ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№634
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
гражданско отделение, в закрито заседание на
17.10.2018 година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното
от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 497/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е частна жалба от М.Н.К.
с ЕГН **********, действаща лично и като представляващ „Камея-7“ ЕООД, от К.А.К.
и Д.К.К.-***, срещу определение № 1433/08.05.2018 год по гр.д. № 2157/2017 год
на Окръжен съд Варна, г.о., 9 състав, с което производството по делото е
прекратено и същото е изпратено на Окръжен съд Добрич по подсъдност. В частната
жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на определението, частните
жалбоподатели молят за неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия. В частната жалба се съдържа
изрично твърдение, че не предявяват иск срещу ЧСИ С.С., а само срещу „Търговска
банка Д“ АД, за обезщетение за вредите от незаконосъобразните действия на
банката, осъществени със съдействието на ЧСИ Н. Д.. Евентуално ако съдът
прецени, че е възможно разделяне на иска срещу банката и срещу ЧСИ С.С.,
частните жалбоподатели са заявили, че приемат възражението на последния за
местна подсъдност само по отношение действията му във връзка с принудителното
изпълнение върху трафопоста към хотел „Фрегата“, с. Кранево.
Постъпил е отговор от ЧСИ С.
С., вписан в регистъра на КЧСИ под № …, в който е изразено становище за
неоснователност на частната жалба. Моли за потвърждаване на определението.
Съставът на Апелативен съд
Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирани страни и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разглеждайки я по същество,
съдът съобрази следното:
Производството по гр.д. №
2157/2017 год е образувано по искова молба, подадена от М.Н.К. – лично и като
представляваща „Камея-7“ ООД, К.А.К. – лично и като представляващ ЕТ „К.К.“ и Д.К.К.-Василева,
срещу „Търговска банка Д“ АД с искане за отмяна на всички действия на банката
във връзка с изп.д. № ….. и изп.д. № …… на ЧСИ Н. Д.. Изложените в исковата
молба фактически твърдения са неясни и противоречиви, поради което с
разпореждане № 8527/11.10.2017 год съдът е оставил същата без движение с
указания ищците да уточнят с какво искане сезират съда – за отмяна действията
на съдебния изпълнител, или с иск за оспорване на вземането на „Търговска банка
Д“ АД, като се има предвид, че в първия случай следва да конкретизират кои
действия на съдебния изпълнител и по кое изпълнително дело искат да бъдат
отменени, а във втория случай да изложат съображения защо считат, че вземането
на банката не съществува. Ищците са уведомени с цитираното разпореждане и за
различния ред, по който подлежат на разглеждане двете производства, разяснени
са им и последиците от неотстраняване на посочените нередовности.
В отговор на разпореждане №
8527/11.10.2017 год ищците са депозирали молба вх.№ 2966/24.10.2017 год, в
която са заявили, че предявяват иск за оспорване вземането на „Търговска банка
Д“ АД, съединен с иск за обезщетяване на вредите от незаконосъобразните
действия на банката. Формулиран е петитум за отмяна на всички незаконосъобразни
действия в съдебното и в изпълнителното производство, както и за присъждане на обезщетение
за пропуснатите ползи вследствие системните нарушения от страна на банката, с
които са били ограничени правата им на защита.
С определение №
2880/03.11.2017 год съдът докладвал постъпилата уточняваща молба и приел, че е
сезиран с обективно съединени искове, както следва: с отрицателен установителен
иск срещу „Търговска банка Д“ АД, че ищците не дължат сумите по изп.д. № ….. на
ЧСИ Н. Д., и осъдителен иск с правно осн. чл. 49 от ЗЗД. Едновременно, въпреки така посочения от
ищците петитум, съдът е приел, че в действителност фактическите твърдения в
исковата молба сочат, че не се оспорва наличието на дълг, доколкото той е бил
вече установен в производството по т.д. № 733/2011 год на ВОС по реда на чл.
422 от ГПК, а се обжалват незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител.
Съдът е приел също, че оспорване на вземането по изпълнителния лист, което вече
е установено по реда на чл. 422 от ГПК може да се осъществи само с иск по чл.
439 ал.2 от ГПК, но в исковата молба не се сочат факти, настъпили след издаване
на изпълнителното основание. Тези разсъждения са довели съда до заключението,
че в тази част от исковата молба тя има характер на жалба срещу действията на
съдебния изпълнител. Затова с определението си постановил разделяне на
производството по искането за отмяна на действията на ЧСИ Надежда Денчева и
образуването му в отделно производство.
В останалата част, касаеща
иска с правно осн. чл. 49 от ЗЗД – за претендираното обезщетение за вреди от
действията на „Търговска банка Д“ АД съдът оставил исковата молвба без движение
с указания до ищците да посочат какъв е размера на претендираното обезщетение,
кой от ищците каква сума претендира, срещу кого е насочен иска – само срещу
банката или и срещу ЧСИ, каето в последния случай да посочат срещу всеки от ответниците
каква сума претендират, или обезщетението се претендира за солидарно осъждане
на ответниците, като се обосноват от какво произтича солидарността, да
конкретизират вредата, и да въведат фактически твърдения за причинната връзка
между поведението на ответниците и настъпилата вреда, както и да заплатят
държавна такса върху размера на иска.
В отговор на определение №
2880/03.11.2017 год е постъпила молба вх.№ 32919/23.11.2017 год от М.Н.К. – в
лично качество, от „Камея-7“ ООД, представлявано от М.Н.К. и от К.А.К. (но не и
от Д.К. К.-В.), в която ищците посочват,
че предявяват следните искове за обезщетение за вреди, както следва: М.Н.К.
предявява частичен иск за сумата 171,15 лв, „Камея-7“ ООД предявява частичен
иск в размер на 28 261,74 лв и К.А.К. предявява частичен иск в размер на
171,15 лв. Ищците са посочили, че насочват исковете си срещу „Търговска банка
Д“ АД и срещу ЧСИ С. С. с рег.№…, при условията на солидарност, която според
ищците произтича от поредица незаконосъобразни действия (неуточнени), с които
двамата ответници за причинили увреждането. Следва отново изложение защо ищците
считат, че не дължат на банката сумите по изпълнителния лист, както и какви
нарушения е допуснал ЧСИ С. С. при провеждането на публичната продан.
С разпореждане №
9615/24.11.2017 год съдът приел, че са отстранени нередовностите на исковата
молба и са изпълнени указанията, дадени с определение № 2880/03.11.2017 год, и
разпоредил преписи от исковата молба и уточнителните молби да се връчат на
двамата ответници. Такива обаче са връчени само на „Търговска банка Д“ АД.
Въпреки, че последната
уточнителна молба вх.№ 32919/23.11.2017 год е подадена от М.Н.К. – в лично
качество, от „Камея-7“ ООД, представлявано от М.Н.К. и от К.А.К. (без ЕТ“К.К.“
и Д.К. К.-В.), съдът с определение №
322/01.02.2018 год докладвал, че производството е образувано по искова молба на
„Камея“ООД, представлявано от М.К., ЕТ“К.К., представляван от К. А. К. и от Д.К.К.-В.срещу
„Търговска банка Д“АД и ЧСИ рег.№ ….С. С.. Заради посоченото по-горе
несъответствие съдът отново оставил исковата молба без движение и дал последна
възможност да уточнят кои са ищците и кои – ответниците в производството, както
и да посочат пълния размер на исковете, предявени от тях като частични.
Последвала нова уточняваща
молба вх.№ 5341/19.02.2018 год, подадена от „Камея-7“ ООД, представлявано от М.К.
и от Д.К.К.-Василева, в която е посочено, че дружеството предявява частичен иск
в размер на 28 261,74 лв като частичен от 5 652 348 лв, а Д.К.-Василева
предявява иск в размер на 1012,14 лв като частичен от 202 428 лв.
Въпреки, че в срока, даден с
определение №322/01.02.2018 год, не е постъпила молба за отстраняване на
нередовностите на исковата молба от М.К. като физическо лице и от К.К. в лично
качество и като представляващ ЕТ“К.К.“, съдът с определение № 537/26.02.2018
год им дал нова „последна“ възможност да сторят това, а с последващо
определение № 787/28.03.2018 год прекратил производството само по отношение на
ЕТ“К.К.“.
С уточняваща молба вх.№
8242/15.03.2018 год М.К. и К.К. въвеждат нов предмет на делото, като включват
бетонен комплексен трансформаторен пост и захранваща кабелна линия, построен в
имот с идентификатор 39459.503.199 по кадастралната карта на с.Кранево, освен
посочените в първоначалната искова молба жилищна сграда с РЗП 1 880,85
кв.м. със СПА център и ресторант в самостоятелен парцел от 1270 кв.м. в
гр.Варна, кв. „Виница“ и апартамент № 7- мезонет в гр.Варна ,ул.“М. Д.“ № 42,
ет.4 и 5. Твърденията са, че в резултат от публичната продан на тези имоти на
занижена цена и по вина на ответниците са претърпяли вреди, за които
претендират обезщетение. Претенциите са конкретизирани, както следва: М.К.
предявява частичен иск за 171,15 лв като част от цялото вземане в размер на
34 230 лв и К.К. предявява частичен иск за 171,15 лв като част от цялото
вземане в размер на 34 230 лв.
След връчване на това
последно уточнение на ответниците, е постъпил отговор от ЧСИ С. С., в което
наред с останалите доводи по същество е повдигнато възражение за местна
подсъдност, което съдът уважил и с определение № 1433/08.06.2018 год прекратил
производството и изпратил делото на Окръжен съд Добрич.
Преписи от исковата молба и последващите уточнителни молби
са връчени на ЧСИ С. С. на 02.04.2018 год, който с отговора, постъпил с вх.№
13001/02.05.2018 год в срока по чл. 131 от ГПК е направил възражение за местна
подсъдност. Възлражението е направено в срока по чл. 119 ал.3 от ГПК и е
основателно, поради което правилно е било уважено от съда. Разпоредбата на
чл.115 ал.1 от ГПК предвижда изборна подсъдност по искове за непозволено
увреждане, които могат да се предявяват и по местоизвършването на деянието. Исковата
претенция по чл. 49 от ЗЗД е основана на твърдения за причиняване на вреди от
действията на ответниците, които са извършени на територията на Добрич, където
първоначалмно е било образувано изпълнителното дело по описа на ЧСИ С. С..
Следователно в случая местонахождението на единия от ответниците и
местоизвършването на деянието съвпадат. Другият ответник не е възразил относно
местната подсъдност, не е депозирал и отговор на частната жалба. Няма данни той
да има поделение или клон на територията на гр.Варна с оглед приложението на
чл. 108 ал.1 от ГПК.
По изложените мотиви определението следва да бъде
потвърдено, като след влизането му в сила делото следва да се изпрати на
Окръжен съд Добрич, който отново ще следва да разгледа въпроса за допустимостта
на исковете, конституирането на страните и редовността на исковата молба.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №
1433/08.05.2018 год по гр.д. № 2157/2017 год на Окръжен съд Варна, г.о., 9
състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.