№ 21722
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110141568 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.59, ал. 1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация-София” ЕАД
против „С.А.Г. ГРУП“ ЕООД за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д.№ 30071/2025 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ответника и ищеца не е
подписан договор за продажба на топлинна енергия по отношение на процесния
недвижим имот, за който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, а именно: **************, поради което е налице обогатяване без
основание за сметка на ищеца, съответно длъжникът – настоящ ответник дължи да му
върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Поддържа се още, че
за процесния период са били в сила ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-
033/08.10.2007 г. на ДЕКВР. Сочи се, че съгласно чл.139 ЗЕ, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост, се извършва по
системата за дялово разпределение, при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл.139а ЗЕ. В конкретния случай, сградата-етажна собственост,
в която се намира и процесния топлоснабден имот, е сключила договор за извършване
на услуга дялово разпределение с ищцовото дружество, като сумите за процесния имот
1
са начислявани от ищеца съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ – по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от ищеца.
Поддържа, че съгласно чл.40, ал.1 от глава IV от ОУ купувачите /в т.ч. и ответника/ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца,
следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна
фактура. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпаднал в забава,
но дължимите суми не са заплатени. В исковата молба ищецът твърди още, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника, но издадената заповед била оспорена от длъжника. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените
искови претенции, като бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата
от 87,87 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.07.2022 г. до 31.03.2024 г., с която длъжникът неоснователно се е обогатил за
сметка на топлофикационното дружество, ведно със законната лихва, считано от
22.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 19,91 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2022
г. до 20.05.2025 г., сумата от 29,38 лева, представляваща главница за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., с която длъжникът
неоснователно се е обогатил за сметка на топлофикационното дружество, ведно със
законната лихва, считано от 22.05.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
7,40 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 20.05.2025 г. Претендира разноски в
исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Не се оспорва, че между
страните не е налице сключен писмен отговор, но се излага становище за
недопустимост на иск за неоснователно обогатяване, основан на ЗЕ и ОУ на ищцовото
дружество, на което ответникът не е потребител. Твърди се, че имотът на ответното
дружество не е свързан с топлопреносната мрежа и не ползва топлинна енергия под
каквато й да е форма. Отделно от предходното се сочи, че през процесния период
магазин № 29 е отдаден под наем на трето за спора лице, поради което ответникът
няма как да се е обогатил за сметка на ищеца. Поддържа се още, че спорът за
дължимост на суми за топлинна енергия между страните датира още от 2012 г., като са
налице и влезли в сила решения по аналогични искови претенции на ищеца, но за
предходни периоди. С оглед доводите за неоснователност на предявените главни
искове се оспорва и основателността на акцесорните искове. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
2
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 30071/2025 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът –
настоящ ответник да заплати на заявителя сумите, както следва: сумата от 87,87 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия до недвижим имот, находящ
се в **************, за периода от 01.07.2022 г. до 31.03.2024 г., с която длъжникът
неоснователно се е обогатил за сметка на топлофикационното дружество, ведно със
законната лихва, считано от 22.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 19,91
лева, представляваща обедщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 31.12.2022 г. до 20.05.2025 г., сумата от 29,38 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., с която длъжникът неоснователно се е обогатил за сметка на
топлофикационното дружество, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2025 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 7,40 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до
20.05.2025 г.
С разпореждане от 22.07.2025 г. по ч.гр.д.№ 30071/2025 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може
да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок
ищецът е подал исковата молба.
Видно от приложения по делото договор за покупко-продажба на търговски
предприятие по чл.15 ТЗ е, че ответното дружество се легитимира като собственик на
процесния недвижим имот.
По делото е приложено разрешение за ползване, издадено на 10.02.2011 г. от
ДНСК, от което се установява, че е разрешено ползването на абонатната станция в
процесната жилищна сграда, в която ищецът твърди, че се намира и процесния
топлоснабден имот.
По делото е приложен договор от 08.05.2012 г., сключен между потребителите в
сграда в режим на ЕС и ищеца, за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия.
По делото са изслушани и приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи.
В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило,
че сградата, в която се намира процесния магазин е с непрекъснато топлоснабдяване
през исковия период, като ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия
топломер за потребена ТЕ и е приспадана топлинна енергия от технологични разходи.
В процесния магазин има изградена отоплителна инсталация – монтирана е
разпределителна колекторна кутия и полиетиленови тръби в предпазни гофрирани
3
тръби, но връзката между колекторната кутия и разпределителната мрежа на блока е
прекъсната, т.е. отоплителната инсталация на магазина е отсъединена, а тръбите са
затапени. В процесния имот няма монтирани отоплителни тела и съответно уреди за
дялово разпределение. През исковия период за магазина е начисляване топлинна
енергия за сградна инсталация.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото
дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на
процесния недвижим имот, са както следва: 117,25 - главница, в т.ч. сумата от 29,38
лева – за дялово разпределение и сумата от 27,31 лева – обезщетение за забава, в т.ч.
сумата от 7,40 лева - обезщетение върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД е
да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената
стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в
процесния имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
Съгласно разпоредбите на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до
17.07.2012 г.) и § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за небитови
нужди. Това е предвидено и в чл.1, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, действащи към исковия период. Липсва спор между
страните, че договор между тях не е сключен, поради на което ищецът не може да
претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. В този
случай той разполага с иск по чл.59 ЗЗД (в този смисъл са решение № 2914 от
28.04.2017 г. по в. гр. д. № 12505/2016 г. по описа на СГС, както и решение № 3687 от
26.05.2017 г. по в. гр. д. № 15934/2016 г. по описа на СГС).
В хода на производството ищецът не проведе пълно и главно доказване, че е
доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената стойност, с която
ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в процесния
недвижим имот.
4
В конкретния случай от заключението на приетата по делото съдебно-
техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява, че отоплителната инсталация на
магазина е отсъединена, а тръбите са затапени. В процесния имот няма монтирани
отоплителни тела и съответно уреди за дялово разпределение.
В тази насока са и констатациите на съдебните състави на СРС, разгледали
идентични с настоящия спор дела през периода от 2012 г. до 2020 г., по които са
налице влезли в сила решения. Ето защо, поведението на ищеца буди недоумение,
като настоящият съдебен състав намира, че по-скоро ищецът, а не ответникът
цели неоснователно обогатяване, продължавайки за претендира суми за ТЕ и
услуги, каквито не е доставял и извършвал.
При горните съображения, предявените искове – главни и обусловените от
тяхното уважаване акцесорни такива, следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ответникът претендира и е направил разноски за СТЕ
и адвокатско възнаграждение в общ размер на 644,00 лева, които следва да бъдат
възложени в тежест на ищеца.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Съдът не присъжда
разноски на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК за заповедното производство, тъй
като не се съдържат доказателства за направени такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б срещу „С.А.Г Груп“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **************, искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.59, ал. 1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 87,87 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.07.2022 г. до 31.03.2024 г., с която длъжникът неоснователно се е
обогатил за сметка на топлофикационното дружество, ведно със законната лихва,
считано от 22.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 19,91 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
5
периода от 31.12.2022 г. до 20.05.2025 г., сумата от 29,38 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., с която длъжникът неоснователно се е обогатил за сметка на
топлофикационното дружество, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2025 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 7,40 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до
20.05.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 30071/2025 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б да заплати на „С.А.Г Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ************** на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 644,00 лева, представляваща направените разноски по исковото
производство пред първоинстанционния съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6