Решение по дело №40984/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20818
Дата: 15 декември 2023 г.
Съдия: Евелина Огнянова Маринова
Дело: 20231110140984
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 20818
гр. София, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110140984 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от .......... против А. М. М.
и И. М. М..
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 6, находящ се в гр. .............
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 742, 53 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 173, 62 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
29.06.2023 г.;
сумата 23, 27 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.06.2020 г. – м.04.2021 г. ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 5, 93 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.08.2020 г. –
29.06.2023 г.,
които се дължат от ответниците в условията на разделност – по 1/2 от
всеки от тях.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатя исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
1
ответниците А. М. М. и И. М. М., с който оспорват исковете. Не оспорват, че
са наследили процесния имот. Оспорват да са сключвали договор с ..........,
както и такъв да е бил сключван от Ц. Й. П.. Навеждат доводи, че предвид
отмяната на Методиката за дялово разпределение с решение на ВАС от
13.04.2018 г., претенцията на ищеца се явява неоснователна. Позовават се на
давност. Молят съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Видно от удостоверение за наследници, изд. 07.09.2023 г. от Столична
община, Район „Триадица“, Ц. Й. П. е починала на 09.11.1994 г., което се
потвърждава от представения препис-извлечение от акт за смърт, като е
оставила наследници по закон: С....... А.ова М.а (вдовица) – дъщеря, починала
на 01.04.2015 г., с наследници на последната: А. М. М. – син и И. М. М. – син.
Безспорно е между страните, че ответниците са придобили процесния
имот по наследяване и за исковия период са негови съсобственици.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че за исковия период м.05.2019 г. – м.04.2021 г. до имота е доставяна
топлина енергия на стойност исковата сума.
По делото е представен протокол от проведено на 12.09.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, гр. ........, на което те
са взели решение да се сключи договор с ........., за индивидуално
разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на .......... В
този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е договор № 2153/30.09.2002 г., сключен между ЕС като
възложител и ......... като изпълнител за извършване на услугата дялово
разпределение.
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между .......... – възложител и
........ /с предишно фирмено наименование ........./ – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил
на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
Безспорно е между страните, че през исковия период м.06.2020 г. –
м.04.2021 г. е извършвана услугата дялово разпределение от ........ на стойност
исковата сума.
2
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
П.......тието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено п.......тието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на п.......тието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая между страните не е спорно обстоятелството, че ответниците
имат качеството на съсобственици на процесния имот, който е топлоснабден,
за исковия период при посочените от ищеца квоти – по 1/2 за всеки от тях. От
качеството на ответниците на съсобственици на топлоснабден имот
произтича качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
3
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното неоснователни се явяват възраженията на
ответниците за липса на облигационно правоотношение с ищцовото
дружество.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на ......... с договор, сключен от
упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице –
помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период, което обстоятелство не е спорно между страните.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В случая между страните не е спорно, че до процесния топлоснабден
имот за исковия период м.05.2019 г. – м.04.2021 г. е доставяна топлинна
енергия на стойност исковата сума 742, 53 лв.
Ответниците своевременно са заявили възражение за изтекла
погасителна давност, във връзка с което съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
4
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Искът е предявен на 24.07.2023 г., с оглед на което към този момент е
изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди
24.07.2020 г., каквито в случая се явяват вземанията за периода м.05.2019 г. –
м.05.2020 г. /изискуемостта на вземането за м.05.2020 г. настъпва на
16.07.2020 г./, т.е. погасено по давност е цялото вземане по обща фактура от
31.07.2020 г. за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. в размер на сумата 645, 90
лв., от която в настоящото производство се претендира неизплатеният
остатък от 315, 26 лв., и част от вземането по общата фактура от 31.07.2021 г.
за периода м.05.2020 г. в размер на сумата 4, 86 лв. или общо сума в размер на
320, 12 лв. (315, 26 лв. + 4, 86 лв.).
Непогасени по давност са вземанията за периода м.06.2020 г – м.04.2021
г. в размер на сумата 422, 41 лв.
Ответниците отговарят за задължението съобразно дяловете си в
съсобствеността и следователно – за по 1/2.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Мораторна лихва не се дължи върху погасените по давност вземания по
арг. от нормата на чл.119 ЗЗД.
Върху непогасените по давност главни вземания за периода м.06.2020 г
– м.04.2021 г. се дължи мораторна лихва, начислена за периода 15.09.2020 г. –
29.06.2023 г., в размер на сумата 99, 21 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
Ответниците отговарят за задължението съобразно дяловете си в
съсобствеността и следователно – за по 1/2.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
5
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
В случая не е спорно между страните, че в имота е извършвана услугата
дялово разпределение през исковия период от ........ (с предишно фирмено
наименование .........) с цена в размер на исковата сума 23, 27 лв., с оглед на
което в полза на ищеца е налице вземане за посочената сума.
Ответниците отговарят за задължението съобразно дяловете си в
съсобствеността и следователно – за по 1/2.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1, вр. чл.8 ГПК, сумата от 85, 53 лв. разноски и юрисконсултско
възнаграждение по делото, съобразно уважената част от исковете, която
следва да бъде понесена по равно от ответниците.
Ответниците имат право на разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете, на основание чл.78, ал.3 ГПК, но доколкото не претендират такива,
нито ангажират доказателства да са сторили такива, разноски не следва да им
се присъждат.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН ********** и И. М. М., ЕГН ********** да
заплатят на .........., ЕИК ........., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД,
всеки от тях по 1/2 от следните суми:
сумата 422, 41 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 6, находящ се в гр. ............, за
периода м.06.2020 г – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 24.07.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата 99, 21 лв. мораторна лихва върху стойността на топлинната
енергия за периода 15.09.2020 г. – 29.06.2023 г.;
сумата 23, 27 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода
м.06.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 24.07.2023 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 422, 41 лв. до 742, 53 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия, и за периода
м.05.2019 г. – м.05.2020 г. – като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ ; иска за сумата
над 99, 21 лв. до 173, 62 лв. мораторна лихва върху стойността на топлинната
енергия – като НЕОСНОВАТЕЛЕН; иска за сумата 5, 93 лв. мораторна
лихва върху цената на дяловото разпределение за периода 15.08.2020 г. –
29.06.2023 г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН ********** и И. М. М., ЕГН ********** да
заплатят на .........., ЕИК ........., на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата
85, 53 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение по делото, както
следва:
А. М. М. – 42, 77 лв. и И. М. М. – 42, 77 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – .........




Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7