и решение № 612/22.03.2011г.
на ВКС по гр.д. № 1024/2009г., IV ГО, в което е застъпено становището, че по
силата на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма,
която е условие за валидността му, и със задължително съдържание в него за
обстоятелствата по чл. 66, ал. 1 от КТ, т.е. за да е налице такъв договор, той
трябва да е обективиран в документ, отразяващ съвпадащите волеизявления на
страните по него, което се удостоверява с подписването му от всяка от тях. С
оглед на това трудово правоотношение не може да бъде установяване с други
гласни и/или писмени доказателства, включително изхождащи от някоя от страните,
сочещи по косвен начин за съществуването му като наличие на уведомление по чл.
62, ал. 4 от КТ, изпратено от страна на ищеца до НАП, внасяне на осигурителни
вноски, издаване на удостоверение по образец за набрания при ищеца осигурителен
стаж и пр. Както вече бе посочено по-горе, такива доказателства биха били
писмено волеизявление на ищеца за сключване на трудов договор, като например
молба /предложение/ за постъпване на работа или друг документ, в който се
съдържа съгласието му за сключването на договора с твърдяното в исковата молба
съдържание на правата и задълженията по него.
С оглед въведените в исковата молба фактически
обстоятелства, на които се основа иска за заплащане на сумата от 1500.00 лева,
а именно за наличието на недействителен трудов договор между страните, поради
неспазена форма за действителност, по който ищецът е действал добросъвестно,
съдът приема, че ищецът претендира заплащане на трудово възнаграждение за
положения от него при ответника труд в период от 9 дни за м.декември 2019г. в
размер на 315.00лв. и сумата 1200,00 лв., представляваща незаплатени пътни
разходи за периода от 01.09.2019г. до 01.12.2019г. Предвид изложеното и
обстоятелството, че страните по делото не са страни по трудово правоотношение,
респективно ответникът няма и задължения да заплаща възнаграждение по такова
правоотношение. Предявеният иск не е доказан по основание и подлежи на
отхвърляне.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищеца следва да заплати на ответника направените по
делото разноски в размер на 480.00лв., съгласно
представеният списък на разноските.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Б.Г., ЕГН **********,*** против „Т и М
БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН КЪМПЪНИ” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ж.к.“Здравец Изток“, ул.“Орлово гнездо“, №3, бл.Лебед, ет.1, ЕИК:*********,
представлявано от управителя Татяна Цвяткова Енчева, иск по чл. 357 КТ, за
заплащане на сумата от 1500.00 лв.,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение по устен трудов договор
от 01.09.2019г. както следва като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.Б.Г.,
ЕГН **********,*** да заплати на „Т и М
БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН КЪМПЪНИ” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ж.к.“Здравец Изток“, ул.“Орлово гнездо“, №3, бл.Лебед,
ет.1, сумата в размер на 480.00лв., представляваща направени по делото
разноски.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: