Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Сливен, 22.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен
съд,гражданско
отделение, VІІ-ми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева
при участието на секретаря Д.Н.
като разгледа докладваното гр.д.№ 5757 по описа за
на Сливенски районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба се твърди, че с
договор за дарение В.К.И. е подарила на сина си и дъщеря си овощна градина в
местността Орта синур с пространство около 1дка при граници В.Д., К.Б.от двеге
страни Г. М..Сочи се, че до 1998г. надарените са владеели заедно имота,
съгласно извършено от тях фактическо разпределение на ползването на имота.През
1998г. Ц. И. И. е подарил неговата идеална част н от дарения от майка му
недвижим имот на сестра си-ищцата по делото.Твърди се, че тъй като дарението не
е извършено в предвидената от закона форма и Ц.И.е предал владението на сестра
си върху процесния недвижим имот през
1998г. и от тогава ищцата еднолично, чрез свои действия или чрез действия на
трето лице упражнява трайно и без прекъсване, явно, необезпокоявано и
несмущавано владение върху целият имот, предмет на договора за дарение.Сочи се,
че с одобрената през 2006г. кадастрална карта за гр.Сливен имота е отразен като
три отделни дворни места , най вероятно поради наличните към момента на
кадастралното заснемане огради изградени от Ц.И.и това са поземлен имот с
идентификатор №67338.404.224 с площ от 662кв.м., поземлен имот с идентификатор
№67338.404.223 с площ от 681кв.м и поземлен имот с идентификатор №67338.404.222
с площ от 1088кв.м.Твърди се, че през 2007г. оградите изградени от Ц.И.са
премахнати и имотът предмет на дарението
представлява едно дворно място.Твърди се, че около месец преди подаването на
исковата молба ищцата е решила да се разпореди в полза на трето лице с имота си
и е узнала, че част от терена е актуван като общинска собственост, а именно
поземлени имоти с идентификатор
№67338.404.224 с площ от 662кв.м и поземлен имот с идентификатор №67338.404.223
с площ от 681кв.м.Сочи се, че съставянето на актовете за общинска собственост
пречи на ищцата да се позове на изтекла в нейна полза придобивна давност за
½ идеална част от правото на собственост.Твърди се , че процесните два
недвижими имота са били собственост на праводателката В.К.И., най късно от
1930г. до момента на дарението,
изготвено с нотариален акт от 1967г..Твърди се, че от 1930г. В.К.И. до 1967г.,
а впоследствие нейните деца до 1998г., а след това само ищцата непрекъснато,
необезпокоявано и явно са владели процесните недвижими имоти.Никое друго лице
нито е заявявало права върху имотите пред ищцата, нито е упражнявало фактическа
власт върху тях.Имотите не са били предмет на други договори или сделки, не е
извършвано разпореждане с тях и по отношение на тях не са провеждани никакви
процедури по одържавяване нито в частност по отчуждаване.
Поискано е, да бъде признато за
установено в отношенията между ищцата и ответника, че ответникът Община Сливен
не е собственик на процесните два недвижими имота поземлен имот с идентификатор
№67338.404.224 с площ от 662кв.м., поземлен имот с идентификатор №67338.404.223
с площ от 681кв.м и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по
делото разноски.
Съдът е квалифицирал така
предявените обективно кумулативно съединени два иск, като такива с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.108 от ЗС отрицателни установителни искове
за собственост на процесните два недвижими имота..
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по
отношение на твърденията, че е придобил правото на собственост върху процесните
три недвижими имота-поземлен имот с идентификатор №67338.404.224 с площ от
662кв.м., поземлен имот с идентификатор №67338.404.223 с площ от 681кв.м и
поземлен имот с идентификатор №67338.404.222 с площ от 1088кв.м., по силата на
договор за дарение от 1967г., предаване на владението от другия съсобственик
през 1998г. и придобивна давност от 1998г. по отношение на ½ идеална
част,че процесните два недвижими имота са били собственост на праводателката В.К.И.,
най късно от 1930г. до момента на
дарението, изготвено с нотариален акт от 1967г., че от 1930г. В.К.И. до 1967г.,
а впоследствие нейните деца до 1998г., а след това само ищцата непрекъснато,
необезпокоявано и явно са владели процесните два недвижими имоти, размера на
имота който е притежавала В.К.И. към 1930г. и към момента на извършване на
дарението 1967г., имот с каква площ са владели ищцата и брат й от 1967 до
1998г., е негова.
В едномесечния срок за отговор,
отговор от ответника е постъпил.
В отговора се твърди, че за
процесните два имота по първия кадастрален план за местността през
1989г., в разписната книга към него за процесните имоти с номера по плана 1403
и 1406 не е отбелязан собственик.През 2000г.
с решение на Общински съвет м.Среди дол попада в новообразуваното
селищно образование Изгрев.Изготвен е план на новообразуваните имоти, одобрен
със заповед на Областния управител на
област Сливен, съгласно който, за имоти по ПНИ №1403 и 1406, няма установен
собственик или ползвател на имотите.Твърди се, че праводателят на ищцата е дарил собствения си имот овощна градина с
площ от 1дка, а в кадастралния план от 1989г. имоти с №1403,№1404 и 1406 са три
отделни самостоятелни недвижими имота и в разписния лист към плана за имоти
№1403 и 1406 не е вписан документ за собственост, а впоследствие със заповед от
8.01.2002г. на Областен управител, Област Сливен е одобрен план на
новообразуваните имоти и имотите са отразени с номера №67338.281.1403 и
№67338.281.1406.Направено е възражение, че ищцата и неините наследодатели
никога не са били собственици на процесните недвижими имоти.Направено е
възражение, че ищцата не може да придобие по давност недвижимите имоти-частна общинска
собственост.
Поискано е да бъдат отхвърлени
предявените отрицателни установителни искове за собственост и да бъдат
присъдени на ответника направените по делото разноски.
В съдебно заседание, процесуалния
представител на ищеца адв. Р., моли да бъдат уважени предявените отрицателни
установителни искове за собственост и да бъдат присъдени на доверителя му
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът Община Сливен,
чрез началник отдел правно нормативно обслужване при Община Сливен Александрина
Кънева моли да бъдат отхвърлени предявените отрицателни установителни искове,
като неоснователни и недоказани и да бъдат присъдени на доверителите му
направените по делото разноски.Подробни съображения излага в писмена защита.
Съдът като взе предвид
становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт от 04.07.1930 г. е извършена покупко-продажба,
по силата на която Иван Димитров Илиев е продал на Величка Кирилова Панова
следните свои недвижими имоти: 1.лозе от около 1 дка в м. Орта синур, при
граници В.Д., К.Б.Василева и от двете страни Г. М.; 2. Мараш в м. Рамануша от
1,5 дка; 3.овощна градина в м. Атаната с площ от 2 дка.
С договор за дарение от 16.08.1967 г. В.К.И. е дарила на сина си Ц.Иванов
Илиев и на дъщеря си Е.И.И. собствената си овощна градина с пространство от
около 1 дка при граници В.Д.,, К. Т.Б., от двете страни Георги Маслинков.
От скица на поземлен имот с
идентификатор № 67338.404.222 е вписан в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен с площ от
От скица на поземлен имот с идентификатор №
67338.404.224 е вписан в кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Сливен с площ от
От скица на поземлен имот с
идентификатор № 67338.404.223 е вписан в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен с площ от
От разписен лист за Сливен, вилна
зона се установява, че за имот 1403 е овощна градина е имало отбелязване Ц. Ив и Е., нот. акт 138,
нот. дело 903/67 г. за 1 дка. За имот 1404 овощна градина, като собственици са
отбелязани Ц.Иванов Илиев и Е.И.И. с молив. Отбелязване с молив е извършено
също така и за имоти 1412, 1410, 1407, 1405, 1397. От разписния лист се
установява, че за имот 1406 овощна градина е имало извършено отбелязване с
молив, което е частично изтрито , но се забелязва номер на нотариално дело №
903/67 г. Имот № 1408 овощна градина е вписан като собствен на Ю. О. М., частен
договор, м. Среди дол 26.01.1990 г. Отбелязванията за номер на имота, вид на
имота и трите имена са извършени печатно, а всичко останало за имота на М. е
извършено с молив.
С решение № 41 от 29.02.2000 г.
на Общински съвет Сливен са одобрени околовръстни полигони за създаване на
селищни образования на земите по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ в землищата на гр. Сливен,
определени на основание § 33, ла. 1 от ПЗР ППЗСПЗЗ, както следва селищно
образувание Изгрев, селищно образувание Селището, селищно образувание Кироолу
съгласно приложение № 1,2 и 3, като са включени в строителни граници на гр. С.
и сл. С. териториите съгласно приложение 4 и 5.
Със заповед на областния
управител от 8.01.2002 г на основание чл. 32 ла. 1 от Закона за администрацията
във вр. с § 4К ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти
на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. Среди дол, селищно
образувание Изгрев, землище гр. Сливен, обл. Сливен, като за имоти № 1403 с площ от 680.93 кв.м. – овощна градина, вписването е
извършено към 29.06.1999 г. за собственик е посочено неидентифициран, идентификатора
на имота е 673385021403, а за имот № 1406 с площ по кадастрален план 662.17
кв.м. вписването за собственик е отразено неидентифициран към 29.06.1999 г., а
идентификатора на имота е 673385021406.
На 8.09.2016 г. е съставен акт за
частна общинска собственост по отношение на имот с идентификатор 67338.404.223
с площ от 681 кв.м., номер по плана на новообразуваните имоти 67338.281.1403 на
м. Среди дол, одобрен със заповед № РД-01-00011/8.01.2002 г. на областен
управител на област Сливен, като номер по предходен план е посочено 2811403,
като номер на новообразуваните имоти.Като основание за придобиване на правото
на собственост е посочено чл.56, ал.1, чл.2,ал.1,т.7 от ЗОС и решение № 41 от 29.02.2000 г. на Общински
съвет Сливен.
На 8.09.2016 г. е съставен акт за
частна общинска собственост по отношение на имот с идентификатор 67338.404.224
с площ от 662 кв.м., номер по плана на новообразуваните имоти 67338.281.1406 на
м. Среди дол, одобрен със заповед № РД-01-00011/8.01.2002 г. на областен
управител на област Сливен, като номер по предходен план е посочено 2811406,
като номер на новообразуваните имоти. Като основание за придобиване на правото
на собственост е посочено чл.56, ал.1, чл.2,ал.1,т.7 от ЗОС и решение № 41 от 29.02.2000 г. на Общински
съвет Сливен.
От показанията на свидетелката В.
се установява, че вилното й място е през едно място от вилното място на ищцата.
От показанията на свидетелката е видно, че Ц.И.е разделил мястото първо веднъж,
а след това втори път. От показанията на свидетелката е видно, че съседи на
ищцата са Димитър от едната страна, след това Д., после Ю., В. и Р. и нагоре
вече К. и свидетелката. От показанията на свидетелката е видно, че мястото на
ищцата е оградено с телена мрежа, а след това е останало на бодлива тел и към
настоящия момент мястото е оградено с бодлива тел и в него има посяти салкъми и
елхички. От показанията на свидетелката е видно, че е имало посяти плодни
дръвчета, а преди години и вътре в мястото е имало огради, като напречната
ограда е разделяла мястото на брата и сестрата, а след това Ц. е направил и
надлъжна преграда и е дал място на дъщеря си. От показанията на свидетелката е
видно, че е собственик на имоти 67338.404.220
и на 67338.404.221.
От показанията на свидетеля Ю.Р.
се установява, че от
От показанията на свид. К. се
установява, че се казва С., но го познават като Л., а майка му се казва Е. но я
знаят като Р.. От показанията му е видно, че майката на свидетеля е имала
черешова градина в м. Среди дол и когато свидетеля е наемал орачи, те винаги са
му вземали пари за 2 дка. От показанията му е видно, че имота има стари телени огради, които са
сложени от вуйчо му и майка му, като от
източната страна оградата е сложена от комшиите, от южната е сложена е вуйчо му
и майка му, а от южната пак е сложена от комшиите. От показанията на свидетеля
е видно, че от около 20 години Ц.И.не е обработвал имота, а докато свидетеля е
бил дете, Ц.И.е сложил бодлива тел по средата на имота и е уговорил, че
западната част от имота ще е неговата, а източната на майката на свидетеля. От
показанията му е видно, че постройка в черешовата градина никога не е имало, а
свидетеля е махнал черешите, защото майка му го помолила. От показанията на
свидетеля е видно, че по западната част свидетеля е засял елхички-сивлийки а по
северната страна салкъмчета по цялата граница. От показанията му е видно, че
вътрешните огради, които е поставил Ц.И.ги е махнал свидетеля. От показанията
на свидетеля е видно, че северната част на имота граничи с път, като преди това
там е имало пътека, която в последствие е станала път по искане на
собствениците на овощни градини.
От показанията на свид. Л. се
установява, че баща й и леля й са имали имот в лозята, в който е имало два
бадема, градина от череши и засадено лозе. От показанията й е видно, че когато
свидетелката е ходила като дете, имота не е бил ограден, но в последствие баща
й го е оградил. От показанията й се установява, че имот с № 222 е ползван от
лелята на свидетелката – Е.И., а имоти 223 и 224 са ползвани от Ц.И.. От
показанията й се установява, че пътека е имало между техния имот и имоти 208 и
209. От показанията й се установява, че този имот , баща й и леля й са го имали
от баба й В.К.П.. От показанията на свид. Б. се установява, че от порядъка на
10 години баща му е орал мястото на С.И.К.,
което е било с площ от около 2 дка и малко повече. От показанията му е видно,
че Светозар е изкоренил черешите и е започнал да оре мястото с трактор.
От показанията на свид. С. се
установява, че когато се е изготвял разписния план за 88/89 г в него има
вписвания с химикал, както и с молив.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелката в частта, в която обяснява, че когато се сканира лист от разписния
план, излиза заден лист или нещо написано.. От показанията се установява, че са
ходили на оглед за друг имот в близост до имота и случайно са видели процесния
имот са го описали като безстопанствен, вследствие на което имота е актуван.
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Георгиев в частта, в която посочва, че в разписния лист отразяванията
за тези два имота са били празни, тъй като видно от самите копия на разписните
листи, за тези два имота има направени отразявания.
От показанията на свидетеля Г. се
установява, че са ходили на проверка за друг имот и са направили проверка за
тези два имота, като са ги проверявали в разписните листи и в последствие са ги
актували, след като на следващата година
По откритото производство по
оспорване на истинността и достоверността на датата на констативни протоколи от
19.05.2016 и 29.05.2015 г. съдът приема, че ответника не доказа по безспорен и
категоричен начин истинността на
процесните два протокола.Поради което следва да се изключени като доказателства
по делото.
При така установената фактическа
обстановка,съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По допустимостта на предявените
два отрицателни установителни иска за признаване на установено, спрямо ищцата,
че Община Сливен не е собственик на процесните два недвижими имота- съдът
приема, че е налице правен интерес от предявяването на исковете, доколкото
обекта на владение е актуван от ответника като частна общинска собственост и
предвид на твърденията, че по отношение на ищцата е изтекла придобивна давност
съгласно т.1 от ТР №8/27.11.2013г. по т.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС.
По предявените отрицателни установителни
искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
108 ЗС, а именно: да бъде признато за установено спрямо ответника, че
процесните два недвижими имота не са собственост на Община Сливен, съдът приема, че
предявените искове са основателни. Безспорно се установи в производството По
представените от ответникът два не се доказа по принципа на прякото, главно и
пълно доказване, че имотите са придобити от Община Сливен.В актовете за частна
общинска собственост не е посочено конкретно придобивно основание т.е по какъв
начин Община Сливен е придобила правото на собственост върху процесните два
недвижими имоти.Разпоредбата на чл.56,ал.1 от ЗОС сочи, че за общинските имоти се съставят
актове за общинска собственост по образци, утвърдени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството и министъра на
правосъдието.Разпоредбата на чл.56,ал.2 от ЗОС гласи, че за временните
постройки, улиците, площадите, общинските пътища и други линейни обекти на
техническата инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост,
освен ако в специален закон е предвидено друго.В разпоредбата на чл.2,ал.1т.1
от ЗОС е предвидено, че общинска собственост са имотите и вещите, определени
със закон, а в чл.2,ал.1,т.7 от ЗОС е предвидено, че общинска собственост са
имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по
друг начин определен от закон.Не се доказа по никакъв начин, а и не е посочено
в актовете за частна общинска собственост на какво основание Община Сливен е придобила
правото на собственост върху имотите-чрез придобивна давност, чрез правна
сделка.Посочването на общо нормативно основание чл.2,ал.1,т.7 от ЗОС не е
удостоверява наличието на конкретно фактическо основание въз основа, на което
имота е придобит като частна общинска собственост.При отрицателен установителен
иск за собственост ответникът следва да докаже по пътя на прякото, главно и
пълно доказване, че е собственик на процесните два недвижими имота.В настоящото
производство се доказа, че ищцата и брат и са владели и ползвали процесните два
недвижими имота, а в последните 20 години имотите са ползвани и обработвани от
сина на ищцата свидетеля С. К..По никакъв начин не се доказа в производството
как Община Сливен е придобила правото на собственост върху имота чрез правна
сделка или въз основа на придобивна давност.По силата на чл.5 от ЗОС акта за
общинска собственост има качеството на официален свидетелстващ документ, но
само когато удостоверява наличието на конкретно придобивно основание, при наличието
на което на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на
което актувания имот се счита за
общинска собственост до доказване на противното.В настоящото производство не бе
доказано по никакъв начин какво е придобивното основание въз основа, на което
двата имота са актувани като частна общинска собственост.Придобивното основение
не е посочено в самите АЧОС там са посочени законови разпоредби, но не и
придобивното основание.Придобивно основание не е посочено и в самия отговор на
ответника Община Сливен.В този смисъл и решение №271 от 30.10.2012г. по гр.д.№477/2012г. ІІ Г.О. на ВКС, решение
№15/19.02.2016г. по гр.д.№4705/2015г. на
ІІ Г.О. на ВКС.
Неоснователни са възраженията
направени в отговора, че в разписната книга на първия кадастрален план за
местността през 1989г. не е отбелязан собственик.От заверените от ответника
копия на разписната книга на първия кадастрален план за местността през 1989г.
се установи в производството, че вписвания за тези два имота е имало и
вписванията са били направени с молив, а впоследствие част от тях изтрити.В
производството се установи, че в разписната книга е имало вписан собственик или
ползвател на имотите.
По направеното възражение в
отговора, че двата имота са актувани като частна общинска собственост на
основание чл.25 от ЗСПЗЗ т.е земеделска земя която не принадлежи на граждани,
юридически лица или държавата е общинска собственост, съдът приема възражението
за неоснователно.Разпоредбата е неприложима в настоящото производство.От
показанията на свидетелите
Ковачев,Лазарова, Рашидов,Божков и Вълкова безспорно се установи, че двата
имота са владяни от ищцата и брат й Цветан, а впоследствие имотите са били обработвани от
началото на 90години от сина на ищцата.
По направеното възражение в
отговора, че ищцата не може да се позове на придобивна давност по отношение на
имоти частна държавна собственост възражението е неоснователно.На първо място
ответникът в настоящото производство по предявените два отрицателни
установителни иска следваше да докаже придобивното основание за актуване на
имотите като частна държавна собственост и едва ако бъде доказано пряко,
напълно и главно, придобивното основание, за да бъдат актувани имотите като
частна държавна собственост би могло да се противопостави на ищцата възражение,
че не може да придобие по давност имоти частна общинска собственост.здаването
на актовете за частна държавна собственост
С оглед
изложеното предявените искове ще следва да бъдат уважени като основателни и
доказани.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ще следва да бъдат осъдени ответниците
да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 946.35
лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, депозит и държавни
такси съразмерно на уважената част от иска.
Така мотивиран,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.И.И., ЕГН **********,***, Булстат *********, гр.Сливен,
бул.Цар Освободител №1, не е собственик
на поземлен имот с идентификатор №
67338.404.224, вписан в кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Сливен с площ от
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.И.И., ЕГН **********,***, Булстат *********, гр.Сливен,
бул.Цар Освободител №1, не е собственик
на поземлен имот с идентификатор №
67338.404.223, вписан в кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Сливен с площ от
ОСЪЖДА Община Сливен, Булстат *********,
гр.Сливен, бул.Цар Освободител №1 на основание чл.78, ал.1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на
Е.И.И., ЕГН **********,*** направените
по делото разноски в размер на 946.35 лв. /деветстотин четиридесет и шест лева
и тридесет и пет ст./, съразмерно на уважената част от втория иск.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.
На основание чл.115,ал.2 от ЗС
дава шестмесечен срок от влизането на решението в сила за отбелязването му в
Служба вписвания при СлРС.
Препис от решението да се връчи
на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: