РЕШЕНИЕ № 323
гр. Пловдив 07.06.2018 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на 19
април 2018 г. в
състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при
участието на секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 703/2016 г. по описа на ПОС, намира за установено
следното:
Иск е по чл.
135 от ЗЗД.
Ищецът П.С.И.
ЕГН ********** *** моли да се прогласи недействителността спрямо него като
кредитор извършената продажба от „ТРАКИЯ-ЕКСПОРТ“ ООД ЕИК ********* /сега „СУНО
ТРЕЙД“ ЕООД/ ЕИК ********* на „ТРАКИЯ АРТ ТЕЙБЪЛ“ ООД ЕИК
********* на недвижими имоти, находящи се в гр. Пловдив, извършена с нот.акт №
079, том І, рег. № 7075, д. 65/2015 на нотариус М. З., рег. № 642 на НК, вписан
в СВ Пловдив с Дв. Вх. Рег. № 18629/25.6.15 г., вх.рег.№ 19043/25.6.15, акт №
200, том 51, дело № 9924/2015, партидна книга 68304-68306.
Претендира
присъждане на разноски по представен списък на разноските. Подробни съображения
са изложени в писмена защита, депозирана от процесуалните му представители адв.
И.Д. и адв. Е.П..
Ответното
дружество „СУНО ТРЕЙД“ ЕООД – в ликвидация
ЕИК ********* / предишно наименование „ТРАКИЯ-ЕКСПОРТ“ ООД/ не е взело становище по делото.
Ответното
дружество „ТРАКИЯ АРТ ТЕЙБЪЛ“ ООД ЕИК ********* оспорва основателността на иска
и моли да се постанови решение за неговото отхвърляне. Претендира присъждане на
разноски по представен списък на разноските. Представена е писмена защита от
процесуалния му представител адв. Л.В..
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
Съгласно чл.
135, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,
ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането; когато действието е възмездно,
лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
Т.е. за
основателността на предявения по настоящето дело конститутивен иск е необходимо
наличието при условията на кумулативност
на следните материалноправни предпоставки: 1/ ищецът да е кредитор на
ответника-длъжник; 2/извършената сделка да уврежда интересите на кредитора; 3/
знание за увреждането и на двамата ответници, доколкото сделката е възмездна.
Тежестта за доказване на всички тези предпоставки лежи върху ищеца, за което на
същия са дадени съответни указания с изготвения от съда доклад.
В случая ищецът е доказал качеството си на кредитор
спрямо „СУНО ТРЕЙД“ ЕООД – в ликвидация
ЕИК ********* с предишно наименование „ТРАКИЯ-ЕКСПОРТ“ ООД.
Ищецът има
вземане срещу дружеството-продавач за сума от 515 480 лв., представляваща паричната равностойност на
притежавания от него дружествен дял при прекратяване участието му в „,СУНО
ТРЕЙД“ ЕООД – в ликвидация, ведно с мораторно обезщетение за забава върху
същата сума за периода 18.09.13 -31.03.2014 г. в размер на 23 529.94 лв., както и вземания за съдебни разноски в размер на 2 176.20 лв. по гр.д. № 934/2016 г. на РС Петрич и
36 168.00 лв. по т.д. № 5122/2013 г. на СГС, VІ-15 с.
Горните
вземания са установени с влезли в сила съдебни актове:
С решение № 532/24.3.15 г. „,СУНО ТРЕЙД“ ЕООД – в
ликвидация /с предишно наименование „ТРАКИЯ ЕКСПОРТ“ ООД е осъдено да заплати
на ищеца 515 480 лв., представляваща паричната равностойност на
притежавания от него дружествен дял при прекратяване участието му в „ТРАКИЯ
ЕКСПОРТ“ ООД, както и съдебни разноски в размер на 36 168 лв. Решението е
влязло в сила на 16.04.2018 г., като е издаден и изпълнителен лист в полза на
ищеца.
За дължимото
мораторно обезщетение за забава върху сумата 515 480 лв. за периода 18.09.13 -31.03.2014 г. в размер
на 23 529.94 лв., както и за съдебни
разноски в размер на 2 176.20 лв. по гр.д. № 934/2016
г. на РС Петрич е издаден изпълнителен
лист по цитираното дело на РС Петрич.
Вземането на
ищеца е възникнало преди датата на сключване на процесната сделка, както и
преди датата на сключения предварителен договор
с нотариална заверка на подписите 5958/4.12.09 на нотариус рег. № 425 на
НК. Прекратяването на участието на ищеца в „ТРАКИЯ ЕКСПОРТ“ ООД е настъпило на 5.10.09 г. – датата накоято дружеството
е получило уведомление от ЧСИ В. И., рег.
779 на КЧСИ, с което е връчено предизвестие за прекратяване участието му
вдружеството на осн. чл. 517, ал.3 от ГПК /л. 14 от приложеното т.д. № 701/10
г. на СГС/. Съгласно чл. 125, ал.3 от ТЗ имуществените последици от
прекратяването се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца,
през който е настъпило прекратяването, т.е. към 30.10.09. При това положение е
основателна тезата на ищеца, че вземането е станало изискуемо на 1.11.09, към
който момент вече е можело да бъде претендирано от ищеца.
Действително,
по отношение размера на вземането е съществувал спор между страните, във връзка
с което ищецът е подал искова молба срещу първия ответник в СГС, по която било образувано т.д. №
5122/2013; по последното е постановено решение от 24.3.15 за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата 515 480.00 лв.- стойност на дружествен дял при прекратяване
участието му в дружеството, като решението е влязло в сила на 16.04.2018. Впоследствие
е предявена и искова молба за заплащане на обезщетение за забавено плащане
върху дължимата сума, производството по която също е завършило с осъдително
решение, цитирано по-горе. Във връзка с тези
обстоятелства от ответника „ТРАКИЯ АРТ ТЕЙБЪЛ“ ООД се поддържа възражение, че
ищецът не се легитимира като кредитор с ликвидно вземане към датата на
сключване на предварителния и окончателния договор, доколкото вземанията му не
са били безспорни по размера си.
Съдът намира
последното възражение за ирелевантно в хипотезата на чл. 135 от ТЗ.
Обстоятелството, че съдебните решения за осъждане на „СУНО ТРЕЙД“ ЕООД – в
ликвидация /предишно наименование
„ТРАКИЯ-ЕКСПОРТ“ ООД/ са влезли в сила в по-късен момент по никакъв начин не се
отразяват на извода, ищецът е кредитор на дружеството, като вземането му е
възникнало на датата на прекратяване на членственото му правоотношение. В
трайната съдебна практика на ВКС е прието, че за легитимацията на кредитора по
чл. 135 от ЗЗД не е необходимо вземането да е изискуемо и ликвидно. Напр. в решение № 639 от
6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК се приема,
че: Кредитор по смисъла на
чл.
135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение
на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо
него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на
действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е
обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът по
Павловия иск не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира
ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение.
С иска по чл.
135 ЗЗД не се засяга и обвързващата сила на увреждащата сделка в
отношенията между сключилите я страни - те продължават да бъдат валидно
обвързани от нея и след уважаването на този иск, а увреждащата сделка се смята
несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на
това негово качество. Изводът, че в хипотезата на чл. 135 от ЗЗД вземането на
кредитора не е необходимо да бъде изискуемо и ликвидно е мотивиран и в решение № 4 от 26.01.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 551/2010 г., III г. о., ГК, решение № 35 от 12.04.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 1783/2017 г., III г. о., ГК и редица други, които е
безпредметно да бъдат изброявани.
Предвид
горното съдът приема, че по настоящето дело първата предпоставка от хипотезата
на чл. 135 от ЗЗД, а именно ищецът да има качество на кредитор, е налице.
Съдът
приема, че атакуваната сделка е уврежда интересите
на кредитора.
Това
увреждане произтича от самото прехвърляне на собствеността върху активи на
дружеството, тъй като същото води до затрудняване удовлетворяването на ищеца.
Без правно значение е обстоятелството дали имотът е продаден на действителната
му пазарна цена, както и дали притежава други имущества, върху които може да се
насочи евентуално изпълнение. Този извод произтича от характера на правото по
чл. 135 от ЗЗД като вид обезпечение за кредитора. Длъжникът отговаря за
задълженията си с цялото си имущество и кредиторът е този, който има правото на
избор срещу кое от притежаваните имущества да насочи принудително
изпълнение. Противното би означавало да
се предостави такава възможност на недобросъвестния длъжник, което е в разрез
със смисъла на закона. За наличие на увреждане е достатъчно да се намаляват или затрудняват възможностите
на кредитора да се удовлетвори, а такова
затруднение винаги е налице при прехвърляне на собственост върху активи,
вкл. и в хипотезата, когато е получена уговорената цена – парични средства, с
които длъжникът може лесно да се разпореди или да укрие. / В този смисъл е решение № 149 от 12.11.2013 г. на
ВКС по т. д. № 422/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, и редица
други решения на ВКС/.
Ето защо
съдът намира за ирелевантни доводите на ищеца дали продажбата е извършена при явно неизгодни
условия, дали има разлика между пазарната цена и продажната стойност, както и
дали продажната цена е получена реално.
За пълнота
следва да се отбележи, че по делото е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема като компетентно изготвено и кореспондиращо с
представените по делото доказателства за извършени плащания на цената. Вещото
лице е мотивирало извод, че по сделката са платени общо 246 119.60 лв., от
които 14 112 лв. – капаро по предварителния договор, служещ като разписка
за получаването им, и 232 007.60 лв. по банков път чрез 34 броя платежни
нареждания. Не са ангажирани доказателства по делото, които да опровергават
тези изводи на вещото лице или да всяват съмнение в тях. Т.е. съдът приема за
установено, че плащанията по договора са извършени, макар, както вече се
отбеляза, това да е ирелевантно за хипотезата по чл. 135 от ЗЗД.
По отношение
на знанието за наличие на увреждане:
Тъй като
сделката е възмездна, за основателността на предявения иск следва да е налице
знание за увреждането както у длъжника – продавач, така и у третото лице.
Съдът приема,
че знанието на длъжника безспорно е налице, тъй като сделката, вкл. и
сключването на предварителния договор е извършена след възникване на вземането,
което обстоятелство е било известно на дружеството чрез органите му на
управление.
Ответникът „ТРАКИЯ
АРТ ТЕЙБЪЛ“ ООД възразява, че сделката е осъществена след сключване на
предварителен договор с нотариална
заверка на подписите 5958/4.12.09 на нотариус рег. № 425 на НК със срок за
сключване на окончателен договор
10.12.09 и продажна цена 223 440 лв. без ДДС; по предварителния
договор било платено капаро в размер на 5 % от продажната цена; на продавача е
изпратена нотариална покана рег. № 891, том 1, акт 31 на Нотариус рег. № 425 за
изпълнение на задълженията по предварителния договор, като в посочените в
поканата място и час на среща продавачът не изпратил представител за сключване
на окончателен договор , за което бил съставен констативен протокол; на 11.8.11
г. било сключено допълнително споразумение за предоговаряне на срока за
сключване на окончателен договор, като на 9.8.2011 била внесена сума от 15600
лв. с ДДС като част от продажната цена, след което били извършени плащания по
банков път със съответно издавани фактури, с което била изплатена цената на
имота; едва след изплащане на цялата цена имотът бил прехвърлен с нотариален
акт.
Във връзка с
изложените обстоятелства възразява се, че до датата на сключване на
предварителния договор дружеството-купувач не е знаело за някакви претенции на
трети лица върху имота, като не са били налице вписвания, указващи
съществуването на такива претенции.
Твърденията
на ответното дружество по отношение
сключването на предварителен договор с нотариална заверка на подписите
на дата 4.12.09, се доказва по делото, както са доказани и обстоятелствата във
връзка с осъществените плащания /коментирани по-горе/.
По делото не
са ангажирани доказателства, които да сочат на знание за увреждането у третото
лице към датата на сключване на предварителния договор /4.12.09 г./. В тази
връзка следва да се посочи, че съдът не споделя доводите на ищеца, че
вписването на запор върху дружествените дялове на ищеца на 25.3.2008 г., като
обезпечение на вземане на „ЮТЕК ГАЗ“ ООД
спрямо ищеца, само по себе си не е обстоятелство, аргументиращо извод за
наличие на такова знание. Вписаният запор не е заличен към датата на
предварителния договор – 4.12.09 г., но от това вписване едно трето лице не
може да разбере за съществуването на вземането на ищеца по чл. 125, ал.3 от ТЗ,
което е възникнало към дата 5.10.09 г. Към датата на предварителния договор в
ТР не са обявени обстоятелства, свързани с възникване на вземането по чл. 125,
ал.3 от ТЗ, при което съдът приема, че единственото наличието на вписан запор
върху дружествения дял не може да мотивира извод за знание за увреждането у
третото лице, каквото да е налично към дата 4.12.09
Налице са
обаче обстоятелства, които сочат на знание у третото лице към датата на
сключване на окончателния договор и те са свързани предимно с обстоятелството,
че данни за възникналото вземане на ищеца по чл. 125, ал.3 от ТЗ се съдържат в
обявените годишни финансови отчети на дружеството – продавач за 2009, 2010,
2011, 2012, 2013 и 2014 г.
Още в
съставения ГФО за 2009 г. изрично е отразено, че е прекратено участието на П.И.
като съдружник в „ТРАКИ ЕКСПОРТ“ ООД, притежаващ 49 дяла от капитала. ГФО за
2009 е обявен на 26.11.2010 г.
Тези данни
изрично са посочени и в ГФО за 2010, обявен в ТР на 15.12.2011, както и ГФО за
2011, обявен в ТР на 1.11.2012, както и в следващите финансови отчети за
следващите години до 2014 г.
При това
положение към момента на сключване на сделката представителите на купувача са
могли да узнаят за съществуването на вземането на ищеца при преглед на който и
да е от обявените ГФО за посочените години.
Съдът
приема, че това обстоятелство само по себе си е достатъчно да обоснове извод за
наличие на знание за увреждането у третото лице към момента на сключване на
окончателната сделка. В трайната си
практика ВКС приема, че за доказване знанието на третото лице е
достатъчно да се докаже, че на третото лице са били известни обстоятелствата,
от които произтича вземането на кредитора /напр. решение № 13 от 19.2.2015 на
ВКС по гр.д. № 4606/2014, ІV гр.о./ В случая се установява, че обстоятелствата
относно възникване на вземането на ищеца са обявени в Търговския регистър,
публичен по своя характер, при което следва да се приеме, че същите са били
известни на третото лице при сключването на окончателния договор или
най-малкото са могли да му станат известни при полагане на дължимата грижа при
сключването на окончателния договор.
При това
положение се поставя въпросът кой момент е релевантен, към който следва да се
прецени наличие на знание у третото лице – датата на сключване на
предварителния договор или датата на окончателната сделка.
Съдът приема,
че релевантният момент е датата на окончателния договор, който всъщност е
предмет на иска по чл. 135 от ЗЗД и със сключването на който е настъпило
увреждането на интересите на кредитора. Именно към момента на увреждането
следва да се прецени и знанието на лицата по сделката, включително на третото
лице. Вярно е, че предварителният договор обвързва страните по него, но същият
не може да бъде противопоставен на кредитора в хипотезата на чл. 135 от ЗЗД.
Предвид
горното съдът приема, че е доказана и последната предпоставка за уважаване на
иска по чл. 135 от ЗЗД, поради което искът се явява основателен и следва да се
уважи.
Следва в
полза на ищеца да се присъдят направените разноски по водене на делото в размер
на 25 548.29 лв. по представения списък на разноските, който кореспондира
с наличните по делото доказателства за платена ДТ и адвокатско възнаграждение.
Ето защо
съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА
ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на осн. чл. 135 от ЗЗД по отношение на П.С.И. ЕГН ********** като
кредитор, с постоянен адрес:***, извършената
продажба от „ТРАКИЯ-ЕКСПОРТ“ ООД ЕИК ********* /сега „СУНО ТРЕЙД“ ЕООД/ ЕИК
********* на „ТРАКИЯ АРТ ТЕЙБЪЛ“ ООД на недвижими имоти, находящи се в
гр. Пловдив, извършена с нот.акт № 079, том І, рег. № 7075, д. 65/2015 на
нотариус М. З., рег. № 642 на НК, вписан в СВ Пловдив с Дв. Вх. Рег. №
18629/25.6.15 г., вх.рег.№ 19043/25.6.15, акт № 200, том 51, дело № 9924/2015,
партидна книга 68304-68306:
- Поземлен
имот с идентификатор 56784.533.67 по кадастралната карта и кадастрални
регистри на гр. Пловдив, с адрес на поземления имот гр. Пловдив, ул. „Димитър
Талев“ № 103, местност кв. Беломорски, целия с площ от 10 085 кв.м., а по
доказателствен акт: 10 087 кв.м., трайно предназначение на територията
земеделска, начин на трайно ползване: за хранително-вкусова промишленост, номер
по предходен план: 101.1, заедно с построените в поземления имот сгради:
- Сграда
с идентификатор 56784.533.67.1, със застроена площ от 139 кв.м., а по
доказателствен акт 132 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: промишлена сграда, описана в доказателствения акт като
Битова сграда, масивна, представляваща част от административна офис сграда с
битови по одобрения Генплан от Община Пловдив, разположена в западната част от
дворното място
- Сграда с идентификатор 56784.533.67.2, със
застроена площ от 139 кв.м., а по доказателствен акт 924 кв.м., а по
доказателствен акт 864 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: селскостопанска сграда, описана в доказателствен акт
като склад входящи суровини и манипулационна, масивна сграда, предствляваща
част от производствена сграда № 1 – І
етап по одобрен Генплан от Община Пловдив, разположена в средната част на
дворното място
ОСЪЖДА „СУНО
ТРЕЙД“ ЕООД - в ликвидация ЕИК ********* и „ТРАКИЯ АРТ ТЕЙБЪЛ“ ООД ЕИК
********* да заплатят на П.С.И. ЕГН ********** ***, направени по делото
разноски в размер на 25 548.29 лв
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: